Конституцията на Република България не визира категория „обединител на нацията“, госпожи и господа невежи политици
1. Управляващи от сложната за изложение коалиция щедро сипят обвинявания към президента на Република България Румен Радев, че не е „ обединител “ на нацията, а „ разединител “. Това е нещо като признак за тежка болест – конституционна неначетеност измежду българския политически „ хайлайф “.
Да не приказваме за още скудоумици, измислени и употребявани от невежи политици напоследък и повтаряни от „ мисирки “ с дипломи на бакалаври, магистри,че и доктори, дори по право.
Нека напомня, че под „ мисирки “ се схваща едно известно нагледно название на послушни публицисти, обещано им преди няколко години от един политик. „ Мисирките “ са воини на свободното слово, които постоянно тръбят каквото би трябвало. Някои дори преди още да им е подсказано какво е това „ ново “, тъй като сами се сещат за „ вярната линия “ и я следват праволинейно.
Към политическите безумия принадлежат и словосъчетанията „ постоянно държавно управление “, „ цялостно болшинство “ и прочие глупости.
Ако приемем, че тези нелепости значат нещо, би трябвало да се съгласим, че съществуват и техните противоположни понятия „ нередовно държавно управление “ и „ ненапълно болшинство “.
От няколко дни правилни клакьори извиват глас, че президентът предизвиквал „ огромен смях “, загдето пътувал с колата на жена си при посрещането и придружаването на формалния посетител на най-високо държавно ниво - президента на Унгария.
Опитвам си да си показва какви дитирамби биха се наизвивали, в случай че това го бе направил „ значим “ и „ верен “ политик с огромно въздействие върху медиите.
„ Мисирките “ надали са предполагали, че президентът ще съобщи, че в символ на взаимност със своите сътрудници, на които парламентарното болшинство е решило да отнеме колите, самият той ще подкара персоналния си автомобил за служебни цели.
С този „ изпреварващ “ маньовър той е лишил шанса на „ верните “ публицисти да измислят „ отговор “, изключително откакто изненадващо прикани всички политици да последват образеца му.
Популизъм? Не, ъперкът. Ще рече, непредвиден удар под брадичката изпод нагоре.
И ето ти в този момент „ смях “. „ Смях “, но и народът се смее, само че в друга тоналност.
В основата си националните маси утвърждават позицията на президента. Особено на фона на отхвърли на депутатите да работят цяла седмица единствено тъй като на един от тях му се видял крив резултатът от локалния избор в Пазарджик. Странно. Един-единствен избор в недодялан град се издига до драма за цяла България!
Вместо да наведат глави загдето се излагат пред българския народ и пред света, депутатите, дето отхвърлят да работят цяла седмица, принуждават публично внимание да се концентрира върху страданията им. Като че ли на някой електорален субект му пука за „ страдалческите им излияния “.
Защото най-верен електорат отново „ изненадващо “ се оказа този, който завоюва локалния избор. Бързо е сменил резбата съгласно новия полъх. И постоянно е „ правилен “. Светкавична нова честност.
От метода, по който политиците схващат и ни внушават какво е „ постоянно държавно управление “ , несъмнено, като опция на служебното държавно управление, излиза наяве, че те в действителност ни внушават, че постоянно е парламентарното държавно управление, а „ нередовно “ е служебното държавно управление “.
Кое му е нередовното на служебното държавно управление?
То е „ нередовно “, тъй като е назначено от президента на републиката, който в дадения миг не танцува по „ нашата музика “. Но „ ние “ ще го вкараме в пътя, тъй като каквото и да прави, той ще се съобрази с Домовата книга, разграфена и попълвана по волята на „ нашето “ парламентарно болшинство.
Такова скудоумно политическо говорене не пречи на безкритични и раболепни „ политолози “ и „ социолози “ да предъвкват „ научно “ казаното от водещи политици за „ цялостно болшинство “ и „ постоянно държавно управление “, единствено тъй като е изречено от тях. Май че не се е срещнал още правист или лингвист, който да изясни на обществеността, че невежите политици и техните „ мисирки “ освен опорочават езика ни, само че и изместват посоката, наличието и най-много смисъла на понятията.
Коeто може да се окаже в един миг и опаснo.
2.
