Три странно красиви и рядко срещани имена черпят днес
Днес Православната църква почита Свети Евстатий, архиепископ Антиохийски. Той бил изповедник, т. е. страдалец за Христовата вяра, през време на десетото гонение против християнската вяра.
Той бил единодушно избран от християните за епископ на Антиохия. В този сан Евстатий взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.) и твърдо защитавал православното учение против еретика АрийРечник.
В 326 г. той отишъл в Грузия, току-що просветена с християнската вяра, за да постави там пастири за новопокръстените. Като се върнал оттам, той продължавал усърдно да се занимава с делата на Църквата и бил обичан и уважаван от християните като човек, изпълнен с добродетели и дълбока християнска мъдрост.
Заради необикновеното му дело днес имен ден празнуват всички с имената Евстати, Евстатий и Евстатия.
Житие на свети Евстатий, епископ Антиохийски
След смъртта на император Константин Велики (†337 г.) син му Констанций станал цар на източната част на Римската империя. Той покровителствал арианитеРечник, които придобили над него такова влияние, че самовластно преследвали и угнетявали всички ония, които държали истинското учение на вярата. Много от арианските епископи сами подписали на Никейския събор православното изповедание на вярата, но след това се отрекли от него и настоятелно искали това и от другите епископи. Ония, които не се съгласявали с тях, били лишавани от сан, пращани на заточение и подлагани на непрекъснати гонения. Така те свалили Цариградския епископ Павел и го изгонили; направили усилия да погубят и Атанасий Александрийски.
Някои от тях, отивайки в ЙерусалимРечник за освещението на храма " Свето Възкресение ", дошли и в Антиохия с тайно намерение да свалят Евстатий. Епископът, който не подозирал техните зли намерения, ги приел с най-голяма радост. Веднага те открили събор, на който започнали да разглеждат делата и вярата на Евстатий. Всичко вече било от тях предварително уредено и решено. Измислили клевета против благочестивия епископ, като го обвинили в безнравствен живот и ерес, съобщили решенито си на императора, възбудили в Антиохия народно вълнение и след това свалили св. Евстатий и го пратили на заточение в Тракия заедно с някои презвитери и дякони, които не искали да се разделят с него. И там страдалецът много претърпял от злобата на враговете.
Свети Евстатий умрял във Филипи в 360 година*. Той оставил бележити съчинения.
Житие на светия наш отец Евстатий, епископ Антиохийски
Свети Димитрий Ростовски и архиепископ Филарет Черниговски го наричат архиепископ. Наименованието " епископ” в християнската Църква се дава на третата, висша степен на църковната иерархия, която съвместява в себе си цялата пълнота на апостолското служение и значение. Епископите на главните областни градове, които в Гръко-Римската империя се наричали митрополии, получавали титла митрополити. Първият Вселенски Събор усвоил названията и преимуществата по чест на митрополити на епископите на Рим, Антиохия и Александрия. При по-нататъшното ново деление на Гръко-Римската империя епископите на столиците получили още и титлите архиепископ, екзарх и патриарх. Но с какъвто и титул да са именували епископа и както и да се видоизменяло гражданското му положение, първоначалното му църковно-догматическо значение като трета и висша степен на църковната иерархия си остава неизменно. Бел.ред.
В сонма на великите светители на Христовата Църква свети Евстатий, епископ на древната столица на Малоазийския Изток и Гръко-Римската империя - Антиохия* изпъква като един от най-славните християнски изповедници и борци защитници на истинската вяра в Бога.
