14% от българите биха станали приемни родители, като, естествено, по-склонни

14% от българите биха станали приемни родители, като, естествено, по-склонни за това решение са дамите. Най-голям е ползата към приемната грижа от хората на възраст сред 40 и 49 години, със приблизително обучение, които са със междинни приходи. Това демонстрират данните от национално представително изследване, извършено от изследователския център „ Тренд “ през септември 2021 година, по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа.

Проучването бе оповестено във връзка днешния Ден на приемния родител и приемната грижа. 

Продължава да е висок броят на българите, които не биха станали приемни родители по никаква причина. 20% от хората се двоумят дали да станат приемни родители, демонстрира още изследването. Изразилите предпочитание да станат приемни родители в огромна степен са склонни да станат приемни родители, в случай че получават заплата от страната и прехрана за децата.

За 12 години се утвърждава наклонността приемните родители главно да са хора на междинна възраст, със приблизително обучение, които са отгледали своите деца и търсят опция да съчетаят професионалното си развиване с това да поставят грижи за изоставени деца . Благодарение на приемната грижа стабилно понижава броят на децата, които се настаняват в обществени институции, а новородените и бебетата не попадат в домове за изоставени.

Приемните родители не престават да са без обезпечена обществена сигурност. Настояванията на Националната асоциация за приемна грижа за въвеждането на контракт, който да подсигурява обществена сигурност на фамилиите, към този момент 12 години не са чути от страната, означават от асоциацията. Без контракт, който да подсигурява обществена сигурност на приемните родители, понижава ползата към приемната грижа, а настоящите професионални фамилии не могат да употребяват обществени и здравни компенсации, в това число майчинство или компенсации за безработица. Това отдалечава младежите от приемната грижа у нас.

Остава неуреден и въпросът за бъдещето на младежите, напускащи приемна грижа. Липсва обществен пакет, който да подсигурява базовата сигурност на младежите в приемни фамилии. За страдание, липсва качествена обществена работа, която да поддържа независимостта на младежите, да им спомага с обезпечаването на жилище, работа. Благодарение на НАПГ студентите в държавните висши учебни заведения получават опция да не заплащат такси за приемни изпити и семестриални такси, само че остава въпросът на равнище университет по отношение на безплатното прилагане на общежития да вземем за пример.

За интервала януари – септември 2021 година 1810 деца се отглеждат в приемни фамилии. 1634 са здравите деца, а 176 са децата с увреждания. Обобщените данни на Агенцията за обществено подкрепяне демонстрират, че най-вече деца се отглеждат във Велико Търново, а минимум – в Силистра и Кърджали. Най-много деца с увреждания се отглеждат във Варна, Видин и Велико Търново. За най-вече бебета се грижат приемните родители в Пазарджик и Варна. Всеки месец в приемна грижа постъпват близо 63 деца, които идват главно от родните им фамилии, където грижата е неприятна или са жертви на принуждение и неглижиране. От обществени домове в приемна грижа постъпват близо 12 на 100 от децата в риск. За интервала януари – септември близо половината от децата, които напущат приемна грижа отиват в осиновителни фамилии, а всяко пето се връща при фамилията си, демонстрират още данните на Агенцията за обществено подкрепяне. 5% от децата напущат приемната грижа, тъй като са навършили пълноправие.

Всяко четвърто приемно семейство в страната е без настанено дете, демонстрират данните на АСП. Най-много „ празни “ фамилии без настанени деца има в Търговище (60%), в Силистра, Русе и Ловеч, в половината от приемните фамилии няма настанени деца. В същото време има изострен дефицит на приемни фамилии в София и района. Статистиката демонстрира, че в столицата има едвам 45 приемни родители, в 8 от които няма настанени деца.