В Конституцията на Република България няма разбиране „ “ .
Още по-малко отнесено към президента на страната.
Очаквам възклицания:
- Как по този начин?
- Кой е обединител на нацията, откакто президентът не е!
- Той защо получава национална пара щом не му е работа да сплотява нацията?
Отговорът е доста елементарен и е закован в Конституцията.
Обединители на нацията стават в един момент всички лица, които по лично решение поставят Конституционна клетва със словата:
„ “
Което значи недвусмислено, че всеки се заклева да не прави дейности срещу ползите на народа или настрана от тях, което също опонира на националните ползи.
Всеки, който е решил да господства, изрича тези думи самичък и изцяло непринудено и се подписва на своя персонална отговорност против името си в клетвения лист, с което документира за безконечни времена поетия обет:
„ “
3.
Само че, както наподобява, действителните дейности на националните властови избраници са други.
Което личи от резултатите.
Картината у нас в държавното строителство и ръководство, в стопанската система, защитата, образованието, опазването на здравето, демографията, обществената интеграция през последните 34 години откогато е в действие тази Конституция демонстрира, че в главната си и най-активна част „ националните властови избраници “ правят противоположното на това, което декларират с клетвата.
За доста от тях основна грижа ще да е не обединяване на нацията, а да са във всеки миг единни с ползите на тези, които са ги поставили/назначили.
Или пък, в съкровен сговор да осъществят ползите на своите „ началници “ отвън България – били те водачи на интернационалните организации, президенти, министър председатели, министри или служители.
А дружно с това, да поставят грижи джобовете им да са по-пълни като излизат от властта спрямо момента, когато са положили клетва „ във всичките си дейности да се управляват от ползите на народа “.
Практиката у нас демонстрира, че надали не всеки, който излиза от властта по-беден или с имотно положение равно на това, което е имал когато е полагал клетва, бива заклеймяван като несръчен политик .
4.
Както Жан Виденов, като христоматиен образец за отношение към необлагодетелствал се политик от времето, когато е бил в политиката.
Но такова определние за сходен политик някакси „ боли “ и не ще да е „ потребно “ да се изкарва на напред във времето. И се скрива зад словесния заслон, че се е оказал неефикасен политик.
С риск да бъда скучен, сервирам на читателите къс обзор на някои обстоятелства.
През 1996 министър-председателят Виденов възприема концепцията за валутния ръб като ефикасен механизъм за стабилизиране на страната против връхлитащата страната ни икономическа рецесия .
През ноември и декември 1996 той провежда съвещания за изясняване на плюсовете и минусите на валутния ръб, който да се вкара от началото на 1997 година
Действията на премиера Виденов са в благозвучие с позицията на Международния валутен фонд, който дефинира политическата стабилизация като едно от изискванията, което държавното управление следва да извърши, с цел да се вкара валутен ръб като финален и съдбоносен опит за прекъсване на инфлацията и възвръщане на доверието в националната валута.
Президентът Желев се обръща към нацията, че решението и дейностите, които би трябвало да предприеме България за валутния ръб, са финален късмет да се избави демократизирането на страната, и че пропускането му ще бъде тежка присъда за цялостния политически модел на ръководство .
Но ето, че макар мнението на МВФ и държавническата поддръжка от непредвидена страна за социалистическата партия и нейния водач, соцпремиерът Виденов бива неодобрен
При това, не от „ съперника “ Желев или от опозиционера Костов.
А от „ елита “ на Виденовата партия. По-точно, от висши бесепари и депутати от Българска социалистическа партия, написали писмо до премиера и водач на партията им.
Против Виденов се изправя и водачът на опозиционния Съюз на демократичните сили Иван Костов.Според него „ в алутният ръб значи цялостно отчаяние от политиката на правителството[…] “.
Виденов, оказал се без поддръжка „ от свои и непознати “, не вкарва валутния ръб и взема решение да подаде оставка.
Правителство бива насила да ръководи „ в оставка “ месеци наред през студените зимни дни в края на 1996 и началото на 1997. Сам-само в страната и в изолираност в чужбина.
През това време се развихря хиперинфлация.
„ Контрата “ е отново у „ необятните национални маси “. Доходите на популацията се срутват заради достигането на съответствие лев-долар до три хиляди към едно.
