Има много по-смислени начини да се вложат тези пари и

Има много по-смислени начини да се вложат тези пари и ...

Проектът АЕЦ "Белене" – повече вреден, отколкото скъп.


Има много по-смислени начини да се вложат тези пари и една отчаяна идея – държавата да изтегли 12 млрд. евро заем, а правителството и ядреното мнозинство в парламента да си ги разпределят според "заслугите" и да НЕ строят "Белене"

© Цветелина Белутова Иво Прокопиев e съиздател на "Капитал" и "Дневник" Още по темата
АЕЦ "Белене" засега тръгва процедурно, строителството е под въпрос

Управляващите получиха зелена светлина да започнат нов рунд от харчове по два пъти проваления проект за централата
7 юни 2018
Бизнес организациите с предупреждение за АЕЦ "Белене"

Искат изрична декларация, че няма да се прилагат непазарни механизми
6 юни 2018
ЕК ще иска обосновка за АЕЦ "Белене"
5 юни 2018 В световната енергетика протича гигантска трансформация – към малки, разпръснати мощности, близо до потреблението.
"Безгранични са само Вселената и глупостта."
Алберт Айнщайн

А вероятно и алчността. Проектът АЕЦ "Белене" е енергийно зомби, което възкръсва винаги когато задуха североизточният вятър с мирис на лесни пари. На разговор между зомбита напомня и дискусията в правителството и парламента за неговия рестарт:

– Дайте да дадем!
– Дали да не дадем повече?
– Важното е да дадем!
– Давайте да даваме...

(172 гласа "За" даването – квалифицирано ядрено мнозинство в Народното събрание)

Никакъв анализ, никакъв знак за грамотност. Размерът на този проект е толкова голям, че може да загроби не само сегашното поколение, но и усилията на няколко поколения напред.

Защо "Белене" е абсурден проект?

Енергийните аргументи

В световната енергетика протича гигантска трансформация. В началото тя беше катализирана от опасността от климатичните промени, политически споразумения и мерки на правителствата. В момента е изцяло движена от пазарни сили, иновации и революционни нови технологии. Енергетиката на бъдещето ще бъде децентрализирана, източниците на енергия ще са разпределени близо да потребителите. Всеки потребител ще бъде същевременно и производител, и място за съхранение. Енергийните мрежи на бъдещето ще са умни, гъвкави, с модули за управление на търсенето и предлагането на енергия в реално време. Енергията ще е главно електрическа, която поетапно ще измести остарелите въглищни, дизелови и газови технологии. Звучи като фантастика? Подобни енергийни общности вече съществуват в Калифорния, Дания, Австралия, Чили и на много други места. В процес на възникване са дори и в България.

В същата посока е и политиката на ЕС, формулирана в пакета "Чиста енергия за всички европейци". В него се създават стимули за пазарно развитие на чистите източници на енергия, на енергийната ефективност и се въвеждат пазарни механизми за ограничаване работата на въглищните централи след 2030 г.

По данни на Bloomberg New Energy Finance през миналата година във ВЕИ (слънце, вятър, вода, биомаса, геотермални) в света са вложени над 410 млрд. долара – над 60% от всички нови инвестиции. За атомни централи сумата е десетократно по-малка – 42 млрд. долара, и то за довършване на започнати проекти.

Причината е проста – атомната енергия е много по-скъпа и неудобна за управление в новите гъвкави мрежи. Много често в Северна Европа заради огромните инвестиции във вятърни мощности цените на енергията стават отрицателни през нощта, т.е. производителите или спират, или са принудени да плащат за това, че произвеждат. Проблемът на АЕЦ е, че не може да спре. Произвежда едно и също количество базова енергия през цялата година, без възможност да се балансира през нощта, когато потреблението е слабо.

Нищо от пазара на електроенергия на едро в България – нито трендове в търсенето, нито ценовите нива, нито профилът и развитието на икономиката, предполага нужда от такава гигантска 2-гигаватова централа. Напротив, има нужда от развитие на пазарните инструменти, интеграция със съседите и множество малки, разпръснати мощности, близо до потреблението.

Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Най-същественият проблем с атомната енергия е, че е много скъпа. Новопостроените централи с различни форми на държавна подкрепа (гаранции, договори за изкупуване, заеми или застраховки) през последните години продават енергията си на гарантирани цени между 100 и 120 евро за мегаватчас.

Например фиксираната цена за строящата се атомна централа в Англия Hinkley Point C през 2013 г. е договорена на 92.5 паунда за мВтч, или около 105 евро. Тогава се смяташе, че британските потребители ще трябва да доплатят около 6 млрд. паунда по договора за разлика над пазарната цена. Заради рязкото поевтиняване на енергията от всички други източници през 2017 г. тази сума набъбна до 50 млрд. паунда над пазарната стойност на енергията за срок от 35 години. В Лондон избухна гигантски скандал и сега проектът се разследва от властите, парламента, британската сметната палата, ЕК. Историята е доста показателна и за рисковете с АЕЦ "Белене".

