Жена от Бургас написа 200 стихотворения за Исус Христос
Добринка Вентландт е на 77 години, работила на разнообразни места през живота си. Едно от тях е, към този момент някогашното дружество „ Океански лов на риба “, където в продължение на 24 години, с изключение на с главната си активност, написа публикации и се грижи за нагледната пропаганда на предприятието. Литературата постоянно е била част от живота и.
Тя е сияен ухилен и добър човек. Има обаче нещо, което я дефинира като персона – това е нейната религия в Бог и Исус Христос.
Корените на тази отдаденост са в детството ѝ. Нейният дядо оцелява на фронта и когато се връща споделя какво се е случило. Той споделя, на дребната тогава Добринка, че в пояса си е носил икона и молитва, по тази причина е оживял в пъкъла на войната.
По-късно тя вижда и чува по какъв начин нейният татко се моли всяка и вечер, по какъв начин благодари на Бог за всичко положително, което се случва в живота му. А то не е доста. Отказва да влезе в редовете на комунистическата партия и бива уволнен от поста шеф на пощата в село Кости. Започва да се грижи за фамилията си, с помощта на закупена машина за селското стопанство.
Това обаче не го пречупва и до края на живота си той остава във вярата, като един чист и откровен почитател.
Добринка е наричана „ щерка на фашист “ и тъкмо по тази причина не получава работа. Принудена е да се препитава като работи в летни пионерски лагери в Царево. Въпреки възбраните, посещава черква и е изумена да чуе имената на тогавашния кмет на Царево и неговото семейство, да бъдат изричани от свещеника за здраве и благополучие.
Среща първия си брачен партньор и заживява щастливо, до деня на злополуката. И през днешния ден споделя с неспокойствие за ужасната обстановка в която попада. Камионът, в който пътува дружно със брачна половинка си се прекатурва с колелата нагоре. Добринка е бременна в петия месец. Чува думите на събралите се в близост хора: “Няма по какъв начин тук да има оживели “. Но тя, брачният партньор и нероденото им дете оцеляват. Тази страховита обстановка през днешния ден Добринка назовава „ чудото, което напълно ме обърна към Спасителя “. Тогава разбрах, че Бог ме пази и всеки ден благодаря за това “.
Премества се със фамилията си в Бургас, където работи в предприятието за преправка на риба „ Океански лов на риба “. В продължене на доста години, по осем часа дневно прекарва в помещение, където температурата на въздуха е минус 28 градуса. И освен оцелява, само че даже напълно ненадейно, забременява и на 48 години ражда третото си дете. За страдание, брачният партньор и си отива прекомерно млад от този свят и тя отглежда сама дребната си щерка, единствено благодарение на другите две, към този момент пораснали деца. През целия си живот Добринка чете християнска литература, размишлява и потвърждава с делата си, че е същински набожен човек, осенен от Исус Христос.
Преди 10 години, за следващ път, тя претърпява знамение.
Намира се в дома си, дружно със своя втори брачен партньор, когато се почувства толкоз зле, като че ли умира. Нещо се случва със сърцето и ръцете и краката и посиняват, няма въздух. Единственото което и остава е да моли. Тя остава сама в стаята и коленичи за молитва. Разказва по какъв начин чува глас, който и споделя: “Разтривай мощно в региона на сърцето “. Така и прави. После усеща мощен прилив на сила и всичко отминава. Посещението при доктор и проучванията с съвременна инсталация потвърждават, че парче холестерол е запушило аортата и в действителност ситуацията е било животозастрашаващо.
След тази преживелица Добринка, на която литературата и чететенето в никакъв случай не с били непознати, стартира да написа стихове. Те са отдадени на Исус Христос, на вярата, по древен сюжети, на Христовото възкресение и светлият празник Великден. Добринка не брои и не пресмята, какво и какъв брой е написала. Тя просто трансформира една своя нужда в притежание на хората. Въпреки това се оказва, че творбите са 200. Една впечатляваща численост, зад която се крие и съществено наличие.
