Путинова Русия - управляема демокрация с еднопартиен билет
2021 година отбелязва ли сгъстяване на авторитаризма в Русия? Виждайки по какъв начин известността на ръководещата партия " Единна Русия " стартира да ерозира, Кремъл се стреми да даде нов подтик на други политически партии, лоялни на режима. Това написа в публикация за френския ежедневник La Tribune Жан-Робер Равио, лекар по политически науки и учител по модерна съветска цивилизация в университета Париж-Нантер.
Присъдата на Алексей Навални от две години и половина затвор и затварянето му в трудов лагер бяха доста строго наказани на Запад. Отношението към известния съветски конкурент и поддръжниците на Антикорупционния му фонд (ФБК) оправда приемането на нови наказания от страна на Съединени американски щати против висши съветски фигури, последвано, месец по-късно, от нов набор от финансови наказания.
Повече от всеки път е време за " новата студена война ". Това се потвърждава да вземем за пример от тона, употребен от шефа на програмата за Източна Европа и Централна Азия на " Амнести интернешънъл ", заслужен за разцвета на дисидентската битка и зачитането на правата на индивида през 70-те и 80-те години в Съюз на съветските социалистически републики, който реагира на прекъсването от московската прокуратура на дейностите на 34-те районни организации на ФБК, упрекнати в сходство с настоящото законодателство за " екстремистка активност ":
" Мащабът на тази цинична офанзива, която нарушава правото на независимост на изложение и сдружаване на хиляди хора, е невиждан. Ако бъде взето решение за възбрана на посочените организации, поддръжниците на Алексей Навални, които образуват най-голямата опозиционна група в страната, могат да се окажат обект на наказателно гонене за законните си действия на политическа интензивност или отбрана на човешките права. Целта е ясна: да се ликвидира придвижването на Навални, до момента в който той линее в пандиза. Символичен знак, разкриващ подлостта на съветските власти; правосъдното произвеждане е оповестено за секретно и ще се организира при закрити врата, без задоволителни гаранции за правдивост. "
Мачкане на несистемната съпротива
Вълна от репресии се стоварва върху по този начин наречената несистемна съпротива - термин, който отбелязва всички организации, които не са публично приети за политически партии и които в следствие биват държани настрана от изборната конкуренция.
Някои медии, емблематични за демократичните и демократични дисидентски кръгове, доста ангажирани против Владимир Путин - като студентското списание Doxa или още по-емблематичния онлайн новинарски канал Meduza - се оказват под ударите на законодателството против екстремизма ( федералният закон, ориентиран към " битка с екстремистките действия ", признат през 2002 година, беше променен и заздравен през 2008 година и 2015 г.) или закона, който контролира активността на организациите, получаващи задгранично финансиране. Този закон, признат през 2012 година (подсилен през 2020 година по пример на американския закон FARA (Закон за регистрацията на задгранични сътрудници, 1938 г.), изисква НПО-та, получаващи финансиране от чужбина, да се записват и да упоменават думата " задграничен сътрудник " във всички свои изявления, изключително в Интернет, другояче рискуват да им бъде лимитирана активността или да бъдат санкционирани.
Все отново, анализът на " Амнести интернешънъл ", който стига до заключението, че има ясно сгъстяване на авторитаризма в Русия, в симбиоза с желанието на новата администрация на Байдън да ускори глобите против Русия и в тясна връзка с медийната вълна, която го съпътства, понижава доста фокусното разстояние и по този метод пропуща значителното.
... и метаморфоза на политическото поле
Всичко демонстрира, че предвид на идните парламентарни избори на 19 септември 2021 година управляващите са се заели да преразгледат политическото ръководство на страната, до момента учредено на доминирането на партия " Единна Русия " - партия, която от 2004 година насам има комфортно болшинство от две трети в Държавната дума на страната. Целта е разширение въз основата за поддръжка на властта от партии, считани до момента за систематична съпротива, т.е. Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), Либерално-демократическата партия на Русия (на известния протестърски подбудител Владимир Жириновски) и " Справедлива Русия ".
