Д-р Стоянов, да започнем от едно събитие, което винаги е

Д-р Стоянов, да стартираме от едно събитие, което постоянно е натоварено с доста знаци – следващият колосален боен церемониал в Москва, който тази година бе извършен на друга, само че още по-автентична дата. Видяхте ли нещо ново в посланията?

На 24 юни 1945 година, месец и половина след подписването на капитулацията на Германия, се е състоял вторият исторически церемониал – този път на успеха. Първият е през 1941 година, когато войските минават по Червения площад и непосредствено отиват на фронта в борбата за Москва. Този втори церемониал на успеха - от 1945 година, който се помни с хвърлянето на нацистките флагове, белият кон на маршал Жуков и още доста символика, е изискан в най-хубавата политическа стилистика на тоталитарната хореография. По принцип, тези паради са проява на мощност, а в Русия силата към момента има основно това измерение - на военщината. Защото в исторически проект, Русия не можа да се съобщи като сполучлив обществен или стопански различен модел, въпреки постоянно да се е опитвала да го направи. Проблемът на тази страна е, че тя не си вади поучения от предишното. Докато след Втората международна война Германия осъзна, че повече не трябва да плаши своите съседи, а да работи с тях.

Германия си вмени тежко възприятие за национална виновност.

Русия бяга от това възприятие за виновност, да вземем за пример - по отношение на пакта „ Рибентроп - Молотов “. Съюз на съветските социалистически републики и Русия не си извадиха поуката, че не би трябвало да плашат своите съседи. Този поврат е сложен за тях, тъй като епохи наред те са експанзионистична мощ.

Като казвате съседи, тази година има и различен "юбилей " - 80 година от присъединението на Прибалтийските републики – ослепителен образец за агресия към съседи.

Нека ги назоваваме Балтийски, другият термин е исторически русизъм, който в науката не се употребява с положително име. В средата на юни 1940 година приключва тази агресия, след огромния срам във войната на Съюз на съветските социалистически републики против Финландия. Самите Балтийски страни са контрактувани точно в пакта „ Рибентроп - Молотов “. Много забавен откъс четем в дневника на Георги Димитров за среща със Сталин през октомври 1939 година: диктаторът споделя, че още не е моментът те да бъдат съветизирани, тъй като сами щели да го създадат. По същия метод Сталин показва по-късно всички свои дейности - по отношение на Полша и цяла Източна Европа - като опит за самоотбрана, а не агресия. Разширение посредством защита. Грузинецът добре е познавал уроците на историята и е бил наясно, че империята му е уязвима от две направления - Полша и Проливите. Наблюдаваме една комбинация сред универсалистка доктрина, каквато е марксизмът-ленинизмът, и съветският шовинизъм. Неща, които изначално наподобяват несъвместими, само че които Ленин и Сталин сплотяват в имперско-революционна парадигма.

Не е ли алогична в настоящи години тази рекламация за империализъм, в случай, че Русия към този момент не е световен стопански фактор?

Тук има няколко пласта, които би трябвало да се разграничат. След 70-те години, от втора стопанска система в света, Съюз на съветските социалистически републики мина доста обратно. От друга страна, тяхното схващане за мощност се състои в желанието за повече територии. Защото Сталин по този начин е считал: колкото по-голяма част от Европа е под надзор, толкоз по-престижно е това за Съюз на съветските социалистически републики.

Нов модел европеизация, след Петър Първи.

Европеизация по руски фасон. За разлика от Ленин, който ненавижда Русия, Сталин, въпреки и грузинец, е великоруски националист. Този шовинизъм още веднъж се пробуди. Съюз на съветските социалистически републики беше погубен главно от съветския шовинизъм и национализмите в руските републики.

Фигурата на Сталин постоянно е била противоречива. Безспорното е, че след него остават десетки милиони трупове, в това число и рекордните над 20 млн. жертви от Втората международна война, при трикратно по-малко за Германия, която - с всички ангажименти - води война по едно и също време на три фронта.

