Как ще се разпредели наследството на Кадафи?
Неочакван поврат се случва в продължаващата от 2014 година гражданска война в Либия . Турция се причислява към военните дейности, водени сред приетото от Организация на обединените нации Правителство на националното единодушие (ПНС) и непризнаващия го парламент. По молба на ПНС, Анкара изпрати свои бойци и нередовни формирования в зоната на спора, за което президентът Реджеп Таийп Ердоган заяви на 16 януари. В средата на този месец бе изработен опит за примиряване на враждуващите страни в Москва, само че той приключи безрезултатно. ТАСС напомня по какъв начин се развива спорът на брега на Средиземно море, в превод на организация Фокус.
Кой и за какво стартира бойните дейности?
След 2011 година, когато либийските бунтовници смъкват от власт Муамар Кадафи с поддръжката на НАТО, страната не познава дълготраен мир. Сблъсъците, които не престават и до днес, започват през 2014 година Проведените тогава парламентарни избори бяха подложени на критика от умерените ислямисти, които бяха изгубили позициите си. Страхувайки се за сигурността си, депутатите се реалокираха от Триполи, който беше следен от недружелюбни милиции, в източния град Тобрук. Законодателите се заеха с образуването на лични военни формирования: по този метод беше основана Либийската национална войска (ЛНА), която скоро беше управлявана от фелдмаршал Халифа Хафтар. Властта в Триполи остана при Правителството на националното избавление, което представляваше предходния парламент.
През 2015 година в Либия имаше къса вяра за мир: новият парламент и неговите съперници подписаха Ширатското съглашение за съставяне на Правителство на националното единодушие. Новият орган получи поддръжка от Организация на обединените нации. Никой обаче не бързаше да му трансферира пълномощия. Отношенията сред договарящите се страни и ПНС, което трябваше да ги сплоти, безнадеждно се утежниха. И в случай че държавното управление на националното единодушие съумя да се оправи с държавното управление на националното избавление, то не съумя да го направи с Народното събрание в Тобрук. В началото на 2019 година бойци, правилни на Народното събрание, започнаха атака против Триполи. Те обаче не можаха да завладяват града: проваленият напън се трансформира в продължителна позиционна война. Боевете не обгърнаха цялата страна: на юг властта остана в ръцете на локални, основно племенни милиции.
Кой е фелдмаршал Хафтар?
76-годишният Халифа Хафтар е основна фигура в разрастващите се събития. В териториите, признаващи властта на Народното събрание, военните се употребяват с безусловна власт. Маршалът има поддръжка от кардиналните съперници на всички ислямисти, в това число умерените. Този курс има доста привърценици - в това число Египет и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Според Пентагона тези страни към този момент вземат участие във вътрешнолибийската борба: те оказват помощ на армията на Народното събрание със своите самолети.
На страната на Хафтар също са част от тези, които изпитват носталгия по времената на Муамар Кадафи. През 1969 година бъдещият маршал беше измежду тези, които помогнаха на бъдещия деспот да пристигна на власт. В края на 80-те обаче орисите на военните се разделиха: Хафтар беше покорен в прилежащата на Либия страна Чад, и, защото беше в пандиза, се причисли към заговорниците, които възнамеряваха прелом в родината си. След неуспеха на пуча, Хафтар живя в Съединени американски щати: в случай че се беше завърнал в Либия го очакваше смъртно наказване. Въпреки обстоятелството, че Кадафи и Хафтар станаха врагове, те имат доста общо: военна харизма, едноличен жанр на ръководство, изрично отрицателно отношение към радикалния ислям и подготвеност да работят против него със мощ. Хафтар е подготвен да работи като правоприемник на Кадафи във връзка с незаконната миграция: да я лимитира по всевъзможен метод.
А кой е срещу Хафтар?
Признатото от Организация на обединените нации Правителство на националното единодушие се управлява от политик, който не е бил част от обкръжението на Кадафи. 59-годишният Файез Сарадж е наследник на министър в държавното управление на крал Идрис I, свален от бъдещия деспот през 1969 година На страната на ръководителя на ПНС са благосклонностите на страните от Европейски Съюз и изключително на Турция. Но има доста какво да се желае от военните благоприятни условия на законните управляващи. До началото на 2020 година те направляваха единствено дребна част от крайбрежната линия с център в Триполи.