Разпалва се „ национално неодобрение “ сещу Виденовата хиперинфлация.
Кредитни милионери излизат на облага.
По-късно един мастит ексфинансов министър в държавното управление на Беров ще съобщи, че в тази конюнктура вътрешният дълг бива „ издухан “.
Опозиционерът Костов, със синя лента през челото, повежда всеобщи протестни шествия.
„ Разярени деятели “ възпламеняват Народното събрание.
„ Разбуненото “ общество жигосва Виденов за неговата „ зима “ и благославя Костов загдето смъкнал хиперинфлацията, въвел валутния ръб и извел страната от злополуката .
А партията Българска социалистическа партия, чието висше управление по този начин и не се схваща за какво неодобрява своето държавно управление и Виденов като партиен водач и министър председател, а също по този начин за какво предава непринудено властта на своя идеологически и политически конкурент Съюз на демократичните сили, ето тази Столетница стартира да се спуска по политическото надолнище. Губи престиж, електорат, избори…
Деветстотинте хиляди редови членове на БКП/БСП, колкото са били през 1989, са дадени оконачтелно на кучетата през трагичната 1996 и засипани с обвинявания, че са довели народа и страната до беднотия. Същите, които дружно с още седем милиона безпартийни труженици като тях са основали със своя труд една могъща страна с благоденстващ народ .
И естествено, множеството почтени и морални хора от тази голяма електорална маса членове и симпатизанти на Българска социалистическа партия отдръпват вечно поддръжката си за тази партия, осъзнавайки, че идейната идея и самите те биват предадени от аристократите водачи на Българска социалистическа партия, които са ги изоставили ведно с целокупния български народ .
Други бесепари, доста по-малко като брой, само че лактосилни, минават скоростно в други партии или основават опозиционни и чисти като младенци партии. Смело упрекват оределите членове на Българска социалистическа партия за злините, струпали се връз нещастния български народ .
Но за тези неща сякаш към този момент не се приказва много-много и са добре забравени.
За Виденов обаче, който от дълго време се е разделил непринудено с „ неговата “ партия и с мераците за власт, медиите не се уморяват да пишат обидни антрефилета .
Например, напълно неотдавна бива за кой ли път заръфан. И по-конкретно, със „ известие “, че откогато се пенсионирал, почнал да получава пенсия над „ тавана “ от 3400 лв. .
Защото Виденов не има нищо. На негово име или „ под прикритие “.
Некадърен политик!
Но виж, да му се приписва, че получава огромна пенсия, си е друга работа.
Медиите, които евентуално и в съответния случай извършват поръчка да оцапват Виденов, мълчат за други държавни люде от неговия сан, които доста отпреди него се радват на високи пенсии. Както в действителност е по закон.
Да, но за тях мълчат сходно комуниста от поемата на поета партизанин Веселин Адреев, който макар Гешевите инквизиции не проронил „ ни дума, ни стон, ни вопъл... “.
Но за отпратения в историята „ неприятен министър председател “ Виденов – ругатни.
Оказва се, че е политически добряк, който се мъчи да ръководи страната директно преченето от своя „ партиен хайлайф “. Едновременно с това понася удари от Сорос, комуто отхвърля да заплаща бадева с парите на българския народ. Също и недолюбван от Елцинова Русия.
От тогава „ Столетницата “ се движи праволинейно надолу, надолу...
Виденов ли е отговорен за срутва на тази партия в десетилетията след него?
Времето ще покаже дали нейният неуспех ще е „ постоянно забвение “, или „ краткотрайно оттегляне “.
5.
Бойко Борисов, водачът на партията ГЕРБ мандатоносител на изпълнителната власт, назова българските волейболисти „ същинските обединители на нацията “.
След него същото го повтори издигнатият от ГЕРБ министър-председател Желязков.
Независимо, че както наподобява зле прикритата цел е да се стреля по президента като „ разединител на нацията “, в този случай бива изговорена една истина .
Нашите „ сребърни “ момци в действителност сплотяват всички българи в името на положителното.
Те разбуждат национално самочувствие у изтерзания народ, потискано 35 години от тези, които съгласно положената клетва са длъжни да сплотяват нацията.
