Победиха ли талибаните във войната в Афганистан
Свят Победиха ли талибаните във войната в Афганистан Само за един месец в Афганистан се случиха повече събития в сравнение с в половината страни по света, написа в коментар Руслан Трад 
13 септември 2019, 23:04 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Победиха ли талибаните във войната в Афганистан
Невролог сложи под подозрение информацията за Шумахер
Човекът, който " рестартира " Земята
Потоп в Испания, жертви и ранени
Москва: Надяваме се, че България няма да утежни връзките с Русия
Критики към фон дер Лайен поради един от ресорите
Научна гражданска война: сътвориха ембриони на изчезващ тип носорози
Разкриха последните думи на Джамал Хашоги
дна от водещите интернационалните тематики през последните два месеца, е мирният развой в Афганистан. За някои желанието на Съединени американски щати да водят договаряния с талибаните е знак на уязвимост. За други, това е капитулация и даже някои обявиха, че талибаните са победили. Само за един месец в Афганистан се случиха повече събития в сравнение с в половината страни по света. Ако Европа беше разтресена от терористичните актове сред 2015 и 2017, то за афганистанците тероризмът е всекидневие. Кратък обзор на новините демонстрира тежка картина: атентати против цивилни обекти, женитба, пазари; бомбени набези в сърцето на столицата Кабул наоколо до дипломатическите представителства; ракетни обстрели по интернационалните сили и афганистанските държавни части; изтезания и отвличания – единствено за седмица талибаните отвлякоха шест публицисти.
Всички тези събития се случиха от средата на август до началото на септември. Докато бомбите взимаха нови жертви – както военни, по този начин и цивилни – дипломатите водят мирни договаряния, които през последната седмица колабираха. Мнозина анализатори смятаха, че Съединени американски щати ще реализиран съглашение с талибаните, до момента в който специалистите по сигурност бяха сигурни, че сходно нещо не е реалистично. Те се оказаха прави и с цел да потвърдят мнението им, че мирът е надалеч, талибаните изстреляха ракети по американското посолство в Кабул точно на отбелязването на годишнината от офанзивите на 11 септември 2001.
Всеки президент след Джими Картър мечтае да подпише спокойно съглашение в Кемп Дейвид. Това си мечтаеше и Доналд Тръмп, който имаше предпочитание да бъде запомнен като американския водач, прекратил войната в Афганистан 18 години след началото й. Тръмп искаше да направи това точно в Кемп Дейвид. От 2001 насам, когато след офанзивите от 11 септември Вашингтон извърши намеса против талибаните, дали заслон на Ал Кайда, американската администрация няколко пъти пробва да приключи военния спор, само че спецификата на Афганистан, както и грешките на Съединени американски щати и насилието на талибаните не разрешиха това. Всеки един кротичък развой има значение и за страни като България, които дават военни елементи на интернационалната коалиция в Кабул. Българската задача включва 159 души и София изпраща постоянно нови контингенти към този момент години наред. И до момента в който на масата за договаряния талибаните и американците водят диспути, в региони като Кандахар, където са ситуирани българските сили, военните дейности се ускоряват.
Ако преди време Буш е вярвал, че може да победи в Афганистан, то съветниците, специалистите и анализаторите в американската администрация в никакъв случай не са били толкоз уверени. Да воюваш е едно, само че да изградиш сполучлива администрация е напълно друго нещо. Афганистан е изолирана, планинска страна, разграничена на голям брой племенни и етнически групи. Страната няма демократична традиция – районът е ръководен дълго време от кралска династия, попада под ударите на английския колониализъм, а късият интервал на подем е пресечен внезапно от руската инвазия, последвана от надигането на талибаните и определяне на тяхно ръководство до 2001, отстранено от американската намеса. От 1980-те насам Афганистан е в непрестанна война. Централното държавно управление в Кабул остава корумпирано и без изключително въздействие отвън столицата и няколко провинции.
