Позорният гастрол на Гебрев из телевизиите прилича на фарс!
Докога агентите на Държавна сигурност ще се представят за моралисти и ще продължават да ограбват държавата? Това е въпросът, който колегите от Агенция " Монитор " задават в авторски анализ посветен на скандалния Емилиян Гебрев.
Вторник сутрин - половин час по бТВ, следобед - 25 минути по БНР, а същата вечер – 1 час при Сашо Диков. Сряда преди обяд – 30 минути в „ България Он Еър “. Не, това не е рок звезда или някой гениален изобретател, създал перпетуум мобиле. Не е и президентът на страната, имащ да каже нещо важно на нацията. Емилиян Гебрев е.
Майка орлица
Следват скандал след скандал, афера след афера с оръжейни сделки и доставки за Близкия изток, Африка и Латинска Америка. Комунист в миналото, но пък пръв приятел с военен министър при Костов, днес бранещ го като майка орлица, Бойко Ноев. Не е странно. Двамата имат еднакъв генезис – и двамата са бивши комунисти, и двамата принадлежат към комунистическите разузнавателни служби. През 2001 г. именно Бойко Ноев като военен министър връща отнетия лиценз на Гебрев след скандала с оръжейната доставка за Никарагуа, арестувана от митническите служби на САЩ. В наши дни Бойко Ноев има и ново амплоа – на консултант по конспиративни теории, като до 2014 г. е бил и служител на Цветан Василев (работил е в основната фирма на Василев „ Бромак “, която е и акционер във фалиралата КТБ). Това е накратко житието-битието на тандема Емилиян Гебрев и Бойко Ноев. Има много интересни подробности, но не е сега мястото да ги разкажем. Ще му дойде времето. Днес тандемът е под прожекторите, добил е популярност с теорията за отравянето на Гебрев с новичок. Типично по ченгеджийски, макар сагата да се развива по правилата на хибридната война срещу всички неудобни за тандема Василев – Гебрев и, разбира се, срещу нашия издател депутата Пеевски.
Еднакъв старт
Емилиян Гебрев при оръжията, Огнян Донев при лекарствата, Сашо Дончев при тръбата с газа. Еднакъв старт и първи „ спечелен “ милион, като разликата между тях е само в разпределената баница, от която същите богатеят вече 30 години.
Днес Гебрев е достолепно побелял, представя се за самостоятелно успял, „ честен “ бизнесмен, с „ добро име “, което бил градил десетилетия, приказва тежко от екрана, чак да се просълзиш и да му повярваш. Бил отровен, защото имал интерес и щял да спасява „ Дунарит “. Посочва, намеква, манипулира. Обвинява - държавата, някаква офшорка, която му пречела в съда да дозаграби оръжейния завод. Иска Бойко Борисов да му реши „ проблема “. Защото той, Гебрев, бил като Сергей Скрипал, толкова е важен, че го тровят с новичок. Толкова е важен в ролята си на „ жертва “, че всички трябва да се съобразяват с него, и държавата също.
Банда за 1 евро
През 2015-а друг виден измамник на Прехода – Цветан Василев, реши да подари срещу 1 евро на руснаците БТК, „ Дунарит “, „ Авионамс “, НУРТС и „ Фърст диджитъл “, струващи общо над 1 милиард евро. На 24.03.2015 г., на пресконференция в София белгиецът с руски паспорт Пиер Луврие обяви, че дружеството му LIC 33 е придобило от Василев тези активи, като още през м. февруари същата година Луврие бе вписан като управител на дружеството „ Кемира “, което притежава 99,5% от акциите на „ Дунарит “ АД, както и като прокурист на самия оръжеен завод.
Едва в началото на 2016-а, когато сделките на Цветан Василев с Пиер Луврие и с руснака Дмитрий Косарев, обявил се също за собственик на активите на КТБ, се провалиха окончателно, Василев бе принуден да потърси ново лице за кандидат-„ собственик “ на „ Дунарит “. Този път лице с биография в бизнеса с оръжията. Така стартира поредният опит за „ узаконяване “ на кражбата на „ Дунарит “, в който наред с Василев вече участва и Емилиян Гебрев.
