Историк: Борбата с черната смърт се е водела почти по същия начин, както сега с COVID-19
От хиляди години човешката история е заложник на опасни зарази. Болести с континентални мащаби помитат цели континенти и променят хода на събитията. Умират милиони, изчезват цивилизации. Далече от Европа, на другия край на света, в източните райони на Китай, се появява непозната болест. Улавя в мрежите си млади и стари. Убива бързо и безмилостно. Един след друг труповете се множат. Хората нямат време за ритуали и погребения - изгарят телата в голяма постройка. Селището е изоставено завинаги. Този филм на ужасите се разиграва преди 5 хиляди години. Мястото е известно като Хамин Манга и за голяма част от историците е първият познат случай на опасна зараза.
Всичко по темата:Епидемията коронавирус (COVID-19) 8101
„ В миналото, когато е имало изолация между обществата, когато я няма тази глобализация, преобладават бактериалните инфекции. Вирусната инфекция е дело на новата епоха”, обяснява историкът професор Христо Матанов пред Нова телевизия.
Експерт по биотероризъм: Човечеството ще победи в тази битка
През вековете назад народите търгуват, воюват и мигрират към нови територии. Ръка за ръка с тях вървят и опасните болести. 430 години преди новата ера, по време на епичните пелопонески войни между Атина и съюза на Спарта, пламва смъртоносна зараза, която убива две трети от населението зад стените на обсадата. Умира дори Перикъл, водачът на Атиняните. По-близо до нашето време в календара на опасните зарази, светът посреща “черната смърт”.
Професор Матанов допълва: „ Класическата чума идва от вътрешна Монголия и се предава от бълха на човек. Бълхите живеят върху плъхове. Поредица конни народи идват от Централна Азия и пренасят със себе си тези плъхове и бълхи.”
14 век. Кримският полуостров. Основаният от генуезците търговски град Кафа (Теодосия) е обсаден от монголски орди. Нашествениците са покосени от чумата и катапултират труповете зад стените на града. В същото време на пристанището в сърцето на Ренесанса Флоренция търговията по море процъфтява. Търговските кораби и техните екипажи са под карантина.
„ Виждат, че екипажът е болен. Пущат ги на брега, за да ги затворят в специална сграда под карантина. Но плъховете се спускат по въжетата в пристанището. И така плъзва чумата, която за един месец обикаля Европа”, припомня той.
Карантина, маски и дистанция.
" Ако сега се плашим от тези мерки, то борбата с черната смърт се е водела почти по същия начин, уточнява Христо Матанов: „ Те са носели маски, напоени с оцет. Смятали са, че оцетът спира инфекцията. Носели са и дълги пръти, с които са държали хората на разстояние. Венецианският посланик в Лондон дори си поръчва стъклен кафез. Това не го спасява, тъй като заразата се разнасяла от плъхове и той умира. Появяват се часовниковите кули. Няма хора, няма работна ръка, времето започва да се цени. Преди това на кой му е пукало за времето.”
По време на „ Черната смърт” една трета от населението на Европа умира. Човечеството обаче е на прага на нещо велико. Големите европейски сили тръгват по света в търсене на богатства и нови светове.
Кой и защо докара COVID-19 и защо ще го направи пак!
Великите географски открития се превръщат в удобен транспорт за опасните зарази, смята професор Христо Матанов и допълва: „ Христофор Колумб е типичен пример. Пренасят на индианците вид шарка, която те не познават и умират масово. Индианците пък дават на европейците вид сифилис, чужд за нас.”
Поробена България се изправя пред страшни болести, пренесени по нашите земи от османското нашествие. Империята е свързващо звено между Индия, Северна Африка и Европа. Западни пътешественици отбелязват пренебрежителното отношение на турците към чумата, разказва професор Матанов: „ Те смятали, че Всевишният е определил какво ще се случва. Спят в постелите на умрели от чума. Не се пазят, не взимат мерки.”
По тесните мръсни улици на Европа пълзи друг страшен и смъртоносен кошмар. През 19 век континентът няколко пъти попада в плен на холерата. А в малка България, един голям човек спасява цял град от ужаса на заразата.
Доктор Стефан Хаджипенчев изолирал всички болни от Велико Търново в малкото село Добри дял. Тодорка Недева от отдел „ Нова и най-нова история” на Регионалния исторически музей във Велико Търново обяснява как в село Добри дял се създава изолационен лагер с изключително ограничен достъп само на медицински персонал при строги правила за изолация с помощта на маски. По ирония на съдбата доктор Хаджипенчев умира именно от холера по-късно по време на Балканските войни. Загива на първа линия в борбата с болестта - като доброволец в лечението на ранени войници.
