Страхотен ден в Харлем!
12 август 1958 година ще остане в културната история като един страховит ден в Харлем, Ню Йорк. Малко преди 10 сутринта полицията затваря за автомобили 126-та улица между Пето и Медисън Авеню, и пред кафявата постройка на №17 стартират да идват джаз музиканти - макар че часът е извънредно ранен за тях. Събират се 57 джазмени - от още непознати, освен в професионалните среди, до международно известни, като Дизи Гилеспи, Арт Блеки, Телониъс Монк, Коулман Хокинс, Лестър Йънг, Чарлс Мингъс, Гери Мълиган, Каунт Бейси…
Послучай годишнината събрахме няколко спомена и отзиви за тази забележителна фотография и нейната история, които ви предлагаме дружно с цитата от известни джаз изпънители. Някои от тях участват и на фотографията, други не.
„ Не се притеснявай да свириш всички ноти. Избери една, само че хубава “, Майлс Дейвис
Около месец преди фотосесията Арт Кейн, млад арт шеф, който работи за списание „ Ескуайър “ и се интересува от снимка, е предложил на основния си редактор да направи обща фотография на колкото може повече от светилата на нюйоркската джазсцена по отношение на предстоящ специален брой, отдаден на джаза. Към 2 следобяд фотосесията приключва, през януари 1959 г. „ Ескуайър “ публикува голямата обща снимка и част от останалите, дружно с портрети на още джазмени в специалното издание „ Златният век на джаза “. За Кейн това е началото на доста сполучливата му фотографска кариера. През идващите 30 години снима доста музикални звезди - Боб Дилън, Сони и Шер, Арита Франклин, Франк Запа, Джим Морисън, Джанис Джоплин,„ Ролинг Стоунс “, „ Ху “…
А фрагментът с 57-те от 12 август става широко прочут като “Страхотен ден в Харлем ” и се трансформира в един от най-имитираните облици в известната просвета. Под същото име през 1995-а бе заснет и документален филм за фотосесията, които получи номинация за „ Оскар “.
„ Идеята ми беше да съберем колкото се може повече музиканти на едно място. Трябваше да бъде нещо като абитуриентска фотография на всички джаз музиканти. След като се замислих над това, взех решение, че би трябвало да се съберат в Харлем. В края на краищата, при пристигането си в Ню Йорк, джазът се открива първо точно там ", спомня си Арт Кейн години по-късно.
След като получава единодушие, Кейн изпраща предложения посредством сътрудници, звукозаписни компании, мениджъри, клубове и на всички места, където е добре да се разчуе. „ Чух за идната необикновена фотография на списание “Ескуайър ” и получих покана да вземам участие - спомня си 60 години по-късно Бени Голсън. — Не можех да допускам! По това време към момента никой не беше чувал за мен. Но на посочената дата отидох. И там бяха всичките ми идоли “.
„ Джазът не е единствено музика, той е метод на живот, метод на битие, метод на мислене “, Нина Симон
Фактът, че 57 музиканти са се съгласили да се явят на фотосесия в 10 сутринта, е същинско удостоверение за тяхната отдаденост. Тези музиканти не са дошли с концепцията, че ще им се заплати, или че моментално ще станат международни суперзвезди. По-скоро са го създали, с цел да почетат златната епоха на джаза и всичко, което ги е свързва. Джазът в никакъв случай не е бил просто род, а и метод на живот. И към момента е.
„ Изкуствата са тъкмо толкоз значими, колкото военната защита. Емоционалната отбрана също е значима “, Куинси Джоунс
„ Не мога да си показва по-красив паралел сред джаза и изкуството като цяло — пише Куинси Джоунс в предговора на юбилейното издания на „ Златната епоха на джаза “. — В момента може да не осъзнаете въздействието, което оказвате посредством вашето творчество, само че както показва тази фотография, резултатът и значимостта могат да надвишават всеки живот. Тази фотография е значима освен за хората в нея, само че тя ни припомня, че би трябвало да бъдем заедно “,.
