„22-годишният закон за българите в чужбина не изпълнява целите си“,

„ 22-годишният закон за българите в чужбина не извършва задачите си “, сподели Антоанета Цонева. „ Тази седмица в Kомисията за политиките за българите отвън страната организирахме публично разискване на направената от Националния център за парламентарни проучвания оценка за влияние на Закона за българите, живеещи отвън Република България “, заяви тя. „ Основният извод от показания отчет е, че 22-годишният закон за българите в чужбина не извършва задачите си. В него липсва финансов механизъм и материална обезпеченост на политиките, ориентирани към българите зад граница “, съобщи Цонева. Тя осведоми, че „ няма устав за използването на закона “, както и че „ сънародниците ни в чужбина не са задоволени от закона и от поддръжката от България “. „ Само отчасти са изпълнени задачите на закона, основно във връзка с просветителна и културна активност, само че и това не се дължи на механизмите от закона. Не е изпълнена задачата на закона за приобщаване на българите в чужбина към държавния и обществено-политически живот в България, в това число посредством децентрализирано финансиране на самодейностите “, изясни депутатът от „ Демократична България “. „ Ще работим за това да бъде определен внушителен орган на сънародниците ни зад граница. Ще обсъдим и дали да се поправя настоящият или да се написа напълно нов закон за българите в чужбина “, съобщи Цонева. Тя даде обещание, че българите отвън страната ще имат същия достъп до административни електронни услуги, каквито има всеки български жител, намиращ се на територията на страната. По думите ѝ това ще стане допустимо с въвеждането до края на годината на електронната идентификация. „ Резултатите от приложението на закона са непрозрачни “, сподели в умозаключение Антоанета Цонева.