Спомени от соца: Някога този ФОТОС е украсявал почти всеки български дом. Вижте защо!
Годината е 1956-та, месецът е юли, а денят е 18-ти. Министерски съвет на Народна Република България издава постановление № 243 относно: Обявяване на гр. Несебър за музеен, туристически и курортен комплекс от национално и международно значение, а именно: „ …2. обявява територията на старинния град за архитектурно-градоустройствен и археологически резерват от национално значение и я поставя под специален режим на градоустройствено и архитектурно изграждане….”
С този исторически основополагащ програмен документ гр. Несебър получава своето ново възраждане, след отдавна отминалото величие и слава на града – държава, на непревземаемата средновековна крепост, на поклонническия център с 40-те църкви, според легендата, на спомена за тесните калдъръмени улички с превили над тях снага дървени къщи и вятърни мелници, пръснати по северния бряг на полуострова, пише socbg.com.
Този програмен документ е адресиран до всички министерства, чиито задължения са подробно разработени. Анализирайки ги трябва да подчертаем компетентното и задълбочено изследване, което е извършено при подготвяне проекта за постановлението. А в решението му прозира далновидността на неговите създатели.
Състоянието на нещата в града са ясни: старата инфраструктура е с последни издихания, на командно дишане, водопроводът не достига до всички части на полуострова, няма канализация, няма подходящо място за паркинг и автобусна спирка, на различни места на полуострова стърчат руините на стари сгради. А монументалните крепостни стени са все още скрити и обрасли с храсти, на пост стоят само „ портите”, главният вход на града. На южната страна на полуострова стърчат две от кулите, ощърбени от времето, третата от тях, като продънена от морската стихия варка (лодка), откъснала се и паднала в морето, стои закотвена и до днес. Богатата керамопластична украса на Месемврийските църкви е скрита от полуразрушени и неугледни малки паянтови постройки. Много от дървените къщи са в лошо състояние. Улиците и тесните римни (пътека, сокак) са в окаяно състояние.
На този фон управата на града, тогава Градски народен съвет, се заема с голяма и отговорна задача. Пътят към нейното реализиране е сложен и труден. Важни подробности свързани с отделните дейности научаваме от спомените на най-дълго управляващия кмет на града г-н Васил Киров.
Но за превръщането на стария град в град –музей в центъра на вниманието са паметниците на културата. Само месец след издаване на Постановлението се открива и първата музейна експозиция в църквата „ Св.Йоан Кръстител” „ Несебър през вековете” като филиал на Окръжен музей – Бургас. Първият екскурзовод е Васил Кърлев.
Археологически проучвания при западната крепостна стена през 60-те години на м.в.
Поставя се началото и на първите системни археологически проучвания в града. Резултатите са представени в доклада на ст.н.с. Ив. Венедиков за периода 1956 – 1958 г. Започва проучването на западната крепостна стена и училището (1958-1959 г.) под ръководството на проф. В. Велков и ст.н.с. Л. Огненова.
А през 1960 г. се поставя началото на подводните изследвания в акваторията на полуострова като пряко продължение на проучванията на брега. Първоначално ръководител на екипа е проф. В. Велков, а само година по-късно ръководното място се поема от г-жа Л. Огненова – първата българка – археолог и леководолаз. В тази година за откритата вече музейната експозиция, е назначен и първият специалист – уредник археолог – г-жа Жана Чимбулева, по-късно директор на Градски исторически музей – Несебър и автор на експозиционния план на новия археологически музей.
Редом с мащабните археологически проучвания се извършват реставрационни и консервационни дейности по отделните паметници – крепостни съоръжения, църкви и стенописи в тях, дървени къщи, мелници. През 1964 г. в бр. 41 на ДВ е обнародван списъкът на паметниците на културата в гр. Несебър – 89 на брой.
В следващите десетилетия продължават проучванията. Доразкриват се части от укрепителната система на града през античността и средновековието, разкриват се уникалната водоснабдителна система и императорските терми, базилики и църкви, както и многобройни движими паметници на културата.
След няколко годишно прекъсване през периода 1977 – 1984 г. продължават подводните проучвания. Резултатите от тях са особено важни за установяване територията както на тракийската „ брия” и гръцкия „ полис”, така и на средновековния град. А особен интерес представлява многобройната колекция от каменни котви, която заема достойно място в археологическия ни музей.
Постигнатото за около 3 десетилетия бе спринт към голямата номинация – вписването на града в листата на Световното културно наследство през 1983 г. като ценност „ Старинен град Несебър”.
Днес ние измерваме продължителността на времето и правим равносметка за изминалите 60 години от Началото.