Предвиждайки неспособността на партия " Единна Русия ", в светлината на зачестилите социологически изследвания, да завоюва наново толкоз огромно болшинство, колкото на предходните избори, властта ще се опита да причисли без формалности, най-малко частично, систематичната съпротива.
Следователно, репресиите, осъществявани против несистемната съпротива, не би трябвало да се проучват просто като знак за по-авторитарен поврат на системата, а като значима еволюция на политическата система, чиято легитимност към този момент няма да се основава просто върху една свръхмажоритарна и преобладаваща партия, а върху неофициалната коалиция на всички партии в системата, обединени към " родолюбив консенсус " в отбрана на политиката на могъществото и суверенитета на Русия против всички тези, които както извън, по този начин и от вътрешната страна, биха могли да слагат под въпрос тези правила.
Умората на народа
Седем години след " Руската пролет " през 2014 година, миг на мощно доближаване сред руснаците и техните водачи, подбудено от анексирането на Крим от Русия, властта има голяма потребност да укрепи своята легитимност и да й възобнови репертоара.
Патриотичният жар, породен от тази " дребна победа " на Русия в Крим (победа, изтръгната от Украйна, реципрочно и от Запада), отстъпи място на общественото неодобрение. Руското публично мнение е изтощено да слуша единствено за " Украйна и Сирия " по всички канали, в ущърб на тематиките, които го занимават на първи проект: покупателната дарба, която понижава, инфлацията, която се повишава, заетостта, която стагнира, обществените помощи, които не доближават...
Преминаването на ковид единствено ускори измежду популацията чувството, че то страда от последствията от дълбока обществена и икономическа рецесия. В обръщението си към двете камари на Народното събрание на 21 април Владимир Путин прикани за обща готовност, както против икономическата рецесия след Ковид, по този начин и против враждебността на Запада, сложени на една и съща основа. Руският президент показва волунтаризъм, като разгласи приемането на голям брой ограничения, ориентирани към възкръсване на стопанската система, чийто напредък е в застоялост от 2014 година Нека цитираме две значими числа: през 2020 година наличните приходи на съветските семейства са намалели с 10,6% по отношение на 2014 година, до момента в който делът на обществените помощи в структурата на приходите на семействата е 21% (през 2014 година е бил 18,6%). Някои от ограниченията, постановени от Путин, са алегорични и гръмки като анонс, като да вземем за пример задължението огромните компании да влагат повече или отпущането на обществени заеми, предопределени за инфраструктура. Съществуват и доста обществени ограничения, ориентирани към най-скромните и несигурни фамилии, от време на време не без политическо желание: по този метод в края на август ще бъде изплатена надбавка за учебно заведение от 10 000 рубли (110 евро) на възпитаник в навечерието на парламентарните избори...
Фината еквилибристика на комунистите
Три дни след тази президентска тирада, XVIII-ият конгрес на КПРФ, първата от систематичните опозиционни партии, показани в Думата (42 места от 450, пред ЛДПР с 40 и " Справедлива Русия " с 23; " Единна Русия " държи 335), предложи на парламентаристи и комунистически управителни фрагменти опцията да се надпреварват в критикуването на тези ограничения, " неспособни да решат съществени социално-икономически проблеми ".
Трябва да се признае, че съветският президент деликатно заобикаля да се занимава със основни въпроси, като ниското равнище на възнаграждение на труда, хроничната подзаетост на нискоквалифицирани хора, ниското равнище на данъчно облагане на земята и приходите от интензивност на предприятията, възходящите обществени и териториални неравенства в Русия...Закривайки конгреса на партия, която той управлява в продължение на 28 години, Генади Зюганов преувеличи: Владимир Путин, сигурно " осъзнаващ мащаба на обществената рецесия ", е " заложникът на своята олигархия ". Време е, възкликна той, " да се постави завършек на капиталистическата вакханалия и да се възвърне планирането ".