Тези момчета, както и тези от „ САЩ‘94 “, изкараха народа по улиците с развети национални флагове. Хора от всички политически нюанси се прегръщат, целуват и пеят „ Мила Родино! “.
Обединители на нацията са и хора като Антоанета Стефанова, която се покрива с националния байрак на международно състезание по шах. Също и тези многочислени момчета и девойки, които носят медали от международни олимпиади в разнообразни области на знанието.
Техните имена не се знаят от необятната общност.
Но тъкмо те са любимци на народа.
На тях „ им идва от вътрешната страна “ да бъдат национални обединители.
Защото постъпват съгласно своята гражданска съвест и високия морал на добротворци.
Но за жал множеството потъват в давност.
Онези обаче, които поставят полагат клетва „ във всичките си дейности да се управляват от ползите на народа “, са надали не всеки ден в новините. За щяло и нещяло. И ще останат в историческите летописи и книги. Та и имената им ще се набиват в съзнанието на възпитаници и студенти.
Във военната клетва, която по-възрастните полагаха и още помнят, съществуваше обет:
„ Ако наруша тази моя тържествена клетва, дано ме реализира суровото наказване на закона и всеобщата ненавист и пренебрежение на трудещите се “.
Може би е време националните властови избраници да намерят морал, сили и храброст, с цел да вкарат изменение в Конституцията, съгласно което клетвата да съдържа САМООБРИЧАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ САНКЦИИ ЗА ДЕЙСТВИЯ В НЕСЪОТВЕТСТВИЕ С ИНТЕРЕСИТЕ НА НАРОДА .
А може пък, в случай че те не желаят, други след тях биха създали това...
6.
А по отношение на президента на Република България, той по конституция не е въобще обединител на нацията .
Защото, Конституцията отрежда на президента задачата да
„ “.
Кето значи ясно и изрично, че не е той индивидът, който единствен сплотява нацията.
Но е единственият, който има конституционното обвързване и пълномощие да въплъщава националното единение.
В този смисъл президентът е единственият парламентарен властов фактор, в чиито пълномощия влиза задължението ДА БЪДЕ КОРЕКТИВ НА ПОЛИТИКАТА НА ВСИЧКИ ВЛАСТИ И ВЛАСТНИЦИ, в случай че реши, че някои се отклоняват от клетвения си обет „ във всичките си дейности да се управляват от ползите на народа “.
И той го прави.
В такива случаи нормално наранени политици го упрекват, че постъпва като партиен водач и популист, а не като държавен глава, който би трябвало да е „ обединител на нацията “
Например, преди няколко месеца президентът издига концепцията да се провежда референдум за това, дали би трябвало евровалутата да се одобри в този момент или след време.
Парламентарните властници не гласоподават организирането на референдум.
Те постъпват така във време, когато съгласно социологическите изследвания президентът показва настроенията на повече от половината от българските жители.
Значи президентът е застанал на страната на болшинството от българския народ.
Това болшинство държи в действителност ключа на обединителната концепция за нацията.
Народната настройка е в благозвучие и с мнението на най-големия специалист в света по валутите и основател на българския валутен ръб Стив Ханке, който споделя почти следното:
.
Едва ли не всички богаташи обаче, наричащи себе си „ предприемачи “ и „ работодатели “, множеството политици в Народното събрание и държавното управление в акомпанимент на сумати медии, изревават като „ ранена в сърцето пантера “, че президентът работи против националните ползи и се демонстрира като „ разединител “ на нацията.
Все едно излиза, че у нас има консенсус по въпроса за въвеждане на еврото и че президентът работи срещу всенародното разбиране.
На тези фактори пригласят и водачи на Българска социалистическа партия, съдружни сътрудници в изпълнителната власт.
И ето абсурд.
Партията на труда прави политика в благозвучие с ползите на капитала.
Тази партия, по-скоро нейните водачи на централно и ненапълно на локално ниво, като че ли са не запомнили тезиса на родоначалника на класовата битка - Карл Маркс, в случай че въобще са го знаели в миналото, че в сериозни моменти „ “ .
Тоест делението не е по хоризонтална линия - по цвят на кожата, етнически генезис, изповедание, родови обичаи, културни особености и прочие неикономически индикатори.
А по отвесна канара, съгласно мястото в придобиването и потребяването на богатствата.
7.
