По пътя Созопол – Приморско една от най- големите туристически

По пътя Созопол – Приморско една от най- големите туристически атракции е Лъвската глава. Камъни застанали така един върху друг, че отдалеч погледнати са досущ като глава на царя на животните. Малцина обаче знаят, че близо до Лъвската глава се намира местността „ Вълчаново кале”. Там, открай време, вече два века, иманярите ровят, за да открият съкровището на Вълчан воевода.


Вълчан воевода е родом от Странджа, хайдутувал е повече от 20 години. Три села са спорили в миналото за негово родно място, но до ден днешен не е ясно къде се е появил на бял свят. Това са село Делиево, на 5 км. от Малко Търново, което днес вече не съществува, Тагарево (днес Вълчаново) и Факия.

Възрастните хора разказват легенди за Вълчан, които са чували от бабите си, те пък – от своите предци.

Вълчан бил пастир. На сърце му паднала красива мома от селото – Рада. Решил той да проводи сватове да я искат, но местният турски властелин – „ субашия” – щом разбрал, накарал хората си да откраднат Рада и да му я заведат у дома. Вълчан пък бил хвърлен в тъмницата и жестоко пребит.

Кроткият до момента пастир не могъл да преглътне случката и хванал гората. Събрал дружина и започнал да мъсти на турците. Първо той и другарите му убили субашията, който му отнел Рада, а нея освободили и взели със себе си в гората. По време на сражение обаче, младата жена била простреляна.

Тази любовна драма преобърнала живота на Вълчан воевода. Той и другарите му завардвали проходите и започнали масови обири на хазната на султана. При всеки удар хайдутите прибирали цели дисаги, пълни със злато.

Тук именно е ключовият момента за иманярите.

Легендите разказват, че младите хайдути не били алчни – по-голямата част от плячката те скривали в тайни пещери, а за себе си оставяли само толкова, колкото да преживеят. Говори се и че студените зими изкарвали в Истанбул, но никой не ги разпознавал.

В книгата на историка Иван Бубалов се казва, че Вълчан имал безценен помощник – турчин на име Кара Емин ага, който се издигнал до длъжност секретар на султана. Той го осведомявал за движението на хазните, а Вълчан ги пресрещал и обирал.

Според една легенда султанът дотолкова се отчаял от обирите, че заповядал да се отпечатат нови пари – махмудиета. След като няколко от тези нови махмудиета били открити у Кара Емин ага, той изпаднал под подозрение и избягал от Цариград.

Самият Вълчан воевода намерил в една от пещерите на Странджа древно тракийско съкровище. То било толкова несметно, че той проводил пратеници до руския цар. Сто години преди Освобождението, пратениците казали на владетеля, че войводата Вълчан е приготвил няколко десетки тона злато, с които да плати свободата на България.

Според иманярите, съкровищата на дружината на Вълчан Воевода са много и пръснати из пещери из цялата планина и не само в Странджа. Най- голямото – от траките, също било в една от пещерите. За него имало и карта.

През годините иманярите са си продавали много „ стари” карти с мисълта, че са истински, копали са на много места.

Мнозина твърдели, че са намирали златни монети. Още преди 40 години пък се пуснал слух, че някой е открил съкровището, явно най- голямото, при устието на река Ропотамо. Това били представители на тогавашните управляващи, които били заведени до съкровището от местен жител.

Има и предания за скрито съкровище в морска пещера, до галериите на която се достига само след като се премине през поредица от тесни наводнени тунели – трудна задача и за много опитен водолаз.


Старите хора разказвали още, че щом откриели подходяща пещера, хайдутите на Вълчан, намирали по селата дюлгери с инструменти, но ги водели дотам със завързани очи. Карали ги да направят нещо като трезор, а после отново със завързани очи ги връщали там, откъдето са тръгнали.

Едно от главните скривалища на Вълчан била „ Снеженицата” – местност с голяма пещера в землището на с. Карадере, сега в Турция.

Според архимандрит Рафаил воеводата доживял старините си в Румъния при сестрите и внуците си. Внуците дори идвали в България с карта и търсили закопани владишка корона и кръст с честното дърво, вероятно на гръцкия владика в Одрин който издал на турците хайдутите и бил убит.

До ден днешен набезите на иманярите не стихват. Почивка търсачите на съкровища си дават само през зимата, когато земята е скована от лед, трудно се копае и мераците им замръзват, успоредно с температурите.

Освен в Аркутино, Вълчаново кале и край устието на Ропотамо в Бургаско, иманярите са започнали да дирят съкровището на Вълчан воевода и в Руенския Балкан. Там, преди две години, има информация, че иманяр е изровил от планинска пещера златна статуя на владетел с глава на лъв, качен върху колесник, пише в. Труд.