След рухването на Стената
Тимъти Гартън Аш (род. 1955 г.) е английски историк, началник на Центъра за европейски проучвания в колежа " Сейнт Антъни ", Оксфорд. Автор е на книгите: " Ти повече не си ми брат. Германска демократична република през днешния ден " (1981), " Полската гражданска война: " Солидарност " (1983), " Вълшебният фенер: революциите от 89-а във Варшава, Будапеща, Берлин и Прага " (1990), " В името на Европа: Германия и разграниченият континент " (1993), " Досието: една персонална история " (бълг. издание " Фама ", 2012), " История на сегашното " (2000), " Свободният свят: Америка, Европа и изненадващото бъдеще на Запада " (бълг. издание " Обсидиан ", 2005), " Свободното слово " (2016) и други Носител на премията " Оруел " и на премията " Карл Велики " за принос в обединяването на Европа (2017). Текстът му е оповестен в английския в. " Гардиън " на 30 октомври и в портала " Култура " в превод на Момчил Методиев.
Представете си по какъв начин някой, който е станал очевидец на освобождението на Западна Европа през 1945 година, се завръща назад там през 1975 година единствено с цел да разбере, че диктаторите още веднъж са на власт. Нещо сходно изпитва всеки, който посещава Централна Европа 30 години след кадифените революции от 1989 година
В началото на тази година се срещнах в бара на един хотел в Будапеща с моя остарял другар, дисидента антикомунист Янош Киш, който в диалог с мен дефинира безстрастно режима на премиера Виктор Орбан като автокрация. А таман Киш бе индивидът, който ме срещна с Орбан през 1988 година, представяйки ми 25-годишния тогава студент като един от най-блестящите представители на новото потомство млади демократични демократи. През юни тази година на протест в Гданск чух ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск да приканва своите сънародници поляци да последват образеца на придвижването " Солидарност " от 80-те години в
съпротивата си против националистическото популистко държавно управление
на партия " Право и правдивост ". Независимо от това " Право и правдивост " още веднъж победи на извършените този месец (на 13 октомври, Б.пр.) общи избори.
В Чешката република властта е поделена сред министър-председателя Андрей Бабиш, олигарх, оповестен преди време като осведомител на тайната полиция в комунистическа Словакия, и известния със склонността си към алкохола президент Милош Земан, който не крие благосклонностите си към Русия на Владимир Путин и Китай на Си Дзинпин. В Източна Германия, позната преди време като земята на ЩАЗИ, крайнодясната и отровно ксенофобска партия " Алтернатива за Германия " (AfD) получи шокиращата поддръжка на един от всеки четирима гласоподаватели на извършените неотдавна избори в три провинции: в Саксония, Бранденбург и – предходната неделя – в Тюрингия. И това макар обстоятелството, че тези провинции към този момент близо три десетилетия са част от една от най-богатите и постоянни демокрации в света, трансферирала големи капитали таман към тези по-бедни посткомунистически райони.
Затова не е изненадващо, че коментаторите се втурват да рисуват картини с дълбоки контрасти: от вчерашната светлина към заобикалящия ни през днешния ден мрак. Мнозина считат, че с цел да бъде чут гласът им в преситения пазар на хрумвания в интернет, е належащо преувеличаване, заради което свикнахме да четем публикации за идната гибел на демокрацията, за новата ера на диктаторите и така нататък Ала този метод е опростенчески и късоглед.
Грешката ни след 1989 година не беше, че отбелязахме събитията в Централна Европа, последвана от балтийските страни и някогашния Съветски съюз, като успех на свободата, демокрацията, Европа и Запада. Те фактически бяха подобен успех.
