11 ноември 1930 г. - Айнщайн патентова екохладилник
Айнщайн като подбудител на битова гражданска война. Подобно изявление звучи прекомерно прозаично по адрес на индивида, уважаван като татко на теоретичната физика. Но е правилно, тъй като Алберт Айнщайн усъвършенства хладилника и по този начин трансформира бита на милиони, а оттова и съзнанието им.
На 11 ноември стават 83 години, откогато великият академик получава патент за ледник, работещ без компресор. Изобретението е въведено под номер 1 781 541 в патентното ведомство на Съединени американски щати.
Освен Айнщайн притежател на авторското право е и Лео Сцилард – негов някогашен студент, който години по-късно става популярен нуклеарен физик и откривател на електронния микроскоп.
Сцилард и Айнщайн създават хладилника през 1926 година Импулсът за новата машина пристигнал от вестникарска публикация. Сцилард и неговият наставник прочели за драматичен случай с берлинско семейство, починало, откакто пломбата на техния ледник се счупила и в дома им изтекли отровни газове.
За да отстраняват сходна заплаха, Сцилард и Айнщайн предложили нов дизайн на хладилника и друг метод на заледяване. В техния вид хладилникът няма компресор и преносими елементи, а работи с непрекъснато налягане. Нужен му е единствено източник на топлота – слънчева светлина, пламък.
Така тандемът усъвършенствал истинския ледник на шведските изобретатели Балтазар декор Платен и Карл Мюнтерс от 1922 година
За няколко години Айнщайн и някогашният му студент получили 45 патента на тяхно име за три разнообразни модела хладилници в няколко страни. Предполага се, че мотор на изобретенията е Сцилард, а Айнщайн работил като съветник, помагайки в оформянето на документите. Той имал богат опит в тази сфера, насъбран около работата му в Швейцарския патентен офис.
Сред купувачите на ноу-хауто била шведската компания „ Електролукс ”, която придобила някои от най-обещаващите патенти, а по-късно пуснала в произвеждане и екохладилника на Айнщайн-Сцилард.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 307 година — Луциний става римски император.
• 1572 година — Датският астроном Тихо Брахе открива свръхнова в съзвездието Касиопея.
• 1830 година — Създадено е Кралство Белгия
• 1889 година — Вашингтон става 42-я щат на Съединени американски щати.
• 1911 година — Русия завзема Северна Персия.
• 1917 година - В Съветска Русия с указ на държавното управление номинално е открит осемчасов работен ден.
• 1918 година — Първата международна война завършва: Германия афишира капитулация и подписва помирение с Антантата в железопътен вагон край Компиен, Франция. Войната публично стопира в 11:00 (единадесетия час на единадесетия ден от единадесетия месец).
• 1918 година — Полша връща независимостта си.
• 1918 година — Абдикира императорът на Австро-Унгария Карл I Хабсбург.
• 1939 година — Втората международна война: Германските окупационни управляващи правят всеобщ арест на професори на Католическия университет в Люблин (Полша).
• 1940 година — Втората международна война: В Битката при Таранто Кралският британски флот организира въздушна офанзива против флотилията на Италия, като за първи път във военната история употребява единствено самолетоносачи.
• 1952 година — В пандиза на София са екзекутирани четирима католически свещеници — свещеник Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков.
• 1965 година — В Турция е формирано държавно управление отпред със Сюлейман Демирел, което е свалено от власт посредством боен прелом през март 1971 година
• 1965 година — Обявена е независимостта на Родезия, днешната страна Зимбабве.
• 1966 година — НАСА изстрелва пилотирания галактически уред Джемини 12.
• 1968 година — Малдивите са оповестени за република.
• 1973 година — С сключване на помирение сред Израел и Египет завършва четвъртата Арабско-израелска война.
• 1975 година — Ангола афишира национална самостоятелност от Португалия.