През декември 2019 година Сарадж прикани интернационалната общественост да го поддържа против Хафтар. На апела се отзоваха от Анкара. Последва съглашение, предвиждащо разполагането на турски войски в Либия. Мандатът за престоя им ще продължи една година. Според турския президент Реджеп Таийп Ердоган неговите военни ще бъдат лимитирани до образование на локалните въоръжени сили и съгласуване на техните дейности. В същото време е допустимо бойци от другарски настроените към Анкара сирийски групи да дойдат в Либия . Те могат да бъдат хвърлени непосредствено на фронтовата линия.
В допълнение към военния съставен елемент турско-либийският съюз има и стопански. Страните подписаха съглашение за обрисуване на изключителните стопански зони във водите на Средиземно море. Споразумението разрешава на Турция да предяви искове за по-рано недостъпна част от водната зона. В Гърция, Израел и Кипър считат, че този пакт нарушава ползите на други средиземноморски сили. Волю-неволю, те също са въвлечени в орбитата на вътрешнолибийския спор.
Как войната в Либия заплашва останалия свят?
Значението на Либия за прилежащите страни и Русия се дефинира от географското й състояние на кръстопътя на миграционните потоци. След свалянето на Муамар Кадафи през 2011 година, мигранти от Субсахарска Африка се втурнаха в страната. Общият брой на незаконните имигранти се прави оценка на 800 хиляди души. Връщането на мира в Либия би разрешило на новите управляващи да блокират пътя на този поток. Напротив, плъзгането в безпорядък може да докара до нов приток на незаконни имигранти на територията на Европейския съюз.
Страхът на Европейски Съюз от мигрантите е един от козовете в ръцете на фелдмаршал Хафтар, който е подготвен да работи с военни способи за прекъсването на потока. Обратната страна на този метод е всеобщо нарушение на правата на индивида.
Ако гражданската война в Либия спре, на световния пазар на нефт могат да настъпят промени. Родината на Хафтар и Кадафи е преди всичко в Африка по проучени ресурси от черно злато. При продължаващ спор обаче опцията за употреба на естествените запаси е лимитирана.
Каква е позицията на Русия?
Руските управляващи се застъпват за бързо помиряване сред враждуващите страни. През януари 2020 година Владимир Путин дружно с Реджеп Тайип Ердоган приканиха за помирение, което трябваше да стартира на 12 януари. Кремъл отхвърля обвиняванията на Турция, съгласно които съветски жители са въвлечени в либийския спор на страната на фелдмаршал Хафтар. Говорителят на съветския президент Дмитрий Песков акцентира, че Москва не може да управлява придвижването на всички руснаци, в това число в случай че те отпътуват за зоната на бойните дейности.
Кой и за какво стартира бойните дейности?
След 2011 година, когато либийските бунтовници смъкват от власт Муамар Кадафи с поддръжката на НАТО, страната не познава дълготраен мир. Сблъсъците, които не престават и до днес, започват през 2014 година Проведените тогава парламентарни избори бяха подложени на критика от умерените ислямисти, които бяха изгубили позициите си. Страхувайки се за сигурността си, депутатите се реалокираха от Триполи, който беше следен от недружелюбни милиции, в източния град Тобрук. Законодателите се заеха с образуването на лични военни формирования: по този метод беше основана Либийската национална войска (ЛНА), която скоро беше управлявана от фелдмаршал Халифа Хафтар. Властта в Триполи остана при Правителството на националното избавление, което представляваше предходния парламент.
През 2015 година в Либия имаше къса вяра за мир: новият парламент и неговите съперници подписаха Ширатското съглашение за съставяне на Правителство на националното единодушие. Новият орган получи поддръжка от Организация на обединените нации. Никой обаче не бързаше да му трансферира пълномощия. Отношенията сред договарящите се страни и ПНС, което трябваше да ги сплоти, безнадеждно се утежниха. И в случай че държавното управление на националното единодушие съумя да се оправи с държавното управление на националното избавление, то не съумя да го направи с Народното събрание в Тобрук. В началото на 2019 година бойци, правилни на Народното събрание, започнаха атака против Триполи. Те обаче не можаха да завладяват града: проваленият напън се трансформира в продължителна позиционна война. Боевете не обгърнаха цялата страна: на юг властта остана в ръцете на локални, основно племенни милиции.
Кой е фелдмаршал Хафтар?
