Проектът АЕЦ "Белене" – повече вреден, отколкото скъп
Има доста по-смислени способи да се вложат тези пари и една обезверена концепция – страната да изтегли 12 милиарда евро заем, а държавното управление и нуклеарното болшинство в Народното събрание да си ги разпределят съгласно " заслугите " и да НЕ строят " Белене "
© Цветелина Белутова Иво Прокопиев e съиздател на " Капитал " и " Дневник " Още по тематиката
АЕЦ " Белене " към този момент потегля процедурно, строителството е под въпрос
Управляващите получиха зелена светлина да стартират нов рунд от разходи по два пъти проваления план за централата
7 юни 2018
Бизнес организациите с предизвестие за АЕЦ " Белене "
Искат експлицитна декларация, че няма да се ползват непазарни механизми
6 юни 2018
Европейска комисия ще желае аргументация за АЕЦ " Белене "
5 юни 2018 В международната енергетика протича гигантска промяна – към дребни, разпръснати мощности, покрай потреблението.
" Безгранични са единствено Вселената и нелепостта. "
Алберт Айнщайн
А евентуално и алчността. Проектът АЕЦ " Белене " е енергийно зомби, което възкръсва постоянно когато задуха североизточният вятър с аромат на лесни пари. На диалог сред зомбита припомня и полемиката в държавното управление и Народното събрание за неговия рестарт:
– Дайте да дадем!
– Дали да не дадем повече?
– Важното е да дадем!
– Давайте да даваме...
(172 гласа " За " даването – квалифицирано нуклеарно болшинство в Народното събрание)
Никакъв разбор, никакъв знак за просветеност. Размерът на този план е толкоз огромен, че може да загроби освен настоящето потомство, само че и напъните на няколко генерации напред.
Защо " Белене " е неуместен план?
Енергийните причини
В международната енергетика протича гигантска промяна. В началото тя беше катализирана от заплахата от климатичните промени, политически съглашения и ограничения на държавните управления. В момента е напълно движена от пазарни сили, нововъведения и революционни нови технологии. Енергетиката на бъдещето ще бъде децентрализирана, източниците на сила ще са разпределени близо да потребителите. Всеки консуматор ще бъде в същото време и производител, и място за предпазване. Енергийните мрежи на бъдещето ще са умни, гъвкави, с модули за ръководство на търсенето и предлагането на сила в действително време. Енергията ще е основно електрическа, която поетапно ще измести остарелите въглищни, дизелови и газови технологии. Звучи като фантастика? Подобни енергийни общности към този момент съществуват в Калифорния, Дания, Австралия, Чили и на доста други места. В развой на пораждане са даже и в България.
В същата посока е и политиката на Европейски Съюз, дефинирана в пакета " Чиста сила за всички европейци ". В него се основават тласъци за пазарно развиване на чистите източници на сила, на енергийната успеваемост и се вкарват пазарни механизми за ограничение работата на въглищните централи след 2030 година
По данни на Bloomberg New Energy Finance през предходната година във ВЕИ (слънце, вятър, вода, биомаса, геотермални) в света са вложени над 410 милиарда $ – над 60% от всички нови вложения. За атомни централи сумата е десетократно по-малка – 42 милиарда $, и то за дотъкмяване на стартирани планове.
Причината е елементарна – атомната сила е доста по-скъпа и неуместна за ръководство в новите гъвкави мрежи. Много постоянно в Северна Европа поради големите вложения във вятърни мощности цените на силата стават негативни през нощта, т.е. производителите или стопират, или са принудени да заплащат за това, че създават. Проблемът на АЕЦ е, че не може да спре. Произвежда едно и също количество базова сила през цялата година, без опция да се балансира през нощта, когато потреблението е едва.
