Гюнтер Ферхойген: По Шенген поведението на ЕС към България и Румъния е скандално
Поведението на Европейски Съюз към България и Румъния за влизането им Шенген е скандално, тъй като те са изпълнили всички условия за това. Бившият зам.-предстедател на Еврокомисията и еврокомисар за разширението даде особено изявление на Мария Стоянова за предаването " Панорама ".
Ферхойген разяснява още сложното влизане на България в Европейски Съюз и кой изиска затварянето на четирите дребни реактора на АЕЦ " Козлодуй ", както и най-горещата тематика тези дни в Брюксел - разпределението на висшите постове в най-влиятелните европейски институции.
Гюнтер Ферхойген се отдръпва от политиката по лично предпочитание през 2009 година Преди това е бил заместник-председател на Еврокомисията и еврокомисар по разширението. С него и остава в историята на общността от 28-те. Сега той е един от най-търсените специалисти по въпросите на Европейски Съюз.
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: С отминалите избори си отива една ера в Европейския парламент. Десетилетия преобладаваха двете огромни национални партии - ЕНП и ПЕС. Съставяха необятна коалиция и имаха болшинство. Това към този момент е минало. Неслучайно не се намира елементарно решение за ръководител на Европейската комисия. Вече три партии би трябвало да се схванат между тях.
От предишния евровот жителите на общността от 28-те се срещнаха с нововъведението, наречено " водещ претендент " на европейските партии. Тази концепция някак си мъчно си проправя път.
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: И на предишните избори правилото с шпиценкандидатите не сработи. Тогава двамата противници - Юнкер и Шулц – просто се схванаха. Лично аз нямам доверие в концепцията за " водещ претендент ". Това е привидна демократизация и не трансформира нищо в правилото, че ръководител на Европейската комисия ще стане този, който предложат от страните членки. Това право не е променяно. А и никой не може да каже, че е спечелил изборите. Ако господин Вебер каже, че е победител, можем единствено да се смеем. Ако го каже господин Тимерманс, също е смешно. И двамата изгубиха. Така че нямат автоматизирана рекламация за председателския пост.
Германец за първи път от доста години насам има действителен късмет да оглави Европейската комисия. Само че не една немска партия се изрече към този момент много въздържано във връзка с кандидатурата на Манфред Вебер.
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: В Германия няма настроения, че идващият ръководител на Европейската комисия обезателно би трябвало да е немец. Освен това не е значимо от коя страна идва. Идеята, че един немец може да застъпва по-добре немските ползи, е антиевропейска. Противоречи на договорите. Председателят на Комисията би трябвало да работи единствено за благоденствието на Европа. Полага тържествена клетва, че няма да застъпва ползите на своята страна. Иначе, от дълго време е настъпило времето отпред на комисията да застане жена. Освен това е доста евентуално да стане някой, чието име изобщо не е споменавано до момента. Хубаво би било на един от значимите постове в Съюза да застане представител на новите страни членки.
В момента пред общността ни огромните планове, какъвто беше разширението, липсват. Ферхойген си спомня, какъв брой сложен е бил нашият банкет.
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: Ако преди време не бяхме работили толкоз настойчиво и не бяхме натиснали педала до дъно, малко по-късно щеше да е невероятно. Просто се отвори прозорец и го използвахме. После се затвори: през 2005-та стартира рецесията в Европейски Съюз с неуспеха на конституционния план. Румъния и България бяха необикновен проблем. Те не попадаха в описите на страните членки. През 1999-та направих предлагането да ги приемем и срещнах голяма опозиция. Позицията ми беше, че се нуждаем от България и Румъния тъкмо толкоз, колкото и те от нас. Имах " шанс ". Така да се каже, " посредством " на Косовската война, се утвърди съзнанието за значимата роля на България. Като фактор за непоклатимост в района. Две-три години по-късно към този момент беше друго. Добре, че уцелихме правилния миг.
Подписването на контракта за участие на София и Букурещ, Ферхойген регистрира като огромен и значим триумф. Когато в този момент поглежда към двете столици, е задоволен от оправданите упования.
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: „ Когато съпоставям през днешния ден България с онази страна от 2007-ма, всеки ще ме поддържа, че са направени обилни стъпки напред в политиката и стопанската система, спрямо упованията. Оспорвам модерната теза в Германия, Франция, Холандия и Австрия, че цялото разширение било неточност. Истината е друга. Бе огромен триумф. И е тъпо, че Европейският съюз не му прави реклама нито в Брюксел, нито в страните членки. Направихме нещо превъзходно и можем да се гордеем дружно. “
Не по този начин добре се развиват нещата обаче по-късно. Страната ни, дружно с Румъния, продължава да е пред Шенген, само че не и вътре в него. Въпреки че присъединението трябваше да стане през 2011.
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: „ Най-категорично ще кажа, че по Шенген държанието на Европейския съюз по отношение на България и Румъния е скандално. Нищо не го оправдава. България от дълго време извърши всички критерии. Даже по-добре от някои, които са вътре. Става въпрос за чисто популистка позиция в избрани страни, само че най-много в Германия. Тя изхожда от това, че за жителите щяло да бъде необяснимо приемането на България и Румъния. Нямам никакво схващане за това. България би трябвало да повдигне тематиката в този момент. Да изиска новата Комисия да реши първостепенно въпроса. Не можем повече да толерираме обстоятелството, че страна-членка е държана вън от един толкоз значим инструмент на европейското единение.
В диалога с господин Ферхойген не мога да подмина тематиката за АЕЦ " Козлодуй ". Казвам му, че в случай че не му слага този въпрос, няма да мога да се върна в България.
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: „ Надявах се, че повече в никакъв случай няма да се занимавам с " Козлодуй ". Това е извънредно неприятна тематика. Не съм благополучен и от държанието на другите български държавни управления. Изходната позиция беше ясна - непроменимо изискване, сложено от страните членки. Не от Комисията! Тя единствено изпълняваше. Страните членки пожелаха всички реактори от руски вид в държавите-кандидатки да бъдат затворени. Това не засягаше единствено " Козлодуй ", само че и Словакия, обаче в най-голяма степен " Игналина " в Литва.
Ако България не се бе съгласила да се затворят реакторите, нямаше да стартират договаряния. Можем дълго да спорим какъв брой заслужено е това, в случай, че по-стари страни членки имат атомни централи, които аварират по-често, в сравнение с вашите. Ето за какво постоянно съм се чувствал неприятно по този въпрос.
Преди 20 години, тъкмо по това време, водещият на " Панорама " Бойко Василев прави изявление с Вас. В него той Ви пита за смисъла на немската конституция, която тогава е навършвала 50 годишен празник, а в този момент се извършиха 70. Какъв е отговорът Ви 20 години по-късно?
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: Огромно благополучие за Германия, е че успяхме да създадем конституция, която заобикаля грешките на предишното. С годините се потвърди, че главният ни закон е живителната течност на нашата народна власт. Той сътвори политическата еднаквост на нашата нация.
Ферхойген разяснява още сложното влизане на България в Европейски Съюз и кой изиска затварянето на четирите дребни реактора на АЕЦ " Козлодуй ", както и най-горещата тематика тези дни в Брюксел - разпределението на висшите постове в най-влиятелните европейски институции.
Гюнтер Ферхойген се отдръпва от политиката по лично предпочитание през 2009 година Преди това е бил заместник-председател на Еврокомисията и еврокомисар по разширението. С него и остава в историята на общността от 28-те. Сега той е един от най-търсените специалисти по въпросите на Европейски Съюз.
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: С отминалите избори си отива една ера в Европейския парламент. Десетилетия преобладаваха двете огромни национални партии - ЕНП и ПЕС. Съставяха необятна коалиция и имаха болшинство. Това към този момент е минало. Неслучайно не се намира елементарно решение за ръководител на Европейската комисия. Вече три партии би трябвало да се схванат между тях.
От предишния евровот жителите на общността от 28-те се срещнаха с нововъведението, наречено " водещ претендент " на европейските партии. Тази концепция някак си мъчно си проправя път.
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: И на предишните избори правилото с шпиценкандидатите не сработи. Тогава двамата противници - Юнкер и Шулц – просто се схванаха. Лично аз нямам доверие в концепцията за " водещ претендент ". Това е привидна демократизация и не трансформира нищо в правилото, че ръководител на Европейската комисия ще стане този, който предложат от страните членки. Това право не е променяно. А и никой не може да каже, че е спечелил изборите. Ако господин Вебер каже, че е победител, можем единствено да се смеем. Ако го каже господин Тимерманс, също е смешно. И двамата изгубиха. Така че нямат автоматизирана рекламация за председателския пост.
Германец за първи път от доста години насам има действителен късмет да оглави Европейската комисия. Само че не една немска партия се изрече към този момент много въздържано във връзка с кандидатурата на Манфред Вебер.