В същото време на търговете за големи соларни централи в Близкия изток и Мексико бяха постигнати цени под 30 евро за мВтч. За Европа в момента се приема, че соларната енергия е конкурентоспособна при 45 евро на мВтч. Цените на големите офшорни вятърни паркове са устойчиво под 40 евро. Инсталациите в солари или вятърни перки плюс батерии за складиране на енергията са конкурентни на нива между 70 и 80 евро на мВтч. Цените на всички нови ВЕИ технологии продължават стремглаво да спадат.

Ядреният риск

Други важни енергийни аргументи срещу строежа на "Белене" са допълнителните инвестиции в старомодна централизирана инфраструктура и складиране на отработеното гориво. Ключов аргумент е и ядреният риск, защото той практически не може да бъде измерен. След трагедията във "Фукушима" през 2012 г. практически е невъзможно да се застрахова ядрен риск на пазарен принцип. Подобен риск могат да поемат само държавите, ако го желаят.

По тази причина и заради силното обществено мнение срещу атомните централи, водещите технологични световни икономики като Германия и Япония, обявиха че слагат край на ядрената си енергетика, защото рисковете дългосрочно са много повече от ползите.

Финансовите аргументи

Преди върху БАН да бъде оказан политически натиск, изводът в доклада за АЕЦ "Белене" беше, че проектът не е финансово жизнеспособен. В последвалата подмяна на изводите видимо липсва разбиране за две ключови финансови концепции.

1. Във финансите няма стратегически проекти. Един проект или създава стойност, или разрушава. Стойност създават тези, чиято норма на възвръщаемост е по-голяма от среднопретеглената цена на капитала (WACC), с който се финансират. В изследване на германския тинк-танк Agora на среднопретеглената цена на капитала в държавите от ЕС за енергийни проекти в България е посочена стойност от 10%. С данните на Agora работи цялата инвестиционна общност. Ако тази стойност за България изглежда сравнително висока, това е заради регулаторната несигурност, корупцията и политическия риск.

За да може "Белене" да постигне такава норма на възвръщаемост – при инвестиции от 10 млрд. евро, които с оскъпяването по време на строителството ще нараснат поне до 12 млрд., цените на пазара на едро на електроенергия за живота на проекта трябва да са между 130 и 150 евро на мВтч.Това ниво е напълно нереално. И е два пъти над прогнозите на специализираните агенции и на БАН за развитие на търсенето. Тоест, ако "Белене" се построи на пазарна основа, няма как да създава стойност.

2. Управляващите (се правят, че) не разбират е понятието sunk cost – невъзвратими разходи. Без значение изхарченото вече за един инвестиционен проект важното е каква стойност ще се създаде със средствата, които предстои да се изхарчат. Доколкото никой друг в света не иска да строи ядрени централи по стара руска технология, дори и самата Русия, стойността на вече направените разходи за "Белене" е нула или в най-добрия случай – стойността на метала в оборудването, ако отиде за скрап. Затова аргументът, че тъй като вече сме изхарчили 3 млрд. лева, трябва да изхарчим още 24 млрд. лева (12 млрд. евро), е напълно несъстоятелен.

Цената за обществото

След като "Белене" е ненужен и скъп от енергийна гледна точка и губещ от финансова гледна точка, то той очевидно няма бъдеще като пазарен проект. Рестартът му означава, че някъде има трик и че вероятно правителството и парламентът се готвят да предоставят държавна подкрепа под някаква форма, разчитайки на неинформираността на обществото. Между другото никъде досега в света не е построена ядрена централа без някаква държавна субсидия.

Ако ще се дават 12 млрд. евро публични средства, основателно възниква въпросът: Има ли по-смислени проекти, в които те да бъдат инвестирани? (Сумата е около 25% от БВП и би удвоила държавния дълг.)

Ето няколко идеи:

1. С подобна сума могат да се решат едновременно проблемите на образованието, здравеопазването и престъпността в България. За да се задържи и развива човешкият капитал на страната.

2. Всяко от четирите милиона домакинства може да получи от държавата соларна или вятърна инсталация с батерии, така че в следващите 40 години да се задоволи напълно нуждата от енергия за бита. Вместо АЕЦ "Белене" – 40 години без сметки за ток за всички граждани.

3. С толкова пари може да се реши напълно демографският проблем на България – с агресивна финансова подкрепа, жилища и качествено образование за младите семейства с деца.

4. Ако правителството и парламентът смятат, че енергетиката има нужда от нови мощности, нека да обявят условията и да проведат търг между всички технологии.

И една последна идея – на отчаянието:

5. Държавата да изтегли 12 млрд. евро заем, а правителството и ядреното мнозинство в парламента, избрани от българските данъкоплатци, да си ги разпределят според "заслугите" и да НЕ строят "Белене".

Източник: capital.bg