Днес надали би могло да се откри стихотворец, който би написал както Дядо Вазов в миналото:
„ Богатий с парата, учений с мозъкът, дамата с иглата, сюрмахът с труд
Да не приказваме за още скудоумици, измислени и употребявани от невежи политици напоследък и повтаряни от „ мисирки “ с дипломи на бакалаври, магистри,че и доктори, дори по право.
Нека напомня, че под „ мисирки “ се схваща едно известно нагледно название на послушни публицисти, обещано им преди няколко години от един политик. „ Мисирките “ са воини на свободното слово, които постоянно тръбят каквото би трябвало. Някои дори преди още да им е подсказано какво е това „ ново “, тъй като сами се сещат за „ вярната линия “ и я следват праволинейно.
Към политическите безумия принадлежат и словосъчетанията „ постоянно държавно управление “, „ цялостно болшинство “ и прочие глупости.
Ако приемем, че тези нелепости значат нещо, би трябвало да се съгласим, че съществуват и техните противоположни понятия „ нередовно държавно управление “ и „ ненапълно болшинство “.
От няколко дни правилни клакьори извиват глас, че президентът предизвиквал „ огромен смях “, загдето пътувал с колата на жена си при посрещането и придружаването на формалния посетител на най-високо държавно ниво - президента на Унгария.
Опитвам си да си показва какви дитирамби биха се наизвивали, в случай че това го бе направил „ значим “ и „ верен “ политик с огромно въздействие върху медиите.
„ Мисирките “ надали са предполагали, че президентът ще съобщи, че в символ на взаимност със своите сътрудници, на които парламентарното болшинство е решило да отнеме колите, самият той ще подкара персоналния си автомобил за служебни цели.
С този „ изпреварващ “ маньовър той е лишил шанса на „ верните “ публицисти да измислят „ отговор “, изключително откакто изненадващо прикани всички политици да последват образеца му.
Популизъм? Не, ъперкът. Ще рече, непредвиден удар под брадичката изпод нагоре.
И ето ти в този момент „ смях “. „ Смях “, но и народът се смее, само че в друга тоналност.
В основата си националните маси утвърждават позицията на президента. Особено на фона на отхвърли на депутатите да работят цяла седмица единствено тъй като на един от тях му се видял крив резултатът от локалния избор в Пазарджик. Странно. Един-единствен избор в недодялан град се издига до драма за цяла България!
Вместо да наведат глави загдето се излагат пред българския народ и пред света, депутатите, дето отхвърлят да работят цяла седмица, принуждават публично внимание да се концентрира върху страданията им. Като че ли на някой електорален субект му пука за „ страдалческите им излияния “.
Защото най-верен електорат отново „ изненадващо “ се оказа този, който завоюва локалния избор. Бързо е сменил резбата съгласно новия полъх. И постоянно е „ правилен “. Светкавична нова честност.
От метода, по който политиците схващат и ни внушават какво е „ постоянно държавно управление “ , несъмнено, като опция на служебното държавно управление, излиза наяве, че те в действителност ни внушават, че постоянно е парламентарното държавно управление, а „ нередовно “ е служебното държавно управление “.
Кое му е нередовното на служебното държавно управление?
То е „ нередовно “, тъй като е назначено от президента на републиката, който в дадения миг не танцува по „ нашата музика “. Но „ ние “ ще го вкараме в пътя, тъй като каквото и да прави, той ще се съобрази с Домовата книга, разграфена и попълвана по волята на „ нашето “ парламентарно болшинство.
Такова скудоумно политическо говорене не пречи на безкритични и раболепни „ политолози “ и „ социолози “ да предъвкват „ научно “ казаното от водещи политици за „ цялостно болшинство “ и „ постоянно държавно управление “, единствено тъй като е изречено от тях. Май че не се е срещнал още правист или лингвист, който да изясни на обществеността, че невежите политици и техните „ мисирки “ освен опорочават езика ни, само че и изместват посоката, наличието и най-много смисъла на понятията.
Коeто може да се окаже в един миг и опаснo.
2.
В Конституцията на Република България няма разбиране „ “ .
Още по-малко отнесено към президента на страната.
Очаквам възклицания:
- Как по този начин?
- Кой е обединител на нацията, откакто президентът не е!