* За християнската Църква град Антиохия има особено значение като второ след Иерусалим велико средоточие на християнството, тъй като в Антиохия възникнала първата християнска Църква от езичници. Градът бил основан 300 години преди Рождество Христово от Сирийския цар Селевкт Никатор, който основал още десетина градове със същото название, с което искал да увековечи името на своя баща Антиох. Тази столична Антиохия, за разлика от другите, се казвала Антиохия Епидафна, тоест близо до храма и дъбравата на Дафна. Сирийските царе и римските императори много се грижели за украсата ѝ, така че тя поразявала с великолепието и разкошния блясък на постройките си, които пресичала алея, украсена с два реда колони, дълга 15 км и представляваща с колоните си покрит ход от двете страни на павиран път... Населението било смесено. Животът тук бил весел и оживен. Поети, ритори, философи, учени и гадатели щедро предлагали там умствените си трудове, въобще процъфтявала култура езическа, но извратена... В самото начало на появяването си християнството озарило Антиохия с божествената светлина на своето учение. Там намерили убежище тези първи християни, които след убиването на архидякон Стефан, избягвайки участта му, трябвало да напуснат Иерусалим. Започнатата от тях проповед в Антиохия била толкова успешна, че Иерусалимската Църква поръчала на апостолите Варнава и Павел да утвърдят там вярата. " Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни” (Деян. 11:20-26). В Антиохия възникнала и първата християнска Мисия. Апостол Павел извършвал оттук своите мисионерски пътешествия. Църквата тук управлявал и апостол Петър. След падането на Иерусалим Антиохия заела първо място в азийската Църква и значението ѝ се равнявало на това на Рим, Константинопол и Александрия. В Антиохия процъфтявала знаменита богословска школа, дала много изтъкнати учители на Църквата, които защитавали християнството от езичеството, иудейството и еретиците. Там се провеждали също и много събори на пастирите на Църквата по време на еретическите разпри... И днес Антиохийският християнски патриарх заема важното трето място сред патриарсите на Източната Църква и носи титлата " патриарх на целия Изток”. Бел.ред.
Светителят Евстатий* живял от края на трети до средата на четвърти век. Родил се в град Сид Памфилийски, а бил архипастир отначало в Берия Сирийска, откъдето заради достойнствата и заслугите си в Църквата и по желанието на народа бил преместен от отците на Първия Вселенски Събор в Антиохия.
* Името Евстатий е гръцко и означава " постоянен”, твърдостоящ, бел.ред.
Времето на архипастирската дейност на свети Евстатий било единствено и изключително в цяла поредица векове от живота на Христовата Църква. Това бил век, особено светоносен и по броя, и по величината на светилата на Църквата - вселенските учители. Следващите векове били също славни със своите учители на вярата, но те вече били подражатели и ученици на богомъдрите отци на четвърти век. Битката на християнството против езичеството, която се водела в първите три века под знамението на Христовия Кръст, завършила в началото на четвърти век с пълна победа над езичеството и повече нямало нужда да се защитава християнската вяра от езичеството в световната Гръко-Римска империя и да се доказва превъзходството на християнството над езичеството. Външният покой, който настъпил тогава в Христовата Църква, дал възможност за всеобщо еднообразно устройство на вътрешните ѝ дела и за безпрепятствени учителни беседи на пастирите с пасомите. Но сега възникнала още по-голяма нужда от битка с още по-трудните вътрешни врагове на Църквата - еретиците*.
* В правилата на свети Василий Велики се казва, че древните отци на Църквата наричали еретиците " съвършено отпаднали и наистина отчуждили се.” Бел.ред.
Главен от еретиците, смущаващи по това време Църквата, се оказал ученият презвитер на Александрийската църква на име Арий*. В гордото си мъдруване, Арий възобновявал езическото учение за предаване на божествеността на не богове и богохулно твърдял, че: 1) Бог-Отец, макар и да е вечен, но е имало време, когато Той не е бил Отец и Той е нямал Сина; 2) Синът е създаден, сътворен от Отца преди всичко и чрез Сина е създаден светът; 3) Синът не е вечен, но е по-висш от всяка твар; Синът е подобен на Бога Отец по име, но не и по същество; 4) Бог-Отец по благостта си е предал на Сина мъдрост: но Синът не познава напълно Бога-Отца; Дух Свети също не е Божие Лице, но е създаден от Сина.
* Арий, още докато бил дякон в Църквата в Александрия, бил отлъчен от свети Петър, епископ Александрийски. Но приемникът на свети Петър, престарелият епископ Ахил, помилвал Арий, възстановил го в дяконството и дори го посветил в презвитерство. Арий заел тогава важно място в Александрия. В многолюдната енория Вокалис той бил председател, преподаващ християнско вероучение. Арий бил учен, безупречен в житейска нравственост, имал суров вид, висок ръст, важна походка. Цялата му външност способствала за прелъстяване на мнозина. Дрехата му приличала на монашеска. Той винаги носел туника без ръкави и много тясна мантия, а меката му реч, притворното лъжливо отношение и щедрите ласкателства, когато това му било нужно, привличали към него много слушатели. Когато, след отлъчването на Арий от Вселенския Събор, отново било решено, по желание на единомишлениците му, да бъде приет обратно в лоното на Църквата в 366 г., Арий не стигнал до храма, но скоропостижно заболял, вътрешностите му изпаднали и той умрял на площада. Бел.ред.
