Св. мъченик Иполит
След мъченическата гибел на свети архидякон Лаврентий (виж житието му в десетия ден на месец август, бел.ред,), блаженият Иполит, пълководец и надзирател на тъмницата, с чест погребал многострадалните остатъци на мъченика, който за него изначало бил пандизчия, а след това станал преподавател. Блаженият Иполит се завърнал у дома едвам на третия ден след погребението. Всички негови домашни - деветнадесет индивида от двата пола - били християни. Те били научени на истината на християнската религия и по-късно кръстени от свети Лаврентий. Заедно с целия си дом блаженият Иполит след обща молитва се причастил с Божествените Тайни на Тялото и Кръвта Христови, а по-късно, след приемането на духовната храна, била поставена софра за поддържане на телата.
Но преди да пристъпят към нея, пристигнали бойци, хванали блажения Иполит и го повели при цар Деций (император от 249 г до 251 година, бел.ред.). Когато го видял, царят се засмял и споделил:
- Да не би и ти да си станал вълшебник, тъй като си откраднал тялото на Лаврентий?
- Аз не съм вълшебник, а християнин - дал отговор блаженият Иполит.
Тогава ядосаният цар заповядал да го бият по устата с камъни, а по-късно да смъкват дрехата му, която била нормалното облекло на християните.
- Ти не ме разголи, само че ме облече в още по-ценна дреха - отвърнал на това блаженият Иполит.
- Нима ти повече не почиташ боговете, щом си по този начин безразсъден и не се срамуваш от голотата си? - попитал царят.
- Аз съм умен, а не гол - възразил блаженият Иполит - тъй като се облякох в Христа. Бях безразсъден тогава, когато като теб служех на бесовете. Бях гол тогава, когато нямах Христовата берекет, а в този момент съм християнин.
- Принеси жертва на боговете - предложил царят, - с цел да не погинеш от мъченията, сходно на Лаврентий.
- О, в случай че мога да се удостоя с участта на свети Лаврентий, името на който ти, окаяният, със скверните си уста не би трябвало и да произнасяш! - възкликнал блаженият Иполит.
Царят заповядал да го прострат на земята и да го бият безжалостно с пръчки.
Светият страдалец в същото време гръмко извикал:
- Аз съм християнин!
Тогава мъчителят заповядал да прекратят побоите, да вдигнат блажения Иполит от земята и да го облекат в нормалната воинска дреха. Освен това се обърнал към светия страдалец и споделил:
- Спомни си за твоя боен ранг и бъди както преди наш другар, и както преди принасяй жертви дружно с нас.
- Аз съм боец на Христа, моя Спасител, и за Него желая да умра - дал отговор блаженият.
След това Декий споделил на епарха Валент:
- Вземи всичкото му имущество, а него мъчи до гибел.
В този ден изпратените от Валериан разграбили имуществото на блажения Иполит. Когато схванал, че в дома на Иполит са открити вярващи в Христа, Валериан заповядал да ги доведат при него. Сред тях се намирала и Конкордия - дамата, която откърмила Иполит.
Като се обърнал към тях, Валериан споделил:
- Пожалете живота си, с цел да не погинете дружно с господаря си Иполит.
- Ние повече желаеме да умрем с чест за вярата в Христа дружно с нашия стопанин - отвърнала Конкордия, - в сравнение с да живеем измежду вас, нечестивите.
- Породата на робите не може да бъде поправена по различен метод с изключение на с рани - споделил Валериан и заповядал да бият Конкордия с оловни пръти.
По време на побоите светата мъченица предала духа си на Господа. Там, защитаван от бойците се намирал и блаженият Иполит. Той видял мъченическата кончина на своята бавачка и с наслада възкликнал:
- Благодаря Ти, Господи, че тази, която ме е кърмила, си изпратил преди мен в Твоето царство при светиите Ти!
Епархът споделил:
- Ти към момента ли се надяваш на магьоснически хитрости, не почиташ боговете и не се покоряваш на заповедта на царя - Валериан се ядосал, и заповядал всички дружно с Иполит да бъдат изведени от Тивуртинските порти отвън града и там да ги убият.
По пътя свети Иполит ободрявал всички:
- Не се бойте, и аз, и вие имаме над себе си един Владика.
Когато пристигнали на мястото на изтезанието, всички били посечени от бойците пред очите на блажения Иполит. Приелите тази мъченическа гибел - от друга възраст и пол - били осемнадесет индивида, без света Конкордия, посечена в града. Самия свети Иполит, по заповед на епарха, привързали към диви коне и влачили по каменисти места до тогава, до момента в който душата му не се преселила при Господа. Светия страдалец Иполит дружно с целия си дом потърпевш за Христа в тринадесетия ден на месец август и в третия ден след мъченическата кончина на свети Лаврентий.
Когато настъпила нощта, на мястото на изтезанието пристигнал свети Иустин презвитер с вярващи, събрал телата на светите мъченици и ги погребал там. Макар и да търсили усърдно тялото на света Конкордия из целия град, не могли да го намерят. Това по този начин мощно опечалило свети Иустин, че той заплакал. По заповед на мъчителя, честното тяло на света Конкордия било хвърлено на нечисто място. Християнин на име Ириней, разбрал за това от един боец три седмици след гибелта на блажения Иполит. Той взел със себе си един различен християнин - Авундий, и през нощта извлякъл тялото на светата мъченица, което по никакъв начин не потърпевшо от нечистотата, и го занесъл при презвитера Иустин. Той бил доста щастлив и погребал честните остатъци до тялото на свети Иполит и останалите мъченици. На сутринта Валериан схванал за това. Той заповядал да заловен Ириней и Авендий, да ги хвърлят там, откъдето те извадили тялото на света Конкордия, и да ги потопят живи в нечистотите. И двамата умрели на двадесет и шестия ден от месец август. Свети Иулиан извадил телата им през нощта и ги погребал при мощите на свети Лаврентий, прославяйки Христа Бога, прочут с Отца и Светия Дух во веки. Амин
В същия ден е преместването на честните мощи на преподобния наш отец Максим изповедник, празнуван на 21 януари.
В този ден е намирането на мощите на блажения Максим Московски, Христа ради юродив.
В този ден е упокоението (през 1783 г.) и откриването (през 1861 г.) на мощите на свети Тихон, свещеник Воронежки, Задонски вълшебник.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Но преди да пристъпят към нея, пристигнали бойци, хванали блажения Иполит и го повели при цар Деций (император от 249 г до 251 година, бел.ред.). Когато го видял, царят се засмял и споделил:
- Да не би и ти да си станал вълшебник, тъй като си откраднал тялото на Лаврентий?
- Аз не съм вълшебник, а християнин - дал отговор блаженият Иполит.
Тогава ядосаният цар заповядал да го бият по устата с камъни, а по-късно да смъкват дрехата му, която била нормалното облекло на християните.
- Ти не ме разголи, само че ме облече в още по-ценна дреха - отвърнал на това блаженият Иполит.
- Нима ти повече не почиташ боговете, щом си по този начин безразсъден и не се срамуваш от голотата си? - попитал царят.
- Аз съм умен, а не гол - възразил блаженият Иполит - тъй като се облякох в Христа. Бях безразсъден тогава, когато като теб служех на бесовете. Бях гол тогава, когато нямах Христовата берекет, а в този момент съм християнин.
- Принеси жертва на боговете - предложил царят, - с цел да не погинеш от мъченията, сходно на Лаврентий.
- О, в случай че мога да се удостоя с участта на свети Лаврентий, името на който ти, окаяният, със скверните си уста не би трябвало и да произнасяш! - възкликнал блаженият Иполит.
Царят заповядал да го прострат на земята и да го бият безжалостно с пръчки.
Светият страдалец в същото време гръмко извикал:
- Аз съм християнин!
Тогава мъчителят заповядал да прекратят побоите, да вдигнат блажения Иполит от земята и да го облекат в нормалната воинска дреха. Освен това се обърнал към светия страдалец и споделил:
- Спомни си за твоя боен ранг и бъди както преди наш другар, и както преди принасяй жертви дружно с нас.
- Аз съм боец на Христа, моя Спасител, и за Него желая да умра - дал отговор блаженият.
След това Декий споделил на епарха Валент:
- Вземи всичкото му имущество, а него мъчи до гибел.
В този ден изпратените от Валериан разграбили имуществото на блажения Иполит. Когато схванал, че в дома на Иполит са открити вярващи в Христа, Валериан заповядал да ги доведат при него. Сред тях се намирала и Конкордия - дамата, която откърмила Иполит.
Като се обърнал към тях, Валериан споделил:
- Пожалете живота си, с цел да не погинете дружно с господаря си Иполит.
- Ние повече желаеме да умрем с чест за вярата в Христа дружно с нашия стопанин - отвърнала Конкордия, - в сравнение с да живеем измежду вас, нечестивите.
- Породата на робите не може да бъде поправена по различен метод с изключение на с рани - споделил Валериан и заповядал да бият Конкордия с оловни пръти.
По време на побоите светата мъченица предала духа си на Господа. Там, защитаван от бойците се намирал и блаженият Иполит. Той видял мъченическата кончина на своята бавачка и с наслада възкликнал:
- Благодаря Ти, Господи, че тази, която ме е кърмила, си изпратил преди мен в Твоето царство при светиите Ти!
Епархът споделил:
- Ти към момента ли се надяваш на магьоснически хитрости, не почиташ боговете и не се покоряваш на заповедта на царя - Валериан се ядосал, и заповядал всички дружно с Иполит да бъдат изведени от Тивуртинските порти отвън града и там да ги убият.
По пътя свети Иполит ободрявал всички:
- Не се бойте, и аз, и вие имаме над себе си един Владика.
Когато пристигнали на мястото на изтезанието, всички били посечени от бойците пред очите на блажения Иполит. Приелите тази мъченическа гибел - от друга възраст и пол - били осемнадесет индивида, без света Конкордия, посечена в града. Самия свети Иполит, по заповед на епарха, привързали към диви коне и влачили по каменисти места до тогава, до момента в който душата му не се преселила при Господа. Светия страдалец Иполит дружно с целия си дом потърпевш за Христа в тринадесетия ден на месец август и в третия ден след мъченическата кончина на свети Лаврентий.
Когато настъпила нощта, на мястото на изтезанието пристигнал свети Иустин презвитер с вярващи, събрал телата на светите мъченици и ги погребал там. Макар и да търсили усърдно тялото на света Конкордия из целия град, не могли да го намерят. Това по този начин мощно опечалило свети Иустин, че той заплакал. По заповед на мъчителя, честното тяло на света Конкордия било хвърлено на нечисто място. Християнин на име Ириней, разбрал за това от един боец три седмици след гибелта на блажения Иполит. Той взел със себе си един различен християнин - Авундий, и през нощта извлякъл тялото на светата мъченица, което по никакъв начин не потърпевшо от нечистотата, и го занесъл при презвитера Иустин. Той бил доста щастлив и погребал честните остатъци до тялото на свети Иполит и останалите мъченици. На сутринта Валериан схванал за това. Той заповядал да заловен Ириней и Авендий, да ги хвърлят там, откъдето те извадили тялото на света Конкордия, и да ги потопят живи в нечистотите. И двамата умрели на двадесет и шестия ден от месец август. Свети Иулиан извадил телата им през нощта и ги погребал при мощите на свети Лаврентий, прославяйки Христа Бога, прочут с Отца и Светия Дух во веки. Амин
В същия ден е преместването на честните мощи на преподобния наш отец Максим изповедник, празнуван на 21 януари.
В този ден е намирането на мощите на блажения Максим Московски, Христа ради юродив.
В този ден е упокоението (през 1783 г.) и откриването (през 1861 г.) на мощите на свети Тихон, свещеник Воронежки, Задонски вълшебник.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