2022: Ще излезе ли българската политика от тресавището на прехода
2021 година трансформира създалите се през прехода политически настройки. Тя приключи малко преди края си със гласуването на държавното управление, препоръчано от " Продължаваме промяната ", само че стартира доста преди календарното си начало с митингите от лятото на 2020-а.
Тогава огромна част от обществото (над 60%) изиска смяна на властта - освен като управническа гарнитура, само че и като модел на ръководство. Обаче представителите на митинга настояха, че не е толкоз значимо каква ще е новата власт, значимото е остарялата да падне. В резултатът на сходни сметки най-гласовитите от тях, обединили се по-късно в " Изправи се БГ! Ние идваме ", към този момент не са Народното събрание. " Демократична България " (ДБ) пък, чиито хрумвания и история й даваха учредения да е водач на протестните партии, се озова на опашката им.
Слави Трифонов - вместо избавител, последовател на модела
Слави Трифонов обра внезапно лаврите на гражданския протест и влезе в ролята на следващия избавител на нацията, уверен, че партията му идва на власт. Това, че не стана по този начин и " ИТН " (ИТН) в третите парламентарни избори за 2021-а загуби половината от поддръжката си, бе първото доказателство за почналата промяна на политическите настройки. Избирателите очевидно си бяха дали сметка, че Слави Трифонов нямаше да е опция, а продължение на познатия управнически модел, съгласно който водачът концентрира цялата власт и слага действието на институциите според от своята воля. Вместо противоположното.
Политиците не помниха, само че гласоподавателите си спомниха, че протестната вълна беше вдигната от младите, завърнали се поради пандемията от чужбина, които не можаха да одобряват, че животът на родителите им 30 години след рухването на комунизма продължава да е толкоз изостанал от този в развитите демокрации. По улиците излязоха представителите на едно ново политическо потомство, без комунистически и посткомунистически увреждания, на което износените предизборни хитрости и пози не му минаваха - те желаеха лицата на властта към този момент да наподобяват на тях, а не на закоравелите играчи на прехода.
Българите поддържаха просветния политически наивизъм
България от дълго време е две Българии - едната на тези, които останахме тук, и другата (почти толкоз огромна, изчислено по отношение на дейното население) на тези, които учат и работят на Запад. След двата несполучливи опита за сформиране на държавно управление и бързия политически залез на Има Такъв Народ се разбра, че вътрешният запас за смяна е привършен и тя може да пристигна единствено от втората България. Ксенофобската мантра " няма напусналите страната да вземат решение по какъв начин да живеят останалите в нея " към този момент не вървеше. За изненада на пострадалите така наречените харвардци завоюваха най-вече гласове, договориха постоянно държавно управление и го оглавиха. Дори правните извършения към канадското поданство на Кирил Петков не активизираха избор против него, а по-скоро направиха реклама на необвързаността му с локалната политическа компания.
Тези, които не стопираха да повдигат тематиката, вместо да избодат очите, изписаха вежди. Същото се случи и с етикета " харвардци ", който трябваше да звучи иронично и да провокира байганьовска недоверчивост към познания, трупани на открито, и по тази причина неприложими към родната реалност. Вместо това, той се оказа прелъстителен, тъй като даде израз на вярата най-сетне образовани, възпитани и доброжелателни хора да влязат във властта в контраст на нейното силово, свойско и користно практикуване. Битката внезапно смени жанра си и в нея се опълчиха един образован политически наивизъм и едно изтощено политическо далавераджийство. Промяната на настройките се видя, когато хората самоуверено застанаха на страната на наивизма, вдигнал яката на бежовото си палто.
Ще излезе ли българската политика от тресавището на прехода?
Шансът на " харвардци " да завоюват борбата, макар първичните им поръчки, обаче напълно не е сигурен. Те, с цел да не се трансфорат в приятна за окото политическа украса на все същата скица, би трябвало да извадят " на ярко " положенията, насъбрани зад тила на страната и, доколкото е допустимо, да й ги върнат. Не с популистки закани и показни акции, а последователно и методично със законови средства и рационални взаимни отстъпки, само че без да разрешат старите муцуни нито да ги уплашат, нито да ги съблазнят.
Йордан Цонев в откриващата си тирада от трибуната на 47-то Народно събрание дръпна прослава на тройната коалиция като най-хубавото време за България. Думите му рядко са инцидентни - Българска социалистическа партия отново е в ръководеща коалиция, върху Има Такъв Народ се натрупаха съмнения, че позволява въздействието на Движение за права и свободи, остава " Продължаваме промяната " (ПП) да бъде мълчешком пакетирана като новото Национална движение „Симеон Втори", каквито аналогии също се вършат.
Излишни са единствено Демократична България, които са непреклонният конкурент на Движение за права и свободи. По тяхната орис ще проличи до каква степен е допустимо тройната коалиция по някакъв метод да се възпроизведе.
Но това, несъмнено, зависи на първо място от силите и волята на Политическа партия да измъкнат българската политика от тресавището на прехода. Защото в случай че те съумеят - ръководството им ще бележи неговия дълго чакан край. Ако не съумеят, не ми се мисли Преходът ще стартира изначало, а Крим за нас ще си остане съветски.
