Путин просто иска да открие Световното по футбол
36-годишният Михаил Зигар е един от най-добре осведомените съветски публицисти. Той е посветил последните няколко години на събиране на признанията на десетки доближени на Владимир Путин - предприемачи, ученици на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), остарели другари от Санкт Петербург и членове на президентската администрация. В изявление за френското печатно издание Le Point създателят на книгата " Мъжете на Кремъл " разказва подмолното състояние на властта и сглобява портрета на Владимир Путин, " станал цар инцидентно ", който безспорно ще бъде избран отново за още 6 години на 18 март.
Le Point: Путин е на път да стартира четвърти президентски мандат. Това същият Путин ли е отпреди 18 години?
Михаил Зигар: Путин се промени доста през тези години. Когато пристигна на власт, той беше може би най-прозападният водач в съветската история. Дори планираше да се причисли към НАТО, само че му дадоха да разбере, че балтийските страни са приоритет и би трябвало да изчака реда си. Всичко се прекатурна в резултат на украинската гражданска война през 2004 година Той самичък се убеди, че Съединените щати дърпат конците и преследват задачата си да смъкват режима в Русия. И това чувство се ускори по време на арабските революции, проведени съгласно него от Запада.
Неговото отношение към публичното мнение също се промени. След митингите през зимата на 2011 година той се отхвърли да разчита на междинната класа. Тя разбра, че подобряването на стандарта й на живот минава само през покачващите се цени на петрола. Но за Путин тези нови богаташи се демонстрираха неблагодарни. Оттогава той построява идеологията си, обръщайки се към работническата класа. И един от лостовете му е да култивира носталгия по великата империя. Лозунгът на неговата акция наподобява на " Направи Русия велика още веднъж " със комбинация от полезности, въодушевени от ортодоксията и сталинизма.
Превърна ли се той в огромния занаятчия на международната дипломация?
Чуждестранните медии го назовават главен пълководец, популярен манипулатор. Но това е смешно. Той е на първо място стратег, който играе в отбрана и реагира на събитията. Пример за това? Интервенцията в Сирия. Путин постоянно е бил безразличен във връзка с Близкия изток. В продължение на години той не искаше да помогне на Башар ал-Асад, който го молеше да се ангажира по-активно. Но ето че, не щеш ли избухва украинската рецесия. Западните наказания падат. На срещата на върха на Г-20 в Австралия Путин вижда като оскърбление отстраняването си от вечерите и фамилната фотография. Затова той търси показност, метод за отклонение на вниманието на света от спора в Донбас. И тук идва концепцията: взема решение да се включи във войната против ДАЕШ на страната на сирийските сили. За малко време се приказва единствено за това. Държавните глави още веднъж стартират да загатват името му. Постигнал е задачата си. Той постанова своя дневен ред и още веднъж намира мястото си на интернационалната сцена.
Има ли някакъв метод да се реши спорът в източна Украйна?
Кaкъв? Кой се интересува през днешния ден от Украйна? Никой. И това устройва всички. Включително и украинският президент Петро Порошенко, който се нуждае от този спор. Има безмълвно единодушие сред него и Путин да оставят Донбас в положението, в което е в този момент. Реинтегрирането на този район значи да дадат опция на жителите му да гласоподават. Но следователно Порошенко знае, че ще загуби изборите. Да реинтегрират Донбас е равнозначно на това да изхарчат цяло положение, с цел да възстановят една стопанска система в руини. А Киев не желае това. Тъкмо отбратното, поддържането на идеологията на войната може да консолидира украинското мнение. Парадоксално за Порошенко,но Путин е фактор на стабилността.
Как Путин взема решенията си?
Отличителна линия на един огромен водач е от време на време да бъде неизвестен. Но Путин в никакъв случай не е работил по този метод. Той желае да бъде сигурен, че всяко негово решение ще удовлетворява популацията. И антуражът му го знае. Когато през 2013 година опозиционерът Алексей Навални беше наказан на пет години затвор, в Москва се организира огромен протест в негова поддръжка. Властта се изплаши и заместник-началникът на президентската администрация Вячеслав Володин отиде при Путин с концепцията да обезпечи освобождението му. " Направи това, което съгласно теб е най-добре ", сподели ръководителят на Кремъл. Това е Путин. Той работи посредством намигвания, кимвания. Той изпраща сигнали. В положение е да каже едно нещо на прокурора, а друго - на Володин. И постоянно разрешава на другите да поемат самодейността и да се нагърбят с отговорносттa.