В същия дух обаче Зюганов се подрежда зад Владимир Путин, чиято външна политика и политика на сигурност той безусловно поддържа, и изстрелва няколко спомагателни стрели към Навални, който " се стреми единствено да популяризира хаоса в Русия, с цел да я даде на силите на глобализма ". Коментари, които подхождат на тези, които Зюганов направи през януари: " Не смятам Навални за съперник. [...] Той е съдружник на новия президент на Съединените щати [...]. Шефовете на транснационалните корпорации са решили да смъкват Путин [...], като са избрали Навални за съществена фигура на съветския Майдан. "
За Зюганов беше на първо място неотложно да удостовери лоялността на КПРФ към Кремъл, откакто редица депутати и районни партийни чиновници намерено поддържаха про-Навалните стачкуващи и го опазиха обществено по време на процеса.
Управляване на електората посредством властта
В неотдавнашна своя колонка историкът и социолог Борис Кагарлицки се върна към концепцията, централна в съветския политически живот, за " политическа администрация ", аргументирайки се, че в Русия " това, което се назовава политика, се свежда до ръководене на електората " (посредством властта) - значително деполитизиран съветски електорат, който " реагира основно на алегорични тласъци, стартирани в медиите " и в който " тези, които имат политически убеждения съставляват най-вече 10% " от всички взети дружно.
По този метод политическата администрация минава през пилотирането на политическия живот чрез властта. Засега целта е да се лимитират политическите последствия от икономическата и обществена рецесия и да се ограничи предстоящият отлив от партия " Единна Русия ". Различни политически " техники " са тествани на районно равнище за последната цел, по-специално посредством умножаването на " немаркирани " претенденти.
В тази вероятност управляващите императивно би трябвало да се примирят със систематичната съпротива и да укрепят, в границите на партиите, които я съставляват, позицията на най-лоялните ръководители и водачи. Нека цитираме емблематичния случай на сливане (миналия февруари) на придвижването на националистическия публицист Захар Прилепин " За истината ", изявен глас на " Руската пролет ", подкрепящ сепаратистките сили на Донбас, с четвъртата политическа мощ в Държавната Дума " Справедлива Русия " на Сергей Миронов - маневра, за която надали има подозрение, че е пилотирана " от горната страна " и че има за цел да укрепи " патриотично лявото " крило на лоялните на Кремъл политически сили. Властта има намерение по този метод да компенсира обществения митинг, който се популяризира в цялата страна и способства за подкопаване на легитимността й. Тъй като придвижването на Навални е дървото, което скрива гората от доста други акции, по-закотвени в съветското обществено поле, локализирани, спорадични и аполитични, като оспорването на измамите с недвижими парцели, " придвижването на кофите за отпадък ", многочислени и повтарящи се митинги против обществените и пенсионните промени, митингът - още по-притеснителен за държавното управление - против това, че Путин уволни определения губернатор на Хабаровска област...
Търсенето на обществена правдивост е още по-належащо, защото рецесията в допълнение усили зависимостта на непрестанно възходящия брой руснаци от страната, която заплаща пенсии, дотации и обществени помощи.
Границите на Кремълската тактика
Ще успее ли тази тактика за избавяне на парламентарното болшинство посредством властта? За момента дано се задоволим с посочването на избрани граници.
Активиран от враждебността на Западния блок към Русия на съвсем всички полета, патриотичният претекст - апелът за поддръжка за застрашената Родина-Майка - остава ефикасен. Но в случай че се употребява прекомерно доста, може да се изхаби, изключително когато " патриотичните " управници купуват влиятелни недвижими парцели, натрупат благосъстояния в чужбина или изпращат децата си да следват в същите враждебни западни страни, които постановат наказания на Русия (и които от време на време й задържат паспорта!)...
Гласуването на конституционните промени, позволяващи на Владимир Путин да остане президент за два мандата след 2024 година, също е нож с две остриета: в случай че известността му, която остава висока, се срине, това ще отслаби президентската институция и " вертикалата на властта ".