„ В музиката расовите бариери паднаха първи, тъй като с цел да свирите заедно, би трябвало да обичате хората, с които свирите, и в случай че имате някакви расови задръжки, няма да можете да го извършите “, Оскар Питърсън
„ Черно и бяло: два цвята на които беше неразрешено да бъдат в непосредствена непосредственост, само че все пак са снимани толкоз красиво в един черно-бял кадър. — продължава Куинси Джоунс. — Значението на тази фотография надвишава времето и мястото ѝ. Тя стана освен алегорично произведение на изкуството, само че и част от историята. По време, в което сегрегацията беше към момента част от всекидневието, и в свят, който постоянно посочваше разликите ни, вместо да се радва на приликите ни, в събирането на 57 индивида дружно, в името на джаза - имаше нещо доста особено и чисто ".
„ Животът е доста сходен на джаза. Винаги е добре да импровизираш “, Джордж Гершуин
„ Нямам визия по какъв начин са музикантите решиха да застанат тъкмо пред този вход и кой до кого, само че го направиха — продължава Кейн. — Бавно се подредиха в група… и видях, че не биха могли да се окажат в по-добра позиция ". Просто са импровизирали, джаз музикантите го умеят. Арт Кейн също бил заставен да импровизира. Наоколо се навъртали деца от квартала, които също желали да са на фотографията. След като на няколко пъти криели шапката на Каунт Бейси, Кейн се предал и ги подредил да седнат на бордюра, най-отпред, до изтощения Каунт Бейси. Снимката щеше да е друга без тях.
“Можеш да свириш и на връзка за обувки, в случай че си откровен ”. Джон Колтрейн
„ И по този начин, един непрофесионален фотограф, с неговият асистент, който в никакъв случай преди този момент не беше зареждал камера, направи тази фотография, която 30 години по-късно евентуално е най-известната групова фотография в джаза, правена в миналото “, спомня си Арт Кейн в изявление от 1988 година
„ Не свири на саксофона. Остави саксофона да свири на теб “, Чарли Паркър
От 57-те музиканти на фотографията, през днешния ден са живи единствено двама саксофонисти - Сони Ролинс (на 89) и 91-годишният Бени Голсън. На 13 август 2010 година Бени Голсън изнесе финалния концерт на 13-ото издание на интернационалния джаз фестивал в Банско (чието 23-о издание тече в курортния град сега - б.р.). Остана очарован от природата, храната, фестивала и от доста изненадващия за него факт, че ние не сме взели кирилицата от руснаците, а противоположното.
„ Ако разбирахте всичко, което споделям, щяхте да сте Майлс Дейвис “, Майлс Дейвис
Послучай годишнината събрахме няколко спомена и отзиви за тази забележителна фотография и нейната история, които ви предлагаме дружно с цитата от известни джаз изпънители. Някои от тях участват и на фотографията, други не.
„ Не се притеснявай да свириш всички ноти. Избери една, само че хубава “, Майлс Дейвис
Около месец преди фотосесията Арт Кейн, млад арт шеф, който работи за списание „ Ескуайър “ и се интересува от снимка, е предложил на основния си редактор да направи обща фотография на колкото може повече от светилата на нюйоркската джазсцена по отношение на предстоящ специален брой, отдаден на джаза. Към 2 следобяд фотосесията приключва, през януари 1959 г. „ Ескуайър “ публикува голямата обща снимка и част от останалите, дружно с портрети на още джазмени в специалното издание „ Златният век на джаза “. За Кейн това е началото на доста сполучливата му фотографска кариера. През идващите 30 години снима доста музикални звезди - Боб Дилън, Сони и Шер, Арита Франклин, Франк Запа, Джим Морисън, Джанис Джоплин,„ Ролинг Стоунс “, „ Ху “…
А фрагментът с 57-те от 12 август става широко прочут като “Страхотен ден в Харлем ” и се трансформира в един от най-имитираните облици в известната просвета. Под същото име през 1995-а бе заснет и документален филм за фотосесията, които получи номинация за „ Оскар “.
„ Идеята ми беше да съберем колкото се може повече музиканти на едно място. Трябваше да бъде нещо като абитуриентска фотография на всички джаз музиканти. След като се замислих над това, взех решение, че би трябвало да се съберат в Харлем. В края на краищата, при пристигането си в Ню Йорк, джазът се открива първо точно там ", спомня си Арт Кейн години по-късно.
