[Капитал] Още по темата Хората, които работят повече, са по-застрашени

[Капитал] Още по тематиката
Хората, които работят повече, са по-застрашени от аритмия
от Дневник,9 авг 2017
Германски психолози опитват с катеренето като лекуване на меланхолия
от Дневник,24 юли 2017 Статията е част от специфичното издание на " Капитал " на тематика " Здраве ". Изданието се популяризира с вестник " Капитал " в интервала 18-24 май 2018 година Можете да прочетете повече информация за изданието тук

Тъгата е чувство, което всички изпитват, и е естествена реакция в сложни времена от живота, която минава след прочут интервал от време. Когато човек има меланхолия обаче, тя визира естественото му действие. Депресивното разстройство не е знак, че индивидът е слаб или слабохарактерен, тя просто е положение, което се нуждае от лекуване. От него в избран миг от живота страда една четвърт от популацията на земята.

Болестта на тъгата

Според класификацията на Националния институт за ментално здраве на Съединени американски щати тъгата е единствено дребна част от депресията, а някои хора с меланхолия може въобще да не изпитват горест. Депресията има доста други признаци, включително и физически. Човек страда от меланхолия, в случай че някой от следните признаци продължава повече от 2 седмици - непрекъсната горест, паника или чувство за празнина, възприятие на безизходност, скептицизъм, възприятие за виновност, беззащитност, възприятие за липса на лична значителност, загуба на интерес към удоволствията от живота, към упражняване на обичаните занимания, спад на силата, лесна уморяемост, чувство за липса на експедитивност, сложна централизация, понижена памет, компликация при взимане на решения. Към признаците могат да се прибавят сложното заспиване, ранното утринно пробуждане и свръхсънливостта, нарасналият вкус и измененията в тежестта, раздразнителността, припряността и мислите за самоубийство.

Какво отключва депресията

Много фактори могат да отключат меланхолия, само че измежду най-разпространените са загубата на обичан човек или другар, сложни връзки, претърпени в детството тежки събития или някаква стресова обстановка.
Депресията може да се отключи във всяка възраст, само че нормално стартира в тийнейджърските години или ранните 20 или 30 години. Повечето хронични разстройства, които въздействат върху възрастните, стартират с нараснала тревога в детството.

Депресията може да се появи още веднъж, съпровождаща съществени заболявания като диабет, рак, сърдечна болест или болест на Паркинсон, като тя може да утежни тези болести, както и те нея. Понякога медикаментите за тези заболявания могат да провокират странични резултати, които да подсилят депресията.

Всяка меланхолия е друга

Не всеки, измъчен от меланхолия, демонстрира всеки неин признак. Тежестта и честотата на признаците, както и тяхната дълготрайност, зависят от индивида и неговите характерни болести, като признаците могат да варират и според от стадия на болестта.

Депресията се среща по-често при дамите, в сравнение с при мъжете, поради биологични, житейски, хормонални и психосоциални фактори.

Жените с меланхолия не демонстрират всички признаци на болестта, само че дамите с меланхолия като цяло показват признаци като горест, възприятие на виновност и възприятие на липса на лична значителност.

Например дамите са извънредно уязвими и податливи на меланхолия след раждане, когато хормоналните и физическите промени и новите отговорности за отговорности и грижите за новороденото могат да се окажат несъразмерни.

Мъжете изпитват меланхолия по друг метод спрямо дамите. При тях нормално депресията се свързва с отмалялост, нервност, загуба на интерес към обичани занимания и нарушавания на съня. Мъжете могат да се насочат към корист с алкохол и наркотични субстанции, когато са депресирани. Те могат да бъдат фрустрирани, обезкуражени, раздразнителни, гневни и от време на време да са склонни към принуждение. Някои мъже могат да се посветят напълно на работата си, с цел да не приказват за депресията, която изпитват, със фамилията и приятелите си или да се държат прибързано.

Кой се преструва на болен

Преди навлизането в пубертета при девойките и момчетата поравно се покачва рискът да изпаднат в депресивно положение. Детето с меланхолия може да се преструва на болно, да отхвърля да върви на учебно заведение, да лъже родителите си или пък да изпитва паника от това, че родителите му ще умрат. Тъй като държанието в норма варира според от възрастта, може да се окаже мъчно да се реши дали детето минава през краткотрайна фаза, или страда от меланхолия. Понякога родителите стартират да се тревожат от държанието на детето си или учителите оповестяват, че детето не е на себе си или има необичайно държание. В подобен случай детето би трябвало да бъде съветвано с педиатър за физическите признаци, които демонстрира, педиатърът може да реши и да го насочи към психотерапевт за най-точна диагностика на положението му. При децата хронични разстройства като депресията пораждат с нараснали равнища на тревога.

Тийнейджърските години нормално са тежки, защото в пубертета децата образуват своята еднаквост и автономия от родителите си, оправят се с появяващите се полови белези и зараждаща половост и се стремят да вземат независими решения за пръв път в живота си.

В тази възраст могат да се чакат странни настроения, само че депресията е нещо друго. Децата и младежите с депресивно разстройство могат да се забъркат в редица проблеми, да не се оправят в учебно заведение, да бъдат отрицателни и раздразнителни и да се усещат неразбрани. Ако родителите не са сигурни дали просто е от възрастта, би трябвало да преценяват какъв брой дълго не престават признаците, какъв брой тежки са те и по какъв начин се показва в своите достижения детето по отношение на себе си в различен интервал. Тийнейджърите с меланхолия могат да бъдат тревожни, да имат хранителни разстройства и да злоупотребяват със неразрешени субстанции. При тях рискът от самоубийство е по-висок.

Децата нормално разчитат на родители, учители и родственици, които се грижат за тях, да разпознаят техните премеждия и да им окажат помощ. Много младежи не знаят къде да потърсят психическа помощ, други не желаят помощ, тъй като считат, че признаците на депресията са резултат от натоварването в учебно заведение или са присъщи на пубертета. Други юноши се тревожат какво ще си помислят хората за тях, в случай че вървят на психолог. Депресията постоянно продължава и се появява още веднъж в зрялата възраст, в случай че се остави нелекувана. Ако родителите преценяват, че детето им страда от меланхолия, би трябвало незабавно да стартират да приказват за това, да предложат прочувствена поддръжка, схващане, да проявят самообладание и да окуражават детето. Те наложително би трябвало да приказват с детето, не безусловно за депресията, само че да го изслушват деликатно. Никога не трябва да се подценяват възприятията, които детето показва, изключително споменаването на самоубийство. В този миг е значимо да се напомня на детето, че с времето и с помощта на лекуването депресията ще изчезне.

Душевното страдалчество на възрастните

Да имаш меланхолия за дълъг интервал от време не е част от естественото остаряване. Повечето възрастни се усещат задоволени от живота си, макар че броят на физическите им проблеми и болести нараства. Депресията при възрастните е сложна за разкриване, тъй като нейните признаци са по-трудни за определяне. Понякога възрастните в меланхолия се усещат изтощени, имат нарушавания на съня или пък са гневни и раздразнителни. Объркването или нарушеното внимание, провокирани от депресията, могат да наподобяват като болест на Алцхаймер или други нарушавания на централната нервна система. Възрастните хора могат да имат открити сърдечни нарушавания, да са претърпели инсулт или инфаркт, да страдат от злокачествени болести, които също да провокират признаци на меланхолия, или пък да одобряват медикаменти със странични резултати, които способстват за депресията.

Някои възрастни пациенти могат да изпитват това, което лекарите назовават васкуларна меланхолия или атеросклеротична меланхолия. Тя може да се дължи на нарушена еластичност и свиване на кръвоносните съдове. Това пречи на естественото кръвообращение към органите на тялото, включително и мозъка.

Понякога е мъчно да се разграничи тъгата след загуба на обичан човек, което е естествена реакция и нормално не изисква професионалната интервенция на психотерапевт, от депресията, която продължава дълго време и изисква лекуване.

Дори най-тежката меланхолия може да бъде лекувана и какъв брой по-рано стартира лекуването, толкоз по-ефективно е то. Повечето възрастни усещат усъвършенстване след терапия с антидепресанти, консултация с психотерапевт или и двете. Видове меланхолия

Тежка меланхолия: Тежки признаци, които пречат на способността на хората да работят, да спят, да учат, да се хранят и да се любуват на живота. Такъв епизод може да възникне единствено един път в живота на индивида, само че по-често се претърпяват няколко епизода.

Персистиращо депресивно разстройство: Депресивно въодушевление, което продължава най-малко 2 години. Лице, диагностицирано с персистиращо депресивно разстройство, може да има епизоди на тежка меланхолия дружно с интервали на по-малко тежки признаци, само че признаците всекидневно не престават към 2 години.

Психотична меланхолия, която се демонстрира, когато човек има тежка меланхолия плюс някаква форма на неуравновесеност, като да вземем за пример подправени вярвания или разкъсване с действителността (заблуди), или чуване на гласове или виждане на неща, които другите не могат да чуят или да видят (халюцинации).

Следродилна меланхолия, която е доста по-сериозна от " умората след раждане ", която доста дами изпитват когато хормоналните и физическите промени и новата отговорност за грижа за новородено могат да бъдат претоварващи. Смята се, че 10 до 15% от дамите претърпяват следродилна меланхолия.

Сезонно афективно разстройство (САР), което се характеризира с появяването на меланхолия през зимните месеци, когато има по-малко естествена слънчева светлина. Депресията нормално стартира напролет и лятото. САР може дейно да бъде лекувана със светлинна терапия, само че съвсем половината от пациентите със САР не се усещат по-добре единствено с нея. Антидепресантите и психотерапията могат да понижат признаците на САР независимо или в композиция с лека терапия.

Биполярното разстройство е друго от депресията. Причината, заради която е включено в този лист, е, че някои пациенти с биполярно разстройство изпитват епизоди на рисково ниски настроения (депресия). Човек с биполярно разстройство също изпитва рискови високи настроения (наречени мания).