Запор
Към момента групата „ Дунарит “ дължи около 200 милиона лева на фалиралата КТБ, като в началото на 2016 г. синдиците на банката вече са завели дела срещу длъжниците. Основното дело е срещу „ Хедж инвестмънт България “, което към този момент е едноличен собственик на „ Кемира “ и дължи на КТБ близо 53 млн. евро. Синдиците са поискали прекратяване на „ Кемира “, с което активите на същото дружество – 99,5% от акциите в капитала на „ Дунарит “, ще подлежат на осребряване. Това именно провокира тандема Василев – Гебрев да започнат действия, с които да попречат на синдиците да изпълняват върху акциите на оръжейния завод. И не само това – през 2016 г. по искане на КОНПИ съдът е наложил запор върху акциите на „ Кемира “ в капитала на „ Дунарит “. Изобщо на Цветан Василев явно доста му е припарило под креслото в луксозния хотел в Белград и двамата с Гебрев се захващат здраво за „ работа “. С помощта на подставените си лица в „ Дунарит “ и дружествата собственици „ Кемира “ и „ Хедж инвестмънт България “ като Никола Киров, Кръстьо Кръстев, Асен Бабански, Иван Езерски и множеството наети адвокати тандемът Василев – Гебрев първо увеличава капитала на дружеството майка „ Кемира “ с цел да намалят до незначителните 10% дяловете на длъжника на КТБ и досегашен едноличен собственик „ Хедж инвестмънт България “. В „ Кемира “ влиза нов съдружник с 90% от дяловете и това е фирмата ТМН с управител и едноличен собственик Иван Езерски. За лош късмет на комбинаторите, въпреки юридическата маневра с намаленото участие на „ Хедж инвестмънт България “, първоинстанционният съд е уважил иска на синдиците за прекратяването на „ Кемира “.
Крива схема
Следва опит да се увеличи капиталът и на самия „ Дунарит “, който бе спрян в регистъра първоначално от офшорното дружество „ Виафот “, а след това и от КОНПИ, тъй като с увеличението на капитала на „ Дунарит “ се уврежда интересът на държавата (запорираните от страна на КОНПИ акции от 99,5% ще намалеят до по-малко от 10%). След неуспеха с увеличението на капитала престъпният тандем Василев – Гебрев направи опит да прехвърли директно акциите на „ Дунарит “ - от „ Кемира “ на ТМН, а от ТМН на ЕМКО, при това без реално заплащане на цена. Нищо че тези акции вече са запорирани от държавата (КОНПИ), а запорът по закон представлява забрана за разпореждане. Това не попречи на Емилиян Гебрев да започне обиколки по телевизионните студиа да се обозначава за „ собственик “ на „ Дунарит “ и да плаче, че схемата му май и този път ще излезе крива.
Престъпен тандем
След като нищо от плана на Василев и Гебрев не сработи поради (както Гебрев сам се изрази) многото съдебни обжалвания и дела, заведени от тази досадна офшорка „ Виафот “, която му пречила да довърши грабежа, престъпният тандем трябваше да измисли радикална промяна в плана по овладяването на „ Дунарит “. Отравянето на Скрипал през пролетта на същата 2018 г. им дойде дюшеш. Гебрев изведнъж удобно се сети (или по-точно верният му приятел конспираторът Бойко Ноев го подсети), че е тровен точно с новичок, а медиите на Иво Прокопиев – друг герой на престъпния български Преход, услужливо им предоставиха трибуна, дори им осигуриха широк международен отзвук.
Индулгенция
Но и 200 интервюта да даде Емилиян Гебрев, има въпроси, на които няма да отговори, а и които няма да му бъдат зададени от удобно подбраните телевизионни водещи.
