Радиото - този сладък нахалник Радиото познава добре часовника, но

Радиото - този сладък нахалник Радиото познава добре часовника, но ...

Радиото.

Радиото - „този сладък нахалник” Радиото познава добре часовника, но не познава нощта и деня. То е част от всекидневието ни във всеки един момент, без значение дали слушаме новини, интервю, прогнозата за времето или музика. Това разказа в „Неслучайни срещи” по Дарик за своята страст – радиото – Борислав Вълов. Той е актьор със свое предаване по студентското радио „Реакция”. То се нарича „Бобини Деветини” и се излъчва всеки вторник от 21 до 22 часа.
 
Из мрежата ще срещнете Боби с псевдонима Ei Bo. Има свой канал в Youtube и нарича радиото „този сладък нахалник”.
 
"Радиото е може би най-близкият телефон до хората - не личен, а глобален, мащабен. Ако трябва нещо да свържа като директна комуникация от студиото или от микрофона към народа, към колонките вкъщи, към радиото, което имате, към смартфона ви или каквото и да е, радиото е такъв много пряк пример. Аз не виждам как то би могло да остарее. Винаги ще има с какво да се включи, как да поднася послания, как да отразява, как да се вписва в ежедневието на човека, дори индиректно. Дори човек понякога да си е пуснал в колата радиото да слуша музика или актуална тема, нещо интересно, новините, времето, трафика, каквото и да е, не си дава сметка, че това е част от него и ако го няма, ще усеща липса. Както всичко, с което сме свикнали и не си даваме сметка, радиото е нещо подобно", споделя Вълов.
 
И продължава: "То е един много сладък нахалник, който аз лично обожавам и се надявам, че за в бъдеше ще бъде все по-често част от мен. Много хора, с които съм си говорил, са ми казвали, че радиото им е на сърце. Не само, че им вярвам, но мога наистина да ги подкрепя, защото го усещам по същия начин. Затова такива "неслучайни срещи", които имам с Вас и с цялата аудитория, са ценни за мен, защото се докосвам не само отново до радиото, но отново виждам смисъла, отново съм on air, отново съм в реална обстановка, в тази енергия и в атмосферата, която създава радиото само по себе си".
 
Според Борислав Вълов още нещо, което е валидно за радиото, е: "Че то познава много добре часовника, но не познава нощта и деня, защото по всяко време може да има включване, ако се наложи, има връзка със слушателя, вечер има предавания, новини, като цяло непрекъснато от сутрин до вечер, след нощта пак се завърта целия часовник. Има възможност да бъде част от ежедневието, независимо кой кога решава да пусне, независимо от график и ежедневие".

Източник: dariknews.bg