The cold, hard reality is that the United States lost the war in Afghanistan, @stephenWalt writes. https://t.co/xSipzVyTFl
— Foreign Policy (@ForeignPolicy) 11 септември 2019 година
Провеждането на избори – каквито се чакат в края на септември – се е трансформирало в събитие, изпълнено с принуждение. Тъй като талибаните не признават провеждането на избори и демокрацията като цяло, изборните секции са атакувани безмилостно, а локалното население е тероризирано и рекетирано, с цел да не взе участие в изборите. Въпреки хвърляните милиарди долари за създаване на инфраструктура – както гражданска, по този начин и военна, и политическа – провинциите на Афганистан са под всекидневен напън на силите на талибаните, които при заплаха биха могли да се изтеглят бързо в прилежащ Пакистан (тамошното държавно управление поддържа мълчешком талибаните по свои лични причини). Така играта на котка и мишка става още по-тежка, поради обстоятелството, че интернационалните сили са считани за нашественици, а талибаните познават локалния терен прелестно. Не на последно място, както през 2001, по този начин и през днешния ден, талибаните подкрепят активността на Ал Кайда. Едно от условията за мирни договаряния е талибаните да се откажат от връзките си с джихадистката формация, само че това е наивно искане – водачеството на талибаните е надълбоко обвързвано с активността на Ал Кайда, а самата организация е към този момент доста по-развита като структури и въздействие от преди 18 години.
Изгонването на Джон Болтън от администрацията на Тръмп се случва на фона на следващите опити за договаряния. Болтън беше откровен съперник на мирния развой с талибаните, защото не вярваше, че придвижването може да бъде сигурен сътрудник по едно евентуално съглашение. Събитията демонстрират, че някогашният консултант по национална сигурност е прав, колкото и Тръмп да не харесва хората към него да имат разнообразни от неговите позиции.
Новините от последния месец са единствено част от всичко, което се случва в Афганистан. Самото държавно управление в Кабул, което също е против мирни договаряния с талибаните, не съставлява сигурен сътрудник поради корупцията и непопулярните ограничения, които води във войната си против талибаните. Така да вземем за пример, постоянно цивилни са избивани при контратерористични акции, защото са счетени за симпатизанти на радикалното придвижване. Подобни дейности единствено подкопават каквато и да е поддръжка измежду локалното население.
How 775,000 U.S. troops fought in one war: Afghanistan military deployments by the numbers https://t.co/QbH8blSN42
— The Washington Post (@washingtonpost) 11 септември 2019 година
Ислямска страна също припомня за себе си все по-често. След провалите в Сирия и Ирак, джихадистите се изтеглиха към Афганистан и Западна Африка. Именно в Източен Афганистан те не престават да имат свои бази и съумяват да правят жестоки терористични офанзиви. Последната сходна офанзива беше против женитба в Кабул, при която починаха десетки. Не всички талибани посрещат мирните договаряния със Съединени американски щати като добра вест и стотици разочаровани бойци се включиха към Ислямска страна, чиито редици набъбнаха до близо 5000 души. Това по никакъв начин не е малко, поради обстоятелството, че през 2014 ИД съумя да превземе Мосул с 400 бойци.
И въпреки всичко – има лъчове на вяра, въпреки нещата като да наподобяват като победа за талибаните (така да вземем за пример, те започнаха да провеждат празнични тържества из Афганистан). Движението има доста тежка история. По време на ръководството им са осъществени едни от най-жестоките убийства на цивилни. Това не остава забравено до през днешния ден. Талибаните пробват да завладеят от ден на ден от Афганистан и да наложат акция на гнет преди изборите в края на септември, само че това ще усили ненавистта към тях. Въпреки всички проблеми, Афганистан е друг от времето, когато талибаните управляваха страната. От 2001 е станал по-урбанизиран, а локалните общности не са по този начин настроени една към друга както в предишното. Интернет също способства за разкриването на редица злоупотреби, които преди години щяха да останат скрити. Афганистанците желаят мир, само че не поддържат кротичък развой с талибаните, по тази причина и дейностите на Тръмп не са известни в Кабул.
На фона на разрушения политически пейзаж се появяват нови имена като Ахмед Масуд. Синът на именития съперник на талибаните, Ахмад Шах Масуд, се завърна в Афганистан след години на престой в Европа. Младият политик има желанието да сплоти допустимо повече хора към себе си и името на татко си, а афганистанците имат потребността от някой, който не е взел участие в локалната политика през последните 18 години.
Наближаващите избори могат да имат доста значимо отражение и върху интернационалните сили. Най-дългата война на Съединени американски щати – а и евентуално на множеството европейски страни в новата им история – която стана причина милиони бежанци да изоставен домовете си през последните години, има късмет да бъде завършена, само че надали ще забележим този край в този момент. Ахмад Масуд знае добре, че в Афганистан би трябвало внимаваш, когато се чувстваш спокоен – неговият татко, Ахмад Шах Масуд, е бил най-голямата вяра за мир и по тази причина получава поддръжката на западните сили. Силите на Масуд са във напредък, когато е погубен от предрешени като публицисти членове на Ал Кайда. Малко по-късно, талибаните поемат контрола върху Афганистан, а страната е във война до ден сегашен.
