Защо се бавим с бързите тестове
Бързите проби с капка кръв демонстрират дали пациентът се е срещал с вируса и по кое време
В момента никой в България не знае какъв брой тъкмо са инфектираните и прекаралите заболяването. Националният спешен щаб към този момент диагностицира заболяването с най-скъпия и муден способ. Щабът и министър председателят не желаят да се ползват бързи проби и епидемиологичният контрол изостава. Колко тъкмо души ще лекуваме, какъв брой са тествани? Колко са вирусоносителите с ковид в България? Само 220 ли са в действителност болните и за какво тогава цялата здравна система се приготвя да посрещне голяма вълна от влошили се пациенти?
Това са въпросите, които всеки ден си задават лекарите в своите конгреси. Отговор няма и по тази причина в здравната система остават с усещането, че съзнателно се крие информация и въпросът е с каква цел.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Няколко елементарни обстоятелството - в България няма обществена информация какъв брой мудни теста са направени от началото на епидемията. Премиерът Бойко Борисов настойчиво отхвърля да бъдат осъществявани всеобщи проби с претекста, че чул от израелския министър председател, че са неточни. На същото мнение е и спешният щаб, който твърди, че пробваните от тях проби са неточни. В България от началото на епидемията са импортирани испански, немски, британски и китайски проби, към 50 хиляди на брой, само че те по този начин и не стигнаха всеобщо до лабораториите, защото се оказва, че се купуват от лечебни заведения или им се подаряват.
В същото време медицинският съвет към държавното управление предложи като първа мярка точно всеобщото тестване, с цел да знаят ръководещите къде по параболата на заболяването е България и надлежно - да се взимат ограничения, учредени на епидемиологични данни.
Бързи проби ли? Няма (пък)
" Поръчах бързи проби от вносителя на 27 февруари. Миналата сряда (18 март) получих от вносителя 50 теста. Готов съм със строги критерии и указания за индикации за проучване и съм ги разпратил на сътрудниците си и в БЛС, проби няма за цялата страна, очевидно някой стопира разпространяването им, като ги изкупува ", твърди доктор Георги Тодоров, притежател на частна лаборатория " ПримаЛаб " в Русе.
През последните три седмици единствената опция на искащите да ревизират дали не са инфектирани и да си платят за това беше частната лаборатория " Рамус " в София. От 25 март веригата Cibalab стартира да предлага всеобщо бързи проби, а в университетските лечебни заведения " Софиямед " и " Пълмед " - мудни.
На 19 март ръководителят на спешния щаб ген. Венцислав Мутафчийски разгласи, че бързите проби не са задоволително надеждни, защото при 10 случая с потвърдена клинична картина и доказани PСR проби (т.нар. мудни тестове) те са посочили позитивни резултати единствено при 4, което значи, че 70% от бързите проби дават подправено негативни проби и би трябвало да се търсят бързи проби от други производители.
На 24 март се получи мощен конфликт сред назначения в неделя медицински съвет към държавното управление и спешния щаб. Медицинският съвет предложи всеобщ скрининг с бързи проби, министър председателят отговори, че те не са точни и няма да бъдат прилагани, а ръководителят на спешния щаб ген. Венцислав Мутафчийски добави, че няма да харчат държавни пари за нещо, което не е надеждно.
В допълнение министър председателят разгласи, че са поръчали 1 млн. теста от търга на Европейски Съюз, без да посочи дали те са мудни или бързи, нито по кое време може да се чака, че ще дойдат, нито дали са " точни ".
" Ако съм управител на компаниите вносители, ще осъждам тези, които настояват, че тестванията са ненадеждни. Ако е по този начин, за какво ВМА и други лечебни заведения купуват и употребяват ненадеждни проби ", разяснява доктор Тодоров, който добавя, че по този метод щабът има монопол върху информацията за заболеваемостта, само че не я прави обществена.
