Бобошевското село Слатино е примамливо за хора от града. Семейства

Бобошевското село Слатино е примамливо за хора от града. Семейства от Благоевград купуват тук стари къщи, реновират ги и ги ползват като вили. Тук от 4 години живее и столичен свещеник, който работи в местния храм, от 40 години отварян само по големи празници.


В село Слатино иначе има над 30 стари ергени. Край селцето с 451 жители през 1959 година, докато сондьори търсят нефт, е открита минерална вода.

Кметицата Сашка Тренева трети мандат управлява селото. Първия път била избрана с листата на ГЕРБ, след това спечелила изборите като независим кандидат. Тя се похвали, че през 2011 година в селото е сменен водопроводът и оттогава няма аварии, хората са доволни, че имат постоянно вода, но се оплака от “Кюстендилска вода”.


“Питейната вода идва от поток в планината. Резервоарите, в които се събира водата, не са почиствани от 6 години. Изпратих писмо до “Кюстендилска вода” с искане да се почистят резервоарите, но от там ми отговориха, че се почистват всяка година. Аз не съм видяла да идват хора от предприятието да чистят резервоарите”, заяви кметицата и допълни:

“Наскоро горя сметището край селото. Пристигна пожарен автомобил. Водата му свърши и огнеборците решиха да я напълнят от пожарния кран в селото, но се оказа, че водата е много мътна и се отказаха, тъй като автомобилът бил нов и имало вероятност маркучите да се запушат.

От РЗИ измерваха качеството на водата преди около 2 години, когато имаше болни крави, които пасяха в района на водохващането. Тогава получих писма от РЗИ, че водата е годна за пиене. Повече не е изследвана оттогава. Сметището често се самозапалва. От общината отчетоха, че са платили 16 000 лв. на багер за миналата година да го заравни, за да не се подпалва само. Аз съм ходила няколко пъти, ходиха и общински съветници, оказа се, че изобщо не е заравяно.

Селото ни е хубаво. Въздухът е чист. Има търсене на имоти, особено от пенсионирани учители от Благоевград. Преди няколко години тук се засели свещеник от София и след 40 години под ключ черквата отново работи. Иначе в селото постоянно живеят 451 души”.

“В селото се заселих преди около 4 години. Търсех парцел за къща на сина ми в цяла Кюстендилска област. Много имоти огледах. Накрая открих село Слатино и дойдохме със съпругата ми да живеем тук. Тя е начална учителка и все още работи. Аз късно станах свещеник, на 55 години, сега съм на 64 и ме е яд, че от младежките ми години не съм завършил Семинарията и да стана свещеник. Израснах до черквата “Покров на Пресвета Богородица” в Пловдив. От малък съм свързан с вярата. Подстригаха ме за дякон в черквата “Покров на Пресвета Богородица” зад МВР в София. Станах свещеник в манастира край Кремиковци “Покров на Пресвета Богородица”. Нещо все ме свързва с Божията майка.
В Слатино заварих черквата в окаяно състояние. Преди 40 години е починал местният свещеник и оттогава никой не е работил постоянно в храма. Отварян е само за големи празници. Захванах се и ремонтирах всичко. С 12 000 лв. направих основен ремонт вътре в храма. Саморъчно изработих пейки за миряните. Сега мечтата ми е да направя хубава ограда. Малко хора идват в храма, но това е моето призвание. Селото е малко. Извършил съм само три венчавки в храма в село Скрино, служа и там. Хората в Слатино са добри”, заяви освещеник Деян Деянов в селския храм “Покров на Пресвета Богородица”.



“Иначе храм в селото е имало и преди този, построен бил през 1870 година, но през 1903 година при силно земетресение цялата черква се срутва и остава да стърчи само олтарът. Тогава местните са построили нов храм – този, в който се намираме в момента. Наскоро млада жена, която чакала повече от 5 години рожба, се помоли на една от иконите, които са рисувани през 1870-1880 г., и сега е бременна, чака бебе. Това ми носи щастие.

Много храмове са затворени, няма и свещеници. В моя курс в Семинарията се записаха 36 души. След 1 година останахме 16 човека. От тези 16 души двама станахме свещеници и още двама се замонашиха. Останалите 12 не зная къде са се насочили след Семинарията”, заяви свещеник Деян Деянов.


