24 май - Ден на славянската просвета и култура
24 Май е празник на славянската книжовност, на българската култура и просвета. Той е празникът, който се празнува от най-дълго време в близката ни история.На 11 - ти май 1851 година в епархийското учебно заведение " Св. Св. Кирил и Методий " в гр. Пловдив по самодейност на Найден Геров се провежда празник на Светите братя Кирил и Методий - основатели на славянската книжовност. Празникът стартира постоянно да се отбелязва през 1857-ма година.
Денят 11 май не е инцидентно определен от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са приети за светци още в края на IX век. 24 май като празник на славянската книжовност и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва през днешния ден и отвън България - в Русия той се празнува за първи път през 1986 година по самодейност на мурманския публицист Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има монумент на Св. Св. Кирил и Методий. 24 май е празник, какъвто нямат другите нации по света - празник на писмеността, просветата, културата.
Празник на духовното извисяване, на устрема към рационализиране посредством достиженията на науката и културата. Буквите, основани от Кирил и Методий, преводите, които вършат на най-важните богослужебни книги, отбраната на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значителност освен за образуване на българския народ и за неговия разцвет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка концепция за тъждество на всички в духовната област. Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ основава писмеността и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е основаването в релативно къс интервал на две славянски писмености - глаголицата и кирилицата. Не съществува и безусловно единна позиция по въпроса, коя от тях е основана от Константин-Кирил.
Днес на кирилица пишат освен българите, само че и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още доста не славянски нации от някогашния Съветски съюз, а също и монголците - общо почти към 200 милиона души.
Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните възпитаници Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират поддръжка за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата възпитаници има собствен църковен празник, като също така честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни възпитаници всяка година на 27 юли. Празникът се назовава Свети Седмочисленици.
Денят 11 май не е инцидентно определен от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са приети за светци още в края на IX век. 24 май като празник на славянската книжовност и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва през днешния ден и отвън България - в Русия той се празнува за първи път през 1986 година по самодейност на мурманския публицист Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има монумент на Св. Св. Кирил и Методий. 24 май е празник, какъвто нямат другите нации по света - празник на писмеността, просветата, културата.
Празник на духовното извисяване, на устрема към рационализиране посредством достиженията на науката и културата. Буквите, основани от Кирил и Методий, преводите, които вършат на най-важните богослужебни книги, отбраната на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значителност освен за образуване на българския народ и за неговия разцвет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка концепция за тъждество на всички в духовната област. Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ основава писмеността и първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е основаването в релативно къс интервал на две славянски писмености - глаголицата и кирилицата. Не съществува и безусловно единна позиция по въпроса, коя от тях е основана от Константин-Кирил.
Днес на кирилица пишат освен българите, само че и сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още доста не славянски нации от някогашния Съветски съюз, а също и монголците - общо почти към 200 милиона души.
Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните възпитаници Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират поддръжка за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата възпитаници има собствен църковен празник, като също така честваме общия църковен празник на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни възпитаници всяка година на 27 юли. Празникът се назовава Свети Седмочисленици.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