Грешката ни бе да имаме вяра, че това е новата нормалност,
посоката, в която историята е поела необратимо. Сега сме изправени пред заплахата да създадем същата неточност, само че с противоположен знак. Бъдещият успех на антилибералния авторитаризъм не е по-неизбежен, в сравнение с беше бъдещият успех на демократичната народна власт. Този внимателен оптимизъм сигурно се отнася за зрели демокрации като Англия и Съединените щати, където силите на демократичната народна власт се съпротивляват интензивно против офанзивите на националистическия популизъм. Но това е правилно и за Централна Европа. Строго видяно, понятието " нелиберална народна власт " е оксиморон, нещо като пържени снежни топки. Терминът обаче е потребен, защото разказва положение на демокрацията, при което тя е подложена на ерозия, само че не е изцяло унищожена. Упадъкът към момента е обратим с демократични, легални средства, в това число с всеобщи мирни митинги.
Начело в борбата за отбрана на демокрацията в Централна Европа през днешния ден е Словакия, страна, която през 90-те години на предишния век бе затънала в авторитаризъм, а през последните години
бе наранена повече от допустимото от присъщата за посткомунизма корупция.
Избухналите всеобщи мирни митинги след ужасяващото ликвидиране на журналиста Ян Куциак, който се опитваше да разкрие тази корупция, и неговата избраница, докара до рухването от власт на посткомунистическия популистки министър председател Роберт Фицо. Енергията на тези митинги способства за избора тази година на една жена като президент – демократично и проевропейски настроената Зузана Чапутова, която е била едвам 16-годишна по време на кадифената гражданска война в Чехословакия през ноември 1989 година Тя е превъзходен представител на новото потомство, образувано от опита на онази ера в Европа, която нормално назовавам " след Стената ". Тъй че, когато идващия месец отида в Братислава, ще има какво да чествам.
Оттам ще взема влака за Прага, с цел да пресека днешната интернационална граница сред Словакия и Чехия и да стана очевидец на обещания огромен митинг против страховитото дуо на Бабиш и Земан. Демонстрацията ще бъде проведена от придвижването " Милион моменти за народна власт ", ръководено от студенти, като задачата ѝ е да означи 30-годишнината от началото на кадифената гражданска война през 1989 година Те към този момент организираха огромна проява това лято в парка Летнá, мястото на най-големите мирни митинги през 1989 година Един от уредниците, Бенямин Рол, радостен и космат студент по теология, ми описа, че неговият татко е бил звукорежисьор на демонстрациите през 1989 година и безусловно е усилвал гласа на Вацлав Хавел.
Тъй че и в Чехия има съображение за вяра.
За 30-ата годишнина от рухването на Стената ще се върна в Берлин, където ще преспивам в блестящия и апетитен за витрина на комунистическия режим Гранд хотел, през днешния ден част от веригата " Уестин ". Колкото и да са шокиращи резултатите на " Алтернатива за Германия ", те не съставляват фундаментална опасност за демокрацията в страната. Това не може да се каже обаче за " Право и правдивост " в Полша, защото партията на Ярослав Качински не крие желанието си да следва унгарския образец. Целта му е орбанизация по полски. Но той е изправен пред мощни и самостоятелни медии, пред огромни опозиционни партии и огромни градове, които са под контрола на опозицията, както и пред мобилизирано гражданско общество.
Най-тежко е ситуацията в Унгария. Миналата година " Фрийдъм хаус " намали статута на страната до " отчасти свободна " – единствената страна в Европейския съюз, която попада в тази категория. Нещо повече, след деликатен разбор настоявам, че Унгария към този момент не е народна власт – даже и нелиберална – а режим от вида, който политолозите назовават " конкурентен авторитаризъм ". Но даже и там този месец (на 13 октомври) опозицията съумя да завоюва локалните избори в Будапеща. Те реализираха това след дейно сливане, нещо, което продължава да е непостижимо за опозиционните партии на Полша, както, уви, и за опозицията против Брекзит във Англия. Победата в Будапеща няма да трансформира Унгария ненадейно още веднъж в народна власт, също както след успеха на турската съпротива в Истанбул никой рационален човек не би посмял да твърди, че Турция на Реджеп Тайип Ердоган е народна власт. Но въпреки всичко това е забележим лъч на вярата.