Посещава разнообразни църкви и оставя стиховете си там. Не дели хората на православни, евангелисти, католици. За себе си споделя: “Аз нямам потребност от медиатор в лицето на църквата, с цел да стигна до Бог. Посещавам разнообразни храмове, обичам църквите, чувам лекции, псалми, песни и се веселя, че се възхвалява Бог. Но за мен главното е вярата, а не храмът. Аз съм христоцентрична персона, аз работя за Исус. Всичко това което чувам в църквата, аз го знам “.
И Добринка намира Бог на всички места, всеки ден чете светите книги, пробва се да прави положително с молитва и каузи. Нейната най-голяма фантазия е хората да схванат, като тя споделя: „ Колко добър е Бог, по какъв начин ни закриля и че би трябвало да му се доверяваме изцяло “. Освен в литературните си занимания, намира наслада като се грижи за цветя и растения. Въпреки тежкият труд в хладилните камери на „ Океански лов на риба “ получава 200 лв. пенсия. С тъга си спомня, по какъв начин в Германия, от където е вторият и брачен партньор, чува чиновникът, който преглежда документите и да споделя: “Такава пенсия е геноцид “.
Иска да издаде книга със свои стихове, само че не за лично пустославие, а за прослава на небесния отец.
Учи внуците си на религия, само че без да се натрапва, а с положително държание. Да бъде със своите деца и внуци е благополучие за нея. И на този Великден цялото семейство ще се събере на масата. Добринка е боядисала шарените яйца, замесила е козунаци, направила е сладкиши. Широката и усмивка, откровеният взор и неналичието на всякакво натрапване на нейната религия, кара хората към нея да се усещат обичани и спокойни.
„ Да бъда скромна, смирена, да не ненавиждам, да се апелирам за болните, да обичам Спасителя, да предам тази обич на хората, са значимите неща за мен. Искам хората да знаят, че има мощна мощ, която ни дава положително и ни пази, да знаят, че Бог ни обича “, споделя Добринка. Обич излъчва и тя самата и едно зарево, което е необяснимо, като множеството хубави неща в живота.
Тя е сияен ухилен и добър човек. Има обаче нещо, което я дефинира като персона – това е нейната религия в Бог и Исус Христос.
Корените на тази отдаденост са в детството ѝ. Нейният дядо оцелява на фронта и когато се връща споделя какво се е случило. Той споделя, на дребната тогава Добринка, че в пояса си е носил икона и молитва, по тази причина е оживял в пъкъла на войната.
По-късно тя вижда и чува по какъв начин нейният татко се моли всяка и вечер, по какъв начин благодари на Бог за всичко положително, което се случва в живота му. А то не е доста. Отказва да влезе в редовете на комунистическата партия и бива уволнен от поста шеф на пощата в село Кости. Започва да се грижи за фамилията си, с помощта на закупена машина за селското стопанство.
Това обаче не го пречупва и до края на живота си той остава във вярата, като един чист и откровен почитател.
Добринка е наричана „ щерка на фашист “ и тъкмо по тази причина не получава работа. Принудена е да се препитава като работи в летни пионерски лагери в Царево. Въпреки възбраните, посещава черква и е изумена да чуе имената на тогавашния кмет на Царево и неговото семейство, да бъдат изричани от свещеника за здраве и благополучие.
Среща първия си брачен партньор и заживява щастливо, до деня на злополуката. И през днешния ден споделя с неспокойствие за ужасната обстановка в която попада. Камионът, в който пътува дружно със брачна половинка си се прекатурва с колелата нагоре. Добринка е бременна в петия месец. Чува думите на събралите се в близост хора: “Няма по какъв начин тук да има оживели “. Но тя, брачният партньор и нероденото им дете оцеляват. Тази страховита обстановка през днешния ден Добринка назовава „ чудото, което напълно ме обърна към Спасителя “. Тогава разбрах, че Бог ме пази и всеки ден благодаря за това “.