За нас археолозите, годините и десетилетията представляват незначителен период от време при условие, че боравим с векове. Но постигнатото е факт, който само историята ще оцени и докаже след време.
д-р Евтелпа Стойчева
Гл. експерт към отдел
„ Несебър – Световно наследство”
при Община Несебър
С този исторически основополагащ програмен документ гр. Несебър получава своето ново възраждане, след отдавна отминалото величие и слава на града – държава, на непревземаемата средновековна крепост, на поклонническия център с 40-те църкви, според легендата, на спомена за тесните калдъръмени улички с превили над тях снага дървени къщи и вятърни мелници, пръснати по северния бряг на полуострова, пише socbg.com.
Този програмен документ е адресиран до всички министерства, чиито задължения са подробно разработени. Анализирайки ги трябва да подчертаем компетентното и задълбочено изследване, което е извършено при подготвяне проекта за постановлението. А в решението му прозира далновидността на неговите създатели.
Състоянието на нещата в града са ясни: старата инфраструктура е с последни издихания, на командно дишане, водопроводът не достига до всички части на полуострова, няма канализация, няма подходящо място за паркинг и автобусна спирка, на различни места на полуострова стърчат руините на стари сгради. А монументалните крепостни стени са все още скрити и обрасли с храсти, на пост стоят само „ портите”, главният вход на града. На южната страна на полуострова стърчат две от кулите, ощърбени от времето, третата от тях, като продънена от морската стихия варка (лодка), откъснала се и паднала в морето, стои закотвена и до днес. Богатата керамопластична украса на Месемврийските църкви е скрита от полуразрушени и неугледни малки паянтови постройки. Много от дървените къщи са в лошо състояние. Улиците и тесните римни (пътека, сокак) са в окаяно състояние.
На този фон управата на града, тогава Градски народен съвет, се заема с голяма и отговорна задача. Пътят към нейното реализиране е сложен и труден. Важни подробности свързани с отделните дейности научаваме от спомените на най-дълго управляващия кмет на града г-н Васил Киров.
Но за превръщането на стария град в град –музей в центъра на вниманието са паметниците на културата. Само месец след издаване на Постановлението се открива и първата музейна експозиция в църквата „ Св.Йоан Кръстител” „ Несебър през вековете” като филиал на Окръжен музей – Бургас. Първият екскурзовод е Васил Кърлев.
Археологически проучвания при западната крепостна стена през 60-те години на м.в.
Поставя се началото и на първите системни археологически проучвания в града. Резултатите са представени в доклада на ст.н.с. Ив. Венедиков за периода 1956 – 1958 г. Започва проучването на западната крепостна стена и училището (1958-1959 г.) под ръководството на проф. В. Велков и ст.н.с. Л. Огненова.
А през 1960 г. се поставя началото на подводните изследвания в акваторията на полуострова като пряко продължение на проучванията на брега. Първоначално ръководител на екипа е проф. В. Велков, а само година по-късно ръководното място се поема от г-жа Л. Огненова – първата българка – археолог и леководолаз. В тази година за откритата вече музейната експозиция, е назначен и първият специалист – уредник археолог – г-жа Жана Чимбулева, по-късно директор на Градски исторически музей – Несебър и автор на експозиционния план на новия археологически музей.
Редом с мащабните археологически проучвания се извършват реставрационни и консервационни дейности по отделните паметници – крепостни съоръжения, църкви и стенописи в тях, дървени къщи, мелници. През 1964 г. в бр. 41 на ДВ е обнародван списъкът на паметниците на културата в гр. Несебър – 89 на брой.
В следващите десетилетия продължават проучванията. Доразкриват се части от укрепителната система на града през античността и средновековието, разкриват се уникалната водоснабдителна система и императорските терми, базилики и църкви, както и многобройни движими паметници на културата.
След няколко годишно прекъсване през периода 1977 – 1984 г. продължават подводните проучвания. Резултатите от тях са особено важни за установяване територията както на тракийската „ брия” и гръцкия „ полис”, така и на средновековния град. А особен интерес представлява многобройната колекция от каменни котви, която заема достойно място в археологическия ни музей.
Постигнатото за около 3 десетилетия бе спринт към голямата номинация – вписването на града в листата на Световното културно наследство през 1983 г. като ценност „ Старинен град Несебър”.
Днес ние измерваме продължителността на времето и правим равносметка за изминалите 60 години от Началото.
За нас археолозите, годините и десетилетията представляват незначителен период от време при условие, че боравим с векове. Но постигнатото е факт, който само историята ще оцени и докаже след време.
д-р Евтелпа Стойчева
Гл. експерт към отдел
„ Несебър – Световно наследство”
при Община Несебър
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