- Той защо получава национална пара щом не му е работа да сплотява нацията?
Отговорът е доста елементарен и е закован в Конституцията.
Обединители на нацията стават в един момент всички лица, които по лично решение поставят Конституционна клетва със словата:
„ “
Което значи недвусмислено, че всеки се заклева да не прави дейности срещу ползите на народа или настрана от тях, което също опонира на националните ползи.
Всеки, който е решил да господства, изрича тези думи самичък и изцяло непринудено и се подписва на своя персонална отговорност против името си в клетвения лист, с което документира за безконечни времена поетия обет:
„ “
3.
Само че, както наподобява, действителните дейности на националните властови избраници са други.
Което личи от резултатите.
Картината у нас в държавното строителство и ръководство, в стопанската система, защитата, образованието, опазването на здравето, демографията, обществената интеграция през последните 34 години откогато е в действие тази Конституция демонстрира, че в главната си и най-активна част „ националните властови избраници “ правят противоположното на това, което декларират с клетвата.
За доста от тях основна грижа ще да е не обединяване на нацията, а да са във всеки миг единни с ползите на тези, които са ги поставили/назначили.
Или пък, в съкровен сговор да осъществят ползите на своите „ началници “ отвън България – били те водачи на интернационалните организации, президенти, министър председатели, министри или служители.
А дружно с това, да поставят грижи джобовете им да са по-пълни като излизат от властта спрямо момента, когато са положили клетва „ във всичките си дейности да се управляват от ползите на народа “.
Практиката у нас демонстрира, че надали не всеки, който излиза от властта по-беден или с имотно положение равно на това, което е имал когато е полагал клетва, бива заклеймяван като несръчен политик .
4.
Както Жан Виденов, като христоматиен образец за отношение към необлагодетелствал се политик от времето, когато е бил в политиката.
Но такова определние за сходен политик някакси „ боли “ и не ще да е „ потребно “ да се изкарва на напред във времето. И се скрива зад словесния заслон, че се е оказал неефикасен политик.
С риск да бъда скучен, сервирам на читателите къс обзор на някои обстоятелства.
През 1996 министър-председателят Виденов възприема концепцията за валутния ръб като ефикасен механизъм за стабилизиране на страната против връхлитащата страната ни икономическа рецесия .
През ноември и декември 1996 той провежда съвещания за изясняване на плюсовете и минусите на валутния ръб, който да се вкара от началото на 1997 година
Действията на премиера Виденов са в благозвучие с позицията на Международния валутен фонд, който дефинира политическата стабилизация като едно от изискванията, което държавното управление следва да извърши, с цел да се вкара валутен ръб като финален и съдбоносен опит за прекъсване на инфлацията и възвръщане на доверието в националната валута.
Президентът Желев се обръща към нацията, че решението и дейностите, които би трябвало да предприеме България за валутния ръб, са финален късмет да се избави демократизирането на страната, и че пропускането му ще бъде тежка присъда за цялостния политически модел на ръководство .
Но ето, че макар мнението на МВФ и държавническата поддръжка от непредвидена страна за социалистическата партия и нейния водач, соцпремиерът Виденов бива неодобрен
При това, не от „ съперника “ Желев или от опозиционера Костов.
А от „ елита “ на Виденовата партия. По-точно, от висши бесепари и депутати от Българска социалистическа партия, написали писмо до премиера и водач на партията им.
Против Виденов се изправя и водачът на опозиционния Съюз на демократичните сили Иван Костов.Според него „ в алутният ръб значи цялостно отчаяние от политиката на правителството[…] “.
Виденов, оказал се без поддръжка „ от свои и непознати “, не вкарва валутния ръб и взема решение да подаде оставка.
Правителство бива насила да ръководи „ в оставка “ месеци наред през студените зимни дни в края на 1996 и началото на 1997. Сам-само в страната и в изолираност в чужбина.
През това време се развихря хиперинфлация.
„ Контрата “ е отново у „ необятните национални маси “. Доходите на популацията се срутват заради достигането на съответствие лев-долар до три хиляди към едно.
Разпалва се „ национално неодобрение “ сещу Виденовата хиперинфлация.
Кредитни милионери излизат на облага.