• 2000 година — 155 скиори и скейтбордисти умират, откакто релсов въжен превоз се подпалва в тунел в Алпите край Капрун (Австрия).
• 2004 година — Смъртта на Ясер Арафат е доказана от Организацията за избавление на Палестина, като аргументите са неизяснени; минути по-късно за ръководител на ООП е определен Махмуд Абас.
Родени
• 1493 година — Парацелз, немски доктор, естественик и философ
• 1729 година — Луи Антоан дьо Бугенвил, френски изследовател
• 1744 година — Абигейл Адамс, първа дама на САЩ
• 1821 година — Фьодор Достоевски, съветски писател
• 1838 година — Адам Асник, полски поет
• 1848 година — Ханс Делбрюк, немски историк
• 1850 година — Ангел Кънчев, български революционер
• 1863 година — Пол Синяк, френски художник
• 1864 година — Алфред Херман Фрид, австрийски доктор и пацифист, Нобелов лауреат през 1911 г.
• 1864 година — Морис Льоблан, френски писател
• 1869 година — Виктор Емануил III, крал на Италия
• 1873 година — Винкенти Пеев, български свещеник и монах
• 1874 година — Георги Стоянов, български поет
• 1882 година — Густав VI Адолф, крал на Швеция
• 1885 година — Джордж Патън, американски генерал
• 1893 година — Никола Балабанов, български критик
• 1898 година — Рене Клер, френски режисьор
• 1907 година — Алберт Брукс, немски офицер
• 1911 година — Пантелей Зарев, книжовен критик
• 1912 година — Ролф Бломберг, шведски изследовател
• 1922 година — Кърт Вонегът, американски писател
• 1928 година — Карлос Фуентес, мексикански посланик и писател
• 1929 година — Ханс Магнус Енценсбергер, немски публицист
• 1930 година — Никола Станчев, герой и пръв български олимпийски шампион
• 1944 година — Кемал Сунал, турски киноартист
• 1945 година — Даниел Ортега, президент на Никарагуа
• 1948 година — Калинка Лечева, българска акробатка
• 1952 година — Александър Александров, български политик
• 1961 година — Рагип Яшари, косовски политик
• 1962 година — Деми Мур, американска актриса
• 1962 година — Мик Микели, шведски рок музикант (Europe)
• 1974 година — Леонардо ди Каприо, американски артист
• 1974 година - Диана, поп-фолк певица
• 1978 година — Ерик Едман, шведски футболист
• 1984 година — Марко Хук, немски професионален боксьор
Починали
• 1331 година — Стефан Дечански, сръбски крал и светец
• 1677 година — Барбара Строци, италиански композитор
• 1855 година — Сьорен Киркегор, датски философ
• 1876 година — Георги Гогов, български общественик
• 1880 година — Нед Кели, австралийски разбойник
• 1934 година — Йордан Качаков, български политик
• 1952 година — Евгений Босилков, български свещеник
• 1977 година — Милош Църнянски, сръбски стихотворец и писател
• 1990 година — Янис Рицос, гръцки стихотворец, 9 пъти номиниран за Нобелова награда
• 1976 година — Александър Калдер, американски скулптур и художник
• 1999 година — Петър Увалиев, български публицист, журналист, преводач
• 2004 година — Ясер Арафат, палестински водач, Нобелов лауреат през 1994 г.
• 2005 година — Питър Дракър, американски теоретик на мениджмънта
• 2007 година — Делбърт Ман, американски режисьор
Празници
• Няколко страни означават годишнината от края на Първата международна война, която стопира в 11:00 на този ден през1918.
• Франция — Ден на примирието
• Белгия — Ден на примирието (Wapenstilstand)
• Съединени американски щати — Ден на ветераните (до 1952 година се назовава Ден на примирието)
• Общността на нациите, в това число Англия, Австралия, Канада — Ден на примирието
• Полша (троен празник) — Ден на независимостта (от Русия, 1918 година, народен празник), Ден на примирието, Празник на най-високия боен медал — Virtuti Militari.