13 септември 2019, 23:04 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} Победиха ли талибаните във войната в Афганистан
Невролог сложи под подозрение информацията за Шумахер
Човекът, който " рестартира " Земята
Потоп в Испания, жертви и ранени
Москва: Надяваме се, че България няма да утежни връзките с Русия
Критики към фон дер Лайен поради един от ресорите
Научна гражданска война: сътвориха ембриони на изчезващ тип носорози
Разкриха последните думи на Джамал Хашоги
дна от водещите интернационалните тематики през последните два месеца, е мирният развой в Афганистан. За някои желанието на Съединени американски щати да водят договаряния с талибаните е знак на уязвимост. За други, това е капитулация и даже някои обявиха, че талибаните са победили. Само за един месец в Афганистан се случиха повече събития в сравнение с в половината страни по света. Ако Европа беше разтресена от терористичните актове сред 2015 и 2017, то за афганистанците тероризмът е всекидневие. Кратък обзор на новините демонстрира тежка картина: атентати против цивилни обекти, женитба, пазари; бомбени набези в сърцето на столицата Кабул наоколо до дипломатическите представителства; ракетни обстрели по интернационалните сили и афганистанските държавни части; изтезания и отвличания – единствено за седмица талибаните отвлякоха шест публицисти.
Всички тези събития се случиха от средата на август до началото на септември. Докато бомбите взимаха нови жертви – както военни, по този начин и цивилни – дипломатите водят мирни договаряния, които през последната седмица колабираха. Мнозина анализатори смятаха, че Съединени американски щати ще реализиран съглашение с талибаните, до момента в който специалистите по сигурност бяха сигурни, че сходно нещо не е реалистично. Те се оказаха прави и с цел да потвърдят мнението им, че мирът е надалеч, талибаните изстреляха ракети по американското посолство в Кабул точно на отбелязването на годишнината от офанзивите на 11 септември 2001.
Всеки президент след Джими Картър мечтае да подпише спокойно съглашение в Кемп Дейвид. Това си мечтаеше и Доналд Тръмп, който имаше предпочитание да бъде запомнен като американския водач, прекратил войната в Афганистан 18 години след началото й. Тръмп искаше да направи това точно в Кемп Дейвид. От 2001 насам, когато след офанзивите от 11 септември Вашингтон извърши намеса против талибаните, дали заслон на Ал Кайда, американската администрация няколко пъти пробва да приключи военния спор, само че спецификата на Афганистан, както и грешките на Съединени американски щати и насилието на талибаните не разрешиха това. Всеки един кротичък развой има значение и за страни като България, които дават военни елементи на интернационалната коалиция в Кабул. Българската задача включва 159 души и София изпраща постоянно нови контингенти към този момент години наред. И до момента в който на масата за договаряния талибаните и американците водят диспути, в региони като Кандахар, където са ситуирани българските сили, военните дейности се ускоряват.
Ако преди време Буш е вярвал, че може да победи в Афганистан, то съветниците, специалистите и анализаторите в американската администрация в никакъв случай не са били толкоз уверени. Да воюваш е едно, само че да изградиш сполучлива администрация е напълно друго нещо. Афганистан е изолирана, планинска страна, разграничена на голям брой племенни и етнически групи. Страната няма демократична традиция – районът е ръководен дълго време от кралска династия, попада под ударите на английския колониализъм, а късият интервал на подем е пресечен внезапно от руската инвазия, последвана от надигането на талибаните и определяне на тяхно ръководство до 2001, отстранено от американската намеса. От 1980-те насам Афганистан е в непрестанна война. Централното държавно управление в Кабул остава корумпирано и без изключително въздействие отвън столицата и няколко провинции.
The cold, hard reality is that the United States lost the war in Afghanistan, @stephenWalt writes. https://t.co/xSipzVyTFl
— Foreign Policy (@ForeignPolicy) 11 септември 2019 година
Провеждането на избори – каквито се чакат в края на септември – се е трансформирало в събитие, изпълнено с принуждение. Тъй като талибаните не признават провеждането на избори и демокрацията като цяло, изборните секции са атакувани безмилостно, а локалното население е тероризирано и рекетирано, с цел да не взе участие в изборите. Въпреки хвърляните милиарди долари за създаване на инфраструктура – както гражданска, по този начин и военна, и политическа – провинциите на Афганистан са под всекидневен напън на силите на талибаните, които при заплаха биха могли да се изтеглят бързо в прилежащ Пакистан (тамошното държавно управление поддържа мълчешком талибаните по свои лични причини). Така играта на котка и мишка става още по-тежка, поради обстоятелството, че интернационалните сили са считани за нашественици, а талибаните познават локалния терен прелестно. Не на последно място, както през 2001, по този начин и през днешния ден, талибаните подкрепят активността на Ал Кайда. Едно от условията за мирни договаряния е талибаните да се откажат от връзките си с джихадистката формация, само че това е наивно искане – водачеството на талибаните е надълбоко обвързвано с активността на Ал Кайда, а самата организация е към този момент доста по-развита като структури и въздействие от преди 18 години.
