Илюстрация Увеличаване Смаляване Книга – Дора и Минотавъра, Славенка ДракуличИздателство

Илюстрация Увеличаване Смаляване Книга – Дора и Минотавъра, Славенка ДракуличИздателство ...

Книга: "Дора и Минотавъра", Славенка Дракулич.

Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Книга – "Дора и Минотавъра", Славенка Дракулич
Издателство "Наука и изкуство", преводач Ася Тихинова–Йованович
Цена 16 лв.
"Имигрантите са странни същества, в тях завинаги остава утайката на различното и скритите пластове на миналия живот. Вярват, че са го забравили, но после го търсят във вкуса на храната. И най-много в езика. Зная го от личен опит. Всеки език, който говоря има различно значение за мен – хърватският е езикът на моето детство, тайнствен, защото е свързан със скритото минало на баща ми. Френският е езикът на моето упорство, на гнева ми. По някакъв странен начин испанският за мен е свързан със страстта и забраните."

Цитатът е от "Дора и Минотавъра" – да, точно като картината на Пабло Пикасо. Същото заглавие носи и кратката, но ценна книга на хърватската писателка Славенка Дракулич, която разказва за живота на една от най-известните фотографки от началото на ХХ век Дора Маар. Истинското й име е Тодорка Маркович и е дъщеря на хърватин и французойка, израснала в Аржентина.

Връзката й с Пикасо, описана в книгата я докарва до нервен срив и престой в психиатрична клиника, а след това слага край на фотографската й кариера. За да се съвземе, Дора Маар решава да опише живота си с терапевтична цел. От страх да не би някой да прочете бележките й, тя решава да пише на хърватски – езикът, който знае благодарение на баща си.

След смъртта й записките й стават известни като "бележника от Манерб" и са купени от хърватски ценител. Той се съгласява да се срещне с писателката Славенка Дракулич, но при условие че тя не споменава името му.
Четейки книгата "Дора и Минотавъра", не може да разберете каква част от нея е базирана на бележника, на историческите факти и на това интервю и каква част е фикция, но може би именно търсената донякъде мистификация я прави още по-увлекателна.

Самата Дракулич е вярна на сбития, журналистически стил – тя е една от най-известните хърватски журналистки и писателки, която през 90-те заедно с Дубравка Угрешич е набедена в "недостатъчен национализъм" и "вярност" към Хърватия, като също е принудена да емигрира. От тогава до ден днешен живее в Швеция.

Тя е една от най-превежданите по света хърватски писателки. На български досега е излизала нейната "Басни за комунизма".

И ако за цял свят Дора Маар остава известна като музата на Пикасо и модела в най-известните му картини, то Дракулич се опитва с всичките си творчески сили да измъкне талантливата сюрреалистична фотографка от сянката на художника. Жените творци са любимата й тема, тя пише и за Фрида Кало и Диего Ривера в романа си "Фрида, или за болката" (2007 г.).

През 1979 г. Славенка Дракулич е сред основателките на сдружение "Жената и обществото", може би едно от първите феминистки сдружения не само на Балканите, но и в Източна Европа. Те са предимно университетски преподавателки и журналистки, които критикуват начина на еманципиране на жената в социализма – според тях тя е привидно публично или законово еманципирана, докато в частния си живот продължава да е подчинена на мъжа.

В "Дора и минотавъра" Дракулич се опитва да изследва как и защо фотографката, която вече е имала своето място сред кръга на сюрреалистите в Париж и извоювано име на творец, бързо бива забравена и остава позната само като музата на Пикасо.

Преводът от хърватски е подчертано добър, книгата е четивна, въпреки че множеството въпросителни и реторични въпроси натоварват на места и оставят усещането за незавършеност.

Източник: capital.bg