Нищо от пазара на електрическа енергия на едро в България – нито трендове в търсенето, нито ценовите равнища, нито профилът и развиването на стопанската система, допуска потребност от такава гигантска 2-гигаватова централа. Напротив, има потребност от развиване на пазарните принадлежности, интеграция със съседите и голям брой дребни, разпръснати мощности, покрай потреблението.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Най-същественият проблем с атомната сила е, че е доста скъпа. Новопостроените централи с разнообразни форми на държавна поддръжка (гаранции, контракти за изкупуване, заеми или застраховки) през последните години продават силата си на обезпечени цени сред 100 и 120 евро за мегаватчас.
Например закрепената цена за строящата се атомна централа в Англия Hinkley Point C през 2013 година е контрактувана на 92.5 паунда за мВтч, или към 105 евро. Тогава се смяташе, че английските консуматори ще би трябвало да доплатят към 6 милиарда паунда по контракта за разлика над пазарната цена. Заради внезапното поевтиняване на силата от всички други източници през 2017 година тази сума набъбна до 50 милиарда паунда над пазарната стойност на силата за период от 35 години. В Лондон избухна великански скандал и в този момент планът се проверява от управляващите, Народното събрание, английската сметната палата, Европейска комисия. Историята е много показателна и за рисковете с АЕЦ " Белене ".
В същото време на търговете за огромни слънчеви централи в Близкия изток и Мексико бяха реализирани цени под 30 евро за мВтч. За Европа сега се приема, че слънчевата сила е конкурентоспособна при 45 евро на мВтч. Цените на огромните офшорни вятърни паркове са стабилно под 40 евро. Инсталациите в солари или вятърни перки плюс акумулатори за депозиране на силата са конкурентни на равнища сред 70 и 80 евро на мВтч. Цените на всички нови ВЕИ технологии не престават стремително да спадат.
Ядреният риск
Други значими енергийни причини против градежа на " Белене " са спомагателните вложения в старомодна централизирана инфраструктура и депозиране на отработеното гориво. Ключов мотив е и нуклеарният риск, тъй като той на практика не може да бъде измерен. След нещастието във " Фукушима " през 2012 година на практика е невероятно да се застрахова нуклеарен риск на пазарен принцип. Подобен риск могат да поемат единствено страните, в случай че го желаят.
По тази причина и поради мощното публично мнение против атомните централи, водещите софтуерни международни стопански системи като Германия и Япония, оповестиха че поставят завършек на нуклеарната си енергетика, тъй като рисковете дълготрайно са доста повече от изгодите.
Финансовите причини
Преди върху Българска академия на науките да бъде оказан политически напън, изводът в отчета за АЕЦ " Белене " беше, че планът не е финансово жизнерадостен. В последвалата замяна на изводите очевидно липсва схващане за две основни финансови концепции.
1. Във финансите няма стратегически планове. Един план или основава стойност, или унищожава. Стойност основават тези, чиято норма на възвръщаемост е по-голяма от среднопретеглената цена на капитала (WACC), с който се финансират. В проучване на немския тинк-танк Agora на среднопретеглената цена на капитала в страните от Европейски Съюз за енергийни планове в България е посочена стойност от 10%. С данните на Agora работи цялата капиталова общественост. Ако тази стойност за България наподобява относително висока, това е поради регулаторната неустановеност, корупцията и политическия риск.
За да може " Белене " да реализира такава норма на възвръщаемост – при вложения от 10 милиарда евро, които с оскъпяването по време на строителството ще набъбнат най-малко до 12 милиарда, цените на пазара на едро на електрическа енергия за живота на плана би трябвало да са сред 130 и 150 евро на мВтч.Това равнище е изцяло нереално. И е два пъти над прогнозите на профилираните организации и на Българска академия на науките за развиване на търсенето. Тоест, в случай че " Белене " се построи на пазарна основа, няма по какъв начин да основава стойност.