И най-после, консолидираното на систематичната съпротива в границите на " партията на властта " би лишила последната от значителен лост за лоялна съпротива, трансформирайки режим с преобладаваща партия в съвсем еднопартиен режим, който ще се окаже самичък против една извънсистемна съпротива, която при тези условия може да придобие единствено мощ.
Присъдата на Алексей Навални от две години и половина затвор и затварянето му в трудов лагер бяха доста строго наказани на Запад. Отношението към известния съветски конкурент и поддръжниците на Антикорупционния му фонд (ФБК) оправда приемането на нови наказания от страна на Съединени американски щати против висши съветски фигури, последвано, месец по-късно, от нов набор от финансови наказания.
Повече от всеки път е време за " новата студена война ". Това се потвърждава да вземем за пример от тона, употребен от шефа на програмата за Източна Европа и Централна Азия на " Амнести интернешънъл ", заслужен за разцвета на дисидентската битка и зачитането на правата на индивида през 70-те и 80-те години в Съюз на съветските социалистически републики, който реагира на прекъсването от московската прокуратура на дейностите на 34-те районни организации на ФБК, упрекнати в сходство с настоящото законодателство за " екстремистка активност ":
" Мащабът на тази цинична офанзива, която нарушава правото на независимост на изложение и сдружаване на хиляди хора, е невиждан. Ако бъде взето решение за възбрана на посочените организации, поддръжниците на Алексей Навални, които образуват най-голямата опозиционна група в страната, могат да се окажат обект на наказателно гонене за законните си действия на политическа интензивност или отбрана на човешките права. Целта е ясна: да се ликвидира придвижването на Навални, до момента в който той линее в пандиза. Символичен знак, разкриващ подлостта на съветските власти; правосъдното произвеждане е оповестено за секретно и ще се организира при закрити врата, без задоволителни гаранции за правдивост. "
Мачкане на несистемната съпротива
Вълна от репресии се стоварва върху по този начин наречената несистемна съпротива - термин, който отбелязва всички организации, които не са публично приети за политически партии и които в следствие биват държани настрана от изборната конкуренция.
Някои медии, емблематични за демократичните и демократични дисидентски кръгове, доста ангажирани против Владимир Путин - като студентското списание Doxa или още по-емблематичния онлайн новинарски канал Meduza - се оказват под ударите на законодателството против екстремизма ( федералният закон, ориентиран към " битка с екстремистките действия ", признат през 2002 година, беше променен и заздравен през 2008 година и 2015 г.) или закона, който контролира активността на организациите, получаващи задгранично финансиране. Този закон, признат през 2012 година (подсилен през 2020 година по пример на американския закон FARA (Закон за регистрацията на задгранични сътрудници, 1938 г.), изисква НПО-та, получаващи финансиране от чужбина, да се записват и да упоменават думата " задграничен сътрудник " във всички свои изявления, изключително в Интернет, другояче рискуват да им бъде лимитирана активността или да бъдат санкционирани.
Все отново, анализът на " Амнести интернешънъл ", който стига до заключението, че има ясно сгъстяване на авторитаризма в Русия, в симбиоза с желанието на новата администрация на Байдън да ускори глобите против Русия и в тясна връзка с медийната вълна, която го съпътства, понижава доста фокусното разстояние и по този метод пропуща значителното.
... и метаморфоза на политическото поле
Всичко демонстрира, че предвид на идните парламентарни избори на 19 септември 2021 година управляващите са се заели да преразгледат политическото ръководство на страната, до момента учредено на доминирането на партия " Единна Русия " - партия, която от 2004 година насам има комфортно болшинство от две трети в Държавната дума на страната. Целта е разширение въз основата за поддръжка на властта от партии, считани до момента за систематична съпротива, т.е. Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), Либерално-демократическата партия на Русия (на известния протестърски подбудител Владимир Жириновски) и " Справедлива Русия ".
Предвиждайки неспособността на партия " Единна Русия ", в светлината на зачестилите социологически изследвания, да завоюва наново толкоз огромно болшинство, колкото на предходните избори, властта ще се опита да причисли без формалности, най-малко частично, систематичната съпротива.
