Българо-руските отношения бяха сред акцентите на международния форум в Девня
13 учени от България и Русия вземат участие в Международна научно-практическа конференция на тема " Преподаване на езици и просвета в парадигмата на филантропичното обучение ", чийто хазаин е Община Девня. Организатори на двудневния конгрес са Руският държавен филантропичен университет – гр. Москва и Институтът за стимулиране на стопанската система – гр. Варна.
Конференцията се оказа " прощъпулникът " на чисто новата и съвременно оборудвана пленарна зала на общинската администрация. Събитието откри кметът на Община Девня Свилен Шитов, а одобрение бе прочетено от името на проф. д.и.н. Георги Колев, ректор на Шуменския университет " Епископ Константин Преславски ", който е най-големият научен център за подготовка на русисти в Североизточна България.
Председателят на Общински съвет - Девня Владимир Ненков и шефовете на ОУ " Св.св. Кирил и Методий " и СУ " Васил Левски " бяха измежду гостите на форума
" За мен е чест и наслаждение да бъдем домакини на толкоз висок конгрес. Надявам се, че работата, която Ви следва, ще бъде сполучлива и ползотворна ", съобщи Свилен Шитов. Той акцентира, че Девня е индикативен образец за околните връзки сред България и Русия, базирайки се на обстоятелството, че множеството индустриални колоси на територията на общината са били построени с помощта на руски експерти в средата на предишния век.
Благодарности за съвършената организация на събитието към кмета изрече шефът на Института за стимулиране на стопанската система акад. проф. доктор Велико Иванов, както и ръководителят на съветската научна делегация проф. к.и.н. Алмазия Катаева.
" Ние бихме помогнали в създаването на редица детайли на ръководството на общината и развиването на нейната стопанска система ", съобщи ученият, който дефинира Свилен Шитов като млад, упорит и способен кмет.
Отношенията сред България и Русия бяха измежду главните акценти в първия ден на форума. В приветствието си към участниците и гостите акад. проф. доктор Велико Иванов подчертава, че Западът, в лицето на някои общества, работи против Русия и съветския език. " Това е изключително явно в тази ситуация с Украйна, само че белким ние, в България, не знаем по какъв начин са работили и против нас Сърбия и Гърция във връзка с езика в Македония ", попита риторично ученият.
В своя отчет " Българо-руските връзки след 90-те години " проф. Минчо Минчев от Управителния съвет на Евразийски клуб – България посочи, че 30 години по-късно в политиката сред двете страни е настъпила " ледена ера ".
" Тези, които не харесваха нашите връзки с Русия, са добре платени, издигани, зад тях стоят мощни външни сили, които желаеха да създадат невъзможното – да откъснат България, да откъснат българската просвета и българския народ от съветския. За 30 години не съумяха. И 300 години да се пробват – няма да го създадат ", безапелационен е проф. Минчев. Той изрази позиция, че българската просветителна система би трябвало да възвърне наложителното проучване на съветски език в учебните заведения, а по-късно и във висшите образователни заведения. И освен това състояние ползата към съветския език у нас е на второ място след британския, уточни ученият.
" Изминалите 30 години бяха една огромна инспекция до каква степен българският народ е бил обвързван с Русия. Тук желая да отворя една скоба, за нас Русия – това е самата Русия, Украйна и Беларус. Това е историческата Русия, а всичко друго е едно изкуствено краткотрайно събитие и аз съм уверен, че рано или късно тази Руска Европа ще просъществува. Нашата страна е член на Европейския съюз, само че какво съставлява Европейски Съюз – това е културно-историческо, а не географско разбиране. Имаме англо-саксонска просвета, която нахлува в България доста нападателно, хвърлят се милиони... Нашите съветски другари дори не могат да си показват какви вложения се вършат от Фондация " Америка за България ", акцентира проф. Минчев.
Конференцията продължи с четене на научни отчети на друга тема и проблематика от български и съветски лектори, измежду които проф. Алмазия Катаева, проф. Ирина Воронцова, проф. Олга Бикова, доцент Маргарита Мартинова, доцент Любов Ершова, доцент Ирина Костина, старши учител Елена Кондрашова, доцент Сергей Волков, доцент Тодор Недев, кметът Свилен Шитов, шефът на Музея на мозайките в Девня Иван Сутев, студентката Алина Крохина и др.