Управлението му се основава на система от тежести и противотежести. Неотдавнашното наказание на някогашния министър на стопанската система Алексей Улюкаев на 8 години затвор следва същия принцип. От една страна той оставя на сянката си Игор Сечин да провежда ареста на министъра. Но от друга слага същия Сечин в усложнение, като упълномощава съда да го призове четири пъти.
Каквo е мястото на премиера Дмитрий Медведев в обкръжението му?
В очите на Путин Медведев има едно огромно качество - лоялността му. През 2008 година, когато двамата си размениха постовете и Медведев стана президент, околните до Путин го предизвестиха за бъдещо изменничество на Медведев. Путин не им повярва. Но доверието му бе разтърсено, когато Медведев се отхвърли от правото си на несъгласие в Организация на обединените нации, с цел да предотврати намесата на Запада в Либия. Когато пристъпи към идващия мандат, той изиска Медведев да му върне поста. И той се подчини. За Путин този жест е скъп. Медведев би могъл да взе участие в премахването на наставника си, само че не го направи. Наистина, той унищожи политическата си известност пред тези, които имаха вяра в него, само че укрепи връзката си с Путин. Дори продължава да го пази, защото точно той понася всички удари като министър-председател.
Говори се, че Путин няма да изкара цялостен четвърти мандат и ще назначи собствен правоприемник в границите на две или три години. Какво мислите?
Това е нечиста сделка, която се появява постоянно. Едно нещо е несъмнено, беше съвсем невъобразимо Путин да не се кандидатира. Дори единствено заради една причина, която се подценява - той желае да бъде президентът, който ще открие Световното състезание по футбол.
Можем ли да си представим, че някогашният министър на финансите Алексей Кудрин, либерал, непосредствен до Путин, може да стане идващият министър председател?
Името му се спряга. Ако се ангажира с действителни стопански промени, това евентуално е верният избор. Но се колебая, тъй като индивидът има темперамент. А Путин се нуждае от слаб министър председател.
Превод: Петя Михайлова
Le Point: Путин е на път да стартира четвърти президентски мандат. Това същият Путин ли е отпреди 18 години?
Михаил Зигар: Путин се промени доста през тези години. Когато пристигна на власт, той беше може би най-прозападният водач в съветската история. Дори планираше да се причисли към НАТО, само че му дадоха да разбере, че балтийските страни са приоритет и би трябвало да изчака реда си. Всичко се прекатурна в резултат на украинската гражданска война през 2004 година Той самичък се убеди, че Съединените щати дърпат конците и преследват задачата си да смъкват режима в Русия. И това чувство се ускори по време на арабските революции, проведени съгласно него от Запада.
Неговото отношение към публичното мнение също се промени. След митингите през зимата на 2011 година той се отхвърли да разчита на междинната класа. Тя разбра, че подобряването на стандарта й на живот минава само през покачващите се цени на петрола. Но за Путин тези нови богаташи се демонстрираха неблагодарни. Оттогава той построява идеологията си, обръщайки се към работническата класа. И един от лостовете му е да култивира носталгия по великата империя. Лозунгът на неговата акция наподобява на " Направи Русия велика още веднъж " със комбинация от полезности, въодушевени от ортодоксията и сталинизма.
Превърна ли се той в огромния занаятчия на международната дипломация?
Чуждестранните медии го назовават главен пълководец, популярен манипулатор. Но това е смешно. Той е на първо място стратег, който играе в отбрана и реагира на събитията. Пример за това? Интервенцията в Сирия. Путин постоянно е бил безразличен във връзка с Близкия изток. В продължение на години той не искаше да помогне на Башар ал-Асад, който го молеше да се ангажира по-активно. Но ето че, не щеш ли избухва украинската рецесия. Западните наказания падат. На срещата на върха на Г-20 в Австралия Путин вижда като оскърбление отстраняването си от вечерите и фамилната фотография. Затова той търси показност, метод за отклонение на вниманието на света от спора в Донбас. И тук идва концепцията: взема решение да се включи във войната против ДАЕШ на страната на сирийските сили. За малко време се приказва единствено за това. Държавните глави още веднъж стартират да загатват името му. Постигнал е задачата си. Той постанова своя дневен ред и още веднъж намира мястото си на интернационалната сцена.
