Дядо Лазар и баба Мария са типични щастливи родопчани. Общата

Дядо Лазар и баба Мария са типични щастливи родопчани. Общата ...

Тези родопчани са на 190 години!.


Дядо Лазар и баба Мария са типични щастливи родопчани. Общата им възраст е 190 години. Родени са в село Чурен, работили са къде ли не и какво ли не. Сега се наслаждават на живота си на мястото, известно с това, че има най-дебелия озонов слой в Северното полукълбо. Така е над целия родопски дял Чернатица, пише "Марица".

Лазар е на 98 години. Мария е на 92. По пладне, когато температурите дори в района на Върховръх гонят 28 градуса, той облича вълнената си риза, сглобява старата коса и пъха бруса за точене в джоба си. Мята на глава плетената си шапка и тръгва към официалния мегдан на селото - спирката на автобусите до старата туристическа спалня. Тя пък се руши тихо от години, защото никой не иска да я купи за 75 хиляди евро. Отстрани на чуренския мегдан Лазар развърта косата сред високата трева. Решил е, че пречи на хубавата гледка към връх Модър и Тъмръшката долина на чакащите автобуса и на бабите, седнали на раздумка. Под спирката поляната е избухнала от стотици цъфнали лопени и жълт кантарион. А тревата пречи да радват окото. "Бабите сядат тук на мохабет - треволяци и змии ли ще гледат", пита той.

Мария му прави компания. 190 години живот почиват на пейката и си говорят за бъдещето. Жената носи в ръце 5-литрова туба за вода, която ще напълни от една от двете чешми в горния край на селото. По-близката е подарък от ловната дружинка и се иска чалъм, докато й врътнеш крана.

Мария има течаща вода в дома си от години. Чурен е едно от местата, където хората още преди десетилетия събрали пари и си прекарали сами водопровод. Затова сега не се отчитат на ВиК, а само на Господ. Баба Мария нарочно иска да отиде чак до чешмата - за да се движи и да види други хора по пътя си. Пътьом бере и билки, защото сега е времето им.

Бабата говори на родопски диалект, а Лазар – като пловдивчанин. Отстрани са като библейски герои, които не си помнят столетията. „Работил съм какво ли не и къде ли не. Цял живот съм бил по различни места в България. Различна работа, различен град, различна заплата”, разказва Лазар.

Родата му живее в пловдивското село Йоаким Груево. Там кара зимите. Лятото е в планината. Старецът се справя с всичко без ничия помощ. Сили има дори да върти косата в най-жежкия родопски час. Коси наведнъж по 10 кв. метра трева и сяда на приказка с Мария. Сякаш времето на това място тече по някакви други закони. И силата на хората изтича по-иначе.

 
 

Източник: blitz.bg