13-годишен пианист от Музикалното в Плевен очарова публиката в Рим
13-годишният пианист Борил Марков от Националното учебно заведение по изкуствата „ Панайот Пипков “ в Плевен приключи 2018-та с следващо високо самопризнание на неговия музикален гений. Той завоюва първа премия на състезанието Grand Prize Virtuoso, който се организира в Рим. По покана на журито Борил отпътува за Вечния град и взе участие в гала-концерта на отличените с най-високите награди участници. Бил е единственият представител на родината си. Той е възпитаник от класа по пиано на Антоанета Воденичарова в плевенското НУИ „ П. Пипков “.
„ Конкурсът се организира по интернет – участниците изпращат видеозаписи на свои осъществявания. Журито ги прави оценка и преценя кои от отличените с първа премия да предложения на гала-концерта – както стана при мен. Концертът мина ужасно. Беше в зала Театро студио парк де ла музика. За първи път бях в Рим и доста ми хареса. Изсвирих Шопен – „ Полонез “, опус 40, № 10. Имаше музиканти от целия свят. В моята група бяха към 20 участници с разнообразни специалности – цигулка, виолончело, флейта и пиано “, споделя Борил.
Той е трето потомство пианист в дълга фамилия от музиканти . Неговата баба – Кети Маринова, е един от създателите на Музикалното учебно заведение във Варна. В него тя дълги години е преподавала пиано на дребни и огромни възпитаници. Баща му – Пламен Марков, също е пианист. Той преподава камерна музика в НУИ „ П. Пипков “ и е диригент на Общинския духов оркестър в Плевен. Майка му – Силвия, преподава солфеж в същото учебно заведение. Чичо му – Илиян Марков, и неговата брачна половинка Янита също са избрали пианото за своя орис. И сестрата на Борил – Христея, е пианистка. Тя е студентка в Музикалната академия в Женева…
„ Родителите ми не държаха безусловно да стана музикант. Сестра ми е по-голяма от мен – всяка нощ я чувах по какъв начин свири и ми хареса. В първи клас започнах с флейта, само че идната година продължих с пиано “, споделя Борил.
Заради сериозната разлика във възрастта – 10 години, братът и сестрата не са имали взаимна музикална изява. Нито пък в миналото е имало съревнование сред двамата – тя е доста по-напред в образованието си и няма по какъв начин той да свири нейния материал, признава седмокласникът.
2018-та донесла на Борил още две оценки. Явил се на състезанието „ От Бах до джаз “ в Атина и спечелил втора премия. След това се явил на онлайн състезанието „ FLYING STAGE " в Бургас и получил трета премия.
Сега му следва присъединяване на конкурс в Крайова, Румъния. Пада си по джаза и за Крайова готви две произведения на обичания си композитор – Милчо Левиев.
Обикновено за пианото Борил отделял по към два часа дневно. Никога не засичал какъв брой тъкмо какъв брой време му лишава да се приготви. Като всеки младеж, обича да излиза с другари, да играе на компютър, да кара колело или скейтборд.
Досега не се е опитвал да композира – не изпитва такава нужда. Затова пък доста постоянно му идва от вътрешната страна да направи своя интерпретация на произведение, което към този момент му е доста „ улегнало “ и го свири с лекост.
От огромните пианисти на нашето време му харесват Евгени Кисин и Ланг Ланг.
„ Все още не съм решил по какъв начин да се развия в бъдеще. Ако не съм пианист, може би щях да бъда артист. Театърът ми е обичано занимание. От предходната година вървя в школата на плевенския спектакъл „ Иван Радоев “. Първото ми присъединяване в премиера беше в постановката „ И в дъжд, и във вятър, отново на спектакъл “. Тази година в школата готвим премиера на „ Уестсайтска история “, добавя с усмивка Борил Марков.
