Дядо Лазар и баба Мария са типични щастливи родопчани. Общата

Дядо Лазар и баба Мария са типични щастливи родопчани. Общата им възраст е 190 години. Родени са в село Чурен, работили са под дърво и камък и какво ли не. Сега се любуват на живота си на мястото, известно с това, че има най-дебелия озонов пласт в Северното полукълбо. Така е над целия родопски дял Чернатица, написа "Марица ".

Лазар е на 98 години. Мария е на 92. По пладне, когато температурите даже в региона на Върховръх гонят 28 градуса, той облича вълнената си риза, сглобява остарялата коса и пъха бруса за точене в джоба си. Мята на глава плетената си шапка и потегля към формалния площад на селото - спирката на рейсовете до остарялата туристическа спалня. Тя пък се разрушава безшумно от години, тъй като никой не желае да я купи за 75 хиляди евро. Отстрани на чуренския площад Лазар развърта косата измежду високата трева. Решил е, че пречи на хубавата панорама към връх Модър и Тъмръшката котловина на чакащите рейса и на бабите, седнали на раздумка. Под спирката поляната е избухнала от стотици цъфнали лопени и жълт кантарион. А тревата пречи да радват окото. "Бабите сядат тук на мохабет - треволяци и змии ли ще гледат ", пита той.

Мария му прави компания. 190 години живот почиват на пейката и си приказват за бъдещето. Жената носи в ръце 5-литрова туба за вода, която ще изпълни от една от двете чешми в горния завършек на селото. По-близката е подарък от ловната дружинка и се желае похват, до момента в който й врътнеш крана.

Мария има течаща вода в дома си от години. Чурен е едно от местата, където хората още преди десетилетия събрали пари и си прекарали сами тръбопровод. Затова в този момент не се регистрират на ВиК, а единствено на Господ. Баба Мария преднамерено желае да отиде чак до чешмата - с цел да се движи и да види други хора по пътя си. Пътьом бере и билки, тъй като в този момент е времето им.

Бабата приказва на родопски акцент, а Лазар – като пловдивчанин. Отстрани са като древен герои, които не си помнят столетията. „ Работил съм какво ли не и под дърво и камък. Цял живот съм бил по разнообразни места в България. Различна работа, друг град, друга заплата”, споделя Лазар.

Родата му живее в пловдивското село Йоаким Груево. Там кара зимите. Лятото е в планината. Старецът се оправя с всичко без ничия помощ. Сили има даже да върти косата в най-жежкия родопски час. Коси едновременно по 10 кв. метра трева и сяда на приказка с Мария. Сякаш времето на това място тече по някакви други закони. И силата на хората изтича по-иначе.