" Щабът направи 10 теста и стартира да се инати, че не са точни. Те не са сертифициращ орган, с цел да кажат дали са точни, това са проби, които се продават и употребяват на всички места в Европейски Съюз. Автомат " Калашников " не е суперточно оръжие, само че прави чудесна работа пред вероятността да сме безусловно невъоръжени. Не бива да се отхвърля главен инструмент като тестванията, Германия всеки ден прави стотици хиляди бързи теста. Все едно някой да каже, че тъй като слушалката и лекарят не са прецизен инструмент, ще използваме единствено най-скъпата технология - ядрено-магнитен резонанс ", отбелязва доцент доктор Атанас Мангъров, член на медицинския съвет и шеф на детската клиника в Инфекциозна болница - София.
Какво демонстрират тестванията
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Бързите проби с капка кръв демонстрират дали пациентът се е срещал с вируса и по кое време. При него се изследват два имуноглобулина - G и M, които демонстрират образуването на антитела при среща с вируса.
" Ако пациентът е при започване на болестта, без значение дали има или няма признаци, бързият тест ще покаже позитивен имуноглобулин М, което значи, че той кара прясна зараза с ковид и е инфектиран за близките. Онзи, при който и двата имуноглобулина са позитивни, е срещнал ковид преди 1-2 седмици. Ако единствено IgG е позитивен, това значи, че е срещнал вируса преди повече от месец и е построил антитела ", изяснява доцент Мангъров.
Четири-пет дни преди да има клинични признаци като кашлица и висока температура, инфектираният човек стартира да отделя вируса и става инфектиран за близките.
" Коронавирусите имат подлата специфичност да могат да се отделят 20-30 и повече дни след появяването на клиничните признаци и в случай че човек е без признаци. Това, че бавният тест е негативен, не значи, че организмът се е " изчистил ", отбелязва доцент Мангъров.
Защо е значимо да се вършат
" Получава се по този начин, че лекуваме зараза, само че нямаме диагноза. СЗО и миналите преди нас през епидемията страни поучават да тестваме, да тестваме, тъй като единствено по този начин можем да осезаем всички вериги, по които се популяризира този развой, и да спрем вируса ", разяснява доцент доктор Нина Гачева, епидемиолог, някогашен началник на отдела по епидемиология в Националния център за заразни и паразитни заболявания. Тя насочва своите послания в писмо до спешния щаб, което към момента няма отговор. В него доцент Гачева отбелязва, че България взема изчерпателни ограничения, само че изостава в главния инструмент - епидемиологичния контрол.
" Сравнявайки се Южна Корея и Сингапур, които сполучливо са постигнали ограничение интензитета и смъкване на епидемиологичната крива, ние значително изоставаме в откриването на случаите като обсег и като навременност. Ограничавайки контингента, предстоящ на тестване, ние вървим след събитието, пропущаме или откриваме късно новите случаи, а защото те са източници на инфекцията, това значи, че даваме опция да се развият от ден на ден нови вериги на епидемиологичния развой измежду популацията ", споделя доцент Гачева.
Според нея приложението на бързите проби, основаващи се на установяване антителата към вируса, ранни (IgM) и непрекъснати (IgG), е високоефективен епидемиологичен метод, изключително при инфекции с огромен % безсимптомни или леко протичащи случаи, тъй като разрешава те да бъдат открити и следени, каквато е и рекомендацията на СЗО.
" В нашия случай те трябваше да се приложат още при скриниране на контактите на първите открити случаи, защото ние не успяхме да хванем началото на веригата, т.е. връзката с възможния импорт, което демонстрира, че сме разкрили епидемията във втория стадий, на така наречен локално разпространяване ", счита доцент Гачева.
Според доцент Мангъров без всеобщо тестване ограничаващите ограничения не са толкоз ефикасни.
" Епидемиологичният контрол е азбучен инструмент в епидемиологията, в противоположен случай единствено се опитваме да затворим вятъра. Трябва да бъдат открити и изолирани всички инфектирани пациенти ", споделя той. Според него, когато бъде открито какъв % от българите са изкарали болестта, без значение дали със или без признаци, ще се сътвори база данни кой има имунитет и би могъл умерено да работи в такава среда, с цел да могат да бъдат разхлабени ограниченията за обществена изолираност, които водят до неработеща стопанска система.