• Ангола — Ден на независимостта (от Португалия, 1975 година, народен празник)
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
На 11 ноември стават 83 години, откогато великият академик получава патент за ледник, работещ без компресор. Изобретението е въведено под номер 1 781 541 в патентното ведомство на Съединени американски щати.
Освен Айнщайн притежател на авторското право е и Лео Сцилард – негов някогашен студент, който години по-късно става популярен нуклеарен физик и откривател на електронния микроскоп.
Сцилард и Айнщайн създават хладилника през 1926 година Импулсът за новата машина пристигнал от вестникарска публикация. Сцилард и неговият наставник прочели за драматичен случай с берлинско семейство, починало, откакто пломбата на техния ледник се счупила и в дома им изтекли отровни газове.
За да отстраняват сходна заплаха, Сцилард и Айнщайн предложили нов дизайн на хладилника и друг метод на заледяване. В техния вид хладилникът няма компресор и преносими елементи, а работи с непрекъснато налягане. Нужен му е единствено източник на топлота – слънчева светлина, пламък.
Така тандемът усъвършенствал истинския ледник на шведските изобретатели Балтазар декор Платен и Карл Мюнтерс от 1922 година
За няколко години Айнщайн и някогашният му студент получили 45 патента на тяхно име за три разнообразни модела хладилници в няколко страни. Предполага се, че мотор на изобретенията е Сцилард, а Айнщайн работил като съветник, помагайки в оформянето на документите. Той имал богат опит в тази сфера, насъбран около работата му в Швейцарския патентен офис.
Сред купувачите на ноу-хауто била шведската компания „ Електролукс ”, която придобила някои от най-обещаващите патенти, а по-късно пуснала в произвеждане и екохладилника на Айнщайн-Сцилард.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 307 година — Луциний става римски император.
• 1572 година — Датският астроном Тихо Брахе открива свръхнова в съзвездието Касиопея.
• 1830 година — Създадено е Кралство Белгия
• 1889 година — Вашингтон става 42-я щат на Съединени американски щати.
• 1911 година — Русия завзема Северна Персия.
• 1917 година - В Съветска Русия с указ на държавното управление номинално е открит осемчасов работен ден.
• 1918 година — Първата международна война завършва: Германия афишира капитулация и подписва помирение с Антантата в железопътен вагон край Компиен, Франция. Войната публично стопира в 11:00 (единадесетия час на единадесетия ден от единадесетия месец).
• 1918 година — Полша връща независимостта си.
• 1918 година — Абдикира императорът на Австро-Унгария Карл I Хабсбург.
• 1939 година — Втората международна война: Германските окупационни управляващи правят всеобщ арест на професори на Католическия университет в Люблин (Полша).
• 1940 година — Втората международна война: В Битката при Таранто Кралският британски флот организира въздушна офанзива против флотилията на Италия, като за първи път във военната история употребява единствено самолетоносачи.
• 1952 година — В пандиза на София са екзекутирани четирима католически свещеници — свещеник Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков.
• 1965 година — В Турция е формирано държавно управление отпред със Сюлейман Демирел, което е свалено от власт посредством боен прелом през март 1971 година
• 1965 година — Обявена е независимостта на Родезия, днешната страна Зимбабве.
• 1966 година — НАСА изстрелва пилотирания галактически уред Джемини 12.
• 1968 година — Малдивите са оповестени за република.
• 1973 година — С сключване на помирение сред Израел и Египет завършва четвъртата Арабско-израелска война.
• 1975 година — Ангола афишира национална самостоятелност от Португалия.
• 2000 година — 155 скиори и скейтбордисти умират, откакто релсов въжен превоз се подпалва в тунел в Алпите край Капрун (Австрия).