Има ли някакъв метод да се реши спорът в източна Украйна?
Кaкъв? Кой се интересува през днешния ден от Украйна? Никой. И това устройва всички. Включително и украинският президент Петро Порошенко, който се нуждае от този спор. Има безмълвно единодушие сред него и Путин да оставят Донбас в положението, в което е в този момент. Реинтегрирането на този район значи да дадат опция на жителите му да гласоподават. Но следователно Порошенко знае, че ще загуби изборите. Да реинтегрират Донбас е равнозначно на това да изхарчат цяло положение, с цел да възстановят една стопанска система в руини. А Киев не желае това. Тъкмо отбратното, поддържането на идеологията на войната може да консолидира украинското мнение. Парадоксално за Порошенко,но Путин е фактор на стабилността.
Как Путин взема решенията си?
Отличителна линия на един огромен водач е от време на време да бъде неизвестен. Но Путин в никакъв случай не е работил по този метод. Той желае да бъде сигурен, че всяко негово решение ще удовлетворява популацията. И антуражът му го знае. Когато през 2013 година опозиционерът Алексей Навални беше наказан на пет години затвор, в Москва се организира огромен протест в негова поддръжка. Властта се изплаши и заместник-началникът на президентската администрация Вячеслав Володин отиде при Путин с концепцията да обезпечи освобождението му. " Направи това, което съгласно теб е най-добре ", сподели ръководителят на Кремъл. Това е Путин. Той работи посредством намигвания, кимвания. Той изпраща сигнали. В положение е да каже едно нещо на прокурора, а друго - на Володин. И постоянно разрешава на другите да поемат самодейността и да се нагърбят с отговорносттa.
Управлението му се основава на система от тежести и противотежести. Неотдавнашното наказание на някогашния министър на стопанската система Алексей Улюкаев на 8 години затвор следва същия принцип. От една страна той оставя на сянката си Игор Сечин да провежда ареста на министъра. Но от друга слага същия Сечин в усложнение, като упълномощава съда да го призове четири пъти.
Каквo е мястото на премиера Дмитрий Медведев в обкръжението му?
В очите на Путин Медведев има едно огромно качество - лоялността му. През 2008 година, когато двамата си размениха постовете и Медведев стана президент, околните до Путин го предизвестиха за бъдещо изменничество на Медведев. Путин не им повярва. Но доверието му бе разтърсено, когато Медведев се отхвърли от правото си на несъгласие в Организация на обединените нации, с цел да предотврати намесата на Запада в Либия. Когато пристъпи към идващия мандат, той изиска Медведев да му върне поста. И той се подчини. За Путин този жест е скъп. Медведев би могъл да взе участие в премахването на наставника си, само че не го направи. Наистина, той унищожи политическата си известност пред тези, които имаха вяра в него, само че укрепи връзката си с Путин. Дори продължава да го пази, защото точно той понася всички удари като министър-председател.
Говори се, че Путин няма да изкара цялостен четвърти мандат и ще назначи собствен правоприемник в границите на две или три години. Какво мислите?
Това е нечиста сделка, която се появява постоянно. Едно нещо е несъмнено, беше съвсем невъобразимо Путин да не се кандидатира. Дори единствено заради една причина, която се подценява - той желае да бъде президентът, който ще открие Световното състезание по футбол.
Можем ли да си представим, че някогашният министър на финансите Алексей Кудрин, либерал, непосредствен до Путин, може да стане идващият министър председател?
Името му се спряга. Ако се ангажира с действителни стопански промени, това евентуално е верният избор. Но се колебая, тъй като индивидът има темперамент. А Путин се нуждае от слаб министър председател.
Превод: Петя Михайлова
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