1. Като твърди, че е тровен през пролетта на 2015-а и че това е свързано с интереса му към „ Дунарит “, как точно е изразил този свой интерес? По това време собственик на оръжейния завод, прокурист на същия, а и управител на дружеството – майка „ Кемира “, е Пиер Луврие. Луврие от своя страна е много близък на руския православен олигарх Константин Малофеев и на командира на руските сепаратисти в Украйна Игор Гиркин - Стрелков. Ако е преговарял да увеличава капитала на „ Дунарит “ (както сам твърди в интервюто си пред БНР), трябва именно с Луврие и Малофеев да е преговарял, няма с кого друг. И как точно си е представял, че ще намали участието на Луврие – Малофеев в оръжейния завод, като увеличи капитала в полза на ЕМКО, след като Василев току-що е пуснал руснаците вътре. Луврие се отказва от сделката през м. Август 2015 г., т.е. много след като Гебрев вече е бил отровен. Всички твърдения на Гебрев са едни откровени небивалици.
През пролетта на 2015 г. Гебрев няма нищо общо с „ Дунарит “, всички негови действия по заграбването на оръжейния завод започват реално (с помощта на Василев и неговите подставени лица) след февруари 2016 г.
2. Защо сменя версиите си по-често от носни кърпички? Един път излезе, че Асен Бабански го канил да спасява „ Дунарит “ - поне така каза през 2017-а, но след като настъпи ерата „ Новичок “ и разбра, че тази версия не върви (защото човекът е станал управител след отравянето и след напускането на Пиер Луврие), изведнъж забрави за нея. И измисли втора – че някак „ работил “ по придобиването, тъкмо когато Луврие и Малофеев са вътре в завода. Да му се не види – може би всички заедно са „ работили “ по заграбването на „ Дунарит “, и Василев, и Луврие, и Малофеев, и Емилиян Гебрев. Не е чудно, защото и Луврие и Гебрев са поредните изпълнители на един и същи план – плана на Цветан Василев да „ узакони “ чрез „ приемливи “ подставени лица активите, закупени с парите на КТБ, които банкерът беглец продължава и към момента да контролира.
3. Как така запорирани от държавата (КОНПИ) акции сменят с лекота собствеността си и защо само той, Гебрев, великият „ моралист “, не вижда никакъв проблем в това? Явно си мисли, че държавата ще гледа на другата страна, докато й бърка в джоба. За Гебрев е ясно, че е лишен от морал, но не разбираме как услужливите медии и журналисти не виждат (а и въобще не коментират) как акции под запора на КОНПИ се прехвърлят от „ Кемира “ на ТМН, а от ТМН в полза на ЕМКО (Гебрев). Нима толкова сме деградирали в представите си за правилно и неправилно, законно и незаконно. Нека Гебрев пробва да извърши същия грабеж в една Германия например или Франция. Дали ще успее, как мислите?
4. Къде са отишли платените от него на междинния продавач ТМН пари (по наша информация около 12 млн. лева), които били по договора за прехвърляне на акциите на „ Дунарит “? Защото не са отишли в „ Кемира “, няма ги в счетоводството на дружеството (там въобще няма отразена сделка), все едно „ Кемира “ не притежава 99,5% от „ Дунарит “, чиято пазарна стойност е приблизително 300 млн. лева. Защото ТМН е създадено именно да бъде посредник (бушон), а получените от ЕМКО пари да се озоват (вместо в „ Кемира “) в офшорки на Василев. Затова и Василев още не е дал на Гебрев оригиналите на акциите, защото Гебрев не му е платил всичките пари за тях. Значи на Василев плаща (дори смешните 12 млн. лева за оръжеен завод на стойност около 300 млн. лева), а на синдиците на КТБ не, да не говорим за Фонда за гарантиране на влоговете, който покри 3,5 млрд. лева източени пари от фалиралата банка. Това морално ли е според „ моралиста “ Гебрев, който сега хленчи пред екрана и се представя за „ жертва “.
5. Защо си мисли, че „ Дунарит “ му е бащиния? Не е платил нищо за завода, не е погасил дълговете на групата дружества „ Дунарит “, „ Кемира “ и „ Хедж инвестмънт България “ на обща стойност почти 200 млн. лева, но упорито продължава да твърди, че е „ собственик “ на „ Дунарит “, че го спасявал от някого – не е ясно от кого, след като единственият крадец е той самият. Явно оръжейният завод му се пада нещо като наследство, останал е от баща му. Или просто наглостта на Гебрев не знае граници.