Изгонването на Джон Болтън от администрацията на Тръмп се случва на фона на следващите опити за договаряния. Болтън беше откровен съперник на мирния развой с талибаните, защото не вярваше, че придвижването може да бъде сигурен сътрудник по едно евентуално съглашение. Събитията демонстрират, че някогашният консултант по национална сигурност е прав, колкото и Тръмп да не харесва хората към него да имат разнообразни от неговите позиции.
Новините от последния месец са единствено част от всичко, което се случва в Афганистан. Самото държавно управление в Кабул, което също е против мирни договаряния с талибаните, не съставлява сигурен сътрудник поради корупцията и непопулярните ограничения, които води във войната си против талибаните. Така да вземем за пример, постоянно цивилни са избивани при контратерористични акции, защото са счетени за симпатизанти на радикалното придвижване. Подобни дейности единствено подкопават каквато и да е поддръжка измежду локалното население.
How 775,000 U.S. troops fought in one war: Afghanistan military deployments by the numbers https://t.co/QbH8blSN42
— The Washington Post (@washingtonpost) 11 септември 2019 година
Ислямска страна също припомня за себе си все по-често. След провалите в Сирия и Ирак, джихадистите се изтеглиха към Афганистан и Западна Африка. Именно в Източен Афганистан те не престават да имат свои бази и съумяват да правят жестоки терористични офанзиви. Последната сходна офанзива беше против женитба в Кабул, при която починаха десетки. Не всички талибани посрещат мирните договаряния със Съединени американски щати като добра вест и стотици разочаровани бойци се включиха към Ислямска страна, чиито редици набъбнаха до близо 5000 души. Това по никакъв начин не е малко, поради обстоятелството, че през 2014 ИД съумя да превземе Мосул с 400 бойци.
И въпреки всичко – има лъчове на вяра, въпреки нещата като да наподобяват като победа за талибаните (така да вземем за пример, те започнаха да провеждат празнични тържества из Афганистан). Движението има доста тежка история. По време на ръководството им са осъществени едни от най-жестоките убийства на цивилни. Това не остава забравено до през днешния ден. Талибаните пробват да завладеят от ден на ден от Афганистан и да наложат акция на гнет преди изборите в края на септември, само че това ще усили ненавистта към тях. Въпреки всички проблеми, Афганистан е друг от времето, когато талибаните управляваха страната. От 2001 е станал по-урбанизиран, а локалните общности не са по този начин настроени една към друга както в предишното. Интернет също способства за разкриването на редица злоупотреби, които преди години щяха да останат скрити. Афганистанците желаят мир, само че не поддържат кротичък развой с талибаните, по тази причина и дейностите на Тръмп не са известни в Кабул.
На фона на разрушения политически пейзаж се появяват нови имена като Ахмед Масуд. Синът на именития съперник на талибаните, Ахмад Шах Масуд, се завърна в Афганистан след години на престой в Европа. Младият политик има желанието да сплоти допустимо повече хора към себе си и името на татко си, а афганистанците имат потребността от някой, който не е взел участие в локалната политика през последните 18 години.
Наближаващите избори могат да имат доста значимо отражение и върху интернационалните сили. Най-дългата война на Съединени американски щати – а и евентуално на множеството европейски страни в новата им история – която стана причина милиони бежанци да изоставен домовете си през последните години, има късмет да бъде завършена, само че надали ще забележим този край в този момент. Ахмад Масуд знае добре, че в Афганистан би трябвало внимаваш, когато се чувстваш спокоен – неговият татко, Ахмад Шах Масуд, е бил най-голямата вяра за мир и по тази причина получава поддръжката на западните сили. Силите на Масуд са във напредък, когато е погубен от предрешени като публицисти членове на Ал Кайда. Малко по-късно, талибаните поемат контрола върху Афганистан, а страната е във война до ден сегашен.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