Вреди ли 5G на здравето?
За мобилните мрежи от пето потомство, познати просто като 5G, сега се приказва доста. От това, до какви галактически скорости ще разрешат през мобилните устройства, през цялостната промяна на стопанската система на страните, до евентуална опасност за здравето на хората и даже на птиците, в частност (и никой не разбра защо) на гълъбите. Последното може да премине в графата " градски митове ", само че към този момент провокира значителен звук в медиите до момента в който разберем, че е небивалица. С градски митове или без, обикновено е хората, които не са радиоинженери,физици или лекари, да стартират да се питат дали в действителност е безвредна новата технология. Краткият отговор е: Да, 5Г не е рискова за здравето технология. По-дългият отговор е, че резултатите от електромагнитните предавания на радиовълните се изучват от десетилетия и няма доказателства за щета от излъчванията на базовите станции и мобилните телефони. Освен това, излъчванията на базовите станции на мобилните оператори са много прецизно следени и контролирани от страната. Това е процедура по целия свят, в това число и в България.
А ето и детайлностите:
Негативните резултати
Мобилните телефони не са нищо по-различно от дребни радиостанции с ниска мощ, които споделят между тях посредством радиовълни. Тъй като мощността на телефоните е прекомерно дребна, сигналът, който те излъчват не стига прекомерно надалеч, по тази причина е належащо да бъде препредаден до съответния адресат посредством междинни уреди, наречени базови станции. Системата от такива базови станции пък се назовава мобилна мрежа. Всички устройства в мобилната мрежа – телефони, базови станции и други, излъчват радиовълни, които пък имат свойството да генерират електромагнитни полета (ЕМП). В взаимозависимост от честотата и мощността си, тези ЕМП се разделят на два типа: йонизиращи и нейонизращи. Сред йонизиращите са ултравиолетовите лъчи, рентгеновите лъчи и нуклеарната радиация и те, както е известно могат да са рискови. Излъчванята на мобилните телефони и базовите станции са нейониизращи и не могат да причинят директни провали върху органичната материя, без значение дали е на човек или животно. Така че всевъзможни съпоставения сред излъчванията на мобилните мрежи и тези на микровълновите печки, нуклеарните ценрали и атомните бомби са повече от неудачни.
Единственият прочут резултат от нейонизиращите предавания, който може да бъде наименуван рисков е, че може да провокират загряване при дълготрайно излагане на мощно облъчване. Учените са стигнали до извода, че при нагряване на човешкото тяло над 1 градус по Целзий, това може да се провокира проблем, по тази причина, за нейонизиращите предавания са въведени
Лимити на лъчение
Международната комисия за предотвратяване от нейонизиращи лъчения (ICNIRP), неправителствена организация формирана главно от учени и финансирана с обществени средства и тя дефинира общите целесъобразни предели за плътността на лъчение. Най-просто казано, учените от ICNIRP пресмятат мощностите на излъчванията при другите честоти, които могат да доведат до нагряване на човешкото тяло с 1 градус при дълготрайно облъчване, След което занижават тази стойност към 50 пъти и получените стойности дефинират като " целесъобразни предели на лъчение ". Намаляването на получените стойности на рискови равнища на предавания е значимо, тъй като даже в този момент опредленият предел да бъде надвишен, има повече от задоволителен " буфер ", преди равнищата на облъчване да станат евентуално рискови за индивида.
В момента, ICNIRP дефинира плътността на лъчение да бъде оптимално 450 микровата на квадратен сантиметър (µW/cm2) за периодичност 900 MHz, 900 µW/cm2 за 1800 MHz и 1 000 µW/cm2 за късите и милиметрови талази (от 2 GHz до 300 GHz ). Тези предели са са приети от Световната здравна организация и признати от множеството страни по света, в това число в Европейски Съюз и са наложени за съблюдаване от мобилните операторите.
Как е в България?
