Съюзът на писателите връчи награди
Повече от 100 писатели участваха на формалната гала по връчване на Годишните награди на Съюза на българските писатели, състояла се на 18 май 2018 година в Българския културен център – София. Тези оценки се връчват от 90 години без спиране, като последователно към тях са добавяни спомагателни награди. Журито тази година беше в състав: Трендафил Василев – ръководител, Димитър Милов – за лирика, Станко Нацев – за прозаичност, Панко Анчев – за литературна рецензия и есеистика, Ивайло Христов за журналистика, документалистика и мемоаристика.
За състезанието са получени над 200 книги във всички жанрове, които по статута на тези награди би трябвало да са издадени през 2017 година Ръководството на Съюз на българските писатели се е обърнало с публични писма до десетки издателства да изпратя техни издания, както и неведнъж е съобщавало в медиите за изискванията на състезанието.
Ето и лауреатите:
Награда за прозаичност: Весела Люцканова за романа „ Животът е другаде “ (изд. „ Лексикон “);
Награда за лирика: Боян Ангелов за стихосбирките „ Помръкнала е реката “ (изд. „ Български публицист “) и „ В сянката на хоругвите “ (изд. „ Захарий Стоянов “);
Награда за детска литература: Тодор Каракашев за книгата „ Гора от приказки “ (изд. „ Български писател);
Награда за журналистика, мемоаристика и документалистика: Благовеста Касабова за книгата „ Баба Тонка “ (изд. „ Захарий Стоянов “);
Награда за комизъм и ирония: Анибал Радичев за книгата „ Да сме наясно! “ (изд. „ Българска книжница “);
Награда за литературна рецензия: проф. Чавдар Добрев за книгата „ Български разпятия “ (изд. „ Светулка 44 АТЕНЕЙ “).
Специалната премия за изцяло творчество получи поетът Петър Анадасаров.
Всяка година пред 24 май се връчват и няколко национални награди, които носят имената на известни писатели от близкото минало.
С премията „ Богомил Нонев ” беше почетен Сергей Комитски, премията „ Божидар Божилов ” получи Петър Динчев, а новоучреденият през предходната година приз „ Гео Крънзов ” отиде при проф. Людмила Григорова. Беше връчена и премията „ Георги Братанов ”, която заслужи Владислав Кацарски. Още 10 писатели получиха грамоти за принос към актуалната литература: Бойко Беленски, Иван Д. Христов, Цветан Илиев, Константин Еленков, Тотко Найденов, Йордан Атанасов, Росица Зиновиева, Галина Ганова, Елена Диварова, Светла Дамяновска.
В словото си Боян Ангелов – ръководител на Съюз на българските писатели, посочи: „ Мисля, че Съюз на българските писатели остава единствената професионална организация, която пази правата на гилдията. Но ние сме толерантни към сътрудниците и от други писателски организации. В положителни връзки сме със Съюза на самостоятелните писатели. Нашите креативен бази, изд. „ Блъгарски публицист ”, формалният уебсайт, в „ Словото през днешния ден ”, сп. „ Пламък ” са отворени за тях, ние никого не сме върнали, в случай че желае да разгласява при нас. Литературата е една, родината е за всички нас. Авторитетни държавни организации се обръщат с почитание към нас, което изключително ни радва. Преди два месеца се състоя среща на ръководителите на креативните съюзи с Комисията по просвета в Народното събрание и стана ясно, че има консенсус да бъде признат Закон за отбрана на българския език и просвета. Нека не забравяме, че нашата писменост е публична за Европейския съюз. На нас се пада ролята да съхраняваме българския език, писменото благосъстояние на народа ни, традициите на литературата ни. ”
За състезанието са получени над 200 книги във всички жанрове, които по статута на тези награди би трябвало да са издадени през 2017 година Ръководството на Съюз на българските писатели се е обърнало с публични писма до десетки издателства да изпратя техни издания, както и неведнъж е съобщавало в медиите за изискванията на състезанието.
Ето и лауреатите:
Награда за прозаичност: Весела Люцканова за романа „ Животът е другаде “ (изд. „ Лексикон “);
Награда за лирика: Боян Ангелов за стихосбирките „ Помръкнала е реката “ (изд. „ Български публицист “) и „ В сянката на хоругвите “ (изд. „ Захарий Стоянов “);
Награда за детска литература: Тодор Каракашев за книгата „ Гора от приказки “ (изд. „ Български писател);
Награда за журналистика, мемоаристика и документалистика: Благовеста Касабова за книгата „ Баба Тонка “ (изд. „ Захарий Стоянов “);
Награда за комизъм и ирония: Анибал Радичев за книгата „ Да сме наясно! “ (изд. „ Българска книжница “);
Награда за литературна рецензия: проф. Чавдар Добрев за книгата „ Български разпятия “ (изд. „ Светулка 44 АТЕНЕЙ “).
Специалната премия за изцяло творчество получи поетът Петър Анадасаров.
Всяка година пред 24 май се връчват и няколко национални награди, които носят имената на известни писатели от близкото минало.
С премията „ Богомил Нонев ” беше почетен Сергей Комитски, премията „ Божидар Божилов ” получи Петър Динчев, а новоучреденият през предходната година приз „ Гео Крънзов ” отиде при проф. Людмила Григорова. Беше връчена и премията „ Георги Братанов ”, която заслужи Владислав Кацарски. Още 10 писатели получиха грамоти за принос към актуалната литература: Бойко Беленски, Иван Д. Христов, Цветан Илиев, Константин Еленков, Тотко Найденов, Йордан Атанасов, Росица Зиновиева, Галина Ганова, Елена Диварова, Светла Дамяновска.
В словото си Боян Ангелов – ръководител на Съюз на българските писатели, посочи: „ Мисля, че Съюз на българските писатели остава единствената професионална организация, която пази правата на гилдията. Но ние сме толерантни към сътрудниците и от други писателски организации. В положителни връзки сме със Съюза на самостоятелните писатели. Нашите креативен бази, изд. „ Блъгарски публицист ”, формалният уебсайт, в „ Словото през днешния ден ”, сп. „ Пламък ” са отворени за тях, ние никого не сме върнали, в случай че желае да разгласява при нас. Литературата е една, родината е за всички нас. Авторитетни държавни организации се обръщат с почитание към нас, което изключително ни радва. Преди два месеца се състоя среща на ръководителите на креативните съюзи с Комисията по просвета в Народното събрание и стана ясно, че има консенсус да бъде признат Закон за отбрана на българския език и просвета. Нека не забравяме, че нашата писменост е публична за Европейския съюз. На нас се пада ролята да съхраняваме българския език, писменото благосъстояние на народа ни, традициите на литературата ни. ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