6. За какво е целият този медиен цирк? Дори и Гебрев да е бил отровен, това няма нищо общо с „ Дунарит “. Отговорът обаче е много прост - да може държавата и правителството да оставят Гебрев на мира, да му подарят завод за 300 милиона и да забравят &#
Вторник сутрин - половин час по бТВ, следобед - 25 минути по БНР, а същата вечер – 1 час при Сашо Диков. Сряда преди обяд – 30 минути в „ България Он Еър “. Не, това не е рок звезда или някой гениален изобретател, създал перпетуум мобиле. Не е и президентът на страната, имащ да каже нещо важно на нацията. Емилиян Гебрев е.
Майка орлица
Следват скандал след скандал, афера след афера с оръжейни сделки и доставки за Близкия изток, Африка и Латинска Америка. Комунист в миналото, но пък пръв приятел с военен министър при Костов, днес бранещ го като майка орлица, Бойко Ноев. Не е странно. Двамата имат еднакъв генезис – и двамата са бивши комунисти, и двамата принадлежат към комунистическите разузнавателни служби. През 2001 г. именно Бойко Ноев като военен министър връща отнетия лиценз на Гебрев след скандала с оръжейната доставка за Никарагуа, арестувана от митническите служби на САЩ. В наши дни Бойко Ноев има и ново амплоа – на консултант по конспиративни теории, като до 2014 г. е бил и служител на Цветан Василев (работил е в основната фирма на Василев „ Бромак “, която е и акционер във фалиралата КТБ). Това е накратко житието-битието на тандема Емилиян Гебрев и Бойко Ноев. Има много интересни подробности, но не е сега мястото да ги разкажем. Ще му дойде времето. Днес тандемът е под прожекторите, добил е популярност с теорията за отравянето на Гебрев с новичок. Типично по ченгеджийски, макар сагата да се развива по правилата на хибридната война срещу всички неудобни за тандема Василев – Гебрев и, разбира се, срещу нашия издател депутата Пеевски.
Еднакъв старт
Емилиян Гебрев при оръжията, Огнян Донев при лекарствата, Сашо Дончев при тръбата с газа. Еднакъв старт и първи „ спечелен “ милион, като разликата между тях е само в разпределената баница, от която същите богатеят вече 30 години.
Днес Гебрев е достолепно побелял, представя се за самостоятелно успял, „ честен “ бизнесмен, с „ добро име “, което бил градил десетилетия, приказва тежко от екрана, чак да се просълзиш и да му повярваш. Бил отровен, защото имал интерес и щял да спасява „ Дунарит “. Посочва, намеква, манипулира. Обвинява - държавата, някаква офшорка, която му пречела в съда да дозаграби оръжейния завод. Иска Бойко Борисов да му реши „ проблема “. Защото той, Гебрев, бил като Сергей Скрипал, толкова е важен, че го тровят с новичок. Толкова е важен в ролята си на „ жертва “, че всички трябва да се съобразяват с него, и държавата също.
Банда за 1 евро
През 2015-а друг виден измамник на Прехода – Цветан Василев, реши да подари срещу 1 евро на руснаците БТК, „ Дунарит “, „ Авионамс “, НУРТС и „ Фърст диджитъл “, струващи общо над 1 милиард евро. На 24.03.2015 г., на пресконференция в София белгиецът с руски паспорт Пиер Луврие обяви, че дружеството му LIC 33 е придобило от Василев тези активи, като още през м. февруари същата година Луврие бе вписан като управител на дружеството „ Кемира “, което притежава 99,5% от акциите на „ Дунарит “ АД, както и като прокурист на самия оръжеен завод.
Едва в началото на 2016-а, когато сделките на Цветан Василев с Пиер Луврие и с руснака Дмитрий Косарев, обявил се също за собственик на активите на КТБ, се провалиха окончателно, Василев бе принуден да потърси ново лице за кандидат-„ собственик “ на „ Дунарит “. Този път лице с биография в бизнеса с оръжията. Така стартира поредният опит за „ узаконяване “ на кражбата на „ Дунарит “, в който наред с Василев вече участва и Емилиян Гебрев.
