Радиото - този сладък нахалник Радиото познава добре часовника, но

Радиото - „ този сладостен безсрамник ” Радиото познава добре часовника, само че не познава нощта и деня. То е част от всекидневието ни във всеки един миг, без значение дали слушаме вести, изявление, прогнозата за времето или музика. Това описа в „ Неслучайни срещи ” по Дарик за своята пристрастеност – радиото – Борислав Вълов. Той е артист със свое предаване по студентското радио „ Реакция ”. То се назовава „ Бобини Деветини ” и се излъчва всеки вторник от 21 до 22 часа.
 
Из мрежата ще срещнете Боби с псевдонима Ei Bo. Има собствен канал в Youtube и назовава радиото „ този сладостен безсрамник ”.
 
" Радиото е може би най-близкият телефон до хората - не персонален, а световен, огромен. Ако би трябвало нещо да свържа като директна връзка от студиото или от микрофона към народа, към колонките у дома, към радиото, което имате, към смарт телефона ви или каквото и да е, радиото е подобен доста директен образец. Аз не виждам по какъв начин то би могло да остарее. Винаги ще има с какво да се включи, по какъв начин да сервира послания, по какъв начин да отразява, по какъв начин да се вписва в всекидневието на индивида, даже косвено. Дори човек от време на време да си е пуснал в колата радиото да слуша музика или настояща тематика, нещо забавно, новините, времето, трафика, каквото и да е, не си дава сметка, че това е част от него и в случай че го няма, ще усеща липса. Както всичко, с което сме привикнали и не си даваме сметка, радиото е нещо сходно ", споделя Вълов.
 
И продължава: " То е един доста сладостен безсрамник, който аз персонално боготворя и се надявам, че за в бъдеше ще бъде все по-често част от мен. Много хора, с които съм си приказвал, са ми казвали, че радиото им е на сърце. Не единствено, че им имам вяра, само че мога в действителност да ги поддържа, тъй като го чувствам по същия метод. Затова такива " неслучайни срещи ", които имам с Вас и с цялата публика, са скъпи за мен, тъй като се допирам освен още веднъж до радиото, само че още веднъж виждам смисъла, още веднъж съм on air, още веднъж съм в действителна конюнктура, в тази сила и в атмосферата, която основава радиото единствено по себе си ".
 
Според Борислав Вълов още нещо, което е годно за радиото, е: " Че то познава доста добре часовника, само че не познава нощта и деня, тъй като когато и да е може да има включване, в случай че се наложи, има връзка със слушателя, вечер има излъчвания, вести, като цяло непрестанно от заран до вечер, след нощта отново се завърта целия часовник. Има опция да бъде част от всекидневието, без значение кой по кое време взема решение да пусне, без значение от график и всекидневие ".