Турците все по-трудно си позволяват любимия си зеленчук - лука
Дълго време турците смятаха рецесията за някаква нереална заплаха. Междувременно тя от ден на ден дефинира техния делник.
Още през януари валутната рецесия се отрази тежко на турските семейства. Или по-точно казано - на турската кухня, защото цените на плодовете и зеленчуците си подвигнаха съществено. Още по-лошо стана след локалните избори на 31 март - някои турски търговци към този момент оферират един кг лук за 10 турски лири (около 1,50 евро) - тройно повишаване спрямо предходната година. Това ядосва турците още повече, защото лукът е главен хранителен артикул и без него турската кухня не може.
На пазара Кадикьой клиенти се оплакват, че обичайни артикули, като картофите, лукът и доматите, към този момент се трансформират в първокласни артикули. Още по-скептични са търговците. Един от продавачите на пазара споделя: " Свършено е с родното земеделие - производителите към този момент нямат нищо, по тази причина всичко нараства ".
От края на 2017 година турската лира загуби до 30 % от цената си. Въпреки това доста турци не престават да поддържат Ердоган и неговото държавно управление. Изглежда обаче, че доверието на доста турци се топи. На локалните избори неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) претърпя тежко проваляне и загуби двата огромни мегаполиса Истанбул и Анкара. Експертите считат, че отслабващата стопанска система е решаващият фактор за неприятните изборни резултати.
Държавата против " терористите-спекуланти "
Турският президент Ердоган упреква някакви тъмни сили за " терора с храните ". Той твърди, че спекуланти укривали лука, с цел да вдигнат умишлено цените. Критиците пък настояват, че страната сама си е отговорна за инфлацията на пазара на питателните артикули. За да даде подтик на стопанската система, държавното управление на ПСР години наред влага в строителния отрасъл и пренебрегваше другите браншове. " Икономическата политика не е поредна и не насочена към бъдещето ", споделя в тази връзка професорът по интернационалните стопански връзки в Университета в Констанц Ердал Ялчън.
Според него, страната е хвърлила прекалено много пари в инфраструктурни планове и не е направила нищо за повишение на продуктивността. Най-добре последствията от тази недалновидна политика се виждат в аграрния бранш: " Перфектните климатични условия в Турция разрешават да вършим положително земеделие. Но Турция внася плодове и зеленчуци от чужбина, тъй като не влага задоволително в аграрния бранш ", гласи диагнозата на проф. Ялчън.
Инфлацията в Турция върви ръка за ръка с обменния валутен курс. Днес еврото и доларът са два пъти по-скъпи по отношение на турската лира, в сравнение с преди три години. А това тревожи доста турски бизнесмени. Погасяването на задграничните заеми им излиза прекомерно скъпо. Разходите по заемите също се покачиха, тъй като задграничните вложители не желаят да рискуват. " Това се дължи на обстоятелството, че те виждат проблеми с върховенството на закона в Турция, а във външната политика Турция се трансформира в нерешителен сътрудник ", споделя Ердал Ялчън.
През последното тримесечие на 2018 година турската стопанска система се е свила с цели 2,5 %. За първи път от 10 години насам Турция се намира в криза. Безработицата е достигнала през февруари най-високата си стойност от 10 години насам - 14,7 %. А младежката безработица е двойно по-висока, по данни на Националната статистическа работа на страната.
Нужда от структурни промени
На 10 април министърът на финансите и стопанската система Берат Албайрак показа проект за деяние за повишение на стопанския растеж. Той разгласи, че времето до идващите избори през 2023 година ще бъде време на " стопански структурни промени " и на строга бюджетна дисциплинираност. " Досега неведнъж са обявявани такива стратегии. Нито една от тях обаче не беше осъществена на процедура ", споделя по този мотив Ялчън. Според него, изходът от турската икономическа рецесия е в повишението на продуктивността посредством структурни промени. Но те са свързани с ограничения. Много от неефективните производства би трябвало да бъдат закрити, а потреблението да бъде понижено, което краткотрайно ще усили безработицата.
Турция би трябвало да изиска помощ от интернационалните кредитори - в идеалния случай от МВФ, счита професорът-икономист. Президентът Ердоган обаче неведнъж се е изказвал отрицателно за МВФ. Освен това помощните механизми на МВФ са обвързани със структурни промени. Турският президент отхвърля всяка външна интервенция, в това число тъй като ограниченията за икономии могат да навредят на неговата известност.