Премества се със фамилията си в Бургас, където работи в предприятието за преправка на риба „ Океански лов на риба “. В продължене на доста години, по осем часа дневно прекарва в помещение, където температурата на въздуха е минус 28 градуса. И освен оцелява, само че даже напълно ненадейно, забременява и на 48 години ражда третото си дете. За страдание, брачният партньор и си отива прекомерно млад от този свят и тя отглежда сама дребната си щерка, единствено благодарение на другите две, към този момент пораснали деца. През целия си живот Добринка чете християнска литература, размишлява и потвърждава с делата си, че е същински набожен човек, осенен от Исус Христос.
Преди 10 години, за следващ път, тя претърпява знамение.
Намира се в дома си, дружно със своя втори брачен партньор, когато се почувства толкоз зле, като че ли умира. Нещо се случва със сърцето и ръцете и краката и посиняват, няма въздух. Единственото което и остава е да моли. Тя остава сама в стаята и коленичи за молитва. Разказва по какъв начин чува глас, който и споделя: “Разтривай мощно в региона на сърцето “. Така и прави. После усеща мощен прилив на сила и всичко отминава. Посещението при доктор и проучванията с съвременна инсталация потвърждават, че парче холестерол е запушило аортата и в действителност ситуацията е било животозастрашаващо.
След тази преживелица Добринка, на която литературата и чететенето в никакъв случай не с били непознати, стартира да написа стихове. Те са отдадени на Исус Христос, на вярата, по древен сюжети, на Христовото възкресение и светлият празник Великден. Добринка не брои и не пресмята, какво и какъв брой е написала. Тя просто трансформира една своя нужда в притежание на хората. Въпреки това се оказва, че творбите са 200. Една впечатляваща численост, зад която се крие и съществено наличие.
Посещава разнообразни църкви и оставя стиховете си там. Не дели хората на православни, евангелисти, католици. За себе си споделя: “Аз нямам потребност от медиатор в лицето на църквата, с цел да стигна до Бог. Посещавам разнообразни храмове, обичам църквите, чувам лекции, псалми, песни и се веселя, че се възхвалява Бог. Но за мен главното е вярата, а не храмът. Аз съм христоцентрична персона, аз работя за Исус. Всичко това което чувам в църквата, аз го знам “.
И Добринка намира Бог на всички места, всеки ден чете светите книги, пробва се да прави положително с молитва и каузи. Нейната най-голяма фантазия е хората да схванат, като тя споделя: „ Колко добър е Бог, по какъв начин ни закриля и че би трябвало да му се доверяваме изцяло “. Освен в литературните си занимания, намира наслада като се грижи за цветя и растения. Въпреки тежкият труд в хладилните камери на „ Океански лов на риба “ получава 200 лв. пенсия. С тъга си спомня, по какъв начин в Германия, от където е вторият и брачен партньор, чува чиновникът, който преглежда документите и да споделя: “Такава пенсия е геноцид “.
Иска да издаде книга със свои стихове, само че не за лично пустославие, а за прослава на небесния отец.
Учи внуците си на религия, само че без да се натрапва, а с положително държание. Да бъде със своите деца и внуци е благополучие за нея. И на този Великден цялото семейство ще се събере на масата. Добринка е боядисала шарените яйца, замесила е козунаци, направила е сладкиши. Широката и усмивка, откровеният взор и неналичието на всякакво натрапване на нейната религия, кара хората към нея да се усещат обичани и спокойни.
„ Да бъда скромна, смирена, да не ненавиждам, да се апелирам за болните, да обичам Спасителя, да предам тази обич на хората, са значимите неща за мен. Искам хората да знаят, че има мощна мощ, която ни дава положително и ни пази, да знаят, че Бог ни обича “, споделя Добринка. Обич излъчва и тя самата и едно зарево, което е необяснимо, като множеството хубави неща в живота.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