76-годишният Халифа Хафтар е основна фигура в разрастващите се събития. В териториите, признаващи властта на Народното събрание, военните се употребяват с безусловна власт. Маршалът има поддръжка от кардиналните съперници на всички ислямисти, в това число умерените. Този курс има доста привърценици - в това число Египет и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Според Пентагона тези страни към този момент вземат участие във вътрешнолибийската борба: те оказват помощ на армията на Народното събрание със своите самолети.
На страната на Хафтар също са част от тези, които изпитват носталгия по времената на Муамар Кадафи. През 1969 година бъдещият маршал беше измежду тези, които помогнаха на бъдещия деспот да пристигна на власт. В края на 80-те обаче орисите на военните се разделиха: Хафтар беше покорен в прилежащата на Либия страна Чад, и, защото беше в пандиза, се причисли към заговорниците, които възнамеряваха прелом в родината си. След неуспеха на пуча, Хафтар живя в Съединени американски щати: в случай че се беше завърнал в Либия го очакваше смъртно наказване. Въпреки обстоятелството, че Кадафи и Хафтар станаха врагове, те имат доста общо: военна харизма, едноличен жанр на ръководство, изрично отрицателно отношение към радикалния ислям и подготвеност да работят против него със мощ. Хафтар е подготвен да работи като правоприемник на Кадафи във връзка с незаконната миграция: да я лимитира по всевъзможен метод.
А кой е срещу Хафтар?
Признатото от Организация на обединените нации Правителство на националното единодушие се управлява от политик, който не е бил част от обкръжението на Кадафи. 59-годишният Файез Сарадж е наследник на министър в държавното управление на крал Идрис I, свален от бъдещия деспот през 1969 година На страната на ръководителя на ПНС са благосклонностите на страните от Европейски Съюз и изключително на Турция. Но има доста какво да се желае от военните благоприятни условия на законните управляващи. До началото на 2020 година те направляваха единствено дребна част от крайбрежната линия с център в Триполи.
През декември 2019 година Сарадж прикани интернационалната общественост да го поддържа против Хафтар. На апела се отзоваха от Анкара. Последва съглашение, предвиждащо разполагането на турски войски в Либия. Мандатът за престоя им ще продължи една година. Според турския президент Реджеп Таийп Ердоган неговите военни ще бъдат лимитирани до образование на локалните въоръжени сили и съгласуване на техните дейности. В същото време е допустимо бойци от другарски настроените към Анкара сирийски групи да дойдат в Либия . Те могат да бъдат хвърлени непосредствено на фронтовата линия.
В допълнение към военния съставен елемент турско-либийският съюз има и стопански. Страните подписаха съглашение за обрисуване на изключителните стопански зони във водите на Средиземно море. Споразумението разрешава на Турция да предяви искове за по-рано недостъпна част от водната зона. В Гърция, Израел и Кипър считат, че този пакт нарушава ползите на други средиземноморски сили. Волю-неволю, те също са въвлечени в орбитата на вътрешнолибийския спор.
Как войната в Либия заплашва останалия свят?
Значението на Либия за прилежащите страни и Русия се дефинира от географското й състояние на кръстопътя на миграционните потоци. След свалянето на Муамар Кадафи през 2011 година, мигранти от Субсахарска Африка се втурнаха в страната. Общият брой на незаконните имигранти се прави оценка на 800 хиляди души. Връщането на мира в Либия би разрешило на новите управляващи да блокират пътя на този поток. Напротив, плъзгането в безпорядък може да докара до нов приток на незаконни имигранти на територията на Европейския съюз.
Страхът на Европейски Съюз от мигрантите е един от козовете в ръцете на фелдмаршал Хафтар, който е подготвен да работи с военни способи за прекъсването на потока. Обратната страна на този метод е всеобщо нарушение на правата на индивида.
Ако гражданската война в Либия спре, на световния пазар на нефт могат да настъпят промени. Родината на Хафтар и Кадафи е преди всичко в Африка по проучени ресурси от черно злато. При продължаващ спор обаче опцията за употреба на естествените запаси е лимитирана.
Каква е позицията на Русия?
Руските управляващи се застъпват за бързо помиряване сред враждуващите страни. През януари 2020 година Владимир Путин дружно с Реджеп Тайип Ердоган приканиха за помирение, което трябваше да стартира на 12 януари. Кремъл отхвърля обвиняванията на Турция, съгласно които съветски жители са въвлечени в либийския спор на страната на фелдмаршал Хафтар. Говорителят на съветския президент Дмитрий Песков акцентира, че Москва не може да управлява придвижването на всички руснаци, в това число в случай че те отпътуват за зоната на бойните дейности.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