В момента никой в България не знае какъв брой тъкмо са инфектираните и прекаралите заболяването. Националният спешен щаб към този момент диагностицира заболяването с най-скъпия и муден способ. Щабът и министър председателят не желаят да се ползват бързи проби и епидемиологичният контрол изостава. Колко тъкмо души ще лекуваме, какъв брой са тествани? Колко са вирусоносителите с ковид в България? Само 220 ли са в действителност болните и за какво тогава цялата здравна система се приготвя да посрещне голяма вълна от влошили се пациенти?
Това са въпросите, които всеки ден си задават лекарите в своите конгреси. Отговор няма и по тази причина в здравната система остават с усещането, че съзнателно се крие информация и въпросът е с каква цел.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Няколко елементарни обстоятелството - в България няма обществена информация какъв брой мудни теста са направени от началото на епидемията. Премиерът Бойко Борисов настойчиво отхвърля да бъдат осъществявани всеобщи проби с претекста, че чул от израелския министър председател, че са неточни. На същото мнение е и спешният щаб, който твърди, че пробваните от тях проби са неточни. В България от началото на епидемията са импортирани испански, немски, британски и китайски проби, към 50 хиляди на брой, само че те по този начин и не стигнаха всеобщо до лабораториите, защото се оказва, че се купуват от лечебни заведения или им се подаряват.
В същото време медицинският съвет към държавното управление предложи като първа мярка точно всеобщото тестване, с цел да знаят ръководещите къде по параболата на заболяването е България и надлежно - да се взимат ограничения, учредени на епидемиологични данни.
Бързи проби ли? Няма (пък)
" Поръчах бързи проби от вносителя на 27 февруари. Миналата сряда (18 март) получих от вносителя 50 теста. Готов съм със строги критерии и указания за индикации за проучване и съм ги разпратил на сътрудниците си и в БЛС, проби няма за цялата страна, очевидно някой стопира разпространяването им, като ги изкупува ", твърди доктор Георги Тодоров, притежател на частна лаборатория " ПримаЛаб " в Русе.
През последните три седмици единствената опция на искащите да ревизират дали не са инфектирани и да си платят за това беше частната лаборатория " Рамус " в София. От 25 март веригата Cibalab стартира да предлага всеобщо бързи проби, а в университетските лечебни заведения " Софиямед " и " Пълмед " - мудни.
На 19 март ръководителят на спешния щаб ген. Венцислав Мутафчийски разгласи, че бързите проби не са задоволително надеждни, защото при 10 случая с потвърдена клинична картина и доказани PСR проби (т.нар. мудни тестове) те са посочили позитивни резултати единствено при 4, което значи, че 70% от бързите проби дават подправено негативни проби и би трябвало да се търсят бързи проби от други производители.
На 24 март се получи мощен конфликт сред назначения в неделя медицински съвет към държавното управление и спешния щаб. Медицинският съвет предложи всеобщ скрининг с бързи проби, министър председателят отговори, че те не са точни и няма да бъдат прилагани, а ръководителят на спешния щаб ген. Венцислав Мутафчийски добави, че няма да харчат държавни пари за нещо, което не е надеждно.
В допълнение министър председателят разгласи, че са поръчали 1 млн. теста от търга на Европейски Съюз, без да посочи дали те са мудни или бързи, нито по кое време може да се чака, че ще дойдат, нито дали са " точни ".
" Ако съм управител на компаниите вносители, ще осъждам тези, които настояват, че тестванията са ненадеждни. Ако е по този начин, за какво ВМА и други лечебни заведения купуват и употребяват ненадеждни проби ", разяснява доктор Тодоров, който добавя, че по този метод щабът има монопол върху информацията за заболеваемостта, само че не я прави обществена.