След като получава единодушие, Кейн изпраща предложения посредством сътрудници, звукозаписни компании, мениджъри, клубове и на всички места, където е добре да се разчуе. „ Чух за идната необикновена фотография на списание “Ескуайър ” и получих покана да вземам участие - спомня си 60 години по-късно Бени Голсън. — Не можех да допускам! По това време към момента никой не беше чувал за мен. Но на посочената дата отидох. И там бяха всичките ми идоли “.
„ Джазът не е единствено музика, той е метод на живот, метод на битие, метод на мислене “, Нина Симон
Фактът, че 57 музиканти са се съгласили да се явят на фотосесия в 10 сутринта, е същинско удостоверение за тяхната отдаденост. Тези музиканти не са дошли с концепцията, че ще им се заплати, или че моментално ще станат международни суперзвезди. По-скоро са го създали, с цел да почетат златната епоха на джаза и всичко, което ги е свързва. Джазът в никакъв случай не е бил просто род, а и метод на живот. И към момента е.
„ Изкуствата са тъкмо толкоз значими, колкото военната защита. Емоционалната отбрана също е значима “, Куинси Джоунс
„ Не мога да си показва по-красив паралел сред джаза и изкуството като цяло — пише Куинси Джоунс в предговора на юбилейното издания на „ Златната епоха на джаза “. — В момента може да не осъзнаете въздействието, което оказвате посредством вашето творчество, само че както показва тази фотография, резултатът и значимостта могат да надвишават всеки живот. Тази фотография е значима освен за хората в нея, само че тя ни припомня, че би трябвало да бъдем заедно “,.
„ В музиката расовите бариери паднаха първи, тъй като с цел да свирите заедно, би трябвало да обичате хората, с които свирите, и в случай че имате някакви расови задръжки, няма да можете да го извършите “, Оскар Питърсън
„ Черно и бяло: два цвята на които беше неразрешено да бъдат в непосредствена непосредственост, само че все пак са снимани толкоз красиво в един черно-бял кадър. — продължава Куинси Джоунс. — Значението на тази фотография надвишава времето и мястото ѝ. Тя стана освен алегорично произведение на изкуството, само че и част от историята. По време, в което сегрегацията беше към момента част от всекидневието, и в свят, който постоянно посочваше разликите ни, вместо да се радва на приликите ни, в събирането на 57 индивида дружно, в името на джаза - имаше нещо доста особено и чисто ".
„ Животът е доста сходен на джаза. Винаги е добре да импровизираш “, Джордж Гершуин
„ Нямам визия по какъв начин са музикантите решиха да застанат тъкмо пред този вход и кой до кого, само че го направиха — продължава Кейн. — Бавно се подредиха в група… и видях, че не биха могли да се окажат в по-добра позиция ". Просто са импровизирали, джаз музикантите го умеят. Арт Кейн също бил заставен да импровизира. Наоколо се навъртали деца от квартала, които също желали да са на фотографията. След като на няколко пъти криели шапката на Каунт Бейси, Кейн се предал и ги подредил да седнат на бордюра, най-отпред, до изтощения Каунт Бейси. Снимката щеше да е друга без тях.
“Можеш да свириш и на връзка за обувки, в случай че си откровен ”. Джон Колтрейн
„ И по този начин, един непрофесионален фотограф, с неговият асистент, който в никакъв случай преди този момент не беше зареждал камера, направи тази фотография, която 30 години по-късно евентуално е най-известната групова фотография в джаза, правена в миналото “, спомня си Арт Кейн в изявление от 1988 година
„ Не свири на саксофона. Остави саксофона да свири на теб “, Чарли Паркър
От 57-те музиканти на фотографията, през днешния ден са живи единствено двама саксофонисти - Сони Ролинс (на 89) и 91-годишният Бени Голсън. На 13 август 2010 година Бени Голсън изнесе финалния концерт на 13-ото издание на интернационалния джаз фестивал в Банско (чието 23-о издание тече в курортния град сега - б.р.). Остана очарован от природата, храната, фестивала и от доста изненадващия за него факт, че ние не сме взели кирилицата от руснаците, а противоположното.
„ Ако разбирахте всичко, което споделям, щяхте да сте Майлс Дейвис “, Майлс Дейвис
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