Когато в разгара на дълговата криза в Гърция крайните левичари

Когато в разгара на дълговата криза в Гърция крайните левичари ...

Византийският номер за Македония.

Когато в разгара на дълговата криза в Гърция крайните левичари от "Сириза" започнаха да набират от популярност, малцина вярваха, че лидерът им Алексис Ципрас е нещо повече от гръцки Волен Сидеров, Красимир Каракачанов, Валери Симеонов или който там си изберете нашенски „патриот“. Оказа се обаче, че неверниците бяха много сериозно опровергани.
Ципрас, който пое премиерския пост в Гърция на само 41 години, вече доказа, че що се отнася до политиката напълно отговаря на определението "хлъзгав византиец". Гръцкият премиер успя да договори заем от международните кредитори в замяна на реформи, за които добре знаеше, че са необходими – например в пенсионната система, неоправданите с нищо премии в администрацията, данъчната система и т.н. На всичкото отгоре, той предизвика предсрочни избори точно след това споразумение, когато в собствената му партия 40 депутати се отцепиха и успя да спечели отново, като тушира всякаква вътрешна съпротива – и е премиер и до днес, макар да трябваше да се справя с кризи като тази с телевизиите и данъчното им облагодетелстване, с вечно недоволните фермери.
Колко добре се справя Ципрас личи и от Договора за името на Македония. На пръв поглед той прилича на нашия Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Македония, но всъщност единствената реална прилика е, че и в двата случая става въпрос за документи. А разликите – те са ключови.
Например – за разлика от нашия договор, гръцко-македонският не може да се прекрати просто ей така, с писмено уведомление от едната страна. Нещо повече – в гръцко-македонския договор е записано, че той е окончателен, при това още в чл. 1. Договореното име – Република Северна Македония, се вписва в македонската конституция! Освен това – термините "Македония" и "македонски" означават различни неща от гръцка и от (северно)македонска гледна точка. От гръцка гледна точка „Македония“ и „македонски“ се отнасят само до гръцката култура, както и до провинция Македония в Северна Гърция, това е изрично посочено. За Македония термините се отнасят само относно нейната територия и нейната история, не и гръцката. А съгласно договора македонският език е от групата на южнославянските. Има дори изрични текстове относно различни видове кодове – да речем за автомобилни номера, или абревиатури в официални документи.
Освен това – според чл. 3, Гърция и (Северна) Македония се задължават да не действат или подкрепят действа в ущърб на суверенитета и териториалната цялост на другата държава. Изрично е посочено, че и в гръцката, и в македонската конституция не може да има поправки, които могат да бъдат тълкувани като предявяване на териториален иск извън настоящите международни граници. Изрично е посочено и, че нито една от двете държави не може да се меси във вътрешните работи на другата страна под каквато и да е форма, включително "защита на статут и права на които и да е хора, които не са ѝ граждани". На английски език е изписано "persons", но това има значение както на "хора", така и на "народ"! Много важно що се отнася до всякакви претенции за "македонско малцинство" ...
Относно историята и културата – в чл. 8 е записано, че в срок от 6 месеца след влизането в сила на договора, Македония трябва да "ревизира статута" на всички свои паметници, обществени сгради и инфраструктура, за да отговарят на "античната гръцка история". В същия период от време Македония ще премахне символа "слънце" от флага си, защото напомня за Звездата от Вергина - онази звезда, която е "македонска". А месец след влизането в сила на договора, трябва да бъде създадена постоянна съвместна комисия от експерти по исторически, археологични и образователни въпроси. Работата на комисията ще бъде надзиравана от външните министерства на двете държави. Тя ще проучи всички учебници и помагала в двете държави и в специално уточнен предварителен срок ще ги ревизира – при това така, че да се използват още от първата учебна година след влизане в сила на договора (чл. 8). И още – тази комисия ще проучва всяко ново издание на учебник и ще се събира регулярно на заседание поне два пъти годишно. За сравнение, в нашия Договор за приятелство се предвижда създаване на мултидисциплинарна експертна комисия, която веднъж годишно представя експертен доклад. Усещате ли разликите?
За финал – ако има спор между Гърция и (Северна) Македония, арбитър ще е генералният секретар на ООН. Ако и това не помогне – може да се стигне до съдебно дело пред Международния съд на ООН (чл. 19, т. 3).
Цялото сравнение между нашия и гръцко-македонския договор ми напомня на споразумението между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун. КНДР ще се разоръжава на ядрения фронт, но няма условие докога. Голяма победа, велики неща, тръбеше американският президент след срещата в Сингапур. И за нашия Договор за приятелство и добросъседство с Македония така се говореше ...
Автор: Ивайло Ачев

Източник: actualno.com