Следователно, репресиите, осъществявани против несистемната съпротива, не би трябвало да се проучват просто като знак за по-авторитарен поврат на системата, а като значима еволюция на политическата система, чиято легитимност към този момент няма да се основава просто върху една свръхмажоритарна и преобладаваща партия, а върху неофициалната коалиция на всички партии в системата, обединени към " родолюбив консенсус " в отбрана на политиката на могъществото и суверенитета на Русия против всички тези, които както извън, по този начин и от вътрешната страна, биха могли да слагат под въпрос тези правила.
Умората на народа
Седем години след " Руската пролет " през 2014 година, миг на мощно доближаване сред руснаците и техните водачи, подбудено от анексирането на Крим от Русия, властта има голяма потребност да укрепи своята легитимност и да й възобнови репертоара.
Патриотичният жар, породен от тази " дребна победа " на Русия в Крим (победа, изтръгната от Украйна, реципрочно и от Запада), отстъпи място на общественото неодобрение. Руското публично мнение е изтощено да слуша единствено за " Украйна и Сирия " по всички канали, в ущърб на тематиките, които го занимават на първи проект: покупателната дарба, която понижава, инфлацията, която се повишава, заетостта, която стагнира, обществените помощи, които не доближават...
Преминаването на ковид единствено ускори измежду популацията чувството, че то страда от последствията от дълбока обществена и икономическа рецесия. В обръщението си към двете камари на Народното събрание на 21 април Владимир Путин прикани за обща готовност, както против икономическата рецесия след Ковид, по този начин и против враждебността на Запада, сложени на една и съща основа. Руският президент показва волунтаризъм, като разгласи приемането на голям брой ограничения, ориентирани към възкръсване на стопанската система, чийто напредък е в застоялост от 2014 година Нека цитираме две значими числа: през 2020 година наличните приходи на съветските семейства са намалели с 10,6% по отношение на 2014 година, до момента в който делът на обществените помощи в структурата на приходите на семействата е 21% (през 2014 година е бил 18,6%). Някои от ограниченията, постановени от Путин, са алегорични и гръмки като анонс, като да вземем за пример задължението огромните компании да влагат повече или отпущането на обществени заеми, предопределени за инфраструктура. Съществуват и доста обществени ограничения, ориентирани към най-скромните и несигурни фамилии, от време на време не без политическо желание: по този метод в края на август ще бъде изплатена надбавка за учебно заведение от 10 000 рубли (110 евро) на възпитаник в навечерието на парламентарните избори...
Фината еквилибристика на комунистите
Три дни след тази президентска тирада, XVIII-ият конгрес на КПРФ, първата от систематичните опозиционни партии, показани в Думата (42 места от 450, пред ЛДПР с 40 и " Справедлива Русия " с 23; " Единна Русия " държи 335), предложи на парламентаристи и комунистически управителни фрагменти опцията да се надпреварват в критикуването на тези ограничения, " неспособни да решат съществени социално-икономически проблеми ".
Трябва да се признае, че съветският президент деликатно заобикаля да се занимава със основни въпроси, като ниското равнище на възнаграждение на труда, хроничната подзаетост на нискоквалифицирани хора, ниското равнище на данъчно облагане на земята и приходите от интензивност на предприятията, възходящите обществени и териториални неравенства в Русия...Закривайки конгреса на партия, която той управлява в продължение на 28 години, Генади Зюганов преувеличи: Владимир Путин, сигурно " осъзнаващ мащаба на обществената рецесия ", е " заложникът на своята олигархия ". Време е, възкликна той, " да се постави завършек на капиталистическата вакханалия и да се възвърне планирането ".