По-късно един мастит ексфинансов министър в държавното управление на Беров ще съобщи, че в тази конюнктура вътрешният дълг бива „ издухан “.
Опозиционерът Костов, със синя лента през челото, повежда всеобщи протестни шествия.
„ Разярени деятели “ възпламеняват Народното събрание.
„ Разбуненото “ общество жигосва Виденов за неговата „ зима “ и благославя Костов загдето смъкнал хиперинфлацията, въвел валутния ръб и извел страната от злополуката .
А партията Българска социалистическа партия, чието висше управление по този начин и не се схваща за какво неодобрява своето държавно управление и Виденов като партиен водач и министър председател, а също по този начин за какво предава непринудено властта на своя идеологически и политически конкурент Съюз на демократичните сили, ето тази Столетница стартира да се спуска по политическото надолнище. Губи престиж, електорат, избори…
Деветстотинте хиляди редови членове на БКП/БСП, колкото са били през 1989, са дадени оконачтелно на кучетата през трагичната 1996 и засипани с обвинявания, че са довели народа и страната до беднотия. Същите, които дружно с още седем милиона безпартийни труженици като тях са основали със своя труд една могъща страна с благоденстващ народ .
И естествено, множеството почтени и морални хора от тази голяма електорална маса членове и симпатизанти на Българска социалистическа партия отдръпват вечно поддръжката си за тази партия, осъзнавайки, че идейната идея и самите те биват предадени от аристократите водачи на Българска социалистическа партия, които са ги изоставили ведно с целокупния български народ .
Други бесепари, доста по-малко като брой, само че лактосилни, минават скоростно в други партии или основават опозиционни и чисти като младенци партии. Смело упрекват оределите членове на Българска социалистическа партия за злините, струпали се връз нещастния български народ .
Но за тези неща сякаш към този момент не се приказва много-много и са добре забравени.
За Виденов обаче, който от дълго време се е разделил непринудено с „ неговата “ партия и с мераците за власт, медиите не се уморяват да пишат обидни антрефилета .
Например, напълно неотдавна бива за кой ли път заръфан. И по-конкретно, със „ известие “, че откогато се пенсионирал, почнал да получава пенсия над „ тавана “ от 3400 лв. .
Защото Виденов не има нищо. На негово име или „ под прикритие “.
Некадърен политик!
Но виж, да му се приписва, че получава огромна пенсия, си е друга работа.
Медиите, които евентуално и в съответния случай извършват поръчка да оцапват Виденов, мълчат за други държавни люде от неговия сан, които доста отпреди него се радват на високи пенсии. Както в действителност е по закон.
Да, но за тях мълчат сходно комуниста от поемата на поета партизанин Веселин Адреев, който макар Гешевите инквизиции не проронил „ ни дума, ни стон, ни вопъл... “.
Но за отпратения в историята „ неприятен министър председател “ Виденов – ругатни.
Оказва се, че е политически добряк, който се мъчи да ръководи страната директно преченето от своя „ партиен хайлайф “. Едновременно с това понася удари от Сорос, комуто отхвърля да заплаща бадева с парите на българския народ. Също и недолюбван от Елцинова Русия.
От тогава „ Столетницата “ се движи праволинейно надолу, надолу...
Виденов ли е отговорен за срутва на тази партия в десетилетията след него?
Времето ще покаже дали нейният неуспех ще е „ постоянно забвение “, или „ краткотрайно оттегляне “.
5.
Бойко Борисов, водачът на партията ГЕРБ мандатоносител на изпълнителната власт, назова българските волейболисти „ същинските обединители на нацията “.
След него същото го повтори издигнатият от ГЕРБ министър-председател Желязков.
Независимо, че както наподобява зле прикритата цел е да се стреля по президента като „ разединител на нацията “, в този случай бива изговорена една истина .
Нашите „ сребърни “ момци в действителност сплотяват всички българи в името на положителното.
Те разбуждат национално самочувствие у изтерзания народ, потискано 35 години от тези, които съгласно положената клетва са длъжни да сплотяват нацията.
Тези момчета, както и тези от „ САЩ‘94 “, изкараха народа по улиците с развети национални флагове. Хора от всички политически нюанси се прегръщат, целуват и пеят „ Мила Родино! “.
