Ново място: Manzo
123 © Цветелина Белутова 123 © Цветелина Белутова 123 © Цветелина Белутова Сградата била издигната през 1952 година, в разгара на сталинизма, и приземното й помещение било предопределено за магазин. Софиянци добре помнят времената, когато там имаше плод-зеленчук.
Фотограф: Цветелина Белутова В по-ново време се изредиха всякакви заведения, само че от седмица, най-малко съгласно първи усещания, там към този момент е подобаващото - ресторант Manzo (произнася се манцо, говеждо на италиански).
Зад Manzo е екипът, прочут ни от Il Teatro и Forno Cipollini, тъй че напълно вярно ще си помислите първо за Италия. Но оттова насетне стартират разликите.
Manzo не е пицария. Предлага няколко пълнени фокачи, три калцонета и няколко типа паста. И тук завършваме с тестото. Защото основният воин в това меню, както сочи и името на ресторанта, са месата.
Дизайнът в Manzo е отчетливо в стилистиката на 70-те, като в тази ситуация удобството не е станало негова жертва, както от време на време се случва. Усещането е като за нюйоркско бистро и още с влизането поражда очакване не толкоз за паста, що се касае за хамбургери. И да, те са там - цели четири.
Фотограф: Цветелина Белутова
Този крайъгълен камък на храната ни, както помним от " Криминале ", дефинитивно покори света, откакто стана номер едно и във Франция по консумация. София по никакъв метод не прави изключение в тази наклонност, тъй че Manzo се включва във безконечния спор " къде ги вършат най-добре ".
Покрай хамбургерите има и два типичен шницела - говежди и свински.
Суровите тартари и карпачо са подгрявка за скарата: говеждото месо е от Уругвай и Италия, свинското - от България (чифлик " Ливади " ).
Плюс е, че в Manzo може да се седне както за по-бързо и леко ядене, да вземем за пример лампредо - класическият флорентински сандвич с шкембе, по този начин и за напоителна вечеря с бонфилетата на скара.
Другият плюс е, че индивидът, който ще поведе това място от плод-зеленчуковото към месното му съществуване, е основният готвач Кристиан Грасо, който знаем от Forno Cipollini 2.
ул. " Раковски " 193
12 - 22 ч.
0879 900699
Фотограф: Цветелина Белутова [Капитал]
Фотограф: Цветелина Белутова В по-ново време се изредиха всякакви заведения, само че от седмица, най-малко съгласно първи усещания, там към този момент е подобаващото - ресторант Manzo (произнася се манцо, говеждо на италиански).
Зад Manzo е екипът, прочут ни от Il Teatro и Forno Cipollini, тъй че напълно вярно ще си помислите първо за Италия. Но оттова насетне стартират разликите.
Manzo не е пицария. Предлага няколко пълнени фокачи, три калцонета и няколко типа паста. И тук завършваме с тестото. Защото основният воин в това меню, както сочи и името на ресторанта, са месата.
Дизайнът в Manzo е отчетливо в стилистиката на 70-те, като в тази ситуация удобството не е станало негова жертва, както от време на време се случва. Усещането е като за нюйоркско бистро и още с влизането поражда очакване не толкоз за паста, що се касае за хамбургери. И да, те са там - цели четири.
Фотограф: Цветелина Белутова
Този крайъгълен камък на храната ни, както помним от " Криминале ", дефинитивно покори света, откакто стана номер едно и във Франция по консумация. София по никакъв метод не прави изключение в тази наклонност, тъй че Manzo се включва във безконечния спор " къде ги вършат най-добре ".
Покрай хамбургерите има и два типичен шницела - говежди и свински.
Суровите тартари и карпачо са подгрявка за скарата: говеждото месо е от Уругвай и Италия, свинското - от България (чифлик " Ливади " ).
Плюс е, че в Manzo може да се седне както за по-бързо и леко ядене, да вземем за пример лампредо - класическият флорентински сандвич с шкембе, по този начин и за напоителна вечеря с бонфилетата на скара.
Другият плюс е, че индивидът, който ще поведе това място от плод-зеленчуковото към месното му съществуване, е основният готвач Кристиан Грасо, който знаем от Forno Cipollini 2.
ул. " Раковски " 193
12 - 22 ч.
0879 900699
Фотограф: Цветелина Белутова [Капитал]
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