2. Управляващите (се вършат, че) не схващат е понятието sunk cost – невъзвратими разноски. Без значение изхарченото към този момент за един капиталов план значимото е каква стойност ще се сътвори със средствата, които следва да се изхарчат. Доколкото никой различен в света не желае да строи нуклеарни централи по остаряла съветска технология, даже и самата Русия, цената на към този момент направените разноски за " Белене " е нула или в най-хубавия случай – цената на метала в оборудването, в случай че отиде за скрап. Затова аргументът, че защото към този момент сме изхарчили 3 милиарда лв., би трябвало да изхарчим още 24 милиарда лв. (12 милиарда евро), е изцяло неплатежоспособен.
Цената за обществото
След като " Белене " е непотребен и безценен от енергийна позиция и губещ от финансова позиция, то той явно няма бъдеще като пазарен план. Рестартът му значи, че някъде има трик и че евентуално държавното управление и Народното събрание се готвят да дават държавна поддръжка под някаква форма, разчитайки на неинформираността на обществото. Между другото на никое място до момента в света не е издигната нуклеарна централа без някаква държавна дотация.
Ако ще се дават 12 милиарда евро обществени средства, основателно поражда въпросът: Има ли по-смислени планове, в които те да бъдат вложени? (Сумата е към 25% от Брутният вътрешен продукт и би удвоила държавния дълг.)
Ето няколко хрумвания:
1. С сходна сума могат да се решат по едно и също време проблемите на образованието, опазването на здравето и престъпността в България. За да се задържи и развива човешкият капитал на страната.
2. Всяко от четирите милиона семейства може да получи от страната слънчева или вятърна апаратура с акумулатори, тъй че в идващите 40 години да се задоволи изцяло потребността от сила за бита. Вместо АЕЦ " Белене " – 40 години без сметки за ток за всички жители.
3. С толкоз пари може да се реши изцяло демографският проблем на България – с нападателна финансова поддръжка, жилища и качествено обучение за младите фамилии с деца.
4. Ако държавното управление и Народното събрание считат, че енергетиката има потребност от нови мощности, дано да разгласят изискванията и да проведат търг сред всички технологии.
И една последна концепция – на отчаянието:
5. Държавата да изтегли 12 милиарда евро заем, а държавното управление и нуклеарното болшинство в Народното събрание, определени от българските данъкоплатци, да си ги разпределят съгласно " заслугите " и да НЕ строят " Белене ".
© Цветелина Белутова Иво Прокопиев e съиздател на " Капитал " и " Дневник " Още по тематиката
АЕЦ " Белене " към този момент потегля процедурно, строителството е под въпрос
Управляващите получиха зелена светлина да стартират нов рунд от разходи по два пъти проваления план за централата
7 юни 2018
Бизнес организациите с предизвестие за АЕЦ " Белене "
Искат експлицитна декларация, че няма да се ползват непазарни механизми
6 юни 2018
Европейска комисия ще желае аргументация за АЕЦ " Белене "
5 юни 2018 В международната енергетика протича гигантска промяна – към дребни, разпръснати мощности, покрай потреблението.
" Безгранични са единствено Вселената и нелепостта. "
Алберт Айнщайн
А евентуално и алчността. Проектът АЕЦ " Белене " е енергийно зомби, което възкръсва постоянно когато задуха североизточният вятър с аромат на лесни пари. На диалог сред зомбита припомня и полемиката в държавното управление и Народното събрание за неговия рестарт:
– Дайте да дадем!
– Дали да не дадем повече?
– Важното е да дадем!
– Давайте да даваме...
(172 гласа " За " даването – квалифицирано нуклеарно болшинство в Народното събрание)
Никакъв разбор, никакъв знак за просветеност. Размерът на този план е толкоз огромен, че може да загроби освен настоящето потомство, само че и напъните на няколко генерации напред.
Защо " Белене " е неуместен план?