Още през януари валутната рецесия се отрази тежко на турските семейства. Или по-точно казано - на турската кухня, защото цените на плодовете и зеленчуците си подвигнаха съществено. Още по-лошо стана след локалните избори на 31 март - някои турски търговци към този момент оферират един кг лук за 10 турски лири (около 1,50 евро) - тройно повишаване спрямо предходната година. Това ядосва турците още повече, защото лукът е главен хранителен артикул и без него турската кухня не може.
На пазара Кадикьой клиенти се оплакват, че обичайни артикули, като картофите, лукът и доматите, към този момент се трансформират в първокласни артикули. Още по-скептични са търговците. Един от продавачите на пазара споделя: " Свършено е с родното земеделие - производителите към този момент нямат нищо, по тази причина всичко нараства ".
От края на 2017 година турската лира загуби до 30 % от цената си. Въпреки това доста турци не престават да поддържат Ердоган и неговото държавно управление. Изглежда обаче, че доверието на доста турци се топи. На локалните избори неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) претърпя тежко проваляне и загуби двата огромни мегаполиса Истанбул и Анкара. Експертите считат, че отслабващата стопанска система е решаващият фактор за неприятните изборни резултати.
Държавата против " терористите-спекуланти "
Турският президент Ердоган упреква някакви тъмни сили за " терора с храните ". Той твърди, че спекуланти укривали лука, с цел да вдигнат умишлено цените. Критиците пък настояват, че страната сама си е отговорна за инфлацията на пазара на питателните артикули. За да даде подтик на стопанската система, държавното управление на ПСР години наред влага в строителния отрасъл и пренебрегваше другите браншове. " Икономическата политика не е поредна и не насочена към бъдещето ", споделя в тази връзка професорът по интернационалните стопански връзки в Университета в Констанц Ердал Ялчън.
Според него, страната е хвърлила прекалено много пари в инфраструктурни планове и не е направила нищо за повишение на продуктивността. Най-добре последствията от тази недалновидна политика се виждат в аграрния бранш: " Перфектните климатични условия в Турция разрешават да вършим положително земеделие. Но Турция внася плодове и зеленчуци от чужбина, тъй като не влага задоволително в аграрния бранш ", гласи диагнозата на проф. Ялчън.
Инфлацията в Турция върви ръка за ръка с обменния валутен курс. Днес еврото и доларът са два пъти по-скъпи по отношение на турската лира, в сравнение с преди три години. А това тревожи доста турски бизнесмени. Погасяването на задграничните заеми им излиза прекомерно скъпо. Разходите по заемите също се покачиха, тъй като задграничните вложители не желаят да рискуват. " Това се дължи на обстоятелството, че те виждат проблеми с върховенството на закона в Турция, а във външната политика Турция се трансформира в нерешителен сътрудник ", споделя Ердал Ялчън.
През последното тримесечие на 2018 година турската стопанска система се е свила с цели 2,5 %. За първи път от 10 години насам Турция се намира в криза. Безработицата е достигнала през февруари най-високата си стойност от 10 години насам - 14,7 %. А младежката безработица е двойно по-висока, по данни на Националната статистическа работа на страната.
Нужда от структурни промени
На 10 април министърът на финансите и стопанската система Берат Албайрак показа проект за деяние за повишение на стопанския растеж. Той разгласи, че времето до идващите избори през 2023 година ще бъде време на " стопански структурни промени " и на строга бюджетна дисциплинираност. " Досега неведнъж са обявявани такива стратегии. Нито една от тях обаче не беше осъществена на процедура ", споделя по този мотив Ялчън. Според него, изходът от турската икономическа рецесия е в повишението на продуктивността посредством структурни промени. Но те са свързани с ограничения. Много от неефективните производства би трябвало да бъдат закрити, а потреблението да бъде понижено, което краткотрайно ще усили безработицата.
Турция би трябвало да изиска помощ от интернационалните кредитори - в идеалния случай от МВФ, счита професорът-икономист. Президентът Ердоган обаче неведнъж се е изказвал отрицателно за МВФ. Освен това помощните механизми на МВФ са обвързани със структурни промени. Турският президент отхвърля всяка външна интервенция, в това число тъй като ограниченията за икономии могат да навредят на неговата известност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