Как работят антибиотиците
Въпреки че се намираме отвън общоприетия за респираторните болести сезон, тематиката за антибиотиците постоянно е настояща, защото с тях се лекуват бактериални инфекции, засягащи всички органи и системи. Тези инфекции пораждат както независимо, по този начин и като затруднение след вирусно заболяване.
За лятото са присъщи циститът, възпалението на ушите, стафилококовите инфекции, както и полово излъчените болести.
Историята
Още през 19. век микробиолозите съобщавали, че някои плесени (микроскопични гъби) притжеават способността да потискат растежа на избрани типове бактерии. По това време обаче никой не знаел на какво се дължи това. През 1928 година шотландският академик Александър Флеминг инцидентно видял, че върху забравена с отворен похлупак хранителна среда, с посяти върху нея стафилококи, пораства синьо-зелена мухъл, а към нея не се следи развиване на бактериите.
Тъй като Флеминг не бил ослепителен оратор, той не съумял да разпространява откритието си, нито да пречисти дейното вещество, само че благодарение на собствен сътрудник открил, че плесента е от жанр Penicillium .
Две години по-късно благодарение на антибиотика бил оздравял и първият пациент .
Как работят
Антибиотиците се класифицират по друг метод, съгласно механизма си на деяние, произхода си или съгласно това дали са характерни за дадена група бактерии или пък са широкоспектърни и засягат огромно многообразие от типове.
Пеницилинът спада към бета-лактамните антибиотици. За разлика от нашите кафези, бактериалните имат клетъчна стена, която им обезпечава опора. Без нея, клетките на тези микроорганизми се пръскат, заради огромното вътрешно налягане. Бета-лактамните антибиотици основават действието си точно на това, като блокират производството на клетъчна стена при доста типове бактерии.
Друга група антибиотици, хинолоните , пречат на удвояването на ДНК на бактериалните кафези, което стопира размножаването им. Към тази група спадат ципрофлоксацинът и левофлоксацинът, които се употребяват за лекуване на бронхит и пневмония.
Съществуват и антибиотици, които блокират механизмите за синтез на белтъци в бактериалните кафези. Такива са макролидите , от които по-известен е еритромицинът. Белтъците са тези молекули, които вършат допустимо протичането на всички процеси в клетките и играят защитна и структурна роля. Затова лишаването от тях води до бързата гибел на бактериите.
Защо не убиват и нашите кафези
Бактериалните кафези се разграничават доста по устройство от тези, които построяват нашите тела. А антибиотиците са основани по този начин, че да насочват действието си точно към тези разлики . Например, нашите кафези нямат клетъчна стена и по този начин не страдат от действието на бета-лактамните антибиотици. Рибозомите, посредством които се реализира синтезът на белтъци, също са разнообразни по устройство.
Какви са заплахите
Разбира се, всичко това не изключва страничните резултати , които тези медикаменти може да имат. Но изгодата надвишава доста риска. Антибиотиците избавят живот, когато са предписани вярно и се взимат единствено при нужда. Важно е да помним, че вирусните инфекции в никакъв случай не се лекуват с антибиотици . Вирусите не са податливи на тяхното деяние. С антибиотик се лекуват единствено възможните затруднения от вирусната зараза, които се показват в последващото развиване на бактериална такава. Но тези затруднения не настъпват постоянно. Затова е значимо в никакъв случай да не се самолекуваме с антибиотици и това да се случва единствено по лекарско наставление.
Честата и неправилна приложимост на антибиотици, както и преждевременното спиране на към този момент почнал курс на лекуване с тях, водят до задълбочаване на един сериозен проблем - възникването на антибиотична устойчивост у бактериите. Това значи, че сме им помогнали да се " научат " да се опълчват на антибиотика и той към този момент няма въздействие над тях, а инфекцията става мъчно или изцяло нелечима. За някои пациенти това е съдбовно.
За лятото са присъщи циститът, възпалението на ушите, стафилококовите инфекции, както и полово излъчените болести.
Историята
Още през 19. век микробиолозите съобщавали, че някои плесени (микроскопични гъби) притжеават способността да потискат растежа на избрани типове бактерии. По това време обаче никой не знаел на какво се дължи това. През 1928 година шотландският академик Александър Флеминг инцидентно видял, че върху забравена с отворен похлупак хранителна среда, с посяти върху нея стафилококи, пораства синьо-зелена мухъл, а към нея не се следи развиване на бактериите.
Тъй като Флеминг не бил ослепителен оратор, той не съумял да разпространява откритието си, нито да пречисти дейното вещество, само че благодарение на собствен сътрудник открил, че плесента е от жанр Penicillium .
Две години по-късно благодарение на антибиотика бил оздравял и първият пациент .
Как работят
Антибиотиците се класифицират по друг метод, съгласно механизма си на деяние, произхода си или съгласно това дали са характерни за дадена група бактерии или пък са широкоспектърни и засягат огромно многообразие от типове.
Пеницилинът спада към бета-лактамните антибиотици. За разлика от нашите кафези, бактериалните имат клетъчна стена, която им обезпечава опора. Без нея, клетките на тези микроорганизми се пръскат, заради огромното вътрешно налягане. Бета-лактамните антибиотици основават действието си точно на това, като блокират производството на клетъчна стена при доста типове бактерии.
Друга група антибиотици, хинолоните , пречат на удвояването на ДНК на бактериалните кафези, което стопира размножаването им. Към тази група спадат ципрофлоксацинът и левофлоксацинът, които се употребяват за лекуване на бронхит и пневмония.
Съществуват и антибиотици, които блокират механизмите за синтез на белтъци в бактериалните кафези. Такива са макролидите , от които по-известен е еритромицинът. Белтъците са тези молекули, които вършат допустимо протичането на всички процеси в клетките и играят защитна и структурна роля. Затова лишаването от тях води до бързата гибел на бактериите.
Защо не убиват и нашите кафези
Бактериалните кафези се разграничават доста по устройство от тези, които построяват нашите тела. А антибиотиците са основани по този начин, че да насочват действието си точно към тези разлики . Например, нашите кафези нямат клетъчна стена и по този начин не страдат от действието на бета-лактамните антибиотици. Рибозомите, посредством които се реализира синтезът на белтъци, също са разнообразни по устройство.
Какви са заплахите
Разбира се, всичко това не изключва страничните резултати , които тези медикаменти може да имат. Но изгодата надвишава доста риска. Антибиотиците избавят живот, когато са предписани вярно и се взимат единствено при нужда. Важно е да помним, че вирусните инфекции в никакъв случай не се лекуват с антибиотици . Вирусите не са податливи на тяхното деяние. С антибиотик се лекуват единствено възможните затруднения от вирусната зараза, които се показват в последващото развиване на бактериална такава. Но тези затруднения не настъпват постоянно. Затова е значимо в никакъв случай да не се самолекуваме с антибиотици и това да се случва единствено по лекарско наставление.
Честата и неправилна приложимост на антибиотици, както и преждевременното спиране на към този момент почнал курс на лекуване с тях, водят до задълбочаване на един сериозен проблем - възникването на антибиотична устойчивост у бактериите. Това значи, че сме им помогнали да се " научат " да се опълчват на антибиотика и той към този момент няма въздействие над тях, а инфекцията става мъчно или изцяло нелечима. За някои пациенти това е съдбовно.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