Автор:
Тогава огромна част от обществото (над 60%) изиска смяна на властта - освен като управническа гарнитура, само че и като модел на ръководство. Обаче представителите на митинга настояха, че не е толкоз значимо каква ще е новата власт, значимото е остарялата да падне. В резултатът на сходни сметки най-гласовитите от тях, обединили се по-късно в " Изправи се БГ! Ние идваме ", към този момент не са Народното събрание. " Демократична България " (ДБ) пък, чиито хрумвания и история й даваха учредения да е водач на протестните партии, се озова на опашката им.
Слави Трифонов - вместо избавител, последовател на модела
Слави Трифонов обра внезапно лаврите на гражданския протест и влезе в ролята на следващия избавител на нацията, уверен, че партията му идва на власт. Това, че не стана по този начин и " ИТН " (ИТН) в третите парламентарни избори за 2021-а загуби половината от поддръжката си, бе първото доказателство за почналата промяна на политическите настройки. Избирателите очевидно си бяха дали сметка, че Слави Трифонов нямаше да е опция, а продължение на познатия управнически модел, съгласно който водачът концентрира цялата власт и слага действието на институциите според от своята воля. Вместо противоположното.
Политиците не помниха, само че гласоподавателите си спомниха, че протестната вълна беше вдигната от младите, завърнали се поради пандемията от чужбина, които не можаха да одобряват, че животът на родителите им 30 години след рухването на комунизма продължава да е толкоз изостанал от този в развитите демокрации. По улиците излязоха представителите на едно ново политическо потомство, без комунистически и посткомунистически увреждания, на което износените предизборни хитрости и пози не му минаваха - те желаеха лицата на властта към този момент да наподобяват на тях, а не на закоравелите играчи на прехода.
Българите поддържаха просветния политически наивизъм
България от дълго време е две Българии - едната на тези, които останахме тук, и другата (почти толкоз огромна, изчислено по отношение на дейното население) на тези, които учат и работят на Запад. След двата несполучливи опита за сформиране на държавно управление и бързия политически залез на Има Такъв Народ се разбра, че вътрешният запас за смяна е привършен и тя може да пристигна единствено от втората България. Ксенофобската мантра " няма напусналите страната да вземат решение по какъв начин да живеят останалите в нея " към този момент не вървеше. За изненада на пострадалите така наречените харвардци завоюваха най-вече гласове, договориха постоянно държавно управление и го оглавиха. Дори правните извършения към канадското поданство на Кирил Петков не активизираха избор против него, а по-скоро направиха реклама на необвързаността му с локалната политическа компания.
Тези, които не стопираха да повдигат тематиката, вместо да избодат очите, изписаха вежди. Същото се случи и с етикета " харвардци ", който трябваше да звучи иронично и да провокира байганьовска недоверчивост към познания, трупани на открито, и по тази причина неприложими към родната реалност. Вместо това, той се оказа прелъстителен, тъй като даде израз на вярата най-сетне образовани, възпитани и доброжелателни хора да влязат във властта в контраст на нейното силово, свойско и користно практикуване. Битката внезапно смени жанра си и в нея се опълчиха един образован политически наивизъм и едно изтощено политическо далавераджийство. Промяната на настройките се видя, когато хората самоуверено застанаха на страната на наивизма, вдигнал яката на бежовото си палто.
Ще излезе ли българската политика от тресавището на прехода?
Шансът на " харвардци " да завоюват борбата, макар първичните им поръчки, обаче напълно не е сигурен. Те, с цел да не се трансфорат в приятна за окото политическа украса на все същата скица, би трябвало да извадят " на ярко " положенията, насъбрани зад тила на страната и, доколкото е допустимо, да й ги върнат. Не с популистки закани и показни акции, а последователно и методично със законови средства и рационални взаимни отстъпки, само че без да разрешат старите муцуни нито да ги уплашат, нито да ги съблазнят.
Йордан Цонев в откриващата си тирада от трибуната на 47-то Народно събрание дръпна прослава на тройната коалиция като най-хубавото време за България. Думите му рядко са инцидентни - Българска социалистическа партия отново е в ръководеща коалиция, върху Има Такъв Народ се натрупаха съмнения, че позволява въздействието на Движение за права и свободи, остава " Продължаваме промяната " (ПП) да бъде мълчешком пакетирана като новото Национална движение „Симеон Втори", каквито аналогии също се вършат.
Излишни са единствено Демократична България, които са непреклонният конкурент на Движение за права и свободи. По тяхната орис ще проличи до каква степен е допустимо тройната коалиция по някакъв метод да се възпроизведе.
Но това, несъмнено, зависи на първо място от силите и волята на Политическа партия да измъкнат българската политика от тресавището на прехода. Защото в случай че те съумеят - ръководството им ще бележи неговия дълго чакан край. Ако не съумеят, не ми се мисли Преходът ще стартира изначало, а Крим за нас ще си остане съветски.
Автор:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