Преди 127 г. Фердинанд поставя началото на растителната защи...
127 години растителна отбрана в България означиха през вчерашния ден в Пловдив агрономи, агроучени и търговци на препарати за растителна отбрана. Празникът под мотото " Защити растенията, отбрани живота " се организира в Аграрния университет в Пловдив. Сред формалните посетители бяха министърът на земеделието и ученик на вуза Явор Гечев, изпълнителният шеф на Българската организация по сигурност на храните доктор Иван Шиков, някогашните земеделски министри проф. доктор Христо Бозуков, проф. доктор Димитър Греков, генералният директор на Асоциация растителнозащитна промишленост България - Нели Йорданова, доц. д-р Петър Николов, ръководител на Българската асоциация за растителна отбрана и други
Денят на растителнозащитника - 16 януари, не е определен инцидентно. През далечната 1884 година в България се появява филоксерата - " лозовата чума " - най-страшното злополучие, сполетяло в миналото нашето лозарство. Лозовата филоксера е дребно насекомо с генезис от югозападната част на Северна Америка. В Европа е открита през 1863 година по едно и също време във Франция и Англия, за малко време се популяризира в главните лозарски региони и унищожава по-голямата част от европейските лозя. В България е открита през 1884 година Масовата й поява постанова да се изкоренят съществуващите лозови насаждения и да се заменят с лози на устойчива на филоксерата поставка.
За няколко години огромна част от лозята във Видинско, Ломско, Врачанско и други са унищожени. Пътят на филоксерата от запад на изток и оттова на юг през Балкана се значи с части алено платно, вдигнато високо над болното лозе. Този " фронт " прегазва цяла България и от 1 150 000 дка лозя през 1897 година площите понижават на 434 000 дка през 1919 година Появата на филоксерата постанова предприемане на незабавни ограничения: приемане на Закон за ограниченията срещу филоксерната болест (чума на лозата) и възобновяване на опустошените от нея лозя.
Това става с Указ на княз Фердинанд от 16 януари 1896 година, с който се утвърждава първият нормативен акт в България в региона на растителната отбрана. Именно с този закон се слага публично началото на битката с вредителите по растенията и растителнозащитната активност у нас. Така 16 януари е признат за професионален празник на растителнозащитника у нас. Денят за първи път е празнуван тържествено на 16 януари 2006 година в аулата на Аграрния университет в Пловдив във връзка 110-годишнината от издаването на първия нормативен акт на България в региона на растителната отбрана.
След 1896 година в бранша са подхванати още редица законодателни ограничения. В Закона за възстановяване на земеделското произвеждане и запазване на полските парцели - 1925 година, се регламентират и карантинни ограничения при вноса на аграрни артикули.
Пет години по-късно е признат първият независим закон, уреждащ опазването на растенията от заболявания и неприятели, а с Указ № 21 на цар Борис III от 10.04.1933 година е утвърдена и Международната спогодба за отбрана на растенията от Рим 1929 година
Хронологично в идващите години 1946 година, а по-късно през 1960 година са одобрявани нови закони, свързани с растителната отбрана, респективно: Закон за запазване на страната от внасянето и разпространяването на рискови неприятели и заболявания по растенията - 1946 година, Закон за отбрана на растенията от заболявания и неприятели.
Независимо от дългогодишната история тази активност постоянно е била осъществявана от разнообразни структури у нас, само че преди измененията не е съществувала като обособена работа за растителна отбрана, съгласно условията, заложени в Международната спогодба за растителна отбрана от Рим 1951 година
През 1991 година Великото национално заседание ратифицира интернационалната спогодба и с този акт бе дадена опция за основаване на работа, съответстваща на интернационалните правила.
С Постановление №131 от 15 юли 1992 година на Министерски съвет и последвала заповед на министъра на земеделието и хранителната индустрия от 14 октомври същата година бе основана Националната работа за растителна отбрана. Тя имаше представителства във всички регионални градове в страната. Като независима конструкция съществува до 2011 година, след което стана част от Българската организация по сигурност на храните. Кабинетът " Петков " имаше желание да отдели БАБХ от Министерството на земеделието и Агенцията да мине под шапката на Министерския съвет, само че късият мандат осуети смяната.
Денят на растителнозащитника - 16 януари, не е определен инцидентно. През далечната 1884 година в България се появява филоксерата - " лозовата чума " - най-страшното злополучие, сполетяло в миналото нашето лозарство. Лозовата филоксера е дребно насекомо с генезис от югозападната част на Северна Америка. В Европа е открита през 1863 година по едно и също време във Франция и Англия, за малко време се популяризира в главните лозарски региони и унищожава по-голямата част от европейските лозя. В България е открита през 1884 година Масовата й поява постанова да се изкоренят съществуващите лозови насаждения и да се заменят с лози на устойчива на филоксерата поставка.
За няколко години огромна част от лозята във Видинско, Ломско, Врачанско и други са унищожени. Пътят на филоксерата от запад на изток и оттова на юг през Балкана се значи с части алено платно, вдигнато високо над болното лозе. Този " фронт " прегазва цяла България и от 1 150 000 дка лозя през 1897 година площите понижават на 434 000 дка през 1919 година Появата на филоксерата постанова предприемане на незабавни ограничения: приемане на Закон за ограниченията срещу филоксерната болест (чума на лозата) и възобновяване на опустошените от нея лозя.
Това става с Указ на княз Фердинанд от 16 януари 1896 година, с който се утвърждава първият нормативен акт в България в региона на растителната отбрана. Именно с този закон се слага публично началото на битката с вредителите по растенията и растителнозащитната активност у нас. Така 16 януари е признат за професионален празник на растителнозащитника у нас. Денят за първи път е празнуван тържествено на 16 януари 2006 година в аулата на Аграрния университет в Пловдив във връзка 110-годишнината от издаването на първия нормативен акт на България в региона на растителната отбрана.
След 1896 година в бранша са подхванати още редица законодателни ограничения. В Закона за възстановяване на земеделското произвеждане и запазване на полските парцели - 1925 година, се регламентират и карантинни ограничения при вноса на аграрни артикули.
Пет години по-късно е признат първият независим закон, уреждащ опазването на растенията от заболявания и неприятели, а с Указ № 21 на цар Борис III от 10.04.1933 година е утвърдена и Международната спогодба за отбрана на растенията от Рим 1929 година
Хронологично в идващите години 1946 година, а по-късно през 1960 година са одобрявани нови закони, свързани с растителната отбрана, респективно: Закон за запазване на страната от внасянето и разпространяването на рискови неприятели и заболявания по растенията - 1946 година, Закон за отбрана на растенията от заболявания и неприятели.
Независимо от дългогодишната история тази активност постоянно е била осъществявана от разнообразни структури у нас, само че преди измененията не е съществувала като обособена работа за растителна отбрана, съгласно условията, заложени в Международната спогодба за растителна отбрана от Рим 1951 година
През 1991 година Великото национално заседание ратифицира интернационалната спогодба и с този акт бе дадена опция за основаване на работа, съответстваща на интернационалните правила.
С Постановление №131 от 15 юли 1992 година на Министерски съвет и последвала заповед на министъра на земеделието и хранителната индустрия от 14 октомври същата година бе основана Националната работа за растителна отбрана. Тя имаше представителства във всички регионални градове в страната. Като независима конструкция съществува до 2011 година, след което стана част от Българската организация по сигурност на храните. Кабинетът " Петков " имаше желание да отдели БАБХ от Министерството на земеделието и Агенцията да мине под шапката на Министерския съвет, само че късият мандат осуети смяната.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