В същия дух обаче Зюганов се подрежда зад Владимир Путин, чиято външна политика и политика на сигурност той безусловно поддържа, и изстрелва няколко спомагателни стрели към Навални, който " се стреми единствено да популяризира хаоса в Русия, с цел да я даде на силите на глобализма ". Коментари, които подхождат на тези, които Зюганов направи през януари: " Не смятам Навални за съперник. [...] Той е съдружник на новия президент на Съединените щати [...]. Шефовете на транснационалните корпорации са решили да смъкват Путин [...], като са избрали Навални за съществена фигура на съветския Майдан. "
За Зюганов беше на първо място неотложно да удостовери лоялността на КПРФ към Кремъл, откакто редица депутати и районни партийни чиновници намерено поддържаха про-Навалните стачкуващи и го опазиха обществено по време на процеса.
Управляване на електората посредством властта
В неотдавнашна своя колонка историкът и социолог Борис Кагарлицки се върна към концепцията, централна в съветския политически живот, за " политическа администрация ", аргументирайки се, че в Русия " това, което се назовава политика, се свежда до ръководене на електората " (посредством властта) - значително деполитизиран съветски електорат, който " реагира основно на алегорични тласъци, стартирани в медиите " и в който " тези, които имат политически убеждения съставляват най-вече 10% " от всички взети дружно.
По този метод политическата администрация минава през пилотирането на политическия живот чрез властта. Засега целта е да се лимитират политическите последствия от икономическата и обществена рецесия и да се ограничи предстоящият отлив от партия " Единна Русия ". Различни политически " техники " са тествани на районно равнище за последната цел, по-специално посредством умножаването на " немаркирани " претенденти.
В тази вероятност управляващите императивно би трябвало да се примирят със систематичната съпротива и да укрепят, в границите на партиите, които я съставляват, позицията на най-лоялните ръководители и водачи. Нека цитираме емблематичния случай на сливане (миналия февруари) на придвижването на националистическия публицист Захар Прилепин " За истината ", изявен глас на " Руската пролет ", подкрепящ сепаратистките сили на Донбас, с четвъртата политическа мощ в Държавната Дума " Справедлива Русия " на Сергей Миронов - маневра, за която надали има подозрение, че е пилотирана " от горната страна " и че има за цел да укрепи " патриотично лявото " крило на лоялните на Кремъл политически сили. Властта има намерение по този метод да компенсира обществения митинг, който се популяризира в цялата страна и способства за подкопаване на легитимността й. Тъй като придвижването на Навални е дървото, което скрива гората от доста други акции, по-закотвени в съветското обществено поле, локализирани, спорадични и аполитични, като оспорването на измамите с недвижими парцели, " придвижването на кофите за отпадък ", многочислени и повтарящи се митинги против обществените и пенсионните промени, митингът - още по-притеснителен за държавното управление - против това, че Путин уволни определения губернатор на Хабаровска област...
Търсенето на обществена правдивост е още по-належащо, защото рецесията в допълнение усили зависимостта на непрестанно възходящия брой руснаци от страната, която заплаща пенсии, дотации и обществени помощи.
Границите на Кремълската тактика
Ще успее ли тази тактика за избавяне на парламентарното болшинство посредством властта? За момента дано се задоволим с посочването на избрани граници.
Активиран от враждебността на Западния блок към Русия на съвсем всички полета, патриотичният претекст - апелът за поддръжка за застрашената Родина-Майка - остава ефикасен. Но в случай че се употребява прекомерно доста, може да се изхаби, изключително когато " патриотичните " управници купуват влиятелни недвижими парцели, натрупат благосъстояния в чужбина или изпращат децата си да следват в същите враждебни западни страни, които постановат наказания на Русия (и които от време на време й задържат паспорта!)...
Гласуването на конституционните промени, позволяващи на Владимир Путин да остане президент за два мандата след 2024 година, също е нож с две остриета: в случай че известността му, която остава висока, се срине, това ще отслаби президентската институция и " вертикалата на властта ".
И най-после, консолидираното на систематичната съпротива в границите на " партията на властта " би лишила последната от значителен лост за лоялна съпротива, трансформирайки режим с преобладаваща партия в съвсем еднопартиен режим, който ще се окаже самичък против една извънсистемна съпротива, която при тези условия може да придобие единствено мощ.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