Може да прозвучи парадоксално, само че в България прагът на плътността на лъчение е в пъти по-стриктен от стойностите, заложени от ICNIRP. В момента оптималната позволена компактност на лъчение е 10 µW/cm2 за всички честоти. Което значи, че в България лимитите, с които би трябвало да се преценяват телекомите, са сред 45 и 100 пъти по-строги от тези избрани от ICNIRP.
Самите честоти отпуснати краткотрайно от Комисията за контролиране на известията на трите мобилни оператора за тестване на 5G мрежи са 3.5-3.6GHz. Това са същите, в които в София преди десетина години работеше WiMax мобилна мрежа и са сходни с тези на домашните интернет рутери.
© Shutterstock
Контролът върху спазването на тези прагове от базовите станции на мобилните оператори е предоставен на Министерството на здравеопазването и е двустепенен, т.е., реализира се на два стадия: първият стадий е още на равнище план за създаване на базова станция. Експертите на Министерство на здравеопазването дават своята оценка дали препоръчаната базова станция е безвредна за живеещите в региона, в който се планува да бъде построена тя и в случай че това не е по този начин, дават рекомендации за корекции. Докато не бъдат отстранени всички нередности, не се издава позволение за строителство на базова станция. Вторият стадий е след построяването на базовата станция и преди тя да бъде въведена в употреба. Експерти на Министерство на здравеопазването правят измервания на действителните предавания на базовата станция. И още веднъж - в случай че има отклонения се насочат рекомендации за корекции и едвам след тяхното премахване се издава позволение за позлване на базаовата станция. След тези два стадия, последващият надзор се прави от РЗИ по места.
5G промяна
Някои особености на 5G мрежите въпреки всичко ще доведат до промени в регулациите. Те касаят най-много потреблението на милиметрови талази (от 25GHz или повече), като ICNIRP към този момент приготвят спомагателни условия за работата на мобилните устройства при тези честоти.
Другият детайл е обвързван с разполагането на доста по-гъста мрежа от микроклетки. Те са много по-малки (съответно и по-маломощни) от обичайните базови станции и имат за цел да обезпечат спомагателен потенциал на мобилното покритие. В момента на равнище Европейски Съюз се уточняват регулациите, тъй че тези микроклетки да могат по едно и също време да правят работата си, по този начин и да дават отговор на общите предели на лъчение. Крайната цел е да не се надвишават откритите прагове и надлежно, да се обезпечи безвредното създаване на 5G мрежи.
А ето и детайлностите:
Негативните резултати
Мобилните телефони не са нищо по-различно от дребни радиостанции с ниска мощ, които споделят между тях посредством радиовълни. Тъй като мощността на телефоните е прекомерно дребна, сигналът, който те излъчват не стига прекомерно надалеч, по тази причина е належащо да бъде препредаден до съответния адресат посредством междинни уреди, наречени базови станции. Системата от такива базови станции пък се назовава мобилна мрежа. Всички устройства в мобилната мрежа – телефони, базови станции и други, излъчват радиовълни, които пък имат свойството да генерират електромагнитни полета (ЕМП). В взаимозависимост от честотата и мощността си, тези ЕМП се разделят на два типа: йонизиращи и нейонизращи. Сред йонизиращите са ултравиолетовите лъчи, рентгеновите лъчи и нуклеарната радиация и те, както е известно могат да са рискови. Излъчванята на мобилните телефони и базовите станции са нейониизращи и не могат да причинят директни провали върху органичната материя, без значение дали е на човек или животно. Така че всевъзможни съпоставения сред излъчванията на мобилните мрежи и тези на микровълновите печки, нуклеарните ценрали и атомните бомби са повече от неудачни.