Енергийните причини
В международната енергетика протича гигантска промяна. В началото тя беше катализирана от заплахата от климатичните промени, политически съглашения и ограничения на държавните управления. В момента е напълно движена от пазарни сили, нововъведения и революционни нови технологии. Енергетиката на бъдещето ще бъде децентрализирана, източниците на сила ще са разпределени близо да потребителите. Всеки консуматор ще бъде в същото време и производител, и място за предпазване. Енергийните мрежи на бъдещето ще са умни, гъвкави, с модули за ръководство на търсенето и предлагането на сила в действително време. Енергията ще е основно електрическа, която поетапно ще измести остарелите въглищни, дизелови и газови технологии. Звучи като фантастика? Подобни енергийни общности към този момент съществуват в Калифорния, Дания, Австралия, Чили и на доста други места. В развой на пораждане са даже и в България.
В същата посока е и политиката на Европейски Съюз, дефинирана в пакета " Чиста сила за всички европейци ". В него се основават тласъци за пазарно развиване на чистите източници на сила, на енергийната успеваемост и се вкарват пазарни механизми за ограничение работата на въглищните централи след 2030 година
По данни на Bloomberg New Energy Finance през предходната година във ВЕИ (слънце, вятър, вода, биомаса, геотермални) в света са вложени над 410 милиарда $ – над 60% от всички нови вложения. За атомни централи сумата е десетократно по-малка – 42 милиарда $, и то за дотъкмяване на стартирани планове.
Причината е елементарна – атомната сила е доста по-скъпа и неуместна за ръководство в новите гъвкави мрежи. Много постоянно в Северна Европа поради големите вложения във вятърни мощности цените на силата стават негативни през нощта, т.е. производителите или стопират, или са принудени да заплащат за това, че създават. Проблемът на АЕЦ е, че не може да спре. Произвежда едно и също количество базова сила през цялата година, без опция да се балансира през нощта, когато потреблението е едва.
Нищо от пазара на електрическа енергия на едро в България – нито трендове в търсенето, нито ценовите равнища, нито профилът и развиването на стопанската система, допуска потребност от такава гигантска 2-гигаватова централа. Напротив, има потребност от развиване на пазарните принадлежности, интеграция със съседите и голям брой дребни, разпръснати мощности, покрай потреблението.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Най-същественият проблем с атомната сила е, че е доста скъпа. Новопостроените централи с разнообразни форми на държавна поддръжка (гаранции, контракти за изкупуване, заеми или застраховки) през последните години продават силата си на обезпечени цени сред 100 и 120 евро за мегаватчас.
Например закрепената цена за строящата се атомна централа в Англия Hinkley Point C през 2013 година е контрактувана на 92.5 паунда за мВтч, или към 105 евро. Тогава се смяташе, че английските консуматори ще би трябвало да доплатят към 6 милиарда паунда по контракта за разлика над пазарната цена. Заради внезапното поевтиняване на силата от всички други източници през 2017 година тази сума набъбна до 50 милиарда паунда над пазарната стойност на силата за период от 35 години. В Лондон избухна великански скандал и в този момент планът се проверява от управляващите, Народното събрание, английската сметната палата, Европейска комисия. Историята е много показателна и за рисковете с АЕЦ " Белене ".
В същото време на търговете за огромни слънчеви централи в Близкия изток и Мексико бяха реализирани цени под 30 евро за мВтч. За Европа сега се приема, че слънчевата сила е конкурентоспособна при 45 евро на мВтч. Цените на огромните офшорни вятърни паркове са стабилно под 40 евро. Инсталациите в солари или вятърни перки плюс акумулатори за депозиране на силата са конкурентни на равнища сред 70 и 80 евро на мВтч. Цените на всички нови ВЕИ технологии не престават стремително да спадат.
Ядреният риск
Други значими енергийни причини против градежа на " Белене " са спомагателните вложения в старомодна централизирана инфраструктура и депозиране на отработеното гориво. Ключов мотив е и нуклеарният риск, тъй като той на практика не може да бъде измерен. След нещастието във " Фукушима " през 2012 година на практика е невероятно да се застрахова нуклеарен риск на пазарен принцип. Подобен риск могат да поемат единствено страните, в случай че го желаят.