Запор
Към момента групата „ Дунарит “ дължи около 200 милиона лева на фалиралата КТБ, като в началото на 2016 г. синдиците на банката вече са завели дела срещу длъжниците. Основното дело е срещу „ Хедж инвестмънт България “, което към този момент е едноличен собственик на „ Кемира “ и дължи на КТБ близо 53 млн. евро. Синдиците са поискали прекратяване на „ Кемира “, с което активите на същото дружество – 99,5% от акциите в капитала на „ Дунарит “, ще подлежат на осребряване. Това именно провокира тандема Василев – Гебрев да започнат действия, с които да попречат на синдиците да изпълняват върху акциите на оръжейния завод. И не само това – през 2016 г. по искане на КОНПИ съдът е наложил запор върху акциите на „ Кемира “ в капитала на „ Дунарит “. Изобщо на Цветан Василев явно доста му е припарило под креслото в луксозния хотел в Белград и двамата с Гебрев се захващат здраво за „ работа “. С помощта на подставените си лица в „ Дунарит “ и дружествата собственици „ Кемира “ и „ Хедж инвестмънт България “ като Никола Киров, Кръстьо Кръстев, Асен Бабански, Иван Езерски и множеството наети адвокати тандемът Василев – Гебрев първо увеличава капитала на дружеството майка „ Кемира “ с цел да намалят до незначителните 10% дяловете на длъжника на КТБ и досегашен едноличен собственик „ Хедж инвестмънт България “. В „ Кемира “ влиза нов съдружник с 90% от дяловете и това е фирмата ТМН с управител и едноличен собственик Иван Езерски. За лош късмет на комбинаторите, въпреки юридическата маневра с намаленото участие на „ Хедж инвестмънт България “, първоинстанционният съд е уважил иска на синдиците за прекратяването на „ Кемира “.
Крива схема
Следва опит да се увеличи капиталът и на самия „ Дунарит “, който бе спрян в регистъра първоначално от офшорното дружество „ Виафот “, а след това и от КОНПИ, тъй като с увеличението на капитала на „ Дунарит “ се уврежда интересът на държавата (запорираните от страна на КОНПИ акции от 99,5% ще намалеят до по-малко от 10%). След неуспеха с увеличението на капитала престъпният тандем Василев – Гебрев направи опит да прехвърли директно акциите на „ Дунарит “ - от „ Кемира “ на ТМН, а от ТМН на ЕМКО, при това без реално заплащане на цена. Нищо че тези акции вече са запорирани от държавата (КОНПИ), а запорът по закон представлява забрана за разпореждане. Това не попречи на Емилиян Гебрев да започне обиколки по телевизионните студиа да се обозначава за „ собственик “ на „ Дунарит “ и да плаче, че схемата му май и този път ще излезе крива.
Престъпен тандем
След като нищо от плана на Василев и Гебрев не сработи поради (както Гебрев сам се изрази) многото съдебни обжалвания и дела, заведени от тази досадна офшорка „ Виафот “, която му пречила да довърши грабежа, престъпният тандем трябваше да измисли радикална промяна в плана по овладяването на „ Дунарит “. Отравянето на Скрипал през пролетта на същата 2018 г. им дойде дюшеш. Гебрев изведнъж удобно се сети (или по-точно верният му приятел конспираторът Бойко Ноев го подсети), че е тровен точно с новичок, а медиите на Иво Прокопиев – друг герой на престъпния български Преход, услужливо им предоставиха трибуна, дори им осигуриха широк международен отзвук.
Индулгенция
Но и 200 интервюта да даде Емилиян Гебрев, има въпроси, на които няма да отговори, а и които няма да му бъдат зададени от удобно подбраните телевизионни водещи.
1. Като твърди, че е тровен през пролетта на 2015-а и че това е свързано с интереса му към „ Дунарит “, как точно е изразил този свой интерес? По това време собственик на оръжейния завод, прокурист на същия, а и управител на дружеството – майка „ Кемира “, е Пиер Луврие. Луврие от своя страна е много близък на руския православен олигарх Константин Малофеев и на командира на руските сепаратисти в Украйна Игор Гиркин - Стрелков. Ако е преговарял да увеличава капитала на „ Дунарит “ (както сам твърди в интервюто си пред БНР), трябва именно с Луврие и Малофеев да е преговарял, няма с кого друг. И как точно си е представял, че ще намали участието на Луврие – Малофеев в оръжейния завод, като увеличи капитала в полза на ЕМКО, след като Василев току-що е пуснал руснаците вътре. Луврие се отказва от сделката през м. Август 2015 г., т.е. много след като Гебрев вече е бил отровен. Всички твърдения на Гебрев са едни откровени небивалици.