Програмата на първия ден на форума продължи с поетична среща " Докато свещта гори " в комплекс " Вълшебен извор ".
Конференцията се оказа " прощъпулникът " на чисто новата и съвременно оборудвана пленарна зала на общинската администрация. Събитието откри кметът на Община Девня Свилен Шитов, а одобрение бе прочетено от името на проф. д.и.н. Георги Колев, ректор на Шуменския университет " Епископ Константин Преславски ", който е най-големият научен център за подготовка на русисти в Североизточна България.
Председателят на Общински съвет - Девня Владимир Ненков и шефовете на ОУ " Св.св. Кирил и Методий " и СУ " Васил Левски " бяха измежду гостите на форума
" За мен е чест и наслаждение да бъдем домакини на толкоз висок конгрес. Надявам се, че работата, която Ви следва, ще бъде сполучлива и ползотворна ", съобщи Свилен Шитов. Той акцентира, че Девня е индикативен образец за околните връзки сред България и Русия, базирайки се на обстоятелството, че множеството индустриални колоси на територията на общината са били построени с помощта на руски експерти в средата на предишния век.
Благодарности за съвършената организация на събитието към кмета изрече шефът на Института за стимулиране на стопанската система акад. проф. доктор Велико Иванов, както и ръководителят на съветската научна делегация проф. к.и.н. Алмазия Катаева.
" Ние бихме помогнали в създаването на редица детайли на ръководството на общината и развиването на нейната стопанска система ", съобщи ученият, който дефинира Свилен Шитов като млад, упорит и способен кмет.
Отношенията сред България и Русия бяха измежду главните акценти в първия ден на форума. В приветствието си към участниците и гостите акад. проф. доктор Велико Иванов подчертава, че Западът, в лицето на някои общества, работи против Русия и съветския език. " Това е изключително явно в тази ситуация с Украйна, само че белким ние, в България, не знаем по какъв начин са работили и против нас Сърбия и Гърция във връзка с езика в Македония ", попита риторично ученият.
В своя отчет " Българо-руските връзки след 90-те години " проф. Минчо Минчев от Управителния съвет на Евразийски клуб – България посочи, че 30 години по-късно в политиката сред двете страни е настъпила " ледена ера ".
" Тези, които не харесваха нашите връзки с Русия, са добре платени, издигани, зад тях стоят мощни външни сили, които желаеха да създадат невъзможното – да откъснат България, да откъснат българската просвета и българския народ от съветския. За 30 години не съумяха. И 300 години да се пробват – няма да го създадат ", безапелационен е проф. Минчев. Той изрази позиция, че българската просветителна система би трябвало да възвърне наложителното проучване на съветски език в учебните заведения, а по-късно и във висшите образователни заведения. И освен това състояние ползата към съветския език у нас е на второ място след британския, уточни ученият.
" Изминалите 30 години бяха една огромна инспекция до каква степен българският народ е бил обвързван с Русия. Тук желая да отворя една скоба, за нас Русия – това е самата Русия, Украйна и Беларус. Това е историческата Русия, а всичко друго е едно изкуствено краткотрайно събитие и аз съм уверен, че рано или късно тази Руска Европа ще просъществува. Нашата страна е член на Европейския съюз, само че какво съставлява Европейски Съюз – това е културно-историческо, а не географско разбиране. Имаме англо-саксонска просвета, която нахлува в България доста нападателно, хвърлят се милиони... Нашите съветски другари дори не могат да си показват какви вложения се вършат от Фондация " Америка за България ", акцентира проф. Минчев.
Конференцията продължи с четене на научни отчети на друга тема и проблематика от български и съветски лектори, измежду които проф. Алмазия Катаева, проф. Ирина Воронцова, проф. Олга Бикова, доцент Маргарита Мартинова, доцент Любов Ершова, доцент Ирина Костина, старши учител Елена Кондрашова, доцент Сергей Волков, доцент Тодор Недев, кметът Свилен Шитов, шефът на Музея на мозайките в Девня Иван Сутев, студентката Алина Крохина и др.
Програмата на първия ден на форума продължи с поетична среща " Докато свещта гори " в комплекс " Вълшебен извор ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