Числото 27 милиона е перестроечно, тъй като сегашните калкулации водят към 40 млн. жертви по време на войната. Отделно, единствено гладомора лишава 5-6 млн. живота и то при най-скромни калкулации. А броят на жертвите в ГУЛАГ е напълно обособена сметка.

Ресталинизацията сега върви триумфално и гладко, макар чудовищните жертви на сталинизма. В тоталитарно време обаче тя е стопирана под напора на интелигенцията - със силата на единствено една петиция от 1966 година, която стопира замислената от Брежнев реабилитация на диктатора на идния 23 конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз. Защо тогава интелигенцията и обществото се оправят, а в този момент все някак не съумяват?

Сянката на Сталин тежи освен върху цялата руска история, само че и над актуалната съветска. Ако погледнем протоколите от съвещанията на политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз от началото на 80-те години, ще забележим по какъв начин едни старци си спомнят с трогване за сладките времена на сталинизма. Днес тази нишка нападателно се постанова, само че в изискванията на закостенял националистически вид режим какъвто построява Путин. Особено след онази знакова тирада, произнесена през 2007 година в Мюнхен. Съюз на съветските социалистически републики и Русия постоянно са се борили за интернационално самопризнание, изключително от страна на Запада. Въпреки че сегашните й демографски характерности по-скоро подхождат на африканска страна.

Не е ли това народен комплекс?

Разбира се, бездънен народен комплекс.

Най-истинският, най-правилният и най-ефективният националист съм аз, съобщи неотдавна Владимир Владимирович. И добави още нещо – че разполага със 146 милиона единомишленици, което политическите сатирици преведоха като 146% гласоподаватели. Как съветското общество поема тези поръчки на властта, дружно с ресталинизацията, в случай, че закононарушенията на Йосиф Висарионович още са "топли "?

Във Втората международна война съветският шовинизъм се опълчи на немския шовинизъм. Да си спомним парада от 1945, с който започнахме – Жуков на бял кон победоносно поздравява войските!

Което му струваше кариерата.

Сталин схваща, че това не е чисто негова победа, а се дължи на голямото общонационално изпитание. Затова и самият празник 9 май за прочут интервал отпада – до 20-годишнината от успеха през 1965 година.

Дадена ли е социална и историческа амнистия на Сталин в Русия, в случай, че той мъчно може да заеме по-висока историческа позиция от Ленин и Хитлер?

Една част от обществото в никакъв случай няма да елементарни. Той в никакъв случай не е бил този идеолог, каквито бяха Ленин и Хитлер. Не инцидентно Сталин измисля култа към личността – с цел да може да се долепи до Ленин и последователно да го измести. И неслучайно двамата "споделяха " общ пантеон известно време.

Исторически видяно, в какви форми и направления може да се развие сходен тип шовинизъм? Не е ли остарял?

Иска ни се да е остарял, само че не е. Неолибералната глобализация роди своята насрещна реакция – неонационализмите. В света към този момент няма и не може да има една единствена концепция.

Дори догматикът Мао Дзедун споделяше: Усетиш ли вятъра на смяната, не строй граници, а вятърни мелници. Сега като че ли сезонът на границите се завръща.

Пандемията доста бързо върна сезона на границите. Много елементарно можем да разделим света, който обединявахме. Но имам вяра, че демократичните хрумвания няма по какъв начин да бъдат заровени.

Да стигнем от съветския до българския шовинизъм. Защо нашенският все по-често има съветски привкус?

Руската нишка в българската история е устойчива. Руската идеология е националистическа. А нашите националисти черпят запаси от огромната северна страна, която ги спонсорира.

Тоест - национализмът ни стана тип прехранване?

Темата остава отворена.

Разговора води Емил Янев

Д-р Борис Стоянов, основен помощник в Историческия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски “.