През последния месец всичко е една и съща новина –

...
През последния месец всичко е една и съща новина –
Коментари Харесай

Доктор от УНСС с гореща прогноза за глобалната пандемия и бъдещето на света

През последния месец всичко е една и съща вест – коронавирусът това, коронавирусът това. Като чуя за ковид, ми настръхват и без друго задоволително настръхналите коси. Това написа в собствен разбор Христо Проданов - гл.ас., доктор в УНСС, представен от "Поглед инфо ".

Вижте останалата част от коментара:


Но мен персонално не ме интересува толкоз самата пандемия, защото считам това в най-лошия случай за малко по-необикновен грип, към който се основава непотребна суматоха.

Тази суматоха обаче ще се окаже доста по-голям проблем от самото заболяване. Затова няма да се спирам на това, че би трябвало да си мием ръцете и да си стоим в къщи, нито върху тайните теории от кое място, за какво и по какъв начин вирусът се е появил.

Вместо това ще се опитам да направя една прогноза за бъдещето на човечеството, на политиката и стопанската система, учредена в огромна степен на диалектиката на историческото развиване, защото считам, че историята може да ни даде доста от отговорите за това, което ни чака.

Паралелно с това ще стъпя върху някои от разгръщащите се през днешния ден трендове, които ще се опитам да планирам в бъдещето, имайки поради обаче събитието, че тези трендове са експоненциални, което ги прави прекомерно непрогнозируеми.

Това значи, че част от прогнозите ще имат показателен темперамент, т.е. те ще послужат за обрисуване на най-общите трендове, само че мъчно могат да бъдат обсъждани като сигурни, тъй като непрекъснато пораждат нови и нови събития, които могат да тласнат развиването в една или друга посока.

Тук към този момент стигаме и до фундаменталния въпрос „ Какво следва? “ Моят отговор е, че то може да бъде характеризирано посредством пет огромни взаимосвързани световни трендове. Кои са те?

Засилване на процесите на деглобализация,
на автаркия
и самозатваряне на страните и районите

Разгръщането на тези процеси стартира още с експлоадирането на международната финансова рецесия през 2007-2008 година, която бързо се трансферира към действителния бранш, и те ще бъдат в възходяща степен усилени от експлоадирането на днешната пандемия. Впрочем това са процеси, които не следим за първи път.

Можем да ги забележим още от най-ранните стадии на развиване на капитализма. Неслучайно неговото разрастване стартира с Великите географски открития и от този момент насам той се пробва в една или друга степен да обхване цялото земно кълбо.

Трябва да имаме поради обаче, че това не е постоянен, а пулсиращ развой, при който имаме стопански рецесии, цикли на отваряне и цикли на самозатваряне на страните, цикли на глобализация и цикли на деглобализация.

Характерно за всеки подобен цикъл на отваряне е съществуването на ясно изразен световен хегемон, който е обективно заинтригуван от либерализацията, защото може да печели от нея. Липсата или упадъкът на хегемонната мощ надлежно води до цикли на самозатваряне и протекционизъм.

Това следим на първо време в италианските градове страни , където се появяват първите форми на капитализма и които са главният фактор, подтикващ Великите географски открития.

След това през XVII-XVIII век го следим по време на холандската надмощие , когато макар меркантилистичната политика на огромните европейски монархии Холандия е изцяло отворена.

Всеки може да влиза и излиза от нея изцяло свободно. Страната има 3/5 от морския флот на останалите европейски страни, а всички артикули идват на първо време в Амстердам и Антверпен и по-късно се разпределят към останалия свят. Появяват се Западноиндийската и Източноиндийската компании, които оперират световно.

После това го следим по време на хегемонията на Англия през XIX век, когато там се организира първата индустриална гражданска война, превръщаща Англия във „ фабриката на света “ и първа индустриална мощ, задоволително конкурентоспособна, с цел да се отвори за интернационалните пазари и да печели от това.

Тогава всеки може да пътува на всички места с каквито пари пожелае и без никакви ограничавания (с изключение на Османската и Руската империи). Спрямо международното население емиграционните талази са по-големи, в сравнение с в края на XX век. Големите английски компании издигат лозунга „ Полето на нашата активност е целия свят “.

Жул Верн написа „ За 80 дни към света “, а Англия издига лозунгите за фритрейдърството, учредено на концепциите на Адам Смит и Дейвид Рикардо за безспорните и относителните преимущества, на основата на които се счита, че от свободното интернационално разделяне на труда печелят всички. Възникват теориите за империализма, за такава негова същностна характерност като износа на капитал и неслучайно доста откриватели назовават това интервал на интернационализация или „ първа глобализация “.

Следващият цикъл е американският цикъл, който стартира след Втората международна война, доближава своя разцвет със събарянето на социализма в Източна Европа и стартира своя крах с разгръщането на международната финансова рецесия в края на първото десетилетие на нашия век.

Той се крепи не толкоз на колониалната агресия, при която се извличат запаси от периферията посредством административни и военни способи (както е да вземем за пример по време на английската хегемония), а на неоколониалната агресия.

Последната реализира доста по-ефективно същите цели посредством така наречен мека мощ и социологическа агитация, посредством свръхмощни глобализирани идеологически апарати и културни промишлености, изключително холивудската машина за световна агитация, посредством метода на живот, пазара, посредством тоталната доминация във всички интернационалните институции, посредством $ като международна валута, посредством цветни революции, преврати, инсталиране на неоколониални елити, офанзиви против финансовите системи и прочие

А когато тези механизми не работят, се ползват и директни военни интервенции.

В интервалите, когато липсва ясно изразен хегемон обаче, имаме самозатваряне на страните, връщане на границите, оградите, телените мрежи и битка за световна надмощие с новопоявяващия се водач.

Сега още веднъж навлизаме в цикъл на самозатваряне и протекционизъм, обвързван с неналичието на световна хегемонна мощ, която да постанова разпоредбите на играта. Типични образци са изборът на националиста Тръмп в Съединени американски щати, излизането от Европейски Съюз на Англия, която в този момент се облизва на трапезата в трепетно очакване на неговия разпад, връщането на границите и оградите сред страните и народите.

Очаква се пандемията доста да форсира разгръщането на всички тези процеси, включително вследствие на разпада на огромна част от световните стойностни вериги.

Техният разпад значи, че доста производства ще би трябвало да се върнат назад в метрополиите, които ще би трябвало да преминат към импортно заместваща промишленост, произвеждайки сами съставените елементи, които преди този момент са били разпределени в разнообразни елементи на планетата според от конкурентните преимущества на един или различен район.

Това пък значи на първо време разрастване на инфлационни процеси и повишение на цените в капиталистическия център, защото основаването на нови промишлености изисква време, през което цените ще се повишават. И на второ място завръщане на националната страна и повишение на контрола върху капитала в границите на националните граници.

Впрочем, ние и в този момент виждаме по какъв начин пандемията в възходяща степен лимитира пазара за сметка на държавното контролиране, при което от ден на ден промишлености се управляват от нея.

И както Първата и Втората международна война са фактори за прекосяване на стопанските системи на военни релси, при което те обслужват потребностите на страната и популацията, по този начин и през днешния ден пандемията демонстрира по какъв начин страната може да насочва и управлява капитала, тъй че той да обслужва нейните потребности, а не егоистичния стопански интерес на „ хомо економикус “.

Световни войни за световна надмощие

Както към този момент беше посочено, в интервалите на липса на ясно изразен хегемон имаме самозатваряне на страните и появяването на сили, които имат опцията и желанието да се настанят на неговото място.

Това на избран стадий поражда международни войни, които траят приблизително 30 години, водят до появяването на нова световна мощ, разпад на страни и пораждане на нови на тяхно място, след което още веднъж следва цикъл на либерализация и глобализация, управителен от нова хегемонна мощ.

Това следим по време на тридесетгодишната война (1618-1648 г.), когато имаме преход към надмощие на Холандия и напредък на меркантилизма в интернационалната политика и стопанска система. След това го следим по време на френската буржоазна гражданска война и последвалите я Наполеонови войни (1789 – 1815 г.), когато се реализира преход към английска надмощие и към класическата политическа спестовност.

И най-сетне – Първата и Втората международни войни (1914-1945 г.), когато се реализира преходът към хегемонията на Съединени американски щати, а с това към кейнсианска политическа спестовност и след нея към неокласическия икономикс и неолиберализма.

Предполага се, че в този момент сме в изискванията на следващ подобен цикъл, който стартира с рецесията от 2007-2008 година. Той също допуска разгръщането на международна война, която най-вероятно ще продължи към 30 години и ще приключи с напредък на нова хегемонна мощ.

Единственият въпрос, на който е мъчно да се отговори, е дали войната към този момент е почнала и дали разгръщащата се през днешния ден международна пандемия не е част от нея. Трудностите при отговора на този въпрос произтичат от измененията в характера на войните и техния все по-неконвенционален темперамент.

Със сигурност обаче можем да кажем, че сме в нов цикъл на деглобализация, на връщане на границите, оградите, телените мрежи, милитаризацията в световен проект, на войната като главно средство за решение на споровете.

Отново имаме битка за международна надмощие и тя евентуално ще докара до загубата на милиони човешки животи и разрушаването на великански благосъстояния, които по-късно ще би трябвало да бъдат възстановявани, до разпад и поява на нови страни и държавни обединявания.

Днешната пандемия доста ще форсира разгръщането на тези процеси, защото след нея международната стопанска система ще бъде в колапс, а един от главните способи, по които капитализмът постоянно е решавал проблемите си е посредством войни, разпределение на сфери на въздействие и появяването на нови сътрудници на капиталистическо струпване.

Нещо повече – вследствие на рецесията на капитализма войната витаеше във въздуха още преди експлоадирането на международната пандемия. Всеки един от нас я усещаше, а с нейното експлоадиране и идната рецесия тя от ден на ден се трансформира в нещо неизбежно.

За разлика от предходните войни за световна надмощие обаче през днешния ден човечеството разполага със силата да унищожи единствено себе си.

Нова софтуерната гражданска война

Днес това е Четвъртата индустриална гражданска война, обвързвана с възходящата цифровизация на всички сфери в публичния и икономическия живот. Началото ѝ беше обвързвано с рецесията от 2007-2008 година, което прочее е особено за всяка индустриална гражданска война.

Първата индустриална гражданска война да вземем за пример е мощно подтиквана от рецесията през 70-те години на XVIII век, когато Англия и Франция задлъжняват вследствие на големите средства, които хвърлят в така наречен индианска война, водена сред тях в Северна Америка.

Война, която прочее се трансформира във фактор за Френската буржоазна гражданска война и за Американската война за самостоятелност, защото и двете страни стартират да постановат непостижими налози, с цел да могат да финансират задълженията, които преди този момент са взели от холандските банки.

Първите първи проблясъци на втората индустриална гражданска война се появяват в края на XIX век, когато стартира така наречен дълга меланхолия (1873-1896 г.), само че същинското ѝ разрастване е вследствие на огромната икономическа рецесия (1929-1933 г.).

Третата индустриална гражданска война от своя страна е подтиквана от рецесията на кейнсианската икономическа регулация през 1970-те години, което води и до разрастване на процесите на глобализация.

Четвъртата индустриална гражданска война, обвързвана с дигитализацията, роботизацията, автоматизацията на възходящо количество процеси, пък е обвързвана с рецесията от 2007-2008 година, само че се обрисува днешната пандемия да ѝ даде спомагателен подтик.

Основната причина за това е, че от ден на ден действия, които изискват човешка интервенция, ще се реализират отдалечено, а други ще бъдат заместени от роботи, изкуствен интелект, огромни данни и логаритми, изхвърлящи от ден на ден човешкия фактор.

Скоростта, с която се случва всичко това е невиждана – характерен образец е онлайн образованието, към което в границите на няколко дни минаха хиляди учебни заведения и университети.

Но същото може да се каже и за производството, при което карантината ще усили автоматизацията на процесите, с цел да могат фирмите да продължат да работят.

Това можем да кажем за размяната, която от ден на ден ще се реализира отдалечено, с дронове, роботи или коли без водачи. Можем да го кажем даже и за потреблението, при което ще нараства използването на цифрови артикули и от ден на ден неща, които преди са формирали цели промишлености, ще се интегрират в цифрови устройства.

Типичен образец в това отношение е мобилният телефон, който през днешния ден към този момент не е единствено телефон, а интегрира в себе си голямо количество устройства – камера, фотоапарат, вестник, календар, фенерче, уолкмен, видео и какво ли още не. Всичко това единствено по себе си ще се отрази и върху разпределението освен в народен проект, само че и сред обособените страни и райони, ще усилва обществените неравенства и безработицата, ще води до обществени спорове, протести и революции.

Ограничаване на човешките права и свободи

Циклите на самозатваряне постоянно са свързани с ограничение на права и свободи, с напредък на властнически водачи и партии, а през днешния ден в изискванията на четвърта индустриална гражданска война, когато всяко деяние на обособения човек може да бъде следено и следено посредством разнообразни цифрови устройства и логаритми, това може да значи даже версии на цифров авторитаризъм, фашизъм, неофеодализъм.

И това не са трендове, които следим от през днешния ден, от разгръщането на международната пандемия. Тяхното начало можем да проследим още от рецесията през 2007-2008 година, въпреки да се чака пандемията доста да ги форсира.

Още тогава се появи да вземем за пример концепцията за „ подправените вести “, съгласно която всичко, което не дава отговор на „ вярната линия “ и на неолибералната доктрина, беше стигматизирано като неистина, а на разнообразни места започнаха да се появяват даже цели институции за битка с тях. Още тогава стартира да се приказва за „ хибридни “ и „ осведомителни “ войни, които завладяват избрани пространства посредством надзор върху съзнанието и мислите на хората, а не посредством военния фактор.

Различни страни започнаха борби за реализиране на цифров суверенитет. Започна битка против „ съветската агитация “ и построяването на облика на врага.

Нищо че западната агитация беше тази, която ни убеди, че би трябвало да разрушим промишленост, земеделие, опазване на здравето, войска и какво ли още не, с цел да можем да влезем в най-хубавия от всички вероятни светове.

Започнаха преследвания против политически съперници, публицисти, запрещения на различни гласове. Днес към този момент съвсем целият свят е в условия на изключително състояние, което води до бързо прекратяване на съвсем всевъзможни други права и даже прекратяването – рано или късно – на пандемията няма да докара до тяхното възобновяване. Или най-малко не в степента, в която сме привикнали.

Промени в геоикономическата,
а отсам и в
геополитическата конструкция на света

Каква ще бъде тя на този стадий е мъчно да се каже. Възможни са разнообразни сюжети и от всички нас, от милионите хора, също зависи кой от тях ще се осъществя.

Можем да вървим към международна война, преразпределение на територии и смяна на преобладаващата хегемонна мощ по посока на Китай и въобще на страните от Югоизточна Азия, които се обрисува да излязат на първо време и с минимум вреди от международната пандемична рецесия. Тя може да се окаже гибелна за човечеството.

Можем да вървим към построяването на мрежа на международна взаимност по отношение на решаването на един подобен световен проблем, засягащ цялото човечество, какъвто е международната пандемия, само че към този момент наклонността е таман противоположната и няма изгледи за смяна в това отношение.

Можем да вървим към ново възобновление на обществената страна в изискванията на национална страна , която контролира стопанската система на своята територия за намаляване на социално-икономическите неравенства и спорове.

Можем да вървим към построяването на стопанска система и общество оттатък капитализма , при които технологиите на четвъртата индустриална гражданска война създават възходящо количество богатства, а те се разпределят релативно отмерено към всички.

Можем да вървим към нов напредък на национализма и ксенофобията , каквато е наклонността сега и каквато наклонност следим и при предходните цикли на самозатваряне и изключително по време на Първата и Втората международна война.

Можем обаче и умишлено да променим диалектиката на историята, с цел да предотвратим голямата част от идните спорове, опустошения и може би даже личното си самоизтребление .

Това би могло да стане единствено с обединените старания на цялото човечество, което през днешния ден за жалост е по-разединено от всеки път преди този момент и чертае личната си нежелана орис. „ Един по добър свят е вероятен “, само че ние надали ще го изградим. Не и преди сами да се убедим в разрушителните последствия от всичко, което вършим през днешния ден и което – както наподобява – с огромна възможност ще вършим и отсега нататък.

Затова приканвам да се поучим от предишното, да не повтаряме същите неточности и да изградим едно по-добро бъдеще. Напълно наясно съм, че това е единствено един глас в пустиня, само че съм задължен да се провикна с всичка мощ. И аз крещя, съзнавайки, че световните проблеми могат да се решат с напъните на всички нас. Чрез съдействие на всички суверенни страни в името на цялото човечество.

* Христо Проданов - гл.ас., доктор в УНСС, създател на три книги и над 60 научни студии и публикации.
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР