Пътуване до рая и обратно
В продължение на епохи тематиката за задгробния живот се разисква с несекващ интерес. Разказите на очевидци, претърпели клинична гибел, са наситени с ярки описания на реене над личното тяло, на дълги тунели, водещи към светлина, неземни гласове, обясняващи на умрелия, че времето му към момента не е пристигнало, както и срещи с от дълго време мъртви родственици.
„ Там, където бях, всички са млади ”
Завърналите се “от оня свят ” се отнасят към тези „ пътешествия ” като към религиозни видения и виждат в тях удостоверение на теорията за задгробния живот. Но някои учени считат, че това не е по този начин.
Д-р Лакхмир Чавла.
„ Официалната просвета има свое пояснение за аргументите за сходни чувства. Ние считаме, че околосмъртният опит може да се изясни със зафиксирания на електроенцефалограмата на умиращи пациенти напредък на електрическата сила, освобождавана, когато на мозъка не му доближава О2 – твърди Лакхмир Чавла, доктор в реанимацията на медицинския център на университета „ Джордж Вашингтон ” във Вашингтон. – Когато кръвоснабдяването се забави и равнището на кислорода пада, клетките на мозъка създават един финален електрически подтик. Той стартира в една част от мозъка и се популяризира лавинообразно и това може да даде на хората живи ментални чувства. Реанимираните след клинична гибел помнят тези чувства, като ги одобряват за отблясъци на действително протичащи се феномени. ”
Доста стройна доктрина, която обаче не може да изясни случая, който станал с Колтън Берпо – наследник на пастора Тод Берпо от щата Небраска.
Четиригодишното дете, при което бил диагностициран гноясал апендицит, претърпяло клинична гибел, а когато се съвзело, съобщило на всички, че било в парадайса. Историите, разказани от Колтън, биха могли да бъдат отнесени към детските мечти, в случай че не са някои условия.
Колтън в елементи разказва по какъв начин е чувал ангелско пеене. Синът на свещеника, несъмнено, знае думите на религиозните химни и разказал на родителите си, че ангелите му пеели, че Иисус го обича, и за борбата за Йерихон. Според него небесата били изпълнени с ярки цветове и безчет дъги.
Но не това е основното: детето съобщило на родителите си, че „ на небесата ” срещнал момиче, което се показало за негова сестра. При това момченцето не знаело нищо за нейното битие – родителите му в никакъв случай не му били разказвали, че преди няколко години майка му е изгубила първото си дете. Освен това дребният Колтън твърдял, че в парадайса се срещнал със личния си прародител, който починал… 30 години преди неговото раждане.
На детето били показани няколко фотоси от фамилния списък, които то в никакъв случай по-рано не било виждало. Момчето освен разпознало прародител си на фотографията, направена малко преди гибелта му, само че решително показало и тази, където дядо му бил сниман на млади години. Колтън твърдял, че там, където бил, всички са млади. Момчето няма никакви подозрения за мястото, което е посетил, и за хората, с които е общувал. „ Аз седях на коленете на Иисус ”, споделил той на татко си, гледайки го право в очите.
След този случай Тод Берпо написал книгата „ Раят в действителност съществува ”, която незабавно се трансформирала в бестселър.
Паметта на предходните генерации
Подобен случай станал и в Мексико. Петгодишният Пиетро Волпато прекарал в положение на латентен сън три месеца, а когато най-после лекарите съумели да го разсънят, момчето декларирало, че е било на небесата. Разказите на Пиетро за неговите „ пътешествия ” в положение на бездънен, непосредствен до гибелта сън, са предмет на проучванията на психолози.
Всичко почнало с това, че Пиетро паднал с колелото си и си блъснал главата, след което изгубил схващане. Лекарите в болничното заведение се борели три месеца за живота му. Момчето оживяло, само че когато се съвзело, почнало да споделя невероятни неща.
Родителите му, преизпълнени от благополучие поради спасяването на детето си, изначало не придавали изключително значение на бъбренето на петгодишния хлапак, само че по-късно били изумени от разказите му и решили да се посъветват с психолог.
Така да вземем за пример Пиетро в никакъв случай не бил виждал своята баба, умряла няколко месеца преди раждането му. Тя се родила в Италия, в Неапол, и говорела на акцент, който момчето в никакъв случай не било чувало. Сега той може да повтаря думите, които баба му обичала да използва. Нещо повече, той пее обичаната ария на починалата, на която съгласно детето баба му го научила в парадайса.
Пиетро разказвал на лекарите и за други събития, случили се преди той да се роди. В частност, когато баба му преди гибелта й била откарана в болница, а майка му към този момент била бременна с него, бащата на Пиетро – Лучиано, бил изрично срещу брачната половинка му в такова положение да съпровожда болната баба. Детето буквално повторило разговора, който се състоял тогава сред родителите, въпреки че в сходство с всички закони на здравната просвета то не би могло да го чуе.
Мексиканският психолог Виктор Милани, който следил момчето, като множеството учени не има вяра в задгробния живот и твърди, че повода не е в „ пътешествието ” на Пиетро из „ небесата ”. Според него той за първи път в своята многогодишна процедура има работа с извънредно блестящо изразен случай на събуждане на човешката памет, която експертите назовават генетична.
Доктор Милани има вяра, че от време на време хора, намиращи се в положение на дълбока внушаемост, могат да си спомнят епизоди от времето на ранното си детство или даже от интервала преди своето раждане. Но извънредно изключение, предизвикващо подозрения в научните среди, е така наречен памет от предходни въплъщения, памет на предците, която точно показва Пиетро Волпато.
„ Там, където бях, всички са млади ”
Завърналите се “от оня свят ” се отнасят към тези „ пътешествия ” като към религиозни видения и виждат в тях удостоверение на теорията за задгробния живот. Но някои учени считат, че това не е по този начин.
Д-р Лакхмир Чавла. „ Официалната просвета има свое пояснение за аргументите за сходни чувства. Ние считаме, че околосмъртният опит може да се изясни със зафиксирания на електроенцефалограмата на умиращи пациенти напредък на електрическата сила, освобождавана, когато на мозъка не му доближава О2 – твърди Лакхмир Чавла, доктор в реанимацията на медицинския център на университета „ Джордж Вашингтон ” във Вашингтон. – Когато кръвоснабдяването се забави и равнището на кислорода пада, клетките на мозъка създават един финален електрически подтик. Той стартира в една част от мозъка и се популяризира лавинообразно и това може да даде на хората живи ментални чувства. Реанимираните след клинична гибел помнят тези чувства, като ги одобряват за отблясъци на действително протичащи се феномени. ”
Доста стройна доктрина, която обаче не може да изясни случая, който станал с Колтън Берпо – наследник на пастора Тод Берпо от щата Небраска.
Четиригодишното дете, при което бил диагностициран гноясал апендицит, претърпяло клинична гибел, а когато се съвзело, съобщило на всички, че било в парадайса. Историите, разказани от Колтън, биха могли да бъдат отнесени към детските мечти, в случай че не са някои условия.
Колтън в елементи разказва по какъв начин е чувал ангелско пеене. Синът на свещеника, несъмнено, знае думите на религиозните химни и разказал на родителите си, че ангелите му пеели, че Иисус го обича, и за борбата за Йерихон. Според него небесата били изпълнени с ярки цветове и безчет дъги.
Но не това е основното: детето съобщило на родителите си, че „ на небесата ” срещнал момиче, което се показало за негова сестра. При това момченцето не знаело нищо за нейното битие – родителите му в никакъв случай не му били разказвали, че преди няколко години майка му е изгубила първото си дете. Освен това дребният Колтън твърдял, че в парадайса се срещнал със личния си прародител, който починал… 30 години преди неговото раждане.
На детето били показани няколко фотоси от фамилния списък, които то в никакъв случай по-рано не било виждало. Момчето освен разпознало прародител си на фотографията, направена малко преди гибелта му, само че решително показало и тази, където дядо му бил сниман на млади години. Колтън твърдял, че там, където бил, всички са млади. Момчето няма никакви подозрения за мястото, което е посетил, и за хората, с които е общувал. „ Аз седях на коленете на Иисус ”, споделил той на татко си, гледайки го право в очите.
След този случай Тод Берпо написал книгата „ Раят в действителност съществува ”, която незабавно се трансформирала в бестселър.
Паметта на предходните генерации
Подобен случай станал и в Мексико. Петгодишният Пиетро Волпато прекарал в положение на латентен сън три месеца, а когато най-после лекарите съумели да го разсънят, момчето декларирало, че е било на небесата. Разказите на Пиетро за неговите „ пътешествия ” в положение на бездънен, непосредствен до гибелта сън, са предмет на проучванията на психолози.
Всичко почнало с това, че Пиетро паднал с колелото си и си блъснал главата, след което изгубил схващане. Лекарите в болничното заведение се борели три месеца за живота му. Момчето оживяло, само че когато се съвзело, почнало да споделя невероятни неща.
Родителите му, преизпълнени от благополучие поради спасяването на детето си, изначало не придавали изключително значение на бъбренето на петгодишния хлапак, само че по-късно били изумени от разказите му и решили да се посъветват с психолог.
Така да вземем за пример Пиетро в никакъв случай не бил виждал своята баба, умряла няколко месеца преди раждането му. Тя се родила в Италия, в Неапол, и говорела на акцент, който момчето в никакъв случай не било чувало. Сега той може да повтаря думите, които баба му обичала да използва. Нещо повече, той пее обичаната ария на починалата, на която съгласно детето баба му го научила в парадайса.
Пиетро разказвал на лекарите и за други събития, случили се преди той да се роди. В частност, когато баба му преди гибелта й била откарана в болница, а майка му към този момент била бременна с него, бащата на Пиетро – Лучиано, бил изрично срещу брачната половинка му в такова положение да съпровожда болната баба. Детето буквално повторило разговора, който се състоял тогава сред родителите, въпреки че в сходство с всички закони на здравната просвета то не би могло да го чуе.
Мексиканският психолог Виктор Милани, който следил момчето, като множеството учени не има вяра в задгробния живот и твърди, че повода не е в „ пътешествието ” на Пиетро из „ небесата ”. Според него той за първи път в своята многогодишна процедура има работа с извънредно блестящо изразен случай на събуждане на човешката памет, която експертите назовават генетична.
Доктор Милани има вяра, че от време на време хора, намиращи се в положение на дълбока внушаемост, могат да си спомнят епизоди от времето на ранното си детство или даже от интервала преди своето раждане. Но извънредно изключение, предизвикващо подозрения в научните среди, е така наречен памет от предходни въплъщения, памет на предците, която точно показва Пиетро Волпато.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