Тодорка Недева отбелязва: „ Това е парадоксът на историята! Да посветиш живота си на заразните болести и да починеш точно от това!” Пак по това време с кметски заповеди жителите на Велико Търново се запознават с предпазни мерки, познати и днес, разкрива уредникът в историческия музей в Старата столица: „ Да не се плюят семки, да се слага ръка на устата, когато се кашля и киха.” Подобни мерки се въвеждат и по времето на Испанския грип, убил над 50 милиона по цял свят в годините на Първата световна война, сочат историческите данни.
„ Любопитното е, че се ограничава работното време на гостилници, хотели, сладкарници, гостоприемници. Хората са били подканяни редовно да си мият ръцете, лицето и краката.” – допълва Тодорка Недева.
И холерата, и чумата, и всяка зараза, ударила света, отприщва богата палитра от суеверия. У нас е било популярно хората да бягат от болестите в буквалния смисъл в гората, обяснява д-р Илия Вълев, етнолог в РИМ-Велико Търново: „ Както е казал Славейков, когато има чума, има и шума. Разполагаме с много свидетелства за селища около Велико Търново, от които хората са бягали в гората, докато премине епидемията. Друга практика е била заораването на селото, ограждането му с магически кръг. Ставало е от двама братя-близнаци, с волове-близнаци, с плуг, направен от дърво-близнак.”
Често сравнявани с демонични същества, заразите са били заключвани под земята, разкрива още Илия Вълев: „ Имало е камък, под който се поставяли ключовете, с който било заключвано селото. Това е помагало най-малкото на психиката на хората. Надявали са се и са вярвали, че може би ще помогне.”
Обратно в днешното динамично време, COVID-19 е поредната пандемия. След години от нея вероятно ще остане само един лош спомен и една страница в прашните книги на историята.
Ето най-тежките изпитания пред човечеството от древността, подбрани от изданието „ Live Science”:
3000 ГОДИНИ ПР.Н.Е. В КИТАЙ
Около 3 хиляди години преди началото на нашето летоброене в Китай е избухнала зараза, която е унищожила праисторическо селище. Телата на починалите били струпани в голяма постройка и изгорени. Болестта е обхванала хора от различни възрасти, съдят учените по откритите останки от скелети в археологическия комплекс „ Хамин Манга”. Заразата се е развила толкова бързо, че не е имало време телата да бъдат погребани според съществуващите ритуали. Впоследствие мястото е изоставено и няма данни да е населено отново.
430 ГОДИНИ ПР.Н.Е. АТИНСКАТА ЧУМА
По-близо до наши дни – в Атина около 430 години преди Христа – около 100 хиляди души стават жертва на болест, която нанася трайна следа на населението след началото на Пелопонеските войни между Атина и съюза начело със Спарта. Епидемията се развива в период от 5 години, пишат археолозите. Болестта атакувала с главоболие, зачервяване до кръв на очите, езика и гърлото и неприятен дъх. Каква точно е болестта е спорен въпрос. Учените обаче са категорични, че военните действия и струпването на хора е причина за бързото разпространение на заразата.
165-180 ГОДИНА АНТОНИНСКАТА ЧУМА
Така наречената „ Антонинска чума” обхваща Римската империя между 165 и 180 година след началото на новата ера. Болестта е пренесена в сърцето на Европа от войските на Рим, завърнали се от походи в Близкия Изток. Симптомите наподобявали шарка. За периода на разпространение заразата е взела живота на над 5 милиона души.
250-271 ГОДИНА КИПРИЯНСКАТА ЧУМА
Съвсем скоро след Антонинската чума, Римската империя е изправена пред още едно голямо изпитание – „ Киприянската епидемия”. Заразата, подобна на едра шарка, носи името на свещеник, обявил с нейното разпространение „ края на света”. Само за ден и само в Рим умират около 5 хиляди души, отбелязват историческите хроники.
541-542 ГОДИНА ЮСТИНИАНОВАТА ЧУМА
Юстиниановата чума покосява Византия по времето на император Юстиниан около 540 година. Болестта удря и самия император, но той оцелява. Според някои проучвания бубонната чума и нейните периодични появи след това погубва 10 процента от населението на планетата. Със сигурност обаче историята е запечатала упадъка на Юстиниановото управление след удара на болестта.