През пролетта на 2015 г. Гебрев няма нищо общо с „ Дунарит “, всички негови действия по заграбването на оръжейния завод започват реално (с помощта на Василев и неговите подставени лица) след февруари 2016 г.
2. Защо сменя версиите си по-често от носни кърпички? Един път излезе, че Асен Бабански го канил да спасява „ Дунарит “ - поне така каза през 2017-а, но след като настъпи ерата „ Новичок “ и разбра, че тази версия не върви (защото човекът е станал управител след отравянето и след напускането на Пиер Луврие), изведнъж забрави за нея. И измисли втора – че някак „ работил “ по придобиването, тъкмо когато Луврие и Малофеев са вътре в завода. Да му се не види – може би всички заедно са „ работили “ по заграбването на „ Дунарит “, и Василев, и Луврие, и Малофеев, и Емилиян Гебрев. Не е чудно, защото и Луврие и Гебрев са поредните изпълнители на един и същи план – плана на Цветан Василев да „ узакони “ чрез „ приемливи “ подставени лица активите, закупени с парите на КТБ, които банкерът беглец продължава и към момента да контролира.
3. Как така запорирани от държавата (КОНПИ) акции сменят с лекота собствеността си и защо само той, Гебрев, великият „ моралист “, не вижда никакъв проблем в това? Явно си мисли, че държавата ще гледа на другата страна, докато й бърка в джоба. За Гебрев е ясно, че е лишен от морал, но не разбираме как услужливите медии и журналисти не виждат (а и въобще не коментират) как акции под запора на КОНПИ се прехвърлят от „ Кемира “ на ТМН, а от ТМН в полза на ЕМКО (Гебрев). Нима толкова сме деградирали в представите си за правилно и неправилно, законно и незаконно. Нека Гебрев пробва да извърши същия грабеж в една Германия например или Франция. Дали ще успее, как мислите?
4. Къде са отишли платените от него на междинния продавач ТМН пари (по наша информация около 12 млн. лева), които били по договора за прехвърляне на акциите на „ Дунарит “? Защото не са отишли в „ Кемира “, няма ги в счетоводството на дружеството (там въобще няма отразена сделка), все едно „ Кемира “ не притежава 99,5% от „ Дунарит “, чиято пазарна стойност е приблизително 300 млн. лева. Защото ТМН е създадено именно да бъде посредник (бушон), а получените от ЕМКО пари да се озоват (вместо в „ Кемира “) в офшорки на Василев. Затова и Василев още не е дал на Гебрев оригиналите на акциите, защото Гебрев не му е платил всичките пари за тях. Значи на Василев плаща (дори смешните 12 млн. лева за оръжеен завод на стойност около 300 млн. лева), а на синдиците на КТБ не, да не говорим за Фонда за гарантиране на влоговете, който покри 3,5 млрд. лева източени пари от фалиралата банка. Това морално ли е според „ моралиста “ Гебрев, който сега хленчи пред екрана и се представя за „ жертва “.
5. Защо си мисли, че „ Дунарит “ му е бащиния? Не е платил нищо за завода, не е погасил дълговете на групата дружества „ Дунарит “, „ Кемира “ и „ Хедж инвестмънт България “ на обща стойност почти 200 млн. лева, но упорито продължава да твърди, че е „ собственик “ на „ Дунарит “, че го спасявал от някого – не е ясно от кого, след като единственият крадец е той самият. Явно оръжейният завод му се пада нещо като наследство, останал е от баща му. Или просто наглостта на Гебрев не знае граници.
6. За какво е целият този медиен цирк? Дори и Гебрев да е бил отровен, това няма нищо общо с „ Дунарит “. Отговорът обаче е много прост - да може държавата и правителството да оставят Гебрев на мира, да му подарят завод за 300 милиона и да забравят &#
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