14% от българите биха станали приемни родители като, естествено, по-склонни за ...

14% от българите биха станали приемни родители като, естествено, по-склонни за

Едва 14% от българите биха станали приемни родители

14% от българите биха станали приемни родители като, естествено, по-склонни за това решаване са дамите. Най-огромен е ползата към приемната грижа от хората на възраст сред 40 и 49 години, със приблизително обучение, които са със междинни приходи. Това показват данните от национално представително изследване, извършено от изследователския център " Тренд " през септември 2021 година, по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа. Проучването бе оповестено по повод Деня на приемния родител и приемната грижа. Продължава да е висок бройката на българите, които не биха станали приемни родители по никаква причина. 20% от българите се двоумят наистина ли да станат приемни родители, посочва още изследването. Изразилите предпочитание да станат приемни родители в огромна степен са склонни да станат приемни родители, в случай че получават заплата от страната и прехрана за децата. За 12 години се утвърждава наклонността приемните родители главно да са хора на междинна възраст, със приблизително обучение, които са отгледали своите деца и търсят опция да съчетаят професионалното си развиване с това да поставят грижи за изоставени деца. Приемната грижа стабилно понижава броя на децата, които се настаняват в обществени институции, а новородените и бебетата не попадат в домове за изоставени. Приемните родители не престават да са без обезпечена обществена сигурност. От НАПГ упорстват за въвеждането на контракт, който да подсигурява обществена сигурност на фамилиите, само че към този момент 12 години няма решаване от страната. Без контракт, който да подсигурява обществена сигурност на приемните родители, понижава ползата към приемната грижа, а настоящите професионални фамилии не могат да употребяват обществени и здравни обезщетения, в това число майчинство или обезщетения за безработица. Това отдалечава младежите от приемната грижа у нас. Остава неуреден и казусът за бъдещето на младежите, напускащи приемна грижа. Липсва обществен пакет, който да подсигурява базовата сигурност на младежите в приемни фамилии. За страдание, липсва качествена обществена работа, която да подкрепи независимостта на младежите, да им спомага с осигуряването на жилище и работа. Благодарение на НАПГ студентите в държавните висши учебни заведения получават опция да не заплащат такси за приемни изпити и семестриални такси, само че остава казусът на равнище университет по отношение на безплатното прилагане на общежития, да вземем за пример. За периода януари-септември 2021 година 1 810 деца се отглеждат в приемни фамилии. 1 634 са здравите деца, а 176 са децата с увреждания. Обобщените данни на Агенцията за обществено подкрепяне показват, че най-доста деца се отглеждат във Велико Търново, а най-малко-в Силистра и Кърджали. Най-доста деца с увреждания се отглеждат във Варна, Видин и Велико Търново. За най-доста бебета се грижат приемните родители в Пазарджик и Варна. Всеки месец в приемна грижа постъпват близо 63 деца, които идват главно от родните им фамилии, където грижата е неприятна или са жертви на принуждение и неглижиране. От обществени домове в приемна грижа постъпват близо 12 на 100 от децата в риск. За срока януари-септември близо половината от децата, които напущат приемна грижа отиват в осиновителни фамилии, а всяко пето се връща при фамилията си, показват още данните на Агенцията за обществено подкрепяне. 5% от децата напущат приемната грижа, тъй като са навършили пълноправие. Всяко четвърто приемно семейство в страната е без настанено дете, показват данните на АСП. Най-доста " празни " фамилии без настанени деца има в Търговище (60%), в Силистра, Русе и Ловеч, в половината от приемните фамилии няма настанени деца. В същото време има изострен дефицит на приемни фамилии в София и района. Статистиката посочва, че в столицата има едвам 45 приемни родители, в 8 от които няма настанени деца.

Източник: dnesplus.bg