Неминуемо фокусът на множеството публикации, в това число на моята, отдадени на тази 30-годишнина, е концентриран към въпроса: " Какво се обърка? ". Но в случай че поколението след рухването на Стената в Централна Европа се бори за свободите, с които е израснало, а Европейски Съюз стартира да отстоява демокрацията измежду личните си членове, тогава бихме имаме всички учредения да се надяваме, че 40-ата годишнина през 2029 година ще ни даде още веднъж мотиви за празнуване.
Представете си по какъв начин някой, който е станал очевидец на освобождението на Западна Европа през 1945 година, се завръща назад там през 1975 година единствено с цел да разбере, че диктаторите още веднъж са на власт. Нещо сходно изпитва всеки, който посещава Централна Европа 30 години след кадифените революции от 1989 година
В началото на тази година се срещнах в бара на един хотел в Будапеща с моя остарял другар, дисидента антикомунист Янош Киш, който в диалог с мен дефинира безстрастно режима на премиера Виктор Орбан като автокрация. А таман Киш бе индивидът, който ме срещна с Орбан през 1988 година, представяйки ми 25-годишния тогава студент като един от най-блестящите представители на новото потомство млади демократични демократи. През юни тази година на протест в Гданск чух ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск да приканва своите сънародници поляци да последват образеца на придвижването " Солидарност " от 80-те години в
съпротивата си против националистическото популистко държавно управление
на партия " Право и правдивост ". Независимо от това " Право и правдивост " още веднъж победи на извършените този месец (на 13 октомври, Б.пр.) общи избори.
В Чешката република властта е поделена сред министър-председателя Андрей Бабиш, олигарх, оповестен преди време като осведомител на тайната полиция в комунистическа Словакия, и известния със склонността си към алкохола президент Милош Земан, който не крие благосклонностите си към Русия на Владимир Путин и Китай на Си Дзинпин. В Източна Германия, позната преди време като земята на ЩАЗИ, крайнодясната и отровно ксенофобска партия " Алтернатива за Германия " (AfD) получи шокиращата поддръжка на един от всеки четирима гласоподаватели на извършените неотдавна избори в три провинции: в Саксония, Бранденбург и – предходната неделя – в Тюрингия. И това макар обстоятелството, че тези провинции към този момент близо три десетилетия са част от една от най-богатите и постоянни демокрации в света, трансферирала големи капитали таман към тези по-бедни посткомунистически райони.
Затова не е изненадващо, че коментаторите се втурват да рисуват картини с дълбоки контрасти: от вчерашната светлина към заобикалящия ни през днешния ден мрак. Мнозина считат, че с цел да бъде чут гласът им в преситения пазар на хрумвания в интернет, е належащо преувеличаване, заради което свикнахме да четем публикации за идната гибел на демокрацията, за новата ера на диктаторите и така нататък Ала този метод е опростенчески и късоглед.
Грешката ни след 1989 година не беше, че отбелязахме събитията в Централна Европа, последвана от балтийските страни и някогашния Съветски съюз, като успех на свободата, демокрацията, Европа и Запада. Те фактически бяха подобен успех.
Грешката ни бе да имаме вяра, че това е новата нормалност,
посоката, в която историята е поела необратимо. Сега сме изправени пред заплахата да създадем същата неточност, само че с противоположен знак. Бъдещият успех на антилибералния авторитаризъм не е по-неизбежен, в сравнение с беше бъдещият успех на демократичната народна власт. Този внимателен оптимизъм сигурно се отнася за зрели демокрации като Англия и Съединените щати, където силите на демократичната народна власт се съпротивляват интензивно против офанзивите на националистическия популизъм. Но това е правилно и за Централна Европа. Строго видяно, понятието " нелиберална народна власт " е оксиморон, нещо като пържени снежни топки. Терминът обаче е потребен, защото разказва положение на демокрацията, при което тя е подложена на ерозия, само че не е изцяло унищожена. Упадъкът към момента е обратим с демократични, легални средства, в това число с всеобщи мирни митинги.
