Йоан Павел Втори и Франциск направиха дарения за монумента на

Йоан Павел Втори и Франциск направиха дарения за монумента на ...

Две папски камбани бият край София.

Йоан Павел Втори и Франциск направиха дарения за монумента на Людмила ЖивковаОтнеха 200 квадрата от комплекса, сега там има затворени комплекси
Двама папи дариха камбани за един монумент, който преди време правителството искаше да събори, тъй като било паметник от социализма. Става дума за „Камбаните“ - мемориалът близо до столицата, направен във връзка с първата детска асамблея „Знаме на мира“. Днес, 16 август 2019 г. се навършват 40 години откриването на първата асамблея. През есента ще бъде направена и изложба с детски рисунки от фонда на асамблеята.
Камбаните на Ватикана, които човек може да чуе и от „Младост 4“, са дарения от папа Йоан-Павел Втори и от папа Франциск. Последната той е донесъл при гостуването си в България тази година. Тя тежи общо 60 килограма и на нея присъства печатът на Ватикана, разказа за "Стандарт" Величка Велянова, директор на Националния учебен комплекс по култура с Италиански лицей, който стопанисва парк „Камбаните“.
От другата страна на камбаната папа Франциск е пожелал да бъде изковано посланието „На българските деца с пожелание за мир“. Това е и последната камбана, която е поставена в комплекса. Има обаче и много камбани с древна история, както и такива, които посетители на парка са решили спонтанно да дарят. Една от тях е на футболния клуб „Базел“. След мача си с „Лудогорец“ за „Шампионска лига“ в София преди няколко години играчите на "Базел" решили да се разходят из „Камбаните“ и поискали там да бие и тяхна камбана.
„Някои страни ни изпращат директно готови камбани, а други ни дават параметрите им и ги изливаме тук“, разказва Велянова. В момента в парка има над 120 камбани, които децата могат да бият при разходките си там, като те са на практика от всички континенти. Най-много, разбира се, са поставените камбани по време на международните детски асамблеи до 1989 година. Последната от тях е рекордна, включва участници от 135 държави, като много от тях поставят своя камбана в мемориала. Наскоро своя камбана е поставил и Великият приорат на рицарите тамплиери по случай своята 900-годишнина. Международната здравна организация на Италия също е закачила своя камбана, миналата година това е направило и „Дарик“ радио.
Историята на „Камбаните“ включва дълъг и сложен период, през който дори 10 камбани са откраднати, когато Министерството на културата е обявило парка за закриване. Това става през 1996 година, когато министър на културата е Георги Костов. Част от жителите на „Младост“, както и самото ръководство на Националното училище по култура въстават срещу решението и в крайна сметка то е спряно. Междувременно обаче 10 от камбаните изчезват и до днес не е ясно каква е тяхната съдба. Според Величка Велянова, причината за тогавашното искане е в апетитния терен, който представлява паркът „Камбаните“. Тогава той е 380 квадратни метра, но 200 от тях по-късно са отнети и в момента върху тях има луксозни комплекси от затворен тип.
Подобряването на състоянието на мемориала се дължи до голяма степен на форума „Спаси София“, разказва още Велянова. За укрепването на някои от основните камбани пък тя е благодарна на „Главболгарстрой“, които свършили работата безвъзмездно. Достъпът до парка е свободен, а ръководството му има само една молба – не палете огън в него. Както често се е случвало досега.
Стела Стоянова

18 от камбаните
"пеят в хор"

Вдигат монумента само за 1 месец, 1 милион души го посещават годишно

Паметникът „Камбаните е изграден само за месец от строителната бригада на Никола Павлов, а проектът е дело на скулпторите Крум Дамянов и Михаил Бенчев, архитектите Благой Атанасов и Георги Генчев и и инженер Антон Малеев. Идеята е монументът да напомня планетата - вертикалните бетонни структури се издигат на 37 метра височина и сочат четирите посоки на света. На върха си образуват куха сфера, която представлява планетата Земя, а вътре са закачени спираловидно седем камбани, които символизират седемте континента. Те са отлети в бронзолеярната на Синодалния комплекс и са с общо тегло от 12 тона, като най-голямата тежи 365 килограма. В долната част има други 18 камбани, подбрани и настроени от проф. Добри Палиев, които заедно могат да изпълняват концертни произведения. Около високия монумент има няколко бетонни полукръга, където се намират камбаните, поставени от делегациите по време на миналия век. Някои от тях са копия на камбани, оставени още преди новата ера. Българската камбана пък тежи 1300 килограма и е реверанс към тогавашните чествания на 1300 века България. В парка пък децата, идващи на различните асамблеи, са засадили десетки дървета от редки видове. Преди известно време благодарение на спечелени пари по проект Националният учебен комплекс по култура с Лицей за изучаване на италиански език и култура успява да почисти парка от плевели и днес растенията могат да бъдат видени в техния автентичен вид. По данни на охраната всяко година посетителите са около 1 милион.

 

Източник: standartnews.com