Януари: Опозицията спи, а около ГЕРБ засвяткаха червени лампички
Съвсем в духа на добрите стари предизборни нрави тазгодишната кампания започна със софра. Тя бе в чест на петдесетгодишнината на лидерката на БСП госпожа Корнелия Нинова и се оказа добър повод да се припомни на червения електорат, че както е казал поета „ Есть такая партия “. Въпреки силно затихналите й функции.
На същата тази софра, вместо ален мак или червена роза, които биха отговорили на вкуса на рожденичката господин Цветанов, явно, за да развали настроението й поднесе само едно самотно герберче. Намекът беше повече от ясен: започва битка, а пред урните място за кавалери няма. Нинова може би се надява на друго: Че като всяко цвете без корен и хранителни сокове и това ще започне да линее и съхне.
Сега идва времето на социолозите. Те не винаги познават, но винаги печелят. Такава им е работата. Като на добрите ясновидки, които усещат отдалеч какво иска да чуе клиента им. Това се плаща добре.
Според последните данни БСП и ГЕРБ тези дни са почти изравнение по гласовете, които биха получили на следващите избори. Ако това е вярно, причините са поне две: Тоталната атака, къде основателна, къде не, по всички фронтове –главно социалните мрежи, срещу правителството на Бойко Борисов и пълното бездействие и ленност от страна на социалистите.
За червените това засега се оказва най-печелившата формула. Навън кипи и ври, а в парламента е тихо и спокойно. Опозиция няма. Само отвреме навреме Нинова се провикне: Това правителство е престъпно и трябва да си ходи... и отново настъпи идилия. Тишина. Или, за да не скучаят току виж депутатите, отворят приказка за самолетите. То домати да купувахме, все някаква търговска тайна щеше да има, а горките изтребители ги разкостихме на части като автоджамбази крадено БМВ.
И изведнъж се напълни с разбирачи. Сякаш са родени в пилотска кабина. Само летците си мълчат. Или не ги питат, или не им дават думата. С изключение на президента. Той говори и си знае защо.
Между другото милионите българи никак не се вълнуват от факта, какви ще бъдат самолетите. Нито дават слух на тревожните внушение, че войната е неизбежна, които напоследък все по-често се чуват. Техният живот и без това си е война. Всеки ден. За оцеляване.
И докато социалистите, колкото повече си траят, толкова по –малко рискуват да да изговорят някоя глупост, то около ГЕРБ тревожно засвяткаха лампички. Дали са сини или червени няма значение, но ще святкат, докато разбудят задрямалите. Или до изборите, които както върви, никой не знае кога ще свършат.
Казват, че трудното е не се качиш на върха, а да се задържиш да него. ГЕРБ вече десет години е най-горе на стълбата. Според Смирненски, там песните са други: сладки и омайващи. И току забравиш какво е долу. Тогава лошо. Падаш и никой не може да те помогне. Колкото и да те сравняват с Шарл дьо Гол, Аденауер,‘че дори и Кенеди.
Исак Гозес
На същата тази софра, вместо ален мак или червена роза, които биха отговорили на вкуса на рожденичката господин Цветанов, явно, за да развали настроението й поднесе само едно самотно герберче. Намекът беше повече от ясен: започва битка, а пред урните място за кавалери няма. Нинова може би се надява на друго: Че като всяко цвете без корен и хранителни сокове и това ще започне да линее и съхне.
Сега идва времето на социолозите. Те не винаги познават, но винаги печелят. Такава им е работата. Като на добрите ясновидки, които усещат отдалеч какво иска да чуе клиента им. Това се плаща добре.
Според последните данни БСП и ГЕРБ тези дни са почти изравнение по гласовете, които биха получили на следващите избори. Ако това е вярно, причините са поне две: Тоталната атака, къде основателна, къде не, по всички фронтове –главно социалните мрежи, срещу правителството на Бойко Борисов и пълното бездействие и ленност от страна на социалистите.
За червените това засега се оказва най-печелившата формула. Навън кипи и ври, а в парламента е тихо и спокойно. Опозиция няма. Само отвреме навреме Нинова се провикне: Това правителство е престъпно и трябва да си ходи... и отново настъпи идилия. Тишина. Или, за да не скучаят току виж депутатите, отворят приказка за самолетите. То домати да купувахме, все някаква търговска тайна щеше да има, а горките изтребители ги разкостихме на части като автоджамбази крадено БМВ.
И изведнъж се напълни с разбирачи. Сякаш са родени в пилотска кабина. Само летците си мълчат. Или не ги питат, или не им дават думата. С изключение на президента. Той говори и си знае защо.
Между другото милионите българи никак не се вълнуват от факта, какви ще бъдат самолетите. Нито дават слух на тревожните внушение, че войната е неизбежна, които напоследък все по-често се чуват. Техният живот и без това си е война. Всеки ден. За оцеляване.
И докато социалистите, колкото повече си траят, толкова по –малко рискуват да да изговорят някоя глупост, то около ГЕРБ тревожно засвяткаха лампички. Дали са сини или червени няма значение, но ще святкат, докато разбудят задрямалите. Или до изборите, които както върви, никой не знае кога ще свършат.
Казват, че трудното е не се качиш на върха, а да се задържиш да него. ГЕРБ вече десет години е най-горе на стълбата. Според Смирненски, там песните са други: сладки и омайващи. И току забравиш какво е долу. Тогава лошо. Падаш и никой не може да те помогне. Колкото и да те сравняват с Шарл дьо Гол, Аденауер,‘че дори и Кенеди.
Исак Гозес
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