Единственият прочут резултат от нейонизиращите предавания, който може да бъде наименуван рисков е, че може да провокират загряване при дълготрайно излагане на мощно облъчване. Учените са стигнали до извода, че при нагряване на човешкото тяло над 1 градус по Целзий, това може да се провокира проблем, по тази причина, за нейонизиращите предавания са въведени
Лимити на лъчение
Международната комисия за предотвратяване от нейонизиращи лъчения (ICNIRP), неправителствена организация формирана главно от учени и финансирана с обществени средства и тя дефинира общите целесъобразни предели за плътността на лъчение. Най-просто казано, учените от ICNIRP пресмятат мощностите на излъчванията при другите честоти, които могат да доведат до нагряване на човешкото тяло с 1 градус при дълготрайно облъчване, След което занижават тази стойност към 50 пъти и получените стойности дефинират като " целесъобразни предели на лъчение ". Намаляването на получените стойности на рискови равнища на предавания е значимо, тъй като даже в този момент опредленият предел да бъде надвишен, има повече от задоволителен " буфер ", преди равнищата на облъчване да станат евентуално рискови за индивида.
В момента, ICNIRP дефинира плътността на лъчение да бъде оптимално 450 микровата на квадратен сантиметър (µW/cm2) за периодичност 900 MHz, 900 µW/cm2 за 1800 MHz и 1 000 µW/cm2 за късите и милиметрови талази (от 2 GHz до 300 GHz ). Тези предели са са приети от Световната здравна организация и признати от множеството страни по света, в това число в Европейски Съюз и са наложени за съблюдаване от мобилните операторите.
Как е в България?
Може да прозвучи парадоксално, само че в България прагът на плътността на лъчение е в пъти по-стриктен от стойностите, заложени от ICNIRP. В момента оптималната позволена компактност на лъчение е 10 µW/cm2 за всички честоти. Което значи, че в България лимитите, с които би трябвало да се преценяват телекомите, са сред 45 и 100 пъти по-строги от тези избрани от ICNIRP.
Самите честоти отпуснати краткотрайно от Комисията за контролиране на известията на трите мобилни оператора за тестване на 5G мрежи са 3.5-3.6GHz. Това са същите, в които в София преди десетина години работеше WiMax мобилна мрежа и са сходни с тези на домашните интернет рутери.
© Shutterstock
Контролът върху спазването на тези прагове от базовите станции на мобилните оператори е предоставен на Министерството на здравеопазването и е двустепенен, т.е., реализира се на два стадия: първият стадий е още на равнище план за създаване на базова станция. Експертите на Министерство на здравеопазването дават своята оценка дали препоръчаната базова станция е безвредна за живеещите в региона, в който се планува да бъде построена тя и в случай че това не е по този начин, дават рекомендации за корекции. Докато не бъдат отстранени всички нередности, не се издава позволение за строителство на базова станция. Вторият стадий е след построяването на базовата станция и преди тя да бъде въведена в употреба. Експерти на Министерство на здравеопазването правят измервания на действителните предавания на базовата станция. И още веднъж - в случай че има отклонения се насочат рекомендации за корекции и едвам след тяхното премахване се издава позволение за позлване на базаовата станция. След тези два стадия, последващият надзор се прави от РЗИ по места.
5G промяна
Някои особености на 5G мрежите въпреки всичко ще доведат до промени в регулациите. Те касаят най-много потреблението на милиметрови талази (от 25GHz или повече), като ICNIRP към този момент приготвят спомагателни условия за работата на мобилните устройства при тези честоти.
Другият детайл е обвързван с разполагането на доста по-гъста мрежа от микроклетки. Те са много по-малки (съответно и по-маломощни) от обичайните базови станции и имат за цел да обезпечат спомагателен потенциал на мобилното покритие. В момента на равнище Европейски Съюз се уточняват регулациите, тъй че тези микроклетки да могат по едно и също време да правят работата си, по този начин и да дават отговор на общите предели на лъчение. Крайната цел е да не се надвишават откритите прагове и надлежно, да се обезпечи безвредното създаване на 5G мрежи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