„ Приятно ми е да работя с такава многостранна персона като него. Борил се интересува от доста неща и това при всички положения ще му помогне в бъдеще - и в музиката, и в живота. Един актьор би трябвало да има богата обща просвета. Повечето днешни младежи са привикнали с преносимия компютър – всичко да им е написано и те да го одобряват като безспорна даденост. Борил не е подобен – когато нещо го интересува, пита и търси отговори “, твърди неговата учителка по пиано Антоанета Воденичарова.
„ Конкурсът се организира по интернет – участниците изпращат видеозаписи на свои осъществявания. Журито ги прави оценка и преценя кои от отличените с първа премия да предложения на гала-концерта – както стана при мен. Концертът мина ужасно. Беше в зала Театро студио парк де ла музика. За първи път бях в Рим и доста ми хареса. Изсвирих Шопен – „ Полонез “, опус 40, № 10. Имаше музиканти от целия свят. В моята група бяха към 20 участници с разнообразни специалности – цигулка, виолончело, флейта и пиано “, споделя Борил.
Той е трето потомство пианист в дълга фамилия от музиканти . Неговата баба – Кети Маринова, е един от създателите на Музикалното учебно заведение във Варна. В него тя дълги години е преподавала пиано на дребни и огромни възпитаници. Баща му – Пламен Марков, също е пианист. Той преподава камерна музика в НУИ „ П. Пипков “ и е диригент на Общинския духов оркестър в Плевен. Майка му – Силвия, преподава солфеж в същото учебно заведение. Чичо му – Илиян Марков, и неговата брачна половинка Янита също са избрали пианото за своя орис. И сестрата на Борил – Христея, е пианистка. Тя е студентка в Музикалната академия в Женева…
„ Родителите ми не държаха безусловно да стана музикант. Сестра ми е по-голяма от мен – всяка нощ я чувах по какъв начин свири и ми хареса. В първи клас започнах с флейта, само че идната година продължих с пиано “, споделя Борил.
Заради сериозната разлика във възрастта – 10 години, братът и сестрата не са имали взаимна музикална изява. Нито пък в миналото е имало съревнование сред двамата – тя е доста по-напред в образованието си и няма по какъв начин той да свири нейния материал, признава седмокласникът.
2018-та донесла на Борил още две оценки. Явил се на състезанието „ От Бах до джаз “ в Атина и спечелил втора премия. След това се явил на онлайн състезанието „ FLYING STAGE " в Бургас и получил трета премия.
Сега му следва присъединяване на конкурс в Крайова, Румъния. Пада си по джаза и за Крайова готви две произведения на обичания си композитор – Милчо Левиев.
Обикновено за пианото Борил отделял по към два часа дневно. Никога не засичал какъв брой тъкмо какъв брой време му лишава да се приготви. Като всеки младеж, обича да излиза с другари, да играе на компютър, да кара колело или скейтборд.
Досега не се е опитвал да композира – не изпитва такава нужда. Затова пък доста постоянно му идва от вътрешната страна да направи своя интерпретация на произведение, което към този момент му е доста „ улегнало “ и го свири с лекост.
От огромните пианисти на нашето време му харесват Евгени Кисин и Ланг Ланг.
„ Все още не съм решил по какъв начин да се развия в бъдеще. Ако не съм пианист, може би щях да бъда артист. Театърът ми е обичано занимание. От предходната година вървя в школата на плевенския спектакъл „ Иван Радоев “. Първото ми присъединяване в премиера беше в постановката „ И в дъжд, и във вятър, отново на спектакъл “. Тази година в школата готвим премиера на „ Уестсайтска история “, добавя с усмивка Борил Марков.
„ Приятно ми е да работя с такава многостранна персона като него. Борил се интересува от доста неща и това при всички положения ще му помогне в бъдеще - и в музиката, и в живота. Един актьор би трябвало да има богата обща просвета. Повечето днешни младежи са привикнали с преносимия компютър – всичко да им е написано и те да го одобряват като безспорна даденост. Борил не е подобен – когато нещо го интересува, пита и търси отговори “, твърди неговата учителка по пиано Антоанета Воденичарова.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