Почти не се чуха публични гласове в подкрепа на избора

Почти не се чуха публични гласове в подкрепа на избора ...

Кой трябва да каже какво да гледаш по БНТ?.


Почти не се чуха публични гласове в подкрепа на избора на СЕМ за генерален директор на БНТ. За сметка на множеството критично настроени – в диапазона от недоумяващи до яростни.  Заедно с общото разочарование от изхода на конкурса остана и усещането за безсмислие на самия конкурс. То идваше на първо място от това, че всички запознати с темата предварително можехме да кажем кой ще бъде избран и даже поименно да посочим членовете на СЕМ, които ще гласуват за него. Идваше и внушението, че най-важното качество за бъдещия директор е да се разбере с управляващите да покрият тежкия финансов дефицит на медията. Но без, естествено, да се обсъждат щетите от подобно разбирателство върху независимостта ѝ. Избраният Емил Кошлуков дори пледираше за увеличаване на институционния контрол над БНТ. Досега за толкова години не бях чувал подобно нещо. Даже кандидати, които видимо са разчитали на връзките си с властта, от „кумова срама” са се обявявали за по-голяма независимост на обществената медия.

Безсмислието на конкурса обаче  в най-голяма степен идваше от това, че обществото все по-малко знае какво е и за какво му е обществена телевизия, която да издържа с данъците си. И тук вече, особено след превръщането на интернет в основен информационен източник на активните поколения и то безплатен, място за общи приказки няма. Въпросът може да намери отговор само ако най-после се опише „черно на бяло” и се приеме след публични дебати обществената мисия (задължение, ангажимент) на българската обществена телевизия. Тя трябва да синтезира онова, което днес очакваме от БНТ и което комерсиалните телевизии не могат да ни дадат. И то така, че да се реализира в конкретно програмно съдържание. Само неговото производство има основание да се издържа от държавния бюджет (субсидията трябва да е пропорционална на мисията).

Съдържанието извън мисията трябва да се самоиздържа с търговско слово (реклама, спонсорство и продуктово позициониране). Без това ясно разграничение, финансирането на БНТ от фиска има сериозен риск да се приеме като държавна помощ спрямо един играч на рекламния пазар, която е забранена в ЕС. И останалите играчи могат да подадат жалби срещу него. Причината, поради която не го правят, не е за хвалба – просто рекламният дял на БНТ е толкова ограничен, че с нищо не ги заплашва засега. Но ако започне да нараства, каквато би трябвало да е целта на всеки генерален директор, БНТ ще бъде обвинена в нелоялна конкуренция. За да не се случи това, въпреки двойното ѝ финансиране, тя трябва със средствата от бюджета да изпълнява задачите, които обществото ѝ е поставило чрез мисията ѝ. Съдържанието, което не е уникално и е сходно с това в комерсиални медии, пък трябва да реализира единствено с приходите от реклама, спонсорство и пр. Без да може да прехвърля пари „от единия джоб в другия”.

Държавна субсидия и приоритети

Приемането на мисията, освен че ще изпълни задължението ни като държава-член на ЕС, ще реши ключови въпроси, на които сега търсим отговор като гледаме в звездите.

Източник: mediapool.bg