Кофас ЦИЕ Топ 500: Икономиките се възстановяват след спада през 2020 г.
2021 година донесе удобни условия както за стопанските системи, по този начин и за най-големите бизнеси в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Въпреки че към момента е изправена пред провокациите на пандемията от Covid-19, икономическата интензивност се възвърне от спада през 2020 година В резултат на това, 500-те най-големи бизнеса в района означиха внезапно възходящи доходи и по-високи облаги.
Това сподели 14-тото годишното изследване на Кофас за най-големи компании в ЦИЕ за 2021 година Според отчета, до момента в който районът записва по-лека криза през 2020 година със междинен напредък на Брутният вътрешен продукт, достигащ -3,7% спрямо -5,5% в Западна Европа, възобновяване на ЦИЕ през 2021 година също беше по-впечатляващо, достигайки 5,7% спрямо 4,7% в западноевропейските стопански системи.
В класацията за най-големи компании тази година попадат и 25 български сдружения. От най-високо изкачилите се в класацията родни бизнеси са Bulgarian Energy Holding, Aurubis Bulgaria, Национална електрическа компания и Evrohold Bulgaria.
„ В класацията на Кофас ЦИЕ Топ 500 попадат повече български компании от миналата 2020 година и това е изцяло разбираемо. Доста огромна част от бизнеса се възползва от възстановителните Covid-19 ограничения от държавното управление и записаният растеж в оборотите беше ненапълно предвидим. Тази година обаче бизнесът е заплашен още веднъж заради разтърсванията в макроикономически проект – следва да разберем какъв брой и по какъв начин ще бъдат усетени в България и района “, споделя Пламен Димитров, шеф на Кофас България.
Общият оборот на всичките 500 компании се е повишил с 26,9% до 842 милиарда евро. Съвкупните чисти облаги съвсем са се удвоили спрямо 2020 година, достигайки 41 428 милиона евро. Освен това 500-те компании са наели 2,2 милиона души през миналата година (+1,3% по отношение на 2020 г.).
PKN Orlen още веднъж е на челното място, укрепвайки позицията си с оборот, който скочи с 52%, до момента в който през миналата година беше намалял с 23%. Чешката Skoda Auto (2-ро място), мултинационалната нефтена и газова компания MOL Унгария (3-то място), полската държавна PGNiG (4-то място), търговецът на дребно Jeronimo Полша (5-то място), полската енергийна компания PGE (7-мо място) и Volkswagen Словакия (8-мо място) бяха на върха в предходни ранглисти. Повечето от тях записват по-висок оборот. Производителите на коли като Skoda Auto и Volkswagen Словакия записват единствено леко нарастване на приходите с 0,4% и 2,3% заради спирания на веригата за доставки.
Сектори: водеща позиция на бранша за рандеман и преправка на петрол и газ
Три основни бранша (автомобилен и транспортен, петрол и газ, неспециализирана търговия), показани от най-големите компании в района, не престават да образуват 53% от общите доходи. Класацията разкрива, че всички промишлености записват растеж на оборота заради ускорение на търсенето и слаба насочна точка от миналата година. Това нанесе голямо въздействие върху финансовите индикатори на фирмите заради началния стадий на пандемията и обвързваните с нея органичителни ограничения. Най-яркият образец идва от бранш текстил и облекло, който претърпя спад в търсенето, както и смяна в потребителските желания през пандемичната 2020 година Година по-късно секторът означи най-голям растеж на оборота от 60,3%. За разлика от него, най-слабо нарастване е записано в бранша на строителството (+9,5%), автомобилостроенето и превоза (+9,6%). Последните два бранша остават преобладаващи в Чехия, Унгария, Румъния и Словакия. Повечето промишлености съумяха да генерират по-високи чисти облаги, като металите водят класацията (+437%). Текстилът, облеклото и хранително-вкусовата индустрия са секторите, които демонстрират отрицателна динамичност в тази област. Най-добре оценената промишленост в ЦИЕ Топ 500 е с по-малко представители в класацията, само че отбелязва растеж на оборота от 27,9% и повече от двойно нарастване на чистата облага.
Секторът на потребни изкопаеми, химикалите, петрола, пластмасата и фармацевтичните артикули още веднъж е най-големият в класацията ЦИЕ Топ 500. Индустрията се радва на един от най-високите скокове на чистата облага (+331,5%) след 52-процентното нарастване в цените на петрола през 2021 г.
„ В резултат на съживяването на международната търговия износът от ЦИЕ способства за ускоряването на районните индустриални браншове, които претърпяха по-високи разноски за обработка. Тези разноски се покачиха внезапно след началото на възобновяване от пандемията и те към момента засягат бизнеса значително в наши дни, изключително в този момент, когато разноските за сила и вложени запаси скочиха след началото на войната в Украйна “, споделя Грегож Шилевич, основен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа. „ Наистина, защото Русия доставяше на Европа енергийни артикули, цените скочиха доста през 2022 година, с което стартира рецесията. В същото време нарушаванията на веригите за доставки на селскостопански и хранителни артикули доведоха до възходяща инфлация на цените на храните заради обстоятелството, че както Русия, по този начин и Украйна заемат забележителен дял в международния експорт на селскостопански артикули “, добавя той.
„ Очаква се стопанските системи на ЦИЕ да бъдат най-силно повлияни от войната, почнала през февруари 2022 година Това се дължи на географската им непосредственост до двете страни, зависимостта от износа и вноса на сила от Русия, притока на бежанци от Украйна и проблемите с логистиката, които произлязоха от войната. Това значи, че районът е уязвим от редица фактори и идващото издание на класацията ни може да покаже друга картина “, добавя Ярослав Яворски.