• 2004 година — Смъртта на Ясер Арафат е доказана от Организацията за избавление на Палестина, като аргументите са неизяснени; минути по-късно за ръководител на ООП е определен Махмуд Абас.
Родени
• 1493 година — Парацелз, немски доктор, естественик и философ
• 1729 година — Луи Антоан дьо Бугенвил, френски изследовател
• 1744 година — Абигейл Адамс, първа дама на САЩ
• 1821 година — Фьодор Достоевски, съветски писател
• 1838 година — Адам Асник, полски поет
• 1848 година — Ханс Делбрюк, немски историк
• 1850 година — Ангел Кънчев, български революционер
• 1863 година — Пол Синяк, френски художник
• 1864 година — Алфред Херман Фрид, австрийски доктор и пацифист, Нобелов лауреат през 1911 г.
• 1864 година — Морис Льоблан, френски писател
• 1869 година — Виктор Емануил III, крал на Италия
• 1873 година — Винкенти Пеев, български свещеник и монах
• 1874 година — Георги Стоянов, български поет
• 1882 година — Густав VI Адолф, крал на Швеция
• 1885 година — Джордж Патън, американски генерал
• 1893 година — Никола Балабанов, български критик
• 1898 година — Рене Клер, френски режисьор
• 1907 година — Алберт Брукс, немски офицер
• 1911 година — Пантелей Зарев, книжовен критик
• 1912 година — Ролф Бломберг, шведски изследовател
• 1922 година — Кърт Вонегът, американски писател
• 1928 година — Карлос Фуентес, мексикански посланик и писател
• 1929 година — Ханс Магнус Енценсбергер, немски публицист
• 1930 година — Никола Станчев, герой и пръв български олимпийски шампион
• 1944 година — Кемал Сунал, турски киноартист
• 1945 година — Даниел Ортега, президент на Никарагуа
• 1948 година — Калинка Лечева, българска акробатка
• 1952 година — Александър Александров, български политик
• 1961 година — Рагип Яшари, косовски политик
• 1962 година — Деми Мур, американска актриса
• 1962 година — Мик Микели, шведски рок музикант (Europe)
• 1974 година — Леонардо ди Каприо, американски артист
• 1974 година - Диана, поп-фолк певица
• 1978 година — Ерик Едман, шведски футболист
• 1984 година — Марко Хук, немски професионален боксьор
Починали
• 1331 година — Стефан Дечански, сръбски крал и светец
• 1677 година — Барбара Строци, италиански композитор
• 1855 година — Сьорен Киркегор, датски философ
• 1876 година — Георги Гогов, български общественик
• 1880 година — Нед Кели, австралийски разбойник
• 1934 година — Йордан Качаков, български политик
• 1952 година — Евгений Босилков, български свещеник
• 1977 година — Милош Църнянски, сръбски стихотворец и писател
• 1990 година — Янис Рицос, гръцки стихотворец, 9 пъти номиниран за Нобелова награда
• 1976 година — Александър Калдер, американски скулптур и художник
• 1999 година — Петър Увалиев, български публицист, журналист, преводач
• 2004 година — Ясер Арафат, палестински водач, Нобелов лауреат през 1994 г.
• 2005 година — Питър Дракър, американски теоретик на мениджмънта
• 2007 година — Делбърт Ман, американски режисьор
Празници
• Няколко страни означават годишнината от края на Първата международна война, която стопира в 11:00 на този ден през1918.
• Франция — Ден на примирието
• Белгия — Ден на примирието (Wapenstilstand)
• Съединени американски щати — Ден на ветераните (до 1952 година се назовава Ден на примирието)
• Общността на нациите, в това число Англия, Австралия, Канада — Ден на примирието
• Полша (троен празник) — Ден на независимостта (от Русия, 1918 година, народен празник), Ден на примирието, Празник на най-високия боен медал — Virtuti Militari.
• Ангола — Ден на независимостта (от Португалия, 1975 година, народен празник)
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