Възмутен от това богохулно учение, Александрийският епископ Александър* убеждавал Арий да се откаже от това еретичество. А когато той не се подчинил на кротките увещания на епископа, бил свикан поместен събор на сто епископи от Египет и Либия. Този събор на Александрийската църква отлъчил като богохулни еретици Арий, заедно с няколко негови единомишленици презвитери и дякони, но те старателно започнали да търсят поддръжка не само сред пастирите на съседните църкви, но и сред народа. За тази цел разпращали свои единомишленици и писма с хитро сплетените си лъжеучения по всички църкви на Изтока и съставяли в духа на Ариевото лъжеучение песни върху народни напеви. Страстта към богословски разсъждения и спорове на Изток по това време била толкова голяма, че с религиозни въпроси се занимавали не само у дома, но и на площадите и кръстопътищата. Езичниците осмивали тези спорове в своите театри и обръщали разногласията на християните в полза на отхвърленото езичество.
* Свети Александър, ревностен защитник на Православието, бил епископ на Александрия от 313 до 328 година. Прославил се с твърдостта си във вярата. На Първия Вселенски Никейски Събор в 325 година бил влиятелен поборник за Православието заедно със свети Евстатий Антиохийски и свети Атанасий, когото после назначил за приемник след себе си в Александрия. Бел.ред.
Смущавани по такъв начин от лукавите еретици - арианите, църквите в Сирия и там, където бил архипастир свети Евстатий, се вълнували и спорели за разрешаването на богословските въпроси и недоумения... А светителят, който се отличавал с дълбоки богословски знания и светска ученост, бил твърд и неустрашим изповедник на православната Христова вяра и в Берия, по време на последното гонение против християните, и сега, при смущението на Църквата от арианството, въстанал ревностно, устно и писмено, против богохулното учение на Арий и арианите.
Да възстанови мира и съгласието между православните и арианите в А
Той бил единодушно избран от християните за епископ на Антиохия. В този сан Евстатий взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.) и твърдо защитавал православното учение против еретика АрийРечник.
В 326 г. той отишъл в Грузия, току-що просветена с християнската вяра, за да постави там пастири за новопокръстените. Като се върнал оттам, той продължавал усърдно да се занимава с делата на Църквата и бил обичан и уважаван от християните като човек, изпълнен с добродетели и дълбока християнска мъдрост.
Заради необикновеното му дело днес имен ден празнуват всички с имената Евстати, Евстатий и Евстатия.
Житие на свети Евстатий, епископ Антиохийски
След смъртта на император Константин Велики (†337 г.) син му Констанций станал цар на източната част на Римската империя. Той покровителствал арианитеРечник, които придобили над него такова влияние, че самовластно преследвали и угнетявали всички ония, които държали истинското учение на вярата. Много от арианските епископи сами подписали на Никейския събор православното изповедание на вярата, но след това се отрекли от него и настоятелно искали това и от другите епископи. Ония, които не се съгласявали с тях, били лишавани от сан, пращани на заточение и подлагани на непрекъснати гонения. Така те свалили Цариградския епископ Павел и го изгонили; направили усилия да погубят и Атанасий Александрийски.
Някои от тях, отивайки в ЙерусалимРечник за освещението на храма " Свето Възкресение ", дошли и в Антиохия с тайно намерение да свалят Евстатий. Епископът, който не подозирал техните зли намерения, ги приел с най-голяма радост. Веднага те открили събор, на който започнали да разглеждат делата и вярата на Евстатий. Всичко вече било от тях предварително уредено и решено. Измислили клевета против благочестивия епископ, като го обвинили в безнравствен живот и ерес, съобщили решенито си на императора, възбудили в Антиохия народно вълнение и след това свалили св. Евстатий и го пратили на заточение в Тракия заедно с някои презвитери и дякони, които не искали да се разделят с него. И там страдалецът много претърпял от злобата на враговете.