По тази причина и поради мощното публично мнение против атомните централи, водещите софтуерни международни стопански системи като Германия и Япония, оповестиха че поставят завършек на нуклеарната си енергетика, тъй като рисковете дълготрайно са доста повече от изгодите.
Финансовите причини
Преди върху Българска академия на науките да бъде оказан политически напън, изводът в отчета за АЕЦ " Белене " беше, че планът не е финансово жизнерадостен. В последвалата замяна на изводите очевидно липсва схващане за две основни финансови концепции.
1. Във финансите няма стратегически планове. Един план или основава стойност, или унищожава. Стойност основават тези, чиято норма на възвръщаемост е по-голяма от среднопретеглената цена на капитала (WACC), с който се финансират. В проучване на немския тинк-танк Agora на среднопретеглената цена на капитала в страните от Европейски Съюз за енергийни планове в България е посочена стойност от 10%. С данните на Agora работи цялата капиталова общественост. Ако тази стойност за България наподобява относително висока, това е поради регулаторната неустановеност, корупцията и политическия риск.
За да може " Белене " да реализира такава норма на възвръщаемост – при вложения от 10 милиарда евро, които с оскъпяването по време на строителството ще набъбнат най-малко до 12 милиарда, цените на пазара на едро на електрическа енергия за живота на плана би трябвало да са сред 130 и 150 евро на мВтч.Това равнище е изцяло нереално. И е два пъти над прогнозите на профилираните организации и на Българска академия на науките за развиване на търсенето. Тоест, в случай че " Белене " се построи на пазарна основа, няма по какъв начин да основава стойност.
2. Управляващите (се вършат, че) не схващат е понятието sunk cost – невъзвратими разноски. Без значение изхарченото към този момент за един капиталов план значимото е каква стойност ще се сътвори със средствата, които следва да се изхарчат. Доколкото никой различен в света не желае да строи нуклеарни централи по остаряла съветска технология, даже и самата Русия, цената на към този момент направените разноски за " Белене " е нула или в най-хубавия случай – цената на метала в оборудването, в случай че отиде за скрап. Затова аргументът, че защото към този момент сме изхарчили 3 милиарда лв., би трябвало да изхарчим още 24 милиарда лв. (12 милиарда евро), е изцяло неплатежоспособен.
Цената за обществото
След като " Белене " е непотребен и безценен от енергийна позиция и губещ от финансова позиция, то той явно няма бъдеще като пазарен план. Рестартът му значи, че някъде има трик и че евентуално държавното управление и Народното събрание се готвят да дават държавна поддръжка под някаква форма, разчитайки на неинформираността на обществото. Между другото на никое място до момента в света не е издигната нуклеарна централа без някаква държавна дотация.
Ако ще се дават 12 милиарда евро обществени средства, основателно поражда въпросът: Има ли по-смислени планове, в които те да бъдат вложени? (Сумата е към 25% от Брутният вътрешен продукт и би удвоила държавния дълг.)
Ето няколко хрумвания:
1. С сходна сума могат да се решат по едно и също време проблемите на образованието, опазването на здравето и престъпността в България. За да се задържи и развива човешкият капитал на страната.
2. Всяко от четирите милиона семейства може да получи от страната слънчева или вятърна апаратура с акумулатори, тъй че в идващите 40 години да се задоволи изцяло потребността от сила за бита. Вместо АЕЦ " Белене " – 40 години без сметки за ток за всички жители.
3. С толкоз пари може да се реши изцяло демографският проблем на България – с нападателна финансова поддръжка, жилища и качествено обучение за младите фамилии с деца.
4. Ако държавното управление и Народното събрание считат, че енергетиката има потребност от нови мощности, дано да разгласят изискванията и да проведат търг сред всички технологии.
И една последна концепция – на отчаянието:
5. Държавата да изтегли 12 милиарда евро заем, а държавното управление и нуклеарното болшинство в Народното събрание, определени от българските данъкоплатци, да си ги разпределят съгласно " заслугите " и да НЕ строят " Белене ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