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: В Германия няма настроения, че идващият ръководител на Европейската комисия обезателно би трябвало да е немец. Освен това не е значимо от коя страна идва. Идеята, че един немец може да застъпва по-добре немските ползи, е антиевропейска. Противоречи на договорите. Председателят на Комисията би трябвало да работи единствено за благоденствието на Европа. Полага тържествена клетва, че няма да застъпва ползите на своята страна. Иначе, от дълго време е настъпило времето отпред на комисията да застане жена. Освен това е доста евентуално да стане някой, чието име изобщо не е споменавано до момента. Хубаво би било на един от значимите постове в Съюза да застане представител на новите страни членки.
В момента пред общността ни огромните планове, какъвто беше разширението, липсват. Ферхойген си спомня, какъв брой сложен е бил нашият банкет.
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: Ако преди време не бяхме работили толкоз настойчиво и не бяхме натиснали педала до дъно, малко по-късно щеше да е невероятно. Просто се отвори прозорец и го използвахме. После се затвори: през 2005-та стартира рецесията в Европейски Съюз с неуспеха на конституционния план. Румъния и България бяха необикновен проблем. Те не попадаха в описите на страните членки. През 1999-та направих предлагането да ги приемем и срещнах голяма опозиция. Позицията ми беше, че се нуждаем от България и Румъния тъкмо толкоз, колкото и те от нас. Имах " шанс ". Така да се каже, " посредством " на Косовската война, се утвърди съзнанието за значимата роля на България. Като фактор за непоклатимост в района. Две-три години по-късно към този момент беше друго. Добре, че уцелихме правилния миг.
Подписването на контракта за участие на София и Букурещ, Ферхойген регистрира като огромен и значим триумф. Когато в този момент поглежда към двете столици, е задоволен от оправданите упования.
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: „ Когато съпоставям през днешния ден България с онази страна от 2007-ма, всеки ще ме поддържа, че са направени обилни стъпки напред в политиката и стопанската система, спрямо упованията. Оспорвам модерната теза в Германия, Франция, Холандия и Австрия, че цялото разширение било неточност. Истината е друга. Бе огромен триумф. И е тъпо, че Европейският съюз не му прави реклама нито в Брюксел, нито в страните членки. Направихме нещо превъзходно и можем да се гордеем дружно. “
Не по този начин добре се развиват нещата обаче по-късно. Страната ни, дружно с Румъния, продължава да е пред Шенген, само че не и вътре в него. Въпреки че присъединението трябваше да стане през 2011.
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: „ Най-категорично ще кажа, че по Шенген държанието на Европейския съюз по отношение на България и Румъния е скандално. Нищо не го оправдава. България от дълго време извърши всички критерии. Даже по-добре от някои, които са вътре. Става въпрос за чисто популистка позиция в избрани страни, само че най-много в Германия. Тя изхожда от това, че за жителите щяло да бъде необяснимо приемането на България и Румъния. Нямам никакво схващане за това. България би трябвало да повдигне тематиката в този момент. Да изиска новата Комисия да реши първостепенно въпроса. Не можем повече да толерираме обстоятелството, че страна-членка е държана вън от един толкоз значим инструмент на европейското единение.
В диалога с господин Ферхойген не мога да подмина тематиката за АЕЦ " Козлодуй ". Казвам му, че в случай че не му слага този въпрос, няма да мога да се върна в България.
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: „ Надявах се, че повече в никакъв случай няма да се занимавам с " Козлодуй ". Това е извънредно неприятна тематика. Не съм благополучен и от държанието на другите български държавни управления. Изходната позиция беше ясна - непроменимо изискване, сложено от страните членки. Не от Комисията! Тя единствено изпълняваше. Страните членки пожелаха всички реактори от руски вид в държавите-кандидатки да бъдат затворени. Това не засягаше единствено " Козлодуй ", само че и Словакия, обаче в най-голяма степен " Игналина " в Литва.
Ако България не се бе съгласила да се затворят реакторите, нямаше да стартират договаряния. Можем дълго да спорим какъв брой заслужено е това, в случай, че по-стари страни членки имат атомни централи, които аварират по-често, в сравнение с вашите. Ето за какво постоянно съм се чувствал неприятно по този въпрос.
Преди 20 години, тъкмо по това време, водещият на " Панорама " Бойко Василев прави изявление с Вас. В него той Ви пита за смисъла на немската конституция, която тогава е навършвала 50 годишен празник, а в този момент се извършиха 70. Какъв е отговорът Ви 20 години по-късно?
Гюнтер Ферхойген, някогашен зам.-председател на Европейска комисия: Огромно благополучие за Германия, е че успяхме да създадем конституция, която заобикаля грешките на предишното. С годините се потвърди, че главният ни закон е живителната течност на нашата народна власт. Той сътвори политическата еднаквост на нашата нация.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