1940 г. Катинското клане е съветско военно престъпление – масово

1940 година
Катинското кръвопролитие е руско военно закононарушение – всеобщо ликвидиране по време на Втората международна война на близо 22 хиляди поляци (офицери и интелектуалци), осъществено от чиновници на руското Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Жертвите са взети като военнопленници, откакто Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 година Разстрелите са осъществени основно в гората край с. Катин (Katyń) (на 18 км западно от Смоленск, Русия) и в щабквартирата на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в град Калинин, Русия. В с. Гньоздово е построен полски боен мемориал, отдаден на жертвите от разстрелите. В провеждането на интервенцията са ангажирани над 120 чиновници от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), отпред с Василий Блохин, основен комендант на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
През 1942 година строителни служащи, копаещи под управлението на немските въоръжени сили, откриват покрай вилната околност Катин трап, цялостен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях принадлежат на полски офицери. Германците огласяват злокобната си находка пред международната общност напролет на 1943 година Те декларират, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още напролет на 1940 година По искане на Германия е свикана комисия. Германия упорства в комисията да взе участие Международният червен кръст, само че Съветският съюз се опълчва на това предложение. Германия организира независимо следствие. В него взе участие и българският патолог доцент Марко Марков, който подписва крайното умозаключение на комисията, само че не показва лично мнение. След промяната на властта в България доцент Марков е съден от Народния съд и оневинен. По време на делото патологът заявява, че е подписал заключението под напън на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където отдръпва подписа си от заключението и също по този начин декларира, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 година
През 1943 година Съветите си връщат назад катинските територии, вършат повторна ексхумация и упрекват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за близо 22 000 поляци. На 14 април 1990 година, 47-ата годишнина от разстрела, Съюз на съветските социалистически републики показва официално „ дълбоки съжаления “ и признава, че тайните служби на Съюз на съветските социалистически републики са виновни за разстрела.[6] По-късно Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до случая, от които излиза наяве, че разстрелите фактически са били осъществени през април и май 1940 година от елементи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
В клането умират доста полски бойци, офицери, представители на интелигенцията, едри притежатели – „ цветът “ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 чиновници, 85 редови войници, 131 бежанци; 20 академични професори, 300 медици, няколко хиляди юристи, инженери и учители; повече от 100 писатели и публицисти и над 200 водачи.
Въпреки че съгласно данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 март 1959 в отчет на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Александр Шелепин се споделя, че в действителност са разстреляни 21 857 поляци
По мотив отбелязване 70-годишнината от нещастието на среща с полския си сътрудник Доналд Туск, съветският министър председател Владимир Путин декларира на мемориалния комплекс „ Катин “:
„ Тези закононарушения не могат да имат никакви оправдания, в нашата страна е дадена ясна политическа, правова, нравствена оценка на злодеянията на тоталитарния режим и тази оценка не предстои на никакви проверки. “
След това изявление, в което изрично се разграничава Русия от Съветския съюз и руснаците от болшевиките, някои масмедии насочат рецензии, че Путин не се е извинил на полския народ. Бившият съветски президент дава следния отговор:
„ Руснаците, и поляците са били жертви на режим, който е убивал без оглед на родословие, раса и вяра. Колкото и горчива да е истината, не е по силите ни да променим предишното. Руският народ, който е минал през ужасите на гражданската война, насилствената колективизация, всеобщите репресии от 30-те години, може би по-добре от всеки различен схваща какво значи за доста полски фамилии Катин. “
На 16 април 2012 година Европейският съд за правата на индивида постановява, че Русия е нарушила правата на родственици на поляците и дефинира случилото се като военно закононарушение.
За разлика от Катинското кръвопролитие, което след рухването на Съветския съюз е прието за закононарушение на болшевиките, въпросът за отговорността за Виницката покруса към момента не е публично издигнат в модерна Русия.
На 10 април 2010 година на път за поклонение към мемориала в самолетна злополука край Смоленск умират полският президент Лех Качински и общо 96 високопоставени държавни чиновници от полското държавно управление, както и целият екипаж.
През 2007 година Анджей Вайда, чийто татко е измежду жертвите на Катинското кръвопролитие, осъществя кино лентата „ Катин “. Творбата е номинирана за Оскар в категория чуждоезичен филм.