Храмът се вижда отдалеч с белите стени, закътан в малка горичка. Близо до черквата прави впечатление реновирана стара къща. В нея живее бившата медицинска сестра в санаториума и в Спешен център – Сапарева баня Ана Младенова.

“Къщата е на около 150 години. Построена е от бащата на свекърва ми. Сега двамата ми синове я реновират. Вътре в стаите още стоят дървените греди отпреди, как са се запазили здрави и до днес, не мога да си го обясня. Бащата на свекърва ми е бил железничар. Не е бил заможен, но е построил къща за челядта си. Вярно, на един етаж е, но е функционална. Не се налага да се качвам по стълби, всичко ми е на едно място – кухня, спалня…”, разказа А. Младенова.





“Много хора идват в селото да търсят къщи. Тук е спокойно. Има минерална вода, има и басейн. Преди време счетоводителка от Благоевград си купи стара къща и в момента я ремонтира. Много имоти се продават, но цените са високи. За тях няма купувачи”, заяви А. Младенова.

До нейната къща се продава една триетажна за 50 000 лв., но все още не е продадена. Купувачите искат по-евтини къщи. Счетоводителката Ани от Благоевград е купила едноетажна стара къща за 20 000 лв. В момента майстори я ремонтират. Един от тях заяви, че в ремонта собственичката е вложила още 20 000-30 000 и трудно ще я препродаде.
До къщата на счетоводителката се продава друга стара къща за 20 000 лв. Местни жители споделиха, че няколко учителски семейства пенсионери са купили малки къщи в селото и живеят тук.



Често се случва двамата пенсионери 75-годишния Иван Тренчев и 64-годишния Любен Заров да бистрят политиката на припек на площада в селото. Иван Тренчев 46 години работил като тракторист. Получава 400 лева пенсия.


“Пенсионирах се през 2002 година със 135 лв. пенсия. Ако Иван Костов не беше сменил парите, щях да получа по-голяма пенсия. Политиците разсипаха държавата и хората. Едно време селото наброяваше 2000 души. Демокрацията изгони децата ни в чужбина. Повече от 30 семейства отидоха на работа в други държави и нямат намерение да се връщат. От Слатино има хора в САЩ, Англия, Германия, по целия свят. Има още по някое младо семейство в селото. Имаме 30 стари ергени и не искат да се женят. Не може цял ден с колата напред-назад, вечерта в интернет… е, няма коя да му дойде на крака. За тая работа трябва тръпка.

Ние, възрастните, се събираме в Клуба на пенсионера, платим си по 10 лв. куверт и има и музика, и кебапчета, алкохолът е от вкъщи. Някога имаше движение, моми и ергени се разхождахме от черквата до центъра и обратно. На тази вечерна разходка ставаше сгледата.

Аз помня, когато откриха топлата вода в селото. Беше през 1959 г. Най-вероятно е сондирано за нефт, но излезе топла вода, около 25 градуса. Изригна 20-метров стълб. Цялото село ходеше да се наслаждава на гледката. Не зная лекува ли нещо, или не. Направиха един басейн, да се използва за нещо топлата вода”, разказа Иван Тренчев.

В разговора се включи и бившият барман и сервитьор Любен Зарев:

“Разказвали са ми като дете, че мястото, където е открита топлата вода, е било мочурище. Като направиш дупка с пръчка в мочурището и хвърлиш запалена клечка, водата е горяла. Най-вероятно са търсили нефт, но е излязла топлата вода. Под селото тече река. В почти всяка къща има бунар. Затова има много желаещи да купуват имоти тук. Питейната вода е чиста, рилска, въздухът е чист, но всичко е скъпо. Аз ремонтирах собствената си къща, която е с гредоред, но не съм слагал плоча при ремонта и ми излезе 25 000 лв. Купувачите искат за малко пари да купят нова къща, но не се получава”, заяви Любен Зарев.

Той цял живот е работил като барман и сервитьор и в момента получава 175 лв. пенсия, но се е ориентирал да прави суджуци и други вкусотии и си помага финансово. От клиента е само месото, останалата част е от него.

Разговорът на двамата съселяни продължи за гроздето – че тази година дъждовете са съсипали реколтата, за политиката – че е като театър, авторът на пиесата е един, а актьорите – много…