Свети Евстатий умрял във Филипи в 360 година*. Той оставил бележити съчинения.
Житие на светия наш отец Евстатий, епископ Антиохийски
Свети Димитрий Ростовски и архиепископ Филарет Черниговски го наричат архиепископ. Наименованието " епископ” в християнската Църква се дава на третата, висша степен на църковната иерархия, която съвместява в себе си цялата пълнота на апостолското служение и значение. Епископите на главните областни градове, които в Гръко-Римската империя се наричали митрополии, получавали титла митрополити. Първият Вселенски Събор усвоил названията и преимуществата по чест на митрополити на епископите на Рим, Антиохия и Александрия. При по-нататъшното ново деление на Гръко-Римската империя епископите на столиците получили още и титлите архиепископ, екзарх и патриарх. Но с какъвто и титул да са именували епископа и както и да се видоизменяло гражданското му положение, първоначалното му църковно-догматическо значение като трета и висша степен на църковната иерархия си остава неизменно. Бел.ред.
В сонма на великите светители на Христовата Църква свети Евстатий, епископ на древната столица на Малоазийския Изток и Гръко-Римската империя - Антиохия* изпъква като един от най-славните християнски изповедници и борци защитници на истинската вяра в Бога.
* За християнската Църква град Антиохия има особено значение като второ след Иерусалим велико средоточие на християнството, тъй като в Антиохия възникнала първата християнска Църква от езичници. Градът бил основан 300 години преди Рождество Христово от Сирийския цар Селевкт Никатор, който основал още десетина градове със същото название, с което искал да увековечи името на своя баща Антиох. Тази столична Антиохия, за разлика от другите, се казвала Антиохия Епидафна, тоест близо до храма и дъбравата на Дафна. Сирийските царе и римските императори много се грижели за украсата ѝ, така че тя поразявала с великолепието и разкошния блясък на постройките си, които пресичала алея, украсена с два реда колони, дълга 15 км и представляваща с колоните си покрит ход от двете страни на павиран път... Населението било смесено. Животът тук бил весел и оживен. Поети, ритори, философи, учени и гадатели щедро предлагали там умствените си трудове, въобще процъфтявала култура езическа, но извратена... В самото начало на появяването си християнството озарило Антиохия с божествената светлина на своето учение. Там намерили убежище тези първи християни, които след убиването на архидякон Стефан, избягвайки участта му, трябвало да напуснат Иерусалим. Започнатата от тях проповед в Антиохия била толкова успешна, че Иерусалимската Църква поръчала на апостолите Варнава и Павел да утвърдят там вярата. " Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни” (Деян. 11:20-26). В Антиохия възникнала и първата християнска Мисия. Апостол Павел извършвал оттук своите мисионерски пътешествия. Църквата тук управлявал и апостол Петър. След падането на Иерусалим Антиохия заела първо място в азийската Църква и значението ѝ се равнявало на това на Рим, Константинопол и Александрия. В Антиохия процъфтявала знаменита богословска школа, дала много изтъкнати учители на Църквата, които защитавали християнството от езичеството, иудейството и еретиците. Там се провеждали също и много събори на пастирите на Църквата по време на еретическите разпри... И днес Антиохийският християнски патриарх заема важното трето място сред патриарсите на Източната Църква и носи титлата " патриарх на целия Изток”. Бел.ред.
Светителят Евстатий* живял от края на трети до средата на четвърти век. Родил се в град Сид Памфилийски, а бил архипастир отначало в Берия Сирийска, откъдето заради достойнствата и заслугите си в Църквата и по желанието на народа бил преместен от отците на Първия Вселенски Събор в Антиохия.
* Името Евстатий е гръцко и означава " постоянен”, твърдостоящ, бел.ред.
Времето на архипастирската дейност на свети Евстатий било единствено и изключително в цяла поредица векове от живота на Христовата Църква. Това бил век, особено светоносен и по броя, и по величината на светилата на Църквата - вселенските учители. Следващите векове били също славни със своите учители на вярата, но те вече били подражатели и ученици на богомъдрите отци на четвърти век. Битката на християнството против езичеството, която се водела в първите три века под знамението на Христовия Кръст, завършила в началото на четвърти век с пълна победа над езичеството и повече нямало нужда да се защитава християнската вяра от езичеството в световната Гръко-Римска империя и да се доказва превъзходството на християнството над езичеството. Външният покой, който настъпил тогава в Христовата Църква, дал възможност за всеобщо еднообразно устройство на вътрешните ѝ дела и за безпрепятствени учителни беседи на пастирите с пасомите. Но сега възникнала още по-голяма нужда от битка с още по-трудните вътрешни врагове на Църквата - еретиците*.
