31 октомври 2006 година, групова фаза на Шампионската лига, Левски

31 октомври 2006 година, групова фаза на Шампионската лига, Левски посреща Вердер Бремен. В 33-ата минута 18-годишният вратар на домакините подценява сложна върната топка от Лусио Вагнер и тя влиза в мрежата за 0:1. В рамките на идващите няколко минути немският отличник бележи нови два гола, публиката беснее против личните си юноши, а на почивката разплаканият гений е демонстративно сменен, което единствено прибавя сол в раната.

7 юни 2023 година, основен мач за финалната класификация в българското състезание – както за купа, по този начин и за систематизиране на евроквоти, с допълнение – конфликт сред безконечните врагове в родния футбол.

В 36-ата минута 18-годишният вратар на Левски се озовава в ничия земя при рутинно мятане от тъч и инкасира гол за 0:1. Петнайсетина минути след почивката пък излиза надалеч отвън полето си, с цел да пресече привидно лесна изритана напред топка.

Вместо това обаче се обърква, не съумява да почисти, а дава директна асистенция на противниковия нападател Дюкенс Назон. Втора груба неточност - 0:2. Талантът приключва мача, а обществената реакция е в негова отбрана. Горе главата, момче, всичко е наред, неточности на растежа, няма проблеми.

Да, прави са, всеки бърка. Младият пазач заслужава поддръжка...

По подигравка на ориста 18-годишният през 2006-а година вратар бе на скамейката в същия мач, в който 18-годишният понастоящем вратар коства триумфа на своите. Което прави разликата в отзвука от дейностите на двамата още по-фрапантна.

Че вратарите вършат неточности – това е ясно. Че вратарските неточности са надалеч по-очевидни от тези на полевите играчи – също. Вратарите са друга порода - един път решил да си вратар, би трябвало да си наясно с голямата тежест, с отговорността и с възможните последици от дейностите си на тази позиция. 

Сбъркан пас, несъответстващо позициониране – всичко минава сред капките, до момента в който вратарската неточност се набива в очи дотолкоз, че и неделните " почитатели " да я употребяват в опит да потвърдят, че са разбирачи.

Тук въпросът е различен. Защо реакциите по отношение на единия и по отношение на другия бяха в радикално противоположна посока. Отговорът е елементарен. Защото, единият носи фамилия Андреев, другият – Михайлов. Пък " Михайлов " се оказва мръсна дума в българския футбол, комфортно опрощение за безусловно всяка неверна стъпка.

Разбира се, че Пламен Андреев би трябвало да получи поддръжка, защото е млад и надарен. Това е човешкото, моралното и вярното отношение. Но същото важи и за Николай Михайлов – футболист, наблюдаван под лупа единствено поради името си. Футболист, който, изключително в последните години, бе подложен на меко казано гнет от треньори, ръководители и ентусиасти, защото е наследник на татко си. Кой е татко му? Най-успешният вратар и капитан в историята на българския народен тим – това е несъмнено. Също – вратар, който е правил типично вратарски неточности и също е страдал от отношение, тъй като е наследник на огромния Бисер Михайлов.

Какво излиза? Талантът, качествата, капацитетът – това са извънредно маловажни фактори, или по-скоро – по-маловажни от семейството. Да си Михайлов е непростимо, да си Андреев, Петров, Иванов или нещо сходно – ето това е индулгенция.

С едно конкретизиране. Няколко месеца след оня 31 октомври 2006-а 18-годишният вратар на Левски бе закупен от Ливърпул по персоналното гледище на Рафа Бенитес, а след това направи най-хубавата кариера на български вратар в чужбина. В цялата история на българския футбол.

Има ли причинно-следствена връзка сред рецензиите и триумфа? Може би. Може би е микс от гений, качества, капацитет, само че и душeвност. Защото, да се изправиш против всички и да стиснеш зъби против обществения двоен стандарт сигурно е не е елементарно. 

А в този момент си представете какво щеше да се случи, в случай че Михайлов не се споделяше Михайлов…