735-737 ГОДИНА ЕДРАТА ШАРКА В ЯПОНИЯ
Една трета от населението на Япония умира по време на епидемията от едра шарка през 8 век. Болестта се появява в период на по-чести контакти на японците с континентална Азия. Различни исторически източници свързват едрата шарка в страната на изгряващото слънце с рибари, плавали до бреговете на Корейския полуостров. За да се възстанови страната след заразата, имперската политика облекчава данъците и насърчава земеделието. По това време император Шому подпомага финансово построяването на известния храм „ Тодай-Джи “, в който се помещава 18-метрова статуя на Буда.
1347-1353 ЧЕРНАТА СМЪРТ
„ Черната смърт” буквално помита Европа и други части на планетата през 14 век. За едно десетилетие умират милиони, по данни на някои изследвания на този исторически период. Предполага се, че чумата е възникнала в Азия и достига Източна Европа по Пътя на коприната. След това чрез бълхи и плъхове се разнася из целия континент, а и отвъд неговите граници. Пандемията променя историята икономически, социално и религиозно, пишат историците.
1520 ГОДИНА ЕДРАТА ШАРКА
Експанзията на европейците по света през 16 век разнасят различни зарази към местното население в много точки на планетата. Испанците през 1520 година разтоварват кораб на Мексиканския бряг. Заразен с едра шарка роб с африканска кръв е причина болестта бързо да обхване местните ацтеки, които към този момент нямали никакъв имунитет срещу такива патогени. По подобен начин едрата шарка буквално обикаля двете Америки.
1665 ГОДИНА ЧУМНАТА ЕПИДЕМИЯ В ЛОНДОН
Голямата чумна епидемия в Лондон убива за 2 години над 100 хиляди, в това число 15 на сто от населението на града на река Темза. Болестта кара голяма част от жителите да напуснат. Заразата се пренасяла от плъхове и бълхи, с помощта на които бързо се разпространила.
1668 ГОДИНА ЖЪЛТАТА ТРЕСКА
Жълтата треска се счита, че е възникнала в Африка. Местното население изкарвало болестта с грипоподобни симптоми, докато колонизаторите умирали, заради липса на имунитет. В САЩ заразата пламнала първо в Ню Йорк през 1668 година, по-късно и в други райони. Само в Северна Америка умират над 150 хиляди.
1720 ГОДИНА МАРСИЛСКАТА ЧУМА
Марсилската чума помита една трета от населението на Марсилия или над 100 хиляди души само за 3 години. Вярва се, че болестта е пренесена с кораб от Източното Средиземноморие. Въпреки карантината на плавателния съд, заразата успяла да достигне бреговете.
1770 ГОДИНА РУСКАТА ЧУМА
Ч
Всичко по темата:Епидемията коронавирус (COVID-19) 8101
„ В миналото, когато е имало изолация между обществата, когато я няма тази глобализация, преобладават бактериалните инфекции. Вирусната инфекция е дело на новата епоха”, обяснява историкът професор Христо Матанов пред Нова телевизия.
През вековете назад народите търгуват, воюват и мигрират към нови територии. Ръка за ръка с тях вървят и опасните болести. 430 години преди новата ера, по време на епичните пелопонески войни между Атина и съюза на Спарта, пламва смъртоносна зараза, която убива две трети от населението зад стените на обсадата. Умира дори Перикъл, водачът на Атиняните. По-близо до нашето време в календара на опасните зарази, светът посреща “черната смърт”.
Професор Матанов допълва: „ Класическата чума идва от вътрешна Монголия и се предава от бълха на човек. Бълхите живеят върху плъхове. Поредица конни народи идват от Централна Азия и пренасят със себе си тези плъхове и бълхи.”
14 век. Кримският полуостров. Основаният от генуезците търговски град Кафа (Теодосия) е обсаден от монголски орди. Нашествениците са покосени от чумата и катапултират труповете зад стените на града. В същото време на пристанището в сърцето на Ренесанса Флоренция търговията по море процъфтява. Търговските кораби и техните екипажи са под карантина.
„ Виждат, че екипажът е болен. Пущат ги на брега, за да ги затворят в специална сграда под карантина. Но плъховете се спускат по въжетата в пристанището. И така плъзва чумата, която за един месец обикаля Европа”, припомня той.
Карантина, маски и дистанция.
" Ако сега се плашим от тези мерки, то борбата с черната смърт се е водела почти по същия начин, уточнява Христо Матанов: „ Те са носели маски, напоени с оцет. Смятали са, че оцетът спира инфекцията. Носели са и дълги пръти, с които са държали хората на разстояние. Венецианският посланик в Лондон дори си поръчва стъклен кафез. Това не го спасява, тъй като заразата се разнасяла от плъхове и той умира. Появяват се часовниковите кули. Няма хора, няма работна ръка, времето започва да се цени. Преди това на кой му е пукало за времето.”
По време на „ Черната смърт” една трета от населението на Европа умира. Човечеството обаче е на прага на нещо велико. Големите европейски сили тръгват по света в търсене на богатства и нови светове.
Великите географски открития се превръщат в удобен транспорт за опасните зарази, смята професор Христо Матанов и допълва: „ Христофор Колумб е типичен пример. Пренасят на индианците вид шарка, която те не познават и умират масово. Индианците пък дават на европейците вид сифилис, чужд за нас.”
Поробена България се изправя пред страшни болести, пренесени по нашите земи от османското нашествие. Империята е свързващо звено между Индия, Северна Африка и Европа. Западни пътешественици отбелязват пренебрежителното отношение на турците към чумата, разказва професор Матанов: „ Те смятали, че Всевишният е определил какво ще се случва. Спят в постелите на умрели от чума. Не се пазят, не взимат мерки.”
По тесните мръсни улици на Европа пълзи друг страшен и смъртоносен кошмар. През 19 век континентът няколко пъти попада в плен на холерата. А в малка България, един голям човек спасява цял град от ужаса на заразата.
Доктор Стефан Хаджипенчев изолирал всички болни от Велико Търново в малкото село Добри дял. Тодорка Недева от отдел „ Нова и най-нова история” на Регионалния исторически музей във Велико Търново обяснява как в село Добри дял се създава изолационен лагер с изключително ограничен достъп само на медицински персонал при строги правила за изолация с помощта на маски. По ирония на съдбата доктор Хаджипенчев умира именно от холера по-късно по време на Балканските войни. Загива на първа линия в борбата с болестта - като доброволец в лечението на ранени войници.
Тодорка Недева отбелязва: „ Това е парадоксът на историята! Да посветиш живота си на заразните болести и да починеш точно от това!” Пак по това време с кметски заповеди жителите на Велико Търново се запознават с предпазни мерки, познати и днес, разкрива уредникът в историческия музей в Старата столица: „ Да не се плюят семки, да се слага ръка на устата, когато се кашля и киха.” Подобни мерки се въвеждат и по времето на Испанския грип, убил над 50 милиона по цял свят в годините на Първата световна война, сочат историческите данни.
„ Любопитното е, че се ограничава работното време на гостилници, хотели, сладкарници, гостоприемници. Хората са били подканяни редовно да си мият ръцете, лицето и краката.” – допълва Тодорка Недева.
И холерата, и чумата, и всяка зараза, ударила света, отприщва богата палитра от суеверия. У нас е било популярно хората да бягат от болестите в буквалния смисъл в гората, обяснява д-р Илия Вълев, етнолог в РИМ-Велико Търново: „ Както е казал Славейков, когато има чума, има и шума. Разполагаме с много свидетелства за селища около Велико Търново, от които хората са бягали в гората, докато премине епидемията. Друга практика е била заораването на селото, ограждането му с магически кръг. Ставало е от двама братя-близнаци, с волове-близнаци, с плуг, направен от дърво-близнак.”
Често сравнявани с демонични същества, заразите са били заключвани под земята, разкрива още Илия Вълев: „ Имало е камък, под който се поставяли ключовете, с който било заключвано селото. Това е помагало най-малкото на психиката на хората. Надявали са се и са вярвали, че може би ще помогне.”
Обратно в днешното динамично време, COVID-19 е поредната пандемия. След години от нея вероятно ще остане само един лош спомен и една страница в прашните книги на историята.
Ето най-тежките изпитания пред човечеството от древността, подбрани от изданието „ Live Science”:
3000 ГОДИНИ ПР.Н.Е. В КИТАЙ
Около 3 хиляди години преди началото на нашето летоброене в Китай е избухнала зараза, която е унищожила праисторическо селище. Телата на починалите били струпани в голяма постройка и изгорени. Болестта е обхванала хора от различни възрасти, съдят учените по откритите останки от скелети в археологическия комплекс „ Хамин Манга”. Заразата се е развила толкова бързо, че не е имало време телата да бъдат погребани според съществуващите ритуали. Впоследствие мястото е изоставено и няма данни да е населено отново.
430 ГОДИНИ ПР.Н.Е. АТИНСКАТА ЧУМА
По-близо до наши дни – в Атина около 430 години преди Христа – около 100 хиляди души стават жертва на болест, която нанася трайна следа на населението след началото на Пелопонеските войни между Атина и съюза начело със Спарта. Епидемията се развива в период от 5 години, пишат археолозите. Болестта атакувала с главоболие, зачервяване до кръв на очите, езика и гърлото и неприятен дъх. Каква точно е болестта е спорен въпрос. Учените обаче са категорични, че военните действия и струпването на хора е причина за бързото разпространение на заразата.
165-180 ГОДИНА АНТОНИНСКАТА ЧУМА
Така наречената „ Антонинска чума” обхваща Римската империя между 165 и 180 година след началото на новата ера. Болестта е пренесена в сърцето на Европа от войските на Рим, завърнали се от походи в Близкия Изток. Симптомите наподобявали шарка. За периода на разпространение заразата е взела живота на над 5 милиона души.
250-271 ГОДИНА КИПРИЯНСКАТА ЧУМА
Съвсем скоро след Антонинската чума, Римската империя е изправена пред още едно голямо изпитание – „ Киприянската епидемия”. Заразата, подобна на едра шарка, носи името на свещеник, обявил с нейното разпространение „ края на света”. Само за ден и само в Рим умират около 5 хиляди души, отбелязват историческите хроники.
541-542 ГОДИНА ЮСТИНИАНОВАТА ЧУМА
Юстиниановата чума покосява Византия по времето на император Юстиниан около 540 година. Болестта удря и самия император, но той оцелява. Според някои проучвания бубонната чума и нейните периодични появи след това погубва 10 процента от населението на планетата. Със сигурност обаче историята е запечатала упадъка на Юстиниановото управление след удара на болестта.
735-737 ГОДИНА ЕДРАТА ШАРКА В ЯПОНИЯ
Една трета от населението на Япония умира по време на епидемията от едра шарка през 8 век. Болестта се появява в период на по-чести контакти на японците с континентална Азия. Различни исторически източници свързват едрата шарка в страната на изгряващото слънце с рибари, плавали до бреговете на Корейския полуостров. За да се възстанови страната след заразата, имперската политика облекчава данъците и насърчава земеделието. По това време император Шому подпомага финансово построяването на известния храм „ Тодай-Джи “, в който се помещава 18-метрова статуя на Буда.
1347-1353 ЧЕРНАТА СМЪРТ
„ Черната смърт” буквално помита Европа и други части на планетата през 14 век. За едно десетилетие умират милиони, по данни на някои изследвания на този исторически период. Предполага се, че чумата е възникнала в Азия и достига Източна Европа по Пътя на коприната. След това чрез бълхи и плъхове се разнася из целия континент, а и отвъд неговите граници. Пандемията променя историята икономически, социално и религиозно, пишат историците.
1520 ГОДИНА ЕДРАТА ШАРКА
Експанзията на европейците по света през 16 век разнасят различни зарази към местното население в много точки на планетата. Испанците през 1520 година разтоварват кораб на Мексиканския бряг. Заразен с едра шарка роб с африканска кръв е причина болестта бързо да обхване местните ацтеки, които към този момент нямали никакъв имунитет срещу такива патогени. По подобен начин едрата шарка буквално обикаля двете Америки.
1665 ГОДИНА ЧУМНАТА ЕПИДЕМИЯ В ЛОНДОН
Голямата чумна епидемия в Лондон убива за 2 години над 100 хиляди, в това число 15 на сто от населението на града на река Темза. Болестта кара голяма част от жителите да напуснат. Заразата се пренасяла от плъхове и бълхи, с помощта на които бързо се разпространила.
1668 ГОДИНА ЖЪЛТАТА ТРЕСКА
Жълтата треска се счита, че е възникнала в Африка. Местното население изкарвало болестта с грипоподобни симптоми, докато колонизаторите умирали, заради липса на имунитет. В САЩ заразата пламнала първо в Ню Йорк през 1668 година, по-късно и в други райони. Само в Северна Америка умират над 150 хиляди.
1720 ГОДИНА МАРСИЛСКАТА ЧУМА
Марсилската чума помита една трета от населението на Марсилия или над 100 хиляди души само за 3 години. Вярва се, че болестта е пренесена с кораб от Източното Средиземноморие. Въпреки карантината на плавателния съд, заразата успяла да достигне бреговете.
1770 ГОДИНА РУСКАТА ЧУМА
Ч
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