" Щабът направи 10 теста и стартира да се инати, че не са точни. Те не са сертифициращ орган, с цел да кажат дали са точни, това са проби, които се продават и употребяват на всички места в Европейски Съюз. Автомат " Калашников " не е суперточно оръжие, само че прави чудесна работа пред вероятността да сме безусловно невъоръжени. Не бива да се отхвърля главен инструмент като тестванията, Германия всеки ден прави стотици хиляди бързи теста. Все едно някой да каже, че тъй като слушалката и лекарят не са прецизен инструмент, ще използваме единствено най-скъпата технология - ядрено-магнитен резонанс ", отбелязва доцент доктор Атанас Мангъров, член на медицинския съвет и шеф на детската клиника в Инфекциозна болница - София.
Какво демонстрират тестванията
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Бързите проби с капка кръв демонстрират дали пациентът се е срещал с вируса и по кое време. При него се изследват два имуноглобулина - G и M, които демонстрират образуването на антитела при среща с вируса.
" Ако пациентът е при започване на болестта, без значение дали има или няма признаци, бързият тест ще покаже позитивен имуноглобулин М, което значи, че той кара прясна зараза с ковид и е инфектиран за близките. Онзи, при който и двата имуноглобулина са позитивни, е срещнал ковид преди 1-2 седмици. Ако единствено IgG е позитивен, това значи, че е срещнал вируса преди повече от месец и е построил антитела ", изяснява доцент Мангъров.
Четири-пет дни преди да има клинични признаци като кашлица и висока температура, инфектираният човек стартира да отделя вируса и става инфектиран за близките.
" Коронавирусите имат подлата специфичност да могат да се отделят 20-30 и повече дни след появяването на клиничните признаци и в случай че човек е без признаци. Това, че бавният тест е негативен, не значи, че организмът се е " изчистил ", отбелязва доцент Мангъров.
Защо е значимо да се вършат
" Получава се по този начин, че лекуваме зараза, само че нямаме диагноза. СЗО и миналите преди нас през епидемията страни поучават да тестваме, да тестваме, тъй като единствено по този начин можем да осезаем всички вериги, по които се популяризира този развой, и да спрем вируса ", разяснява доцент доктор Нина Гачева, епидемиолог, някогашен началник на отдела по епидемиология в Националния център за заразни и паразитни заболявания. Тя насочва своите послания в писмо до спешния щаб, което към момента няма отговор. В него доцент Гачева отбелязва, че България взема изчерпателни ограничения, само че изостава в главния инструмент - епидемиологичния контрол.
" Сравнявайки се Южна Корея и Сингапур, които сполучливо са постигнали ограничение интензитета и смъкване на епидемиологичната крива, ние значително изоставаме в откриването на случаите като обсег и като навременност. Ограничавайки контингента, предстоящ на тестване, ние вървим след събитието, пропущаме или откриваме късно новите случаи, а защото те са източници на инфекцията, това значи, че даваме опция да се развият от ден на ден нови вериги на епидемиологичния развой измежду популацията ", споделя доцент Гачева.
Според нея приложението на бързите проби, основаващи се на установяване антителата към вируса, ранни (IgM) и непрекъснати (IgG), е високоефективен епидемиологичен метод, изключително при инфекции с огромен % безсимптомни или леко протичащи случаи, тъй като разрешава те да бъдат открити и следени, каквато е и рекомендацията на СЗО.
" В нашия случай те трябваше да се приложат още при скриниране на контактите на първите открити случаи, защото ние не успяхме да хванем началото на веригата, т.е. връзката с възможния импорт, което демонстрира, че сме разкрили епидемията във втория стадий, на така наречен локално разпространяване ", счита доцент Гачева.
Според доцент Мангъров без всеобщо тестване ограничаващите ограничения не са толкоз ефикасни.
" Епидемиологичният контрол е азбучен инструмент в епидемиологията, в противоположен случай единствено се опитваме да затворим вятъра. Трябва да бъдат открити и изолирани всички инфектирани пациенти ", споделя той. Според него, когато бъде открито какъв % от българите са изкарали болестта, без значение дали със или без признаци, ще се сътвори база данни кой има имунитет и би могъл умерено да работи в такава среда, с цел да могат да бъдат разхлабени ограниченията за обществена изолираност, които водят до неработеща стопанска система.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