Това сподели 14-тото годишното изследване на Кофас за най-големи компании в ЦИЕ за 2021 година Според отчета, до момента в който районът записва по-лека криза през 2020 година със междинен напредък на Брутният вътрешен продукт, достигащ -3,7% спрямо -5,5% в Западна Европа, възобновяване на ЦИЕ през 2021 година също беше по-впечатляващо, достигайки 5,7% спрямо 4,7% в западноевропейските стопански системи.
В класацията за най-големи компании тази година попадат и 25 български сдружения. От най-високо изкачилите се в класацията родни бизнеси са Bulgarian Energy Holding, Aurubis Bulgaria, Национална електрическа компания и Evrohold Bulgaria.
„ В класацията на Кофас ЦИЕ Топ 500 попадат повече български компании от миналата 2020 година и това е изцяло разбираемо. Доста огромна част от бизнеса се възползва от възстановителните Covid-19 ограничения от държавното управление и записаният растеж в оборотите беше ненапълно предвидим. Тази година обаче бизнесът е заплашен още веднъж заради разтърсванията в макроикономически проект – следва да разберем какъв брой и по какъв начин ще бъдат усетени в България и района “, споделя Пламен Димитров, шеф на Кофас България.
Общият оборот на всичките 500 компании се е повишил с 26,9% до 842 милиарда евро. Съвкупните чисти облаги съвсем са се удвоили спрямо 2020 година, достигайки 41 428 милиона евро. Освен това 500-те компании са наели 2,2 милиона души през миналата година (+1,3% по отношение на 2020 г.).
PKN Orlen още веднъж е на челното място, укрепвайки позицията си с оборот, който скочи с 52%, до момента в който през миналата година беше намалял с 23%. Чешката Skoda Auto (2-ро място), мултинационалната нефтена и газова компания MOL Унгария (3-то място), полската държавна PGNiG (4-то място), търговецът на дребно Jeronimo Полша (5-то място), полската енергийна компания PGE (7-мо място) и Volkswagen Словакия (8-мо място) бяха на върха в предходни ранглисти. Повечето от тях записват по-висок оборот. Производителите на коли като Skoda Auto и Volkswagen Словакия записват единствено леко нарастване на приходите с 0,4% и 2,3% заради спирания на веригата за доставки.
Сектори: водеща позиция на бранша за рандеман и преправка на петрол и газ
Три основни бранша (автомобилен и транспортен, петрол и газ, неспециализирана търговия), показани от най-големите компании в района, не престават да образуват 53% от общите доходи. Класацията разкрива, че всички промишлености записват растеж на оборота заради ускорение на търсенето и слаба насочна точка от миналата година. Това нанесе голямо въздействие върху финансовите индикатори на фирмите заради началния стадий на пандемията и обвързваните с нея органичителни ограничения. Най-яркият образец идва от бранш текстил и облекло, който претърпя спад в търсенето, както и смяна в потребителските желания през пандемичната 2020 година Година по-късно секторът означи най-голям растеж на оборота от 60,3%. За разлика от него, най-слабо нарастване е записано в бранша на строителството (+9,5%), автомобилостроенето и превоза (+9,6%). Последните два бранша остават преобладаващи в Чехия, Унгария, Румъния и Словакия. Повечето промишлености съумяха да генерират по-високи чисти облаги, като металите водят класацията (+437%). Текстилът, облеклото и хранително-вкусовата индустрия са секторите, които демонстрират отрицателна динамичност в тази област. Най-добре оценената промишленост в ЦИЕ Топ 500 е с по-малко представители в класацията, само че отбелязва растеж на оборота от 27,9% и повече от двойно нарастване на чистата облага.
Секторът на потребни изкопаеми, химикалите, петрола, пластмасата и фармацевтичните артикули още веднъж е най-големият в класацията ЦИЕ Топ 500. Индустрията се радва на един от най-високите скокове на чистата облага (+331,5%) след 52-процентното нарастване в цените на петрола през 2021 г.
„ В резултат на съживяването на международната търговия износът от ЦИЕ способства за ускоряването на районните индустриални браншове, които претърпяха по-високи разноски за обработка. Тези разноски се покачиха внезапно след началото на възобновяване от пандемията и те към момента засягат бизнеса значително в наши дни, изключително в този момент, когато разноските за сила и вложени запаси скочиха след началото на войната в Украйна “, споделя Грегож Шилевич, основен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа. „ Наистина, защото Русия доставяше на Европа енергийни артикули, цените скочиха доста през 2022 година, с което стартира рецесията. В същото време нарушаванията на веригите за доставки на селскостопански и хранителни артикули доведоха до възходяща инфлация на цените на храните заради обстоятелството, че както Русия, по този начин и Украйна заемат забележителен дял в международния експорт на селскостопански артикули “, добавя той.
„ Очаква се стопанските системи на ЦИЕ да бъдат най-силно повлияни от войната, почнала през февруари 2022 година Това се дължи на географската им непосредственост до двете страни, зависимостта от износа и вноса на сила от Русия, притока на бежанци от Украйна и проблемите с логистиката, които произлязоха от войната. Това значи, че районът е уязвим от редица фактори и идващото издание на класацията ни може да покаже друга картина “, добавя Ярослав Яворски.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