Начело в борбата за отбрана на демокрацията в Централна Европа през днешния ден е Словакия, страна, която през 90-те години на предишния век бе затънала в авторитаризъм, а през последните години
бе наранена повече от допустимото от присъщата за посткомунизма корупция.
Избухналите всеобщи мирни митинги след ужасяващото ликвидиране на журналиста Ян Куциак, който се опитваше да разкрие тази корупция, и неговата избраница, докара до рухването от власт на посткомунистическия популистки министър председател Роберт Фицо. Енергията на тези митинги способства за избора тази година на една жена като президент – демократично и проевропейски настроената Зузана Чапутова, която е била едвам 16-годишна по време на кадифената гражданска война в Чехословакия през ноември 1989 година Тя е превъзходен представител на новото потомство, образувано от опита на онази ера в Европа, която нормално назовавам " след Стената ". Тъй че, когато идващия месец отида в Братислава, ще има какво да чествам.
Оттам ще взема влака за Прага, с цел да пресека днешната интернационална граница сред Словакия и Чехия и да стана очевидец на обещания огромен митинг против страховитото дуо на Бабиш и Земан. Демонстрацията ще бъде проведена от придвижването " Милион моменти за народна власт ", ръководено от студенти, като задачата ѝ е да означи 30-годишнината от началото на кадифената гражданска война през 1989 година Те към този момент организираха огромна проява това лято в парка Летнá, мястото на най-големите мирни митинги през 1989 година Един от уредниците, Бенямин Рол, радостен и космат студент по теология, ми описа, че неговият татко е бил звукорежисьор на демонстрациите през 1989 година и безусловно е усилвал гласа на Вацлав Хавел.
Тъй че и в Чехия има съображение за вяра.
За 30-ата годишнина от рухването на Стената ще се върна в Берлин, където ще преспивам в блестящия и апетитен за витрина на комунистическия режим Гранд хотел, през днешния ден част от веригата " Уестин ". Колкото и да са шокиращи резултатите на " Алтернатива за Германия ", те не съставляват фундаментална опасност за демокрацията в страната. Това не може да се каже обаче за " Право и правдивост " в Полша, защото партията на Ярослав Качински не крие желанието си да следва унгарския образец. Целта му е орбанизация по полски. Но той е изправен пред мощни и самостоятелни медии, пред огромни опозиционни партии и огромни градове, които са под контрола на опозицията, както и пред мобилизирано гражданско общество.
Най-тежко е ситуацията в Унгария. Миналата година " Фрийдъм хаус " намали статута на страната до " отчасти свободна " – единствената страна в Европейския съюз, която попада в тази категория. Нещо повече, след деликатен разбор настоявам, че Унгария към този момент не е народна власт – даже и нелиберална – а режим от вида, който политолозите назовават " конкурентен авторитаризъм ". Но даже и там този месец (на 13 октомври) опозицията съумя да завоюва локалните избори в Будапеща. Те реализираха това след дейно сливане, нещо, което продължава да е непостижимо за опозиционните партии на Полша, както, уви, и за опозицията против Брекзит във Англия. Победата в Будапеща няма да трансформира Унгария ненадейно още веднъж в народна власт, също както след успеха на турската съпротива в Истанбул никой рационален човек не би посмял да твърди, че Турция на Реджеп Тайип Ердоган е народна власт. Но въпреки всичко това е забележим лъч на вярата.
Неминуемо фокусът на множеството публикации, в това число на моята, отдадени на тази 30-годишнина, е концентриран към въпроса: " Какво се обърка? ". Но в случай че поколението след рухването на Стената в Централна Европа се бори за свободите, с които е израснало, а Европейски Съюз стартира да отстоява демокрацията измежду личните си членове, тогава бихме имаме всички учредения да се надяваме, че 40-ата годишнина през 2029 година ще ни даде още веднъж мотиви за празнуване.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