Обединители на нацията са и хора като Антоанета Стефанова, която се покрива с националния байрак на международно състезание по шах. Също и тези многочислени момчета и девойки, които носят медали от международни олимпиади в разнообразни области на знанието.
Техните имена не се знаят от необятната общност.
Но тъкмо те са любимци на народа.
На тях „ им идва от вътрешната страна “ да бъдат национални обединители.
Защото постъпват съгласно своята гражданска съвест и високия морал на добротворци.
Но за жал множеството потъват в давност.
Онези обаче, които поставят полагат клетва „ във всичките си дейности да се управляват от ползите на народа “, са надали не всеки ден в новините. За щяло и нещяло. И ще останат в историческите летописи и книги. Та и имената им ще се набиват в съзнанието на възпитаници и студенти.
Във военната клетва, която по-възрастните полагаха и още помнят, съществуваше обет:
„ Ако наруша тази моя тържествена клетва, дано ме реализира суровото наказване на закона и всеобщата ненавист и пренебрежение на трудещите се “.
Може би е време националните властови избраници да намерят морал, сили и храброст, с цел да вкарат изменение в Конституцията, съгласно което клетвата да съдържа САМООБРИЧАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ САНКЦИИ ЗА ДЕЙСТВИЯ В НЕСЪОТВЕТСТВИЕ С ИНТЕРЕСИТЕ НА НАРОДА .
А може пък, в случай че те не желаят, други след тях биха създали това...
6.
А по отношение на президента на Република България, той по конституция не е въобще обединител на нацията .
Защото, Конституцията отрежда на президента задачата да
„ “.
Кето значи ясно и изрично, че не е той индивидът, който единствен сплотява нацията.
Но е единственият, който има конституционното обвързване и пълномощие да въплъщава националното единение.
В този смисъл президентът е единственият парламентарен властов фактор, в чиито пълномощия влиза задължението ДА БЪДЕ КОРЕКТИВ НА ПОЛИТИКАТА НА ВСИЧКИ ВЛАСТИ И ВЛАСТНИЦИ, в случай че реши, че някои се отклоняват от клетвения си обет „ във всичките си дейности да се управляват от ползите на народа “.
И той го прави.
В такива случаи нормално наранени политици го упрекват, че постъпва като партиен водач и популист, а не като държавен глава, който би трябвало да е „ обединител на нацията “
Например, преди няколко месеца президентът издига концепцията да се провежда референдум за това, дали би трябвало евровалутата да се одобри в този момент или след време.
Парламентарните властници не гласоподават организирането на референдум.
Те постъпват така във време, когато съгласно социологическите изследвания президентът показва настроенията на повече от половината от българските жители.
Значи президентът е застанал на страната на болшинството от българския народ.
Това болшинство държи в действителност ключа на обединителната концепция за нацията.
Народната настройка е в благозвучие и с мнението на най-големия специалист в света по валутите и основател на българския валутен ръб Стив Ханке, който споделя почти следното:
.
Едва ли не всички богаташи обаче, наричащи себе си „ предприемачи “ и „ работодатели “, множеството политици в Народното събрание и държавното управление в акомпанимент на сумати медии, изревават като „ ранена в сърцето пантера “, че президентът работи против националните ползи и се демонстрира като „ разединител “ на нацията.
Все едно излиза, че у нас има консенсус по въпроса за въвеждане на еврото и че президентът работи срещу всенародното разбиране.
На тези фактори пригласят и водачи на Българска социалистическа партия, съдружни сътрудници в изпълнителната власт.
И ето абсурд.
Партията на труда прави политика в благозвучие с ползите на капитала.
Тази партия, по-скоро нейните водачи на централно и ненапълно на локално ниво, като че ли са не запомнили тезиса на родоначалника на класовата битка - Карл Маркс, в случай че въобще са го знаели в миналото, че в сериозни моменти „ “ .
Тоест делението не е по хоризонтална линия - по цвят на кожата, етнически генезис, изповедание, родови обичаи, културни особености и прочие неикономически индикатори.
А по отвесна канара, съгласно мястото в придобиването и потребяването на богатствата.
7.
Днес надали би могло да се откри стихотворец, който би написал както Дядо Вазов в миналото:
„ Богатий с парата, учений с мозъкът, дамата с иглата, сюрмахът с труд
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