142 от Освобождението на Плевен
10 декември 1877 година остава вечно паметна дата в историята на Плевен и България . Падането на Плевен е повратен миг в хода на Руско-турската война 1877–1878 година Пет месеца градът е сцена на яростни сражения. Пристигналият от Видин Осман паша се приготвя за борба край Плевен. Тридесет и пет хилядната османска войска се изправя против осемдесет и три хилядната многонационална съветска и румънска армии. Направени са три опита Плевен да бъде високомерен. Повратен миг от Плевенската епопея се оказва третият взлом за града от 11 и 12 септември 1877 година Генерал Скобелев завладява двата редута Кованлък и Иса Ага, само че след тридесет часа боеве е заставен да се изтегли.
Така след три несполучливи опита съветското командване взема решение да смени тактиката против Осман паш а. За пълководец е назначен съветският военачалник Й. Гурко. В Плевен идва и бележитият боен инженер Едуард Тотлебен дружно с част от армията на Императора. Обръчът към Плевен се затваря. Блокадната линия е разграничена на шест сектора. Прекъснати са всички снабдителни и съобщителни линии. Армията на Осман паша е в капан. Запасите храна са на изчерпване, няма медикаменти и превързочни материали, смъртността се усилва доста, а с идването на зимата и дървата са на изчерпване. Мелниците край Плевен също стопират своята работа след построяването на Тотлебенов вал, с което е спряна и водата.
Четиридесет и пет дни продължава цялостната обсада на града . Положението в него става тежко. Плевен се трансформира в гробница за 40-хилядната турска войска. Притиснатият Осман паша взема решение да направи опит да пробие блокадата. Пробивът ще се извърши при река Вит. Намерението на Осман паша е да доближи до река Искър и да я премине. Така сред него и съветската войска ще се образува естествена бариера. Избраната посока е София, с цел да се причисли към отрядите, натоварени със задачата да пазят Западните Балкани. На 10 декември 1877 година турската войска прави обезверен опит да раздра блокадния обръч и да напусне града по посока – София. Осман паша стартира багра с последна вяра за триумф, той няма какво да губи. Настъплението на турската войска е стремглаво и сполучливо, пробити са двете линии на съветската защита. С напъните на полковете от Гренадирския корпус на съветската войска, офанзивата на турската войска е спряна. Частите на Осман паша са отблъснати към реката. Така при моста на река Вит се поставя край на петмесечната плевенска епопея. Осман паша афишира цялостна и безусловна капитулация и в 14 часа се предава на ген. Ганецки с 40 000 войска и 77 оръдия.
Осман паша при цар Александър ІІ в Плевен
Радостта на съветската и румънската войска е огромна . Улиците на Плевен се изпълват с народ от града и близките села. Всеки желае да посрещне освободителите. Един съвременник написа „ …даже вестта за подписване на Санстефанския мир не бе посрещната в Русия с подобен екстаз и наслада, както вестта за рухването на Плевен “. На 11 декември 1877 в Плевен идва съветският император Александър II. В къщата на Иван Вацов съветският император приема пленения Осман паша. Победата при Плевен е повратен миг в цялата война. Руската войска минава проходите на Стара планина в доста тежки зимни условия, като при Шейново и Пловдив османската войска е разгромена, а единствено месец и половина след успеха при Плевен военните дейности завършват. На 3 март 1878 година е подписан Санстефански кротичък контракт, с което България се връща на картата на Европа.
И до ден сегашен за значимостта на плевенската борба и проявения подвиг ни припомнят неповторимият за нашите географски ширини музей Панорама „ Плевенска епопея 1877 г . ”, внушителният Параклис-мавзолей „ Св. Георги Победоносец ”, Къща музей „ Цар Освободител Александър II ”, Къщите музеи и мемориални паркове в Пордим, Гривица, Горни Дъбник, както и многочислените монументи, отдадени на починалите в боевете за Плевен.
Така след три несполучливи опита съветското командване взема решение да смени тактиката против Осман паш а. За пълководец е назначен съветският военачалник Й. Гурко. В Плевен идва и бележитият боен инженер Едуард Тотлебен дружно с част от армията на Императора. Обръчът към Плевен се затваря. Блокадната линия е разграничена на шест сектора. Прекъснати са всички снабдителни и съобщителни линии. Армията на Осман паша е в капан. Запасите храна са на изчерпване, няма медикаменти и превързочни материали, смъртността се усилва доста, а с идването на зимата и дървата са на изчерпване. Мелниците край Плевен също стопират своята работа след построяването на Тотлебенов вал, с което е спряна и водата.
Четиридесет и пет дни продължава цялостната обсада на града . Положението в него става тежко. Плевен се трансформира в гробница за 40-хилядната турска войска. Притиснатият Осман паша взема решение да направи опит да пробие блокадата. Пробивът ще се извърши при река Вит. Намерението на Осман паша е да доближи до река Искър и да я премине. Така сред него и съветската войска ще се образува естествена бариера. Избраната посока е София, с цел да се причисли към отрядите, натоварени със задачата да пазят Западните Балкани. На 10 декември 1877 година турската войска прави обезверен опит да раздра блокадния обръч и да напусне града по посока – София. Осман паша стартира багра с последна вяра за триумф, той няма какво да губи. Настъплението на турската войска е стремглаво и сполучливо, пробити са двете линии на съветската защита. С напъните на полковете от Гренадирския корпус на съветската войска, офанзивата на турската войска е спряна. Частите на Осман паша са отблъснати към реката. Така при моста на река Вит се поставя край на петмесечната плевенска епопея. Осман паша афишира цялостна и безусловна капитулация и в 14 часа се предава на ген. Ганецки с 40 000 войска и 77 оръдия.
Осман паша при цар Александър ІІ в Плевен
Радостта на съветската и румънската войска е огромна . Улиците на Плевен се изпълват с народ от града и близките села. Всеки желае да посрещне освободителите. Един съвременник написа „ …даже вестта за подписване на Санстефанския мир не бе посрещната в Русия с подобен екстаз и наслада, както вестта за рухването на Плевен “. На 11 декември 1877 в Плевен идва съветският император Александър II. В къщата на Иван Вацов съветският император приема пленения Осман паша. Победата при Плевен е повратен миг в цялата война. Руската войска минава проходите на Стара планина в доста тежки зимни условия, като при Шейново и Пловдив османската войска е разгромена, а единствено месец и половина след успеха при Плевен военните дейности завършват. На 3 март 1878 година е подписан Санстефански кротичък контракт, с което България се връща на картата на Европа.
И до ден сегашен за значимостта на плевенската борба и проявения подвиг ни припомнят неповторимият за нашите географски ширини музей Панорама „ Плевенска епопея 1877 г . ”, внушителният Параклис-мавзолей „ Св. Георги Победоносец ”, Къща музей „ Цар Освободител Александър II ”, Къщите музеи и мемориални паркове в Пордим, Гривица, Горни Дъбник, както и многочислените монументи, отдадени на починалите в боевете за Плевен.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