* В правилата на свети Василий Велики се казва, че древните отци на Църквата наричали еретиците " съвършено отпаднали и наистина отчуждили се.” Бел.ред.
Главен от еретиците, смущаващи по това време Църквата, се оказал ученият презвитер на Александрийската църква на име Арий*. В гордото си мъдруване, Арий възобновявал езическото учение за предаване на божествеността на не богове и богохулно твърдял, че: 1) Бог-Отец, макар и да е вечен, но е имало време, когато Той не е бил Отец и Той е нямал Сина; 2) Синът е създаден, сътворен от Отца преди всичко и чрез Сина е създаден светът; 3) Синът не е вечен, но е по-висш от всяка твар; Синът е подобен на Бога Отец по име, но не и по същество; 4) Бог-Отец по благостта си е предал на Сина мъдрост: но Синът не познава напълно Бога-Отца; Дух Свети също не е Божие Лице, но е създаден от Сина.
* Арий, още докато бил дякон в Църквата в Александрия, бил отлъчен от свети Петър, епископ Александрийски. Но приемникът на свети Петър, престарелият епископ Ахил, помилвал Арий, възстановил го в дяконството и дори го посветил в презвитерство. Арий заел тогава важно място в Александрия. В многолюдната енория Вокалис той бил председател, преподаващ християнско вероучение. Арий бил учен, безупречен в житейска нравственост, имал суров вид, висок ръст, важна походка. Цялата му външност способствала за прелъстяване на мнозина. Дрехата му приличала на монашеска. Той винаги носел туника без ръкави и много тясна мантия, а меката му реч, притворното лъжливо отношение и щедрите ласкателства, когато това му било нужно, привличали към него много слушатели. Когато, след отлъчването на Арий от Вселенския Събор, отново било решено, по желание на единомишлениците му, да бъде приет обратно в лоното на Църквата в 366 г., Арий не стигнал до храма, но скоропостижно заболял, вътрешностите му изпаднали и той умрял на площада. Бел.ред.
Възмутен от това богохулно учение, Александрийският епископ Александър* убеждавал Арий да се откаже от това еретичество. А когато той не се подчинил на кротките увещания на епископа, бил свикан поместен събор на сто епископи от Египет и Либия. Този събор на Александрийската църква отлъчил като богохулни еретици Арий, заедно с няколко негови единомишленици презвитери и дякони, но те старателно започнали да търсят поддръжка не само сред пастирите на съседните църкви, но и сред народа. За тази цел разпращали свои единомишленици и писма с хитро сплетените си лъжеучения по всички църкви на Изтока и съставяли в духа на Ариевото лъжеучение песни върху народни напеви. Страстта към богословски разсъждения и спорове на Изток по това време била толкова голяма, че с религиозни въпроси се занимавали не само у дома, но и на площадите и кръстопътищата. Езичниците осмивали тези спорове в своите театри и обръщали разногласията на християните в полза на отхвърленото езичество.
* Свети Александър, ревностен защитник на Православието, бил епископ на Александрия от 313 до 328 година. Прославил се с твърдостта си във вярата. На Първия Вселенски Никейски Събор в 325 година бил влиятелен поборник за Православието заедно със свети Евстатий Антиохийски и свети Атанасий, когото после назначил за приемник след себе си в Александрия. Бел.ред.
Смущавани по такъв начин от лукавите еретици - арианите, църквите в Сирия и там, където бил архипастир свети Евстатий, се вълнували и спорели за разрешаването на богословските въпроси и недоумения... А светителят, който се отличавал с дълбоки богословски знания и светска ученост, бил твърд и неустрашим изповедник на православната Христова вяра и в Берия, по време на последното гонение против християните, и сега, при смущението на Църквата от арианството, въстанал ревностно, устно и писмено, против богохулното учение на Арий и арианите.
Да възстанови мира и съгласието между православните и арианите в А
